РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Ловеч, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500447 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 157/02.07.2021 г., постановено по гр.д. № 199 по описа за
2021 г., Ловешкият районен съд е осъдил ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “***,
представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К., да заплати на
ищцата М. ХР. Р., ЕГН ********** от гр.Л., ул.“***** сумата в размер на
1 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вследствие на
настъпило на 14.12.2019 год. ПТП, а за разликата до пълния претендиран
размер на сумата от 5 000.00 лв. отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан. С решението ответникът ЗД “Бул Инс“АД с горните данни е
осъден да заплати на ищцата М. ХР. Р. с горните данни и сумата в размер на
46.06 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
1
имуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вследствие на настъпило
на 14.12.2019 год. ПТП.
С решение № 157/02.07.2021 г., постановено по гр.д. № 199 по описа за
2021 г., Ловешкият районен съд е осъдил ответника ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “***,
представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К., да заплати на
ищцата П. М. Е.., ЕГН ********** от гр.Д., *** сумата в размер на 700.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вследствие на настъпило на 14.12.2019
год. ПТП, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 3 000 лв.
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Със същото решение ЛРС е осъдил ответника ЗД “Бул Инс“АД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул. “***,
представлявано от Изпълнителните директори С. П. и К. К., да заплати на
ищеца ИВ. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Л., *** сумата в размер на 500.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вследствие на настъпило на 14.12.2019
год. ПТП, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 1 000.00
лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
С посоченото решение ЛРС е осъди ответника ЗД“Бул Инс“АД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М. ХР. Р., П. М. Е.. и ИВ. Г. Г.
сумата 181.71 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени
съразмерно с уважената част на исковата претенция, а на адв. И.К. сумата
387.22 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за осъщественото процесуално
представителство на ищците, изчислена на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
М. ХР. Р., П. М. Е.. и ИВ. Г. Г. са осъдени на основание чл.78, ал.3 от
ГПК да заплатят на ответника ЗД“Бул Инс“АД сумата 721.64 лв.,
представляващи съдебно - деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Срещу решение № 157/02.07.2021 г., постановено по гр.д. № 199/21г. по
описа Ловешкия районен съд, е постъпила въззивна жалба вх. № 4723/
20.07.2021 г. от М. ХР. Р., П. М. Е.. и ИВ. Г. Г. чрез адв.В. КР.. Посочват, че
2
обжалват съдебния акт само в частта относно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, но не и в частта относно присъденото обезщетение за
имуществени вреди.
Считат, че районният съд не е присъдил справедливо обезщетение на
база събраните по делото доказателства и неговият размер е силно занижен за
всеки един от ищците, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Твърдят, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
ЛРС не отчел всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Молят съда
да отмени решението на ЛРС в обжалваната част и постанови друго, с което
осъди ЗД“Бул Инс“АД да заплати на М. ХР. Р. сумата в размер на още
4000.00 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие настъпило на 14.12.2019 г. ПТП, на П. М. Е.. сумата в
размер на още 2300.00 лв. застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие настъпило на 14.12.2019 г. ПТП, на ИВ. Г.
Г. сумата в размер на още 500.00 лв. застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 14.12.2019 г.
ПТП, както и направените по делото разноски за двете инстанции в пълен
размер.
Към въззивната жалба прилага нови писмени доказателаства.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ЗД“Бул Инс“АД.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани не участват
лично. Чрез процесуалния си представител адв.И.К. излагат становище, че по
делото е доказан по висок размер на претърпени неимуществени вреди за
всеки един от въззивниците вследствие на настъпилото ПТП. Молят
съдебното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и вместо
него съдът да уважи предявени искове в пълния претендиран размер, като се
присъдят направените по делото разноски за двете инстанции съгласно
приложения списък.
