РЕШЕНИЕ
№ 165
гр.Поморие, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 08 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Т., като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 153 по описа за
Производството е образувано по искова молба от ищеца ищеца
„ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД със седалище и адрес на управление
в гр.Пловдив против ответника Д.Н.Д. ***.В молбата се твърди ,че
ищецът в качеството си на краен снабдител съгласно чл.98а от ЗЕ е снабдявал с
електрическа енергия ответника , за който се сочи, че е абонат на
ищцовото с кл.№ ********** в системата на ищеца. Твърди се , че на 25.01.2018
г. служители на ищеца са извършили
проверка на средството за търговско измерване на обекта на ответника, като
установили, че вследствие въздействие върху същото средство същото е отчело консумираната
ел.енергия в обекта, но същата не е фактурирана от дружеството и съответно
заплатена от ответника. Твърди се ,че на ответника на основание чл.50 и чл.51
от ПИКЕЕ е начислена и съответно остойностена ел.енергия за периода от 29.03.2017 г. до 25.01.2018 г.- за 302
дни в размер на 3043 квЧ на стойност
524,55 лв., за която стойност е издадена фактура от 20.02.2018 г. за извършената
корекция.Твърди се,че ответникът не
заплатил задължението по фактурата на падежа и дължал и обезщетение за забава -41,68 лв. за периода
от 03.03.2018 г. до 13.12.2018 г. Твърди се ,че за посочените суми в полза на
ищеца е издадена заповед №365/17.12.2018 г. по ч.гр.дело №749/2018 г. по описа
на Районен съд гр.Поморие за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу, която ответникът подал възражение в срока по чл.414 от ГПК. Иска се да
се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 524,55 лв. представляващи стойността на ел.енергия и мрежови услуги доставени на
ответника за периода от 29.03.2018 г. до
13.12.2018 г. и сумата 41,68 лв. –обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 03.03.2018 г. до 13.12.2018 г. , както и
законната лихва върху главницата от 14.12.2018 г. до окончателното и изплащане.
Претендират се и направените разноски в заповедното и настоящото производство.
Представя доказателства.
Претендират се и направените разноски в настоящото и заповедното
производство . Представя доказателства .
Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е по чл.422,ал.1 от ГПК , вр. с 79, ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД .
В срока по чл.131 ГПК , ответникът
е подал отговор на иска . В отговора се
оспорва иска по основание и размер, като
се сочи ,че процесната сума е начислена на ищеца при липса на законовите предпоставки за това, а също се
сочи и това, че не може да се вмени във вина на ответника манипулирането
на средството за измерване. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски . Представя
доказателства .
С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск от Д.Н.Д. срещу
ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД с искане за осъждането му да заплати сумата
1200 лв. предтавляващи обезщетение за неизпълнение на договор и забава за
неизпълнение както и всички претърпени вреди вследствие това, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане. Иска се и осъждане
на ответника да възстанови ел.захранването до обект с ИТН2709387.
Предявеният насрещен иск е с правно основание по
чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Препис от исковата молба, с която
е предявен насрещният иск е връчен на ответника по него. В срока по чл.131 от ГПК ответникът по
насрещния иск е подал отговор , в който изразява становище за недопустимост на
насрещния иск, а по същество го намира за неоснователен и моли за неговото
отхвърляне.
В с.з. ищецът редовно призован изпраща представител- адвокат.Моли за уважаване
на иска и присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното
производства .
Ответникът, не се явява лично в с.з., представлява се от процесуален
представител – адвокат, който моли за отхвърляне на иска предявен срещу
доверителя му и уважаване на насрещния
иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Предявеният от ищеца иск за
установяване на вземането , е допустим ,
предвид това ,че e постъпило възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение №365/17.12.2018 г. по
ч.гр.дело №749/2018 г. по описа на ПРС и
искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК .
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между
страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че между
страните съществува облигационна връзка, по силата, на която ищецът е абонат на ответника, който като краен снабдител по смисъла на ЗE, му е доставял електрическа енергия,
съобразно публично известни Общи условия за
обект на потребление в ***с кл кл.№ ********** в
системата на ищеца. Количеството доставяната
електрическа енергия за обекта е отчитано с измервателно устройство-електромер
с №414932, монтиран в електромерно табло на фасадата на сградата, което се
заключва и ключ за него имат служителите на ответника, което не е спорно между
страните. Представен е по делото
Констативен протокол бл.№ 414932 от 25.01.2018 г. за техническа проверка и подмяна на
средствата за търговско измерване съставен от служители на ЕВН в отсъствието на ищеца, в който е посочено, че на електромера
са разменени вход и изход на втора фаза, което е корегирано и след корекцията е
запечатана капачката на електромера. Посочено е, че е извършено контролно
измерване с еталон №0704132 марка EMSYST, при което са установени посочените в
протокола контролни стойности извън допустимите норми при грешка от минус 2,43
%. В резултат на така установената
грешка при отчитането, ищецът е издал фактура № **********/20.02.2018 г., с получател ответника,
за сумата 524,55 лв. с ДДС представляваща стойността на 3043 кWh количество електроенергия за
периода от 29.03.2017 г. до 25.01.2018 г.
Ответното дружество е връчило на ищеца писмо, с което го
уведомява за извършената проверка, констатираната грешка в отчитането.
По делото е извършена съдебно техническа
експертиза, видно от заключението, на която процесният електромер №414932 е монтиран в електромерно табло на фасадата на
сградата и при извършена проверка на същия на 24.06.2019
г., при паралелно измерване с еталонен уред марка EMSYST е
установена грешка от минус 2,43 %, която се дължи на неточната схема на
свързване, при която са разменени начало и край на 2-ра фаза, като съставения
протокол отразява техническото състояние на електромера. В случая е приложена
методиката за коригиране на неотчетеното количество ел.енергия и нейното
остойностяване съобразно с предвиденото в ПИКЕЕ, за период от 302 дни. Процесният електромер е преминал първоначална
проверка на 29.03.2017 г., а последващата проверка е 4 години след
първоначалната, т.е. на 29.032021. По отношение началния момент на неточно
измерване вещото лице сочи, че това е възможно да се установи по сигналните
бутони, които се задействат при въздействие върху капака или клемореда на
електромера, като в конкретния случай не е установено такова неправомерно
въздействие и са регистрирани две аларми-първата на 29.03.2017 г., което е
датата на монтажа на електромера, а втората е на 25.01.2018 г., когато е
коригирана неправилната схема на свързване. В с.з. вещото лице уточнява, че
напълно възможно е техниците при монтажа да са объркали схемата на свързване,
без да е налице друго неправомерно вмешателство, но независимо от това, тази
неправилно отчетена от измервателното устройство енергия установена от ищеца е
консумирана. От заключението на
извършената по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че
фактурирането на коригираното количество
електрическа енергия по фактура № **********/20.02.2018 г. за сумата 524,55 лв.
е изчислено правилно, както правилно са изчислени и фактурирани първоначално
отчетената ел.енергия преди корекцията. Обезщетението за забава на плащането по
процесната фактура за периода от 03.03.2018 г. до 13.12.2018 г.- датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда е в размер на 41,68 лв. .
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прие следните правни изводи:
В производството по чл.422 от ГПК следва да се
установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца , към момента на приключване на съдебното
дирене , като следва с оглед нормата на чл.235 от ГПК да съобрази и фактите
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,
които са от значение за спорното право .
В случая се твърди , че вземането е възникнало на основание чл.98а от ЗЕ и
публично известни общи условия на договорите за продажба на ел.енергия
утвърдени от ДКЕВР. При така изложените твърдения в исковата молба, следва да се обсъди въпроса относно възникването
на облигационното правоотношение между страните и изпълнение на задълженията на
всяка от тях. В случая за успешното провеждане на иска, с оглед твърденията в
исковата молба, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че в качеството си на краен снабдител по смисъла на ЗЕ е доставил
на ответника ел.енергия, част от която е останала неотчетена през процесния
период, както и стойността на неотчетената енергия.
