РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Добрич, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200918 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „....“ ООД, ЕИК ..., депозирана чрез
процесуален представител, против Наказателно постановление /НП/ №
776573-F771281, издадено на 28.06.2024 г. от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, на основание чл. 185, ал. 2,
във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1 000 лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено,
поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП,
алтернативно поради маловажност на извършеното нарушение по смисъла на
чл. 28а от ЗАНН, като се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, но
се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Административно-наказващият орган чрез редовно упълномощения си
процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление - за законосъобразно.
1
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел, присъствал и
при констатиране на нарушението и е надлежно връчен. НП е издадено в
рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентния
административно-наказващ орган съобразно представените по делото Заповед
№ ЗЦУ-384/27.02.2024 г. и е надлежно връчено.
С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са основания за отмяна на наказателното постановление във формално-правен
аспект.
По същество на визираното нарушение, съдът констатира следното:
На 23.05.2024 г. св. М. Ж. Т. и св. Й. В. А. – инспектори по приходите
при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - пицария „....“, находящ се в гр. Д...., бул.
,,....“ № ...., стопанисван от „....“ ООД с ЕИК: .....
В хода на проверката било установено, че обектът работи като пицария с
издадено Удостоверение № 01303/15.12.2020 г. за утвърдена категория две
звезди, с капацитет 50 места на закрито и 30 места на открито.
В обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство модел Datecs DP-25 с ИН на ФУ: DT520311 и ИН на ФП: 02520311.
Проверяващите извадили КЛЕН за 22.05.2024 г. от фискалното
устройство и от отпечатания фискален бон-копие № 0020776/22.05.2024 г. се
установило, че продажбата на 2 бр. филии хляб с единична цена от 0.30 лв., на
обща стойност 0,60 лв., е отразена погрешно в данъчна група „А“ - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, вместо в данъчна група
„Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност.
Извършената проверка била документирана с протокол за извършена
проверка cep. АА № 0146667/23.05.2024 г.
Проверяващите инспектори съобразили, че в конкретния случай
предоставената услуга попада в обхвата на параграф 15д, ал. 1, т. 2 от ПРЗ на
ЗДДС, тъй като отговаря на легалните дефиниции за ресторантьорски и
кетъринг услуги, дадени в т. 61 на § 1 от ДР на ЗДДС и приели, че „....“ ООД с
2
ЕИК: ... в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.,
издадена от Министъра на Финансите, е нарушило разпоредбите на същата,
като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група
според вида на продажбите.
На 04.06.2024 г. св. Т., в присъствието на св. А. и законен представител
на наказаното лице, образувал процесното административно-наказателно
производство, като съставил АУАН № F771281, в който описал констатираното
деяние и квалифицирал същото като административно нарушение по чл. 27,
ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
Жалбоподателят се е възползвал от законното право да депозира
писмени възражения против акта.
На 28.06.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 776573-
F771281 от Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД
„Фискален контрол“, с което с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 27,
ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2,
във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1 000 лв., след като наказващият орган е приел, че нарушението не е довело
до неотразяване на приходи.
Разпитани в качеството на свидетели - актосъставителят Т. и свидетелят
при констатиране на процесното нарушение А., потвърдили констатациите в
АУАН и в НП.
Съдът кредитира изцяло показанията им като логични, последователни
и непротиворечиви с приложените по делото и кредитирани от съда писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: Писмо с рег. №
16117/20.08.2024 г., ведно с док. № № 8841/05.08.2024 г..; Жалба с рег.
40692/06.08.2024 г. - 7 л.; НП № 776573-F771281/28.06.2024 г. – 2 л.; АУАН №
F 771281/04.06.2024 г. – 2 л.; Писмо с рег. № 30519/13.06.2024 г.; Възражение с
рег. № 6612/10.06.2024 г., ведно с приложения – 9 л.; Протокол за извършена
проверка в обект серия АА № 0146667/23.05.2024 г., ведно с приложения - 12
л.; Заверено копие на Заповед № ЗЦУ -384/27.02.2024 г. – 3 л.; Молба с рег. №
21736/14.11.2024 г., ведно с РИП № О-030003240018854-ОПР-001/20.02.2024
г. – 3 л.
След анализ на събраните доказателства и при установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № H-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28,
са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни
групи според вида на продажбите - в случая в група „Г“ за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност.
От събраните по делото доказателства се установи, че нарушителят на
22.05.2024 г. е извършил продажбата на 2 бр. филии хляб с единична цена от
0.30 лв., на обща стойност 0,60 лв., която е била отразена погрешно в данъчна
3
група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС,
вместо в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
С това от обективна страна, действително дружеството е допуснало
нарушение по чл. 27, ал. 1, т.. 4 от Наредба № Н-18 на МФ, но съдът счита, че
настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Макар формално да е осъществен съставът на нарушение на чл. 27, ал. 1,
т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., налице са редица смекчаващи
административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената
опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни.
Касае се за продажба в минимален размер от 0.60 лева, поради което не е
настъпило ощетяване на фиска. Нарушението е за първи път и дружеството –
жалбоподател незабавно след установяване на нарушението е взело мерки за
отстраняване на допуснатата техническа неточност при програмиране на
фискалния апарат, като също така е начислил дължимия ДДС в правилния
размер и го е включил в Справка – декларация за ДДС.
В същото време, приходната администрация по никакъв начин не е била
затруднена в хода на проверката. Дружеството – жалбоподател е съдействало
изцяло, като е представило всички относими към случая документи. Това
нарушение, както е посочено и в самото НП, се явява първо за дружеството -
жалбоподател, от което следва изводът, че дружеството поначало стриктно
изпълнява законовите си данъчни задължения, включително при извършване
на процесната проверка не са били констатирани други нарушения от
служителите на НАП.
Поради изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, като и минимално предвиденият в санкционната разпоредба
на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС размер на административното наказание
„имуществена санкция“ от 1 000 лв., се явява несъответен на незначителната
обществена опасност на деянието и на извършителя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 4 от ЗАНН, като отмени
наказателното постановление и предупреди нарушителя, че ако в срок от една
година от влизане в сила на съдебния акт извърши друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде
наложена имуществена санкция.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касаци
онен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия.
4
С оглед крайния изход на делото и направеното от пълномощника на
въззивника своевременно искане за присъждане на разноски съдът счете, че
такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК.
Наред с това, съдът съобрази, че ответната страна е отправила
възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат.
Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на
500 лева, което се претендира, е прекомерно при съобразяване на актуалната
редакция на чл. 18, ал. 2 вр. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съобразно която
възнаграждението в случая възлиза на 400 лева.
Поради това, следва на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1
АПК, ЦУ на НАП да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя парична сума
в размер на 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатски
хонорар по АНД № 918/2024 г. по описа на РС - Добрич.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 776573-F771281, издадено на
28.06.2024 г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на
„Прогрес 99“ ООД, ЕИК ..., за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Прогрес 99“ ООД, ЕИК ..., представлявано от К.
К. Д. и Л. С. Д., за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП ДА ЗАПЛАТИ на „Прогрес 99“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от К. К. Д. и Л. С. Д., сумата от 400 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5
6