Въззиваемият, редовно призован за съдебното заседание, не изпраща
представител. По делото са постъпили молби от въззиваемия ЗД “Бул Инс“
АД чрез адв. М. Г. с вх.№ 4201/26.10.2021г., вх.№ 4202/26.10.2021 г. и вх.№
4301/26.10.2021г., в които моли съда да приеме списък с разноски по чл. 80 от
ГПК.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
3
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От доказателствата по делото се установява, че производството по
гр.д. № 199/2021 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по постъпила искова
молба от М. ХР. Р., П. М. Е.. и ИВ. Г. Г. срещу ЗД “Бул Инс“ АД с правно
основание 432 от КЗ. Направено е искане съдът да осъди ответното
дружество да заплати на М. ХР. Р. сумата в размер на 5000.00 лв., на П. М. Е..
сумата 3000.00 лв. и на ИВ. Г. Г. сумата 1000.00 лв. застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на
14.12.2019 г. ПТП.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е
оспорил предявените искове по основание и размер. Направено е възражение
за съпричиняване от страна на ищците, които са били без поставен предпазен
колан и направено искане за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По делото не е спорен факта, който се установява от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 98/14.12.2019 год., че на
14.12.2019 г. около 14.40 часа на път LOV 1064, при км.5+500 е настъпило
ПТП между лек автомобил марка „****", модел „***", с рег.№ *****,
собственост на М. Т. П., управляван от А. Г. С. и лек автомобил марка „****",
модел „****“, с рег.№ ****, собственост на Б. Х. Р., управляван от ИВ. Г. Г..
Между страните не се оспорва и съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л.а. „****", модел „***", с рег.№ *****, по силата на Застрахователна
полица № *****, валидна до 27.05.2020 год., за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗК“Лев
Инс“АД.
По делото е приета като доказателство епикриза от Хирургично
отделение на МБАЛ “Проф.Д-р Параскев Стоянов“АД - гр.Ловеч на името на
М. ХР. Р., в която е посочено, че същата постъпила на 14.12.2019 год. и
изписана на 18.12.2019 год. с поставена диагноза: Контузия на гръдния кош.
4
От снетата анамнеза се установява, че същата е пострадала при ПТП с травма
на гърдите от предпазния колан. След проведеното лечение, ищцата М.Р. е
изписана в подобрено общо състояние, афебрилна, няма дихателна
недостатъчност, хематологично и хемодинамично стабилна. Дадени са
препоръки към общопрактикуващият лекар на пациента и изписано
медикаментозно лечение.
От представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО на името на П.
М. Е.. се установява, че същата е постъпила в 15:57 ч. на 14.12.2019 год. и е
напуснала на 14.12.2019 год. 17:00 ч., с поставена основна диагноза: Контузия
на гръдния кош. Снета е следната анамнеза: Докарана от екип на ФСМП -
гр.Ловеч след претърпяно ПТП. Оплаквания от болка в гърдите. Като терапия
е посочено, че се насочва за наблюдение към ОПЛ.
Ищцата М.Р. е представила като доказателство по делото медицинско
удостоверение за пред съда №189/2019 год., издадено от Д-р П. Д. – началник
ОСМ при МБАЛ-гр.Ловеч за извършен на 18.12.2019 год. по нейно желание
преглед във връзка с причинените й увреждания при настъпилото на
14.12.2019 г. ПТП. Такова удостоверение е представено и от ищцата П.Е..
От изисканата от съда служебно справка от ОД на МВР – Ловеч се
установява, че на водача на л.а. „****", модел „***" А. Г. С. въз основа на
съставения АУАН е издадено НП №19-0906-001710 от 20.12.2019 год. С него
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1,
т.5, пр.5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лв. и глоба в размер на 200 лв. затова, че носи акт за нарушение по
ЗДвП с изтекъл срок, с което виновно е нарушил чл.157, ал.6 от ЗДвП и
затова, че на платното с двупосочно движение, с две ленти, навлиза в лентата
за насрещно движение, с което виновно е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По делото няма данни същото да е обжалвано.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
приема като компетентно, обосновано и неоспорено от страните се
установява, че причина за настъпване на ПТП е движението на л.а. марка
„****" с водач А. Г. С.. Относно механизма на настъпване на ПТП вещото
лице прави констатация, че на дясна пътна крива, поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост, А. С. загубва управление над
автомобила, навлиза с него в насрещната пътна лента за движение и се удря в
предна лява страна на лек автомобил марка „****" с водач ИВ. Г. Г., в който
на предна дясна седалка е пътувала ищцата М. ХР. Р., а на задна дясна
седалка - ищцата П. М. Е.. Според експерта ударът за лек автомобил марка
„****“ с рег.№ ***** бил челен, а за лек автомобил марка „****“ с рег.№
**** - челен ляв ексцентричен. При настъпилия удар двата автомобили се
5
вклинили един в друг и се завъртяли около вертикалните си оси в посока
обратна на часовниковата стрелка л.а „**“ и по часовниковата – л.а. „****“.
При удара водачът А. С. е политнал напред, а водачът на И.Г. и пътниците в
управлявания от него автомобил „****“ са политнали напред и наляво по
направлението на ударния импулс. След претърпените пластични
деформации и завъртането, двата автомобила се раздeлят един от друг.
Вещото лице инж.К. счита, че причините за възникване на ПТП са
субективни, т.е. водачът на л.а „** ***“ А. С. сам се е поставил в
невъзможност да го предотврати. Посочва, че по делото липсват данни
водачът на л.а. марка „****“ И.Г. да е допринесъл за настъпване на ПТП.
Съдът възприема и констатациите на съдебно-медицинската
експертиза като обосновани и убедително депозирани. След запознаване с
представената по делото медицинска документация, вещото лице Д-р М. Г.
дава заключение, че на ищцата М.Р. към момента на ПТП са причинени
следните увреждания: травматични изменения – кръвонасядания по тялото и
дясното коляно, ограничен малък излив в дясната гръдна половина
/бързопреходен/ без данни за дихателна недостатъчност, които са й
причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Експертът счита,
че тези изменения са от травматично естество и се дължат на удари с твърд,
тъп предмет, като са в причинно-следствена връзка с ПТП, станало на
14.12.2019 год. След извършения преглед на ищцата М.Р., вещото лице прави
заключение, че същата е напълно възстановена по отношение на травмите,
получени по време на ПТП. Установени от хирурга и съдебния медик
износване на дясна тазобедрена става и затруднено ходене са възрастови
изменения и не са свързани с произшествието. Експертът посочва, че срокът
за възстановяване от получените при ПТП увреждания е около 2-3 месеца
предвид възрастта на пострадалата. По отношение на ищцата П.Е. вещото
лице твърди, че в резултат на настъпилото ПТП са й причинени: травма на
гръдния кош без данни за изменения на ребра или други кости на гръдния
кош, които са й причинили болка и страдание. Същите са в причинно-
следствена връзка с ПТП, като пострадалата се е възстановила напълно за
около месец. Д-р Г. уточнява, че по делото не са установени данни за
настъпили увреждания на И.Г..
От ищците по делото са ангажирани гласни доказателства относно
размера на претърпените от тях неимуществени вреди. В показанията си св.Е.
Г.А, която е тяхна съседка, а семействата дългогодишни приятели се
установява, че през м.декември 2019 год. от Испания си дошли И. и П..
Спомня си, че им се обадили, че са претърпели произшествие с автомобила и
тъй като същият бил смазан, им помогнали с тяхната кола, като отишли до
болницата. След инцидента ищците разказали подробно какво точно се е
случило. Твърди, че като отишли в болницата видели, че баба М. се чувства
много зле, не можела да диша, ходела много трудно и била изключително
изплашена, като дълго време след ПТП не можела да си представи да се вози
отново в автомобил. Последната стояла в болницата в гр.Л. около 3 дни и
6
след изписването й ходили у тях, за да й помагат, тъй като живее на третия
етаж, за да не се качва сама. Свидетелката излага, че месеци наред М.Р.
изпитвала много силни болки в гърдите и се оплаквала, че я боли, че е много
изплашена и не знае как ще си ходи на село, защото майка й живее там. Тъй
като нямало как да пътува, я взели да живее в гр.Л., защото баба М. не
можела да си помисли как ще се качи в автомобил. И до ден днешен
продължавала да казва, че е сънувала нещо или да говори за инцидента. За
ищцата П.Е. свидетелката твърди, че от самия удар имала много силно
главоболие. Казали й, че й е изкривена носната преграда, което и в момента и
създава проблеми, защото при хрема й се възпалява синузита и все още взима
някакви медикаменти. За ищеца И.Г. уточнява, че физически му е нямало
нищо, но бил много уплашен, разказвал й как първоначално се събуждал с
кошмари и не можел да шофира няколко дни. Не го показвал пред М. и П., но
й споделял, че е неспокоен и сънува кошмари.
В показанията си св.С. П. излага, че ПТП станало преди Коледа на
2019 год. Пояснява, че с М. поддържа често връзка по телефона, като се чуват
1-2 пъти в седмицата и 3-4 пъти в месеца. След ПТП тя й се оплакала, че има
много силни болки в гърдите и коляното, голям стрес от уплахата и не може
да спи. Уточнява, че М. изпитвала болки около 2-3 месеца и лежала в
болницата. Свидетелката твърди, че преди ПТП М. можела да се обслужва
сама, но след него й било трудно да се оправя, не излизала и имала съседка,
която я наглеждала. Счита, че в резултат на преживения стрес в резултат на
ПТП, който още не й е минал, тя се променила и се оплаквала, че не може да
се успокои.
Разпитаният по делото св.Д. Н. познава И. от малък, тъй като са
израснали в един квартал, а П. откакто са мъж и жена. Знае, че през
м.декември 2019 г. И., П. и баба му М. претърпели ПТП. Баба му била най –
зле и лежала в болницата с травми на гърдите и на единия крак. Твърди, че П.
също имала наранявания от колана, а И. бил много травмиран заради
близките си. В показанията си свидетелят излага, че се виждал често с
ищците, почти всеки ден или през де. Счита, че И. изпитвал страх да шофира
и многократно го е молил да го закара до някое място. Дори в случаите, в
които бил пасажер, той също изпитвал страх при разминаване с друго МПС,
особено на завои. За ищцата П.Е. твърди, че имала синини и охлузвания, като
също била травмирана в резултат на ПТП и психически не била добре в
продължение на 2-3, дори 4 месеца.
При тези данни въззивният състав приема, че районният съд е бил
сезиран с три обективно и субективно съединени осъдителни иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя”. За да се породи това право, следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена
7
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване на претенцията
пред него. В настоящето производство съдът приема, че ищците са изпълнили
това свое задължение, тъй като ответното дружество не е представило
поисканите доказателства за заявените от тях писмени претенции, по които са
образувани цитираните в исковата молба щети. Ответникът не оспорва, че
към датата на подаване на исковата молба и в срока по чл.496, ал.1 от ЗК не е
изплатил застрахователно обезщетение, т.е. заявените искове са допустими.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя
и обстоятелството, че те са в резултата на покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност”, както и липсата на съпричиняване за настъпване
на вредите, са безспорно установени в настоящето производство.
В случая обжалваното решение на Ловешкия районен съд е атакувано
от ищците само в отхвърлителната му част относно размера на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
при определяне размера на това обезщетение. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания, които съдът преценява при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са характера
и тежестта на увреждането, претърпени медицински интервенции,
продължителността на възстановителния период, интензивността и
продължителността на претърпените през този период болки, страдания,
затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това психологически последици
за увредения (Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г., Пленум на ВС). При
определяне на обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчете и
в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и
8
проведено лечение.