По делото не се спори, че ищцовото дружество е доставчик на електроенергия, а ищеца е
потребител на същата, а също и
относно това, че на ответника, вследствие на едностранна
корекция на сметката от страна на ищеца, е начислена като дължима сумата в размер на 524,55 лв. с ДДС
представляваща стойността на 3043 кWh количество
електроенергия за периода от 29.03.2017 г. до 25.01.2018
г. по корекционна фактура №**********/20.02.2018 г. издадена от ищеца.
В случая облигационното правоотношение между страните е възникнало на основание чл.98а, ал.1 от ЗЕ чрез сключени
договори при публично известни общи условия. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България
Електроснабдяване" EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013
от 10.05.2008 г., и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение"
АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са
влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите
им при продажбата и доставката на електрическа енергия. Тези общи условия,
въпреки че въз основа на
законовата делегация на чл. 98а
ЗЕ, уреждат конкретни специфични хипотези на преноса,
продажбата на ел.енергия до клиента и нейното заплащане, не изключват
приложението на общите правила на чл.183 и чл.200 от ЗЗД уреждащи отношенията
между страните по договора за покупко продажба що се отнася до задължението на купувача по
договор за продажба да заплати цената на вещта. От това следва, че когато е било доставено
определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Ето защо, дори
при липсата на специална правна уредба,
каквото е положението с правната регламентация на тези отношения- преди
изменението през
За да начисли процесната сума, ответното
дружество е взело предвид констатирано несъответствие на електромера с
техническите изисквания за правилното отчитане на консумираната ел.енергия,
породено вследствие на осъществено неправомерно въздействие върху
процесния електромер – сгрешена
схема на свързване, водещо до
отчитане с грешка от 2,43 %, като техническото несъответствие и грешката на
отчитане са установени с извършеното паралелно измерване с еталонен уред, както
и от заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и правилно.
Вследствие тази грешка, не е отчетена действително доставеното до обекта на ищеца за периода от 29.03.2017 г. до 25.01.2018 г. количество ел.енегия от 3043 кWh на стойност 524,55
лв. с ДДС.
Ето защо процесната сума от 524,55 лв. е дължима от
ответника по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от
ОУ на ЕВН ЕР. В случая не се касае за отговорност, обусловена от виновно
поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за
заплащане на цената на реално доставената електрическа енергия потребена от
него, което произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа
енергия, сключени при общи условия. Поради това ответникът дължи заплащане на действително доставеното и
потребено количество ел.енергия за процесния период, останало неотчетено поради
установената грешка в измерването при всички случаи на констатиране на такава
грешка, независимо от това дали причина за неотчитането са станали действия на
потребителя или на трети лица,
включително и служители на ищеца допуснали грешка при свързването, както е
възможно да е станало в процесния случай.
Поради изложеното предявеният установителен
иск по чл.422 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД да се приеме за установено по отношение
на ищеца,че ответникът дължи сумата от 524,55 лв. с ДДС, представляваща допълнително начислена доставена
до обекта на ищеца, но неотчетени 3043 кWh ел.енергия за периода от 29.03.2017 г. до 25.01.2018 г. , начислена по фактура № **********/20.02.2018 г. , ведно с 41.68 лв. ,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за
главницата в размер на законната лихва върху нея за периода от 03.03.2018 г. до 13.12.2018 г., законната
лихва върху главницата считано от 14.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението е основателен и следва да се уважи.
По предявеният насрещен иск с правно
основание по чл.45 от ЗЗД съдът прие следното: От представената медицинска документация
изготвена по повод прегледа и лечението на ответника се установява, че същият е
постъпвал за лечение в болнично заведение през м.юли и август 2018 г. , като са
диагностицирани множество заболявания- артрити, бъбречни, стомашни и
чернодробни заболявания по повод, на които са извършени съответните медицински
интервенции описани подробно в представените епикризи. От доказателствата по
делото обаче не се установява по никакъв начин тези заболявания да се дължат на
действията на ответника по насрещния иск
във връзка с преустановяване подаването на ел.енергия към обекта на ищеца. Включително
от показанията на св.Колев се установява, че след спиране подаването на
ел.енергия към първия етаж на сградата, където живее ищеца, той се преместил на
втория етаж, където имало ел.захранване по електромер с отделна партида, тъй
като този етаж се давал през лятото под наем, от което следва, че спирането на
ел.захранването не е довело до влошаване
качеството на живот на ищеца при положение, че е могъл да ползва
електричеството на втория етаж по абсолютно същия начин както го е правил и
преди това на първия етаж. Поради това
съдът прие, че липсва причинно следствена връзка между спирането на ел.
