№ 54
гр. Велико Търново, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Търговско дело №
20214100900096 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.
Предявена е искова молба от „Ю.“ АД, ЕИК: ***, гр. С, бул. „О“, №
***, против „Т.“ ООД, гр. Л., с ЕИК: ***, гр. Л., ул. „МР“, № ***, М. Н. Д.,
ЕГН: **********, гр. Г.О., ул. ***, и СВ. Н. Д., ЕГН: **********, гр. Г.О., ул.
С.***, с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с цена на
иска 36 304,36 евро - главница и 1 ***,24 евро - лихва за периода 14.02.2019г. –
05.01.2020г. Посочено е, че в законоустановения срок и на осн. чл.422 и във вр.
с чл.415 от ГПК е предявена исковата молба. Цитира се номера на заповедно
производство по ч.гр.д. № 487/2021г. на ГОРС с издадена по него заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение. В исковата молба са развити
съображения за допустимостта на иска, след това и по основателността,
както по основание така и по размер. Описани са фактическите
обстоятелства по делото, а именно наличие на Запис на заповед, по който
ответниците дължат процесните суми. Въз основа на него е посочено, че е
образувано цитираното по-горе ч.гр.дело. Посочва се също така, че е
издаден от ГОРС и изпълнителен лист, след което е образувано при ЧСИ С.
1
Косева изпълнително дело с длъжници – ответниците, които са предявили
възражение, срещу издадената заповед за изпълнение. По - нататък са
изложени съображения, как се е стигнало до съставянето и подписването
на процесния Запис на заповед и неговото предявяване по различните
финансови взаимоотношения между страните. Ищцовото дружество моли
съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат, както следва: сумата 36 304,36
евро - главница по запис на заповед от 28.07.2018год., сумата 1 ***,24 евро,
лихва за периода 14.02.2019г. – 05.01.2020г., за които суми са издадени
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. № 487/2021г. по описа на ГОРС, както и съдебно-деловодните
разноски в заповедното производство. Претендират се и разноските в
исковото производство.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба и
от тримата ответници, чрез процесуален представител. Заема се
становище, че предявените искове са напълно неоснователни и недоказани.
Развити са съображения по допустимостта на исковете,
правосубектността на страните, по същество на исковата претенция,
относно нейната неоснователност по основание и размер за всеки един от
тримата ответници.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ЧГД № 487/2021г. по описа на ГОРС се установява,
че по подадено от „Ю.“ АД, ЕИК: ***, гр. С заявление по чл.417 ГПК, са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане в определен
размер, в полза на „Ю.“ АД срещу длъжниците „Т.“ ООД, гр. Л., М. Н. Д., гр.
Г.О. и СВ. Н. Д., гр. Г.О., въз основа на запис на заповед, издаден на
28.07.2018г. в гр. С за сумата от 102 000,00 евро, с годишна лихва в размер
на 4% върху тази сума от датата на издаване, платим на предявяване в срок
до 27.12.2020г. и предявен за плащане на 16.12.2020г. Срещу издадената
заповед е постъпило бланкетно възражение от длъжниците, което е
упражнено в срока по чл.415 ГПК. Исковият съд констатира, че
установителният иск по чл.422 ГПК е предявен в прекулзивния едномесечен
2
срок, считано от уведомяването на заявителя.
От приложения към заповедното досие по ЧГД № 487/2021г. по описа
на ГОРС, запис на заповед се установява, че същият съдържа съществените
реквизити за действителността на книгата съгласно чл.535 ТЗ. Със същият
ответниците са поели задължение при представяне на записа на заповед,
издаден на 28.07.2018г. в гр. С, да заплатят на бенефициера сумата от 102
000,00 евро, с годишна лихва в размер на 4% върху тази сума от датата на
издаване, платим на предявяване в срок до 27.12.2020г. Приложена е
поканата за предявяването на книгата на 16.12.2020г. за плащане.
Въз основа на горното съдът достига до следните правни изводи по
същество на спора: На първо място съдът прецени, че е надлежно сезиран с
допустим иск с правно основание чл.422 ГПК, при наличие на предвидените
специфични предпоставки, а именно издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.10 ГПК; подадено в срок възражение срещу
заповедта; упражнено от заявителя в преклузивния срок право на иск за
установяване на вземането му, предмет на заявлението по чл.417 ГПК.
Между страните няма спор за действителността на ценната книга, а
и това се установява от приложения по заповедното досие запис на заповед,
издаден от ответника с падеж на предявяване. Записът установява чрез
положения на титулната му страна подпис на издателя, че е предявен за
плащане на 16.12.2020г., преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Ответниците не са оспорили автентичността на подписите си.
Записът на заповед е издаден в изискуемата от закона форма съгласно
чл.535 ТЗ и съдържа всички необходими реквизити за пораждане на целения
с него ефект, а именно задължение на издателя за заплащане на парична
сума на поемателя в размер на 102 000,00 евро.
Предмет на делото в производството по чл.422 ГПК при предявен иск
за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.10 ГПК,
е съществуване на вземането, основано на записа на заповед и
изискуемостта му към този момент. В производството по чл.422 ГПК
ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа
на записа на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния
ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
3
подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу
иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни
възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да
сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва
възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и
издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Доказване на каузално правоотношение като причина за издаване на записа
на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и
възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение, от което длъжникът черпи възраженията си, относими
към погасяване на вземането по записа на заповед или липсата на вземане. В
този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с
общото правило на чл.154 ГПК като всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си, които са обуславящи за
съществуване или несъществуване на установяваното в производството по
чл.422 ГПК менителнично вземане. В този смисъл е и цитираното в
допълнителна искова молба решение на ВКС № 5/2012г. по т. дело №
75/2011г. на Първо т.о.
Доколкото още с исковата молба ищецът сам е навел твърдения, че
записът обезпечава задължение по друго каузално правоотношение, а
именно договор за заем, то при установяване връзката между
абстрактното и каузалното правоотношение, съдът дължи преценка
налице ли са материалните предпоставки на каузата. Съобразно
очертаните твърдения за осъществили се между страните факти от
значение за вземането, предмет на записа на заповед, ищецът следва да
установи, че записът е издаден за обезпечаване вземане по неформален
договор за заем, сключен между страните при конкретизацията, че
заемането на средства е сторено в полза на ищеца, явяващ се страна по
спора. Ищецът е уточнил конкретните параметри на правоотношението –
период, страни и условия.
С въвеждане на твърдения за наличие на каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се
разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. За това основателността на
4
възражението за недължимост на вземането по ценната книга, е в
зависимост от установяване на каузалното правоотношение. Поради това,
в производството по чл.422 ГПК, при доказана връзка между записа и заема,
на изследване ще подлежи каузалното правоотношение, понеже както се
посочи, възраженията на ответника, касаещи това правоотношение, биха
имали за последица липса на вземане по записа на заповед. Възраженията на
ответника в случая могат да бъдат обобщени като твърдение за липса на
предоставена парична сума по договора за заем, представляващ каузалното
правоотношение, основание за издадения ефект. С оглед реалния характер
на заемното правоотношение, ищецът следва да установи както
постигнатата договорка за заемане на средства, така и реално
предоставяне сумата на заемателя.
Съобразно твърденията по исковата молба, които с факта на
обективирането им, стават част от предмета на спора, записът е издаден
като ново основание, въз основа на което ищецът може да събере вземане
по договор за заем, в размер на процесната сума. Подписването на записа
не се оспорва.
Независимо коя от страните е въвела каузалните правоотношения в
спорния предмет на делото, ищецът по иска с правно основание чл.422
ГПК носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на
заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът -
неговото погасяване. При договор за заем, който е реален договор по смисъла
на чл.240 ЗЗД, подлежи на установяване с всички допустими
доказателствени средства реалното предаване на сумата от заемодателя
на заемателя. Заемното основание за получаване на парична престация не се
презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.
В случая съдът намира, че е налице реалното предаване на сумата от
заемодателя на заемателя. Записът на заповед удостоверява валидно
възникнало вземане на приносителя си за процесната сума.
Депозирана е с дата 20.06.2022г. писмена молба от „Т.“ ООД,
представлявано от управителя и подписана от него. С молбата „Т.“ ООД
заявява, че във връзка с изп. дело № 20218090400510 по описа на ЧСИ С.К.,
макар и в нарушение на ГПК, са платени изцяло претендираните от ищеца
суми, както тези по делото, така и всички разноски по изпълнението.
5
Цитират се два отделни парични превода на суми към ищеца. Посочва се, че
е имало уверение от ищеца и обещания, че ще бъде направено оттегляне на
исковете, но тъй като към датата на подаване на молбата такова
оттегляне не е направено, ведно с молбата представят доказателствата за
плащането и заемат позиция, да не се присъждат разноски на ищеца. Заема
се също становище, че ако ищецът поддържа претенцията си за разноски
се прави възражение за прекомерност.
Съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза. Според вещото
лице сумата, която е по исковата молба, всъщност е по договор за
факторинг № 362 от 27.12.2018г. е изплатена, като главницата е 71 005,16
лева и начислена лихва 6 882,90, като в тази лихва включва лихвата, която е
по исковата молба и отделно мораторна лихва към момента на изготвяне
на експертизата. Към дата 13.06.2022г. дружеството „Т.“ ООД, няма
задължение по исковата молба по договор факторинг по сумата, която е
претендирана.
Следователно, тъй като в хода на производството претендираните
искови суми са заплатени изцяло от ответниците към ищеца – приложени
са платежните нареждания, вещото лице го е отразило в изготвената
съдебно-икономическа експертиза, ищецът с писмена молба от 27.04.22г.
заявява, че ответникът му е изплатил изцяло претендираната сума, следва
предявеният иск да се отхвърли.
Сторените по делото разноски следва да бъдат заплатени на
ищеца.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.“ АД, ЕИК: ***, гр. С, бул. „О“, № ***,
против „Т.“ ООД, гр. Л., с ЕИК: ***, гр. Л., ул. „МР“, № ***, М. Н. Д., ЕГН:
**********, гр. Г.О., ул. ***, и СВ. Н. Д., ЕГН: **********, гр. Г.О., ул. С.***
иск по реда на чл.422, вр. чл.415 ГПК, за признаване за установено между
страните съществуването на парично вземане, в размер на 36 304,36 евро -
главница по запис на заповед от 28.07.2018год. и 1 ***,24 евро - лихва за периода
14.02.2019г. – 05.01.2020г., за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 487/2021г. по описа на ГОРС,
6
като погасен поради плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, гр. Л., с ЕИК: ***, гр. Л., ул. „МР“, № ***, М. Н.
Д., ЕГН: **********, гр. Г.О., ул. ***, и СВ. Н. Д., ЕГН: **********, гр. Г.О.,
ул. С.*** да заплатят на „Ю.“ АД, ЕИК: ***, гр. С, бул. „О“, № *** сума,
общо в размер на 2 169,39лв. – разноски по делото.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване на пред Апелативен съд гр. В.
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 487/2021г. по
описа на ГОРС, да се върне обратно на ГОРС, ведно с препис от
настоящото решение.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
7