В конкретния казус претенцията на ищцата М.Р. е за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лв. С обжалваното решение
районният съд е уважил тази претенция за сумата 1000.00 лв., като до пълния
претендиран размер е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Настоящата инстанция, извършвайки самостоятелен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства счита, че за обезщетяване на
претърпените от нея неимуществените вреди е необходима сума в размер на
3000.00 лв. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че в резултат на настъпилото на 14.12.2019 г. ПТП, на ищцата е
причинено временно и неопасна разстройство на здравето, което е наложило
болничен престой за периода от 14.12.2019 г. до 18.12.2019 г. Според вещото
лице срокът за възстановяване от получените травматични увреждания е
около 2-3 месеца предвид възрастта на пострадалата и към момента същата е
напълно възстановена по отношение на травмите, получени по време на ПТП.
Следва да се отчете и преживяната от ищцата М.Р. уплаха, страх да пътува в
автомобил и битови неудобства.
По отношение размера на претендираното от ищцата П.Е. обезщетение
за неимуществените вреди, въззивният състав с оглед на критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД намира, че за обезщетяване на
претърпените от нея неимуществени вреди е необходима сума в размер на
1500.00 лв., а не приетия от първоинстанционния съд размер от 700.00 лв.
Както беше посочено вече, от заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП са й причинени
травма на гръдния кош без данни за изменения на ребра или други кости на
гръдния кош, които са й причинили болка и страдание. Вещото лице
пояснява, че пострадалата се е възстановила напълно за около месец. От
показанията на разпитаните по делото св.Е. Г.А и Д. Н. е установено, че
същата преживяла стрес, имала силно главоболие и не била добре психически
няколко месеца. В резултат от настъпилото ПТП е получила и изкривяване на
носната преграда, което продължава да й създава проблеми.
По делото не се спори, че ищецът И.Г. не е имал физически
увреждания в резултат от ПТП на 14.12.2019 г. От показанията на
разпитаните св.Е. Г.А и Д. Н. се установява, че претърпените от него
неимуществени вреди се изразяват в уплах, неспокоен сън, свързан с
кошмари, невъзможност да шофира известен период след произшествието и
дори страх, когато пътувал като пасажер при разминаване с други МПС,
притеснения за близките, които са били в колата. По отношение на
присъдената от Ловешки районният съд сума от 500.00 лв. въззивният съд
счита, че ответникът следва да му заплати още 500.00 лв. обезщетение на
основание чл. 52 от ЗЗД, т.е. предявеният иск е основателен и доказан до
пълния претендиран от размер от 1000.00 лв.
Поради изложените съображения и частично съвпадение между
9
изводите на въззината инстанция и районния съд, обжалваното решение №
157/02.07.2021 г. по гр.д. 199/2021 г. на Районен съд-гр.Ловеч следва да бъде
отменено в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на въззивниците М. ХР. Р.
за горницата над присъдената сума от 1000.00 лв. до 3000.00 лв., на П. М. Е..
за горницата над присъдената сума от 700.00 лв. до 1500 лв. и за ИВ. Г. Г. за
горницата над присъдената сума в размер на 500.00 лв. до 1000.00 лв. и
вместо това постановено решение, с което ЗД“БУЛ ИНС“ АД бъде осъдено да
заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ на М. ХР. Р. допълнително сумата
2000.00 лв. /над присъдените 1000.00 лв./ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило на 14.12.2019 г. ПТП, на П. М. Е..
допълнително сумата 800.00 лв. /над присъдените 700.00 лв./ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпило на 14.12.2019 г. ПТП и на
ИВ. Г. Г. допълнително сумата 500.00 лв. /над присъдените 500.00 лв./
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 14.12.2019
г. ПТП.
В останалата отхвърлителна част относно размера на предявените
осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
първоинстанционния акт следва да бъде потвърден като правилен.
По отношение на направеното от въззивниците искане за заплащане
на направените по делото разноски, в представения списък по чл.80 от ГПК е
посочена сумата от 136.00 лв. платена д.т. за въззивното обжалване и