захранването на етажа на ищеца по насрещният иск и установените по делото
заболявания, от които е страдал. С оглед изложеното, съдът прие, че искът за
присъждане на сумата 1200 лв., от които 1000 лв. за имуществени и 200 лв. за
неимуществени вреди, ведно с дължимата лихва е останал недоказан по основание и
размер, поради което следва да се отхвърли. По отношение искането за изпълнение на задължението на ответника
съгласно ОУ да доставя ел.енергия до
обекта на ищеца, с правно основание чл.79 от ЗЗД, а именно да се задължи ответника по насрещния иск да
възстанови електрозахранването на имота на ищеца с ИТН2709387, клиентски номер №**********, същото е останало недоказано по
основание, доколкото по делото не се представиха доказателства от една страна,
че именно ответникът е преустановил ел.захранването, а са налице само твърдения
в тази насока. На следващо място на основание чл.123, ал.1 от ЗЕ ответникът при неизпълнение задължението
на ищеца да заплаща потребената ел.енергия при условията и в сроковете на ОУ
има право да преустанови ел.захранването на ищеца и доколкото не се представиха
доказателства, че ищецът по насрещния иск е изпълнил задължението си да заплати
на ответника стойността на доставената и потребена ел.енергия.Поради това съдът
прие, че този иск също е останал недоказан по основание и следва да се
отхвърли.
По
направеното искане за присъждане на
разноски на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск ,
съдът прие следното : Ищецът е направил следните разноски : 775 лв. в
настоящото производство, от които 75 лв. д.т., 150 лв. за юрисконсутско възнаграждение, 550 лв. за възнаграждения на
вещи лица,
а в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лв., откоито 25 лв.
д.т. и 50 лв. възнаграждение за юрискносулт. Предвид
изхода от спора, а именно уважаването на първоначалния иск и отхвърляне на
насрещните искове, следва да се остави без уважение искането на ответника по
първоначалния иск и ищец по насрещния иск за присъждане на направените по
делото разноски.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника Д.Н.Д., ЕГН**********, с адрес ***, съществуването
на вземане в полза на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив 4000, обл. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов”№37, представлявано
от членовете на съвета на
директорите Михаела Михайлова-Дьорфлер, Жанет Стойчева и Робърт Дик по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №365/17.12.2018
г. г. издадена по ч.гр.дело №749/2018 г. по описа на РС-Поморие за сумата 524.55 лв. (петстотин
двадесет и четири лева и петдесет и пет стотинки), представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени от кредитора на длъжника за периода от 29.03.2017 г. до 25.01.2018
г., сумата 41.68 лв. (четиридесет и
един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното задължение за главницата в размер на законната лихва
върху нея за периода от 03.03.2018 г. до
13.12.2018 г.,
законната лихва върху главницата считано от 14.12.2018 г. -датата на постъпване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Д.Н.Д. да заплати на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД гр.Пловдив , сумата 775 лв.,представляващи разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Д.Н.Д. да заплати на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД гр.Пловдив , сумата 75 лв., представляващи
разноски направени в производството по ч.гр.дело №749/2018 г. по описа
на Районен съд гр.Поморие съобразно с
уважената част от иска .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен като насрещен от ищеца Д.Н.Д., ЕГН********** срещу ответника „ЕВН
България Електроснабдяване „ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив за осъждането му да
заплати сумата 1200 лв., от които 1000 лв. представляващи обезщетение за
нанесени имуществени, а 200 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие
прекратяване електрозахранването към имота му на адрес в гр.Поморие, ул.“Велико
Търново“ №31, ИТН2709387, клиентски номер №**********, както ОТХВЪРЛЯ ИСКА и за
осъждане на ответника да възстанови електрозахранването към същия имот.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Н.Д. за осъждането
на „ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД гр.Пловдив да му заплати направените по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :