№ 121
гр. гр. Добрич, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20253200500134 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на
Н. С. Г. и М. Г. Г., двамата от гр.Б., чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№124/01.10.2024г., поправено с решение №29/10.02.2025г. по гр.д.№626/2023г. на
Балчишкия районен съд, в частите в които са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу кооперация „Изобилие“ – гр.Б. искове за осъждане на ответника да заплати на
всеки ищец сума в размер на разликата над 273.66 лева до претендираните 17 606.53
лева, съставляваща дължимо наемно плащане по договори за наем на земеделска земя
за стопанската 2021/2022г. и въззивниците са осъдени да заплатят на другата страна
съдебно-деловодни разноски.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати нарушения
на процесуалния и в противоречие на материалния закон. Възразява се срещу приетото
от първоинстанционния съд, че дължимата по сключените договори наемна цена се
свежда до левовата равностойност на 30% от продукцията от предоставената земя.
Изложени са подробни доводи в подкрепа на становище, че наемната цена се формира
от два компонента. Първият бил посочен в договорите и съставлявал стойността на
30% от получената продукция. Вторият компонент се определял с решение на
управителния съвет на кооперацията на база резултатите за съответната стопанска
година. Решенията на управителния съвет съставлявали елемент от договорните
отношения между страните и това следвало от редица обстоятелства, установени по
1
делото, но необсъдени от първоинстанционния съд. От гласните доказателства и
заключението на счетоводната експертиза следвало, че ответната кооперация била
сключила договорите за наем на земеделска земя с всички собственици при идентично
уговорена наемна цена и въз основа на решения на управителния съвет на
кооперацията на всички била плащана наемна цена в размери над посоченото в
договорите. Това било практика от много години, прилагана за всички предоставили
земеделските си земи под наем на ответната кооперация, включително и за ищците, а
преди тях за техния наследодател. С конклудентните действия решенията на
управителния съвет за второ допълнително плащане на наемна цена станали елемент
от това правоотношение. Изводът следвал и от установеното от вещото лице, че за
стопанската 2021/2022г. в счетоводството на кооперацията за предоставените от
въззивниците земеделски земи било начислено задължение за наемна цена в размер на
180 лева на декар, от които 80 лева произтичали именно от решения на управителния
съвет. Същото следвало и от факта, че за следващата стопанска година на
въззивниците била изплатена наемна цена, определена от посоченото в наемните
договори и от решенията на управителния съвет. Нямало основание за конкретната
2021/2022 стопанска година, в отклонение от случилото се през всички предходни и
през следващата година, вземането на ищците за наемна цена да се сведе само до
размера, посочен в наемните договори и да се изключи втората компонента за
определянето й – решенията на управителния съвет, включително и при съобразяване,
че въззивниците не били от категориите наемодатели, изключени със самите решения
от техния обхват. Настоява се първоинстанционното решение в обжалваните части да
бъде отменено и претенциите да се удовлетворят в пълния им предявен размер, както
и за присъждане на разноските за водене на делото.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата кооперация „Изобилие“,
чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния
съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.
№4498/10.10.2023г., поправена с допълнителна с вх.№4742/24.10.2023г., с която Н. С. Г.
и М. Г. Г. са предявили срещу кооперация „Изобилие“ искове по чл.232 ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки ищец сума в размер на 17 505.5375 лева,
съставляваща неплатена част от наемна цена, дължима по договори за наем на
земеделска земя за стопанската 2021/2022г.
В исковата молба е изложено, че ищците са законни наследници на Г.Г. Г.,
починал на ***г. Ищците встъпили в правата на наследодателя си по договори за наем
2
за стопанската 2021/2022г. на земеделски земи /подробно описани в допълнителната
молба/ общо в размер на 411.895 дка в землищата на с.Т., с.Ц. и с.С., общ.Б..
Ответната кооперация – наемател имала задължението да плаща наем, посочен в
договорите в размер на 30% от получената продукция от предоставената земеделска
земя. Управителният съвет на кооперацията гласувал за стопанската 2021/2022г.
рентата да е в размер на 185 лева на декар.
Така, дължимата на ищците наемна цена възлизала общо на 76 200.575 лева.
В разрез с решението на управителния съвет ответната кооперация платила на
ищците наемна цена само по 100 лева на декар, общо сума в размер на 41 189.50 лева.
Кооперацията не платила останалите по 85 лева на декар и имала неизпълнено
задължение за наемна цена по договорите с ищците общо в размер на 35 011.075 лева.
Въз основа на изложените обстоятелства всеки ищец претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати сума в размер на 17 505.5375 лева, съставляваща
половината от неплатената част от 35 011.075 лева от дължимата по договорите наемна
цена за стопанската 2021/2022г.
Ответникът кооперация „Изобилие“ е оспорил исковете. В отговора на исковата
молба е посочил, че в стопанската 2021/2022г. между страните по делото съществувало
наемно правоотношение по представените от ищците договори за наем на земеделска
земя от общо 411.895 дка в землищата на с.Т., с.Ц. и с.С., общ Б.. Възразил е, че
задължението на кооперацията за наемна цена е в посочения в договорите определяем
размер от 30% от получената продукция от предоставената земя, който за стопанската
2021/2022г. възлизал на 94.02 лева на декар – според разчетите на кооперацията за
реализацията на селскостопанската продукция. Въпреки последното, ответникът
платил на ищците по-голяма сума, а именно по 100 лева на декар.
Всички наемни и арендни договори за обработваните от кооперацията земеделски
земи били сключени при идентично договоряне на наемната цена/арендното плащане в
размер на 30% от продукцията от предоставената земя. Решението на управителния
съвет за плащане на рента в размер на 180 лева на декар за стопанската 2021/2022г. се
отнасяло за наемодателите, които са и членове на кооперацията към момента на
плащането, като имало и решение на напускащите кооперацията да не се плаща рента
или наем в повече от уговореното в договора, както имало и решения за маломерни
парцели и за неплодородни земи рентата да е в по-нисък размер. Решенията на
управителния съвет не водели до изменение размера на задължението за наемна цена,
както било установено в договорите, а плащането на суми в повече от договореното
било извършвано за стимулиране на членовете на кооперацията, на наемодателите и
арендодателите да не напускат кооперацията.
С решение №124/01.10.2024г., поправено с решение №29/10.02.2025г. по гр.д.
№626/2023г. Балчишкият районен съд е осъдил кооперация „Изобилие“ да заплати на
3
всеки от ищците, в качеството му на наследник на Г.Г. Г., поч. на ***г., сума от по
273.66 лева, съставляваща припадащата се на съответния ищец 1/2 част от неизплатено
наемно плащане по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г. и е
отхвърлил исковете за разликите над присъдените по 273.66 лева до претендираните
по 17 606.53 лева за всеки ищец.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, в които предявените
искове са уважени, като кооперация „Изобилие“ е осъдена да заплати на всеки от
двамата ищци по 273.66 лева, съставляваща припадащата се на съответния ищец част
от незаплатената наемна цена, дължима по договори за наем на земеделска земя за
стопанската 2021/2022г.
Проверката на въззивния съд, извършена в съответствие с чл.269 от ГПК
служебно и по посоченото в жалбата, показва, че първоинстанционното решение е
изцяло валидно, но е частично недопустимо в обжалваната част.
Така, при предявени за разглеждане осъдителни претенции за по 17 505.54 лева
всяка, първоинстанционният съд в мотивите на съдебния акт е приел, че е сезиран,
разгледал е и е постановил решение /диспозитив/ по искове за по 17 606.53 лева. В
частта за разликите над предявените 17 505.54 лева до 17 606.53 лева решението на
районния съд е постановено по непредявени искове и в съответствие с чл.270 ал.3 от
ГПК следва да се обезсили.
В останалата обжалвана част решението на районния съд е допустимо и
правилно.
Влязлото с сила решение в частите, в които исковете са уважени, със сила на
присъдено нещо установява съществуването на облигационни правоотношения между
страните, произтичащи от представените по делото договори за наем на земеделски
земи за стопанската 2021/2022г.
Спорът е за дължимия от ответната кооперация – наемател размер на наемната
цена за предоставеното й по договорите възмездно ползване на земите за посочената
стопанска година.
В разд.IV т.1 от договорите е уговорено, че наемателят дължи да заплати на
наемодателя /ищците/ наем в размер на стойността на 30% от получената продукция от
предоставената земеделска земя.
Съгласно разд.V т.4 от договорите, същите могат да бъдат изменени писмено, по
взаимно съгласие, чрез анекс.
Установено е по делото със заключение на вещо лице, че за стопанската
2021/2022г. левовата равностойност на 30% от продукцията на ответната кооперация
възлиза на 101.33 лева на декар. Както не е било спорно, кооперацията платила общо
на двамата ищци наемна цена в размер на 41 190 лева, т.е. по 100 лева на декар.
4
Останалите по 1.33 лева на декар, дължима съгласно разд. IV т.1 от договорите наемна
цена, общо 547.32 лева или по 273.66 лева за всеки ищец по отделно, е предмет на
присъждане с решението на районния съд в необжалваната му част.
Не е спорно, установява се и от събраните по делото гласни доказателства, че
всички договори за наем и аренда, които кооперацията сключвала за предоставените й
за обработване земеделски земи, са били с идентично уговорен размер на
задължението на кооперацията за наемна цена/арендно плащане, а именно стойността
на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя. Това се отнася за
процесната стопанска 2021/2022г. и за предходни стопански години. От гласните
доказателства се установява още, че по правило кооперацията извършвала две
плащания в полза на наемодателите и арендодателите – преди Коледа след края на
съответната стопанска година и в следващата календарна година преди Великден. За
стопанската 2021/2022г. кооперацията процедирала по идентичен начин спрямо
повечето наемодатели и арендодатели, но не и спрямо ищците, в полза на които второ
плащане не било извършено. Свидетелката Недялка Желева Генова била касиер на
кооперацията в онзи период и от показанията й се установява, че ищците са били
включени в списък на собствениците, на които трябвало да се извърши второ плащане
в размер на по 80 лева на декар. Според тази свидетелка и според свидетеля Б.Г. Б.,
тогава председател на кооперацията, второ плащане за ищците не било извършено, с
оглед решение на управителния съвет и заявеното от ищците намерение занапред да не
предоставят земята си на ответната кооперация. Свидетелят Б.Г. Б. е посочил още, че
плащанията над размера по договорите за наем и аренда се извършвали за
стимулиране на членовете и собствениците да не напускат кооперацията и стремежът
бил да се „гони“ рентата на другите кооперации.
Представен е протокол №230/22.03.2023г. от заседание на управителния съвет на
кооперацията, на което е взето решение за стопанската 2021/2022г. за плащане на рента
по 180 лева на декар – за масиви над 3 дка и от по-висока категория земя, рента по 60
лева на декар – за маломерни парцели и по 100 лева на декар – за всички останали.
Представен е и протокол от заседание на 19.05.2023г. на управителния съвет на
кооперацията, на което е взето решение на напускащите кооперацията контрагентите
рентата или наемът да се изплащат в размер на не повече от паричната равностойност
на 30% от средния добив на произведената продукция, да не се изплаща рента над
дължимата по сключения договор.
За процесната стопанска 2021/2022г. вещото лице е установило, че в кооперацията
е съставена ведомост за начислена и изплатена рента по 100 лева на декар – първа
част. Освен това вещото лице е установило и три списъка /не водомости/ на
собственици, получаващи рента – втора част, а именно – по 60 лева на декар, по 80
лева на декар и по 100 лева на декар. В списъка на собствениците с по 80 лева на декар
фигурира името на ищцата за всички предоставени по процесните договори за наем
5
земеделски земи. От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството
на кооперацията за 2022г. задълженията за рента са осчетоводени с едно общо
записване /не по партиди на отделните наемодатели и арендодатели/, като размерът на
това общо записване включва и сумите по списъците на собствениците, получаващи
рента – втора част, в т.ч. сумите от по 80 лева на декар за земите на ищците по единия
от списъците.
Няма спор, че за следващата стопанска 2022/2023 г. ищците са предоставили
земеделските си земи по договори за наем на ответната кооперация. Видно от
представените банкови извлечения /л.246 и л.247 от първоинстанционното дело/, на
22.12.2023 г. по сметка на ищцата е постъпила платена от кооперацията парична сума
„рента 22 23“ и на 13.05.2023 г. е постъпила друга парична сума, платена от
кооперацията „рента 22. 23г. 2ра част“. С уведомление вх. № 2/12.04.2023 г. и молба вх.
№ 131 /л.68/ ищците отправили изявление до управителния съвет на кооперацията,
съгласно което след приключване на стопанската 2022/2023 г. същите нямало да
продължат да предоставят земите си на кооперацията и приключват отношенията си с
нея. С договор за аренда от 23.03.2023г., акт №67 т.3, ищците предоставили земите си
за обработване на друга кооперация, считано от 01.10.2023 г. за срок от десет
стопански години.
В съответствие с чл.232 ал.2 във вр. с чл.228 от ЗЗД наемателят дължи да плати на
наемодателя определената със сключения помежду им договор цена. В настоящия спор
дължимата от ответника наемна цена за предоставеното му от ищците ползване на
земеделски земи за стопанската 2021/2022г. по сключените договори е тази,
определена в разд. IV т.1 от договорите в размер на стойността на 30% от получената
продукция от предоставената земеделска земя. Този размер на задължението за наемна
цена е частично изпълнен от ответника и частично присъден в негова тежест и в полза
на ищците с решението на районния съд, в необжалваната му част.
Задължение за наемна цена за стопанската 2021/2022 г. над посочения размер,
произтичащо от процесните наемни договори, ответникът няма. Договорите не
препращат към друг документ или акт, напр. решение на управителния съвет на
кооперацията, като база за определяне на задължението на кооперацията за наемна
цена. Самите ищци нямат такова твърдение, като поддържаното от тях е, че след
сключването им договорите били изменени в частта на уговорената наемна цена чрез
включване на втори компонент във формирането на нейния дължим размер, определен
с решение на управителния съвет на кооперацията. Изменението се поддържа да е
извършено с конклудентни действия, каквито съставлявали решението на
управителния съвет на кооперацията за плащане на рента от 180 лева на декар /с
изключение на някои категории наемодатели, каквито ищците не били/, включването
на ищците в списък на собствениците за второ плащане по 80 лева на декар,
6
осчетоводяването от кооперацията в общия размер на задълженията за рента и на
сумата по посочения списък за второ плащане на ищците. Така поддържаното от
ищците становище е неоснователно.
Конклудентни действия са фактически действия, от които може да се направи
недвусмислен извод, че извършителят им изявява воля да настъпят определени правни
последици, макар и изрично да не е изразил тази своя воля. Чрез конклудентни
действия могат да се осъществяват само волеизявления, за които не се изисква
писмена форма. В общия случай договорът за наем е неформален, като липсва
задължително законоустановено изискване за сключването му в писмена форма, но в
конкретния случай страните по делото са сключили договорите в писмена форма и в
разд.V т.4 са се съгласили те да могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие,
постигнато в писмена форма. В съответствие с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД договорите имат
силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което и, с оглед съдържащата
се в тях клауза на разд.V т.4, процесните договори за наем могат да бъдат изменени
само по взаимно съгласие на страните в писмена форма. Такова писмено съгласие за
изменение на наемните правоотношения за стопанската 2021/2022г. между страните
няма постигнато. Следователно, те са обвързани така, както са уговорили в писмена
форма при сключването на договорите.
