№ 14740
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Л А
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20211110134765 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Л А
1
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 34765 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М..., с ЕИК .., с адрес: гр. София,
ул. „..“ №.., представлявано от Х Б Т, против „В..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „О..“, ул. „П...“ №.. представлявано от управителя Г. М. Г., за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща присъдени
съдебни разноски в производство пред К.. по Преписка № .. г. по Решение №.. от 27.02.2020
г., сумата от 3,89 лв. - лихва за периода от 28.05.2020 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, като било образувано гр.д. № 35571/2020 г. по описа на СРС,
155 състав. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява исковата претенция.
Твърди, че с Решение №.. от 27.02.2020 г. по преписка № .. г. по описа на К.. ответникът бил
осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Също така твърди, че постановеното решение на КЗК е по същество
индивидуален административен акт, който е влязъл в сила на 20.04.2020 г. Сочи, че върху
решението на КЗК не се поставя печат за влизане на същото в сила. Излага съображения, че
с покана от 19.05.2020 г. ищецът поканил ответника за доброволно плащане на дължимите
разноски в производството пред КЗК, но и до момента ответникът не извършил плащане,
поради което е изпаднал в забава. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове претенции, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „В..“ ООД.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във ..ъзка с чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК във ..ъзка с чл. 417, т. 1 от ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 35571/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
2
11.12.2020 г. съдът е постановил разпореждане, с което е отхвърлил искането на М.. против
„В..“ ООД за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от 200 лв., представляваща
присъдени съдебни разноски в производство пред К.. по преписка № .. г. по решение №.. от
27.02.2020 г., сумата от 3,89 лв. - лихва за периода от 28.05.2020 г. до 05.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания
заявителят М.., ищец в настоящото производство, е предявил осъдителен иск.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Решение
№.. от 27.02.2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № .. г. се
установява, че в тежест на „В..“ ООД са възложени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., платими на М... Видно от Писмо с изх. № ДИП-235/.. от
23.04.2020 г. на КЗК и от Писмо с изх. № .. от 24.04.2020 г. на ВАС, към датата на изпращане
на писмата не са постъпвали жалби срещу процесното решение.
От представената и приета като доказателство покана, изпратена от ищеца до
ответника на 19.05.2020 г. се установява, че ищецът е поканил ответника доброволно да
плати сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Същата покана е
получена на 28.05.2020 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 269, ал. 2 от АПК частните вземания на държавата, вземанията за ..еди
от незаконосъобразни административни актове и от принудително изпълнение и другите
частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителните основания по чл.
268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на
ГПК.
В случая М.. е разполагало с възможността да подаде заявление по реда на чл 417, ал.
1, т. 1 от ГПК и да иска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на
акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на
гражданските съдилища. В случай че актът не е бил влязъл в сила към деня на подаване на
заявлението по чл. 417, ал. 1, т. 1 от ГПК, заявителят е разполагал с възможността да подаде
заявление по чл. 410 от ГПК, в което производство следва да се посочи основанието за
издаване на заповедта и размера на претенцията. Действително заявителят е разполагал с
възможността повторно да подаде заявление за образуване на ново заповедно производство.
От друга страна разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК задължава съда да укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато съдът е отказал да издаде заповед
за изпълнение. Съобразно с чл. 415, ал. 3, предл. 2 от ГПК искът по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК
е осъдителен. Съдът е спазил буквата на закона. Друг е въпросът може ли да се води
осъдителен иск в хипотезата на акт на административен орган. Очевидно е, че законодателят
не е уредил изчерпателно всички хипотези, съответно не е изключил от приложното поле на
исковете по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК определени случаи. Настоящият съдебен състав
намира, че решението на КЗК, в частта, в която КЗК се е произнесла по разноските, не се
ползва с изпълнителна сила, поради което и въз основа на постановеното от КЗК решение
3
страната, в чиято полза са възложени разноските, не може да иска и да получи изпълнителен
лист за присъдените разноски.
С депозираното по делото становище, ответникът оспорва вземането на ищеца за
разноски и независимо от изпратената покана, получена от ответника на 28.05.2020 г., не е
извършено доброволно плащане на дължимата сума от 200 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Към момента на предявяване на исковата молба липсват данни за подадена жалба от
страна на ответника срещу решението на КЗК. Ето защо съдът намира претенцията за
основателна и доказана по размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претендираната лихва за забава в размер на 3,89 лв., дължима за
периода от 28.05.2020 г. до 05.08.2020 г., и на законната лихва върху главницата, считано от
05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането съдът намира следното:
В случая лихва не се дължи, тъй като отговорността за разноски е последица от
уважаване жалбата в административното производство пред КЗК. В случая става дума за
юрисконсултско възнаграждение, присъдено с решението на КЗК, а не за парично
задължение, произтичащо от неизпълнение на договор или от у..еждане, което да обоснове
присъждане на лихва за забава или законната лихва. Ето защо съдът намира, че искането за
присъждане на претендираната лихва следва да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно съразмерно с уважените искови претенции, като в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в размер на
171,66 лв. от общо направените разноски в размер на 175 лв., от които: сумата от 75 лв. –
платена държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За пълнота
следва да се отбележи, че направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
явява неоснователно, доколкото съдът е присъдил минималния размер на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„О..“, ул. „П...“ №.. представлявано от управителя Г. М. Г., ДА ЗАПЛАТИ на М..., с ЕИК .., с
адрес: гр. София, ул. „..“ №.., представлявано от Х Б Т, сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща присъдени съдебни разноски в производство пред К.. по Преписка № .. г. по
Решение №.. от 27.02.2020 г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 171,66 лв. /сто
седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за заплащане на сумата от 3,89 лв. /три лева и
4
осемдесет и девет стотинки/ - лихва за периода от 28.05.2020 г. до 05.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от ..ъчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5