Не следва друго от решенията на управителния съвет на кооперацията за плащане
на суми над дължимото по договорите в полза на повечето наемодатели и
арендодатели, изготвянето на списъци на лицата, към които са относими тези решения,
начина на осчетоводяване от кооперацията на разхода за рента. Не следва друго и от
факта на извършените от кооперацията плащания на суми над дължимото по
договорите в полза на други наемодатели и арендодатели в процесната стопанска
година, а също и на ищците в други стопански години. Кооперацията е извършила тези
плащания по своя воля и преценка, за мотивиране на собствениците на земеделски
земи да предоставят същите за обработване на кооперацията и в следващи стопански
години. Но тези плащания не произтичат от договорите за наем и не са задължителни
за кооперацията.
От изложеното следва, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че по процесните договори
ответникът няма задължение да плати на ищците наемна цена повече от 30% от
стойността на продукцията, а именно по 101.33 лева на декар. Задължението е
частично изпълнено от ответника, а за изпълнение на останалата дължима част в
размер на по 273.66 лева за всеки ищец по отделно ответникът е осъден с влязло в
сила решение. Ответникът няма задължение да плати на всеки ищец по отделно за
наемна цена по процесните договори сума в размер на горницата над 273.66 лева до
пълния претендиран размер от 17 505.54 лева. Следователно решението на районния
съд в тази отхвърлителна част е правилно и следва да се потвърди.
7
В съответствие с горното решението на районния съд следва да се потвърди и в
частта на присъдените в полза на ответника разноски за водене на делото в първата
инстанция.
Независимо от изгодния за него резултат от спора в настоящата инстанция, на
ответника – въззиваем разноски не следва да се присъждат. Същият е представил
списък по чл.80 от ГПК. В списъка въззиваемият е включил адвокатско
възнаграждение от 2 000 лева и разноски за вещо лице от 250 лева, платени от него за
първоинстанционното производство и присъдени му с решението на районния съд. В
списъка въззиваемият е посочил и 2 000 лева адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. Приложен е договор за правна помощ, в който адвокатът и въззиваемата
кооперация са се договорили за възнаграждение в този именно размер, но също така са
договорили и възнаграждението да бъде платено по посочената в договора банкова
сметка. Документ за извършено плащане на възнаграждението не е представен.
Следователно, както е въведено в т.1 от ТР №6/2012/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, договореното, но недоказано да е платено адвокатско възнаграждение
не следва да бъде присъждано в полза на въззиваемия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №124/01.10.2024г., поправено с решение
№29/10.02.2025г. по гр.д.№626/2023г. на Балчишкия районен съд в частта в която е
отхвърлен предявеният от Н. С. Г. с ЕГН ********** срещу кооперация „Изобилие“ –
гр.Б. с ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата, като
наследник на Г.Г. Г., поч. на ***г., сума в размер на разликата над 273.66 лева до
пълния претендиран размер от 17 505.54 лева, съставляваща половината от дължимо
наемно плащане по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г.,
като
ОБЕЗСИЛВА решение №124/01.10.2024г., поправено с решение №29/10.02.2025г.
по гр.д.№626/2023г. на Балчишкия районен съд в частта, в която искът е отхвърлен за
сумата в размер на разликата над 17 505.54 лева до 17 606.53 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №124/01.10.2024г., поправено с решение
№29/10.02.2025г. по гр.д.№626/2023г. на Балчишкия районен съд в частта в която е
отхвърлен предявеният от М. Г. Г. с ЕГН ********** срещу кооперация „Изобилие“ –
гр.Б. с ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, като
наследник на Г.Г. Г., поч. на ***г., сума в размер на разликата над 273.66 лева до
пълния претендиран размер от 17 505.54 лева, съставляваща половината от дължимо
наемно плащане по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г.,
8
като
ОБЕЗСИЛВА решение №124/01.10.2024г., поправено с решение №29/10.02.2025г.
по гр.д.№626/2023г. на Балчишкия районен съд в частта, в която искът е отхвърлен за
сумата в размер на разликата над 17 505.54 лева до 17 606.53 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №124/01.10.2024г., поправено с решение
№29/10.02.2025г. по гр.д.№626/2023г. на Балчишкия районен съд в частта, в която Н.
С. Г. с ЕГН ********** и М. Г. Г. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
кооперация „Изобилие“ – гр.Б. с ЕИК ********* сумата 2 256.66 лева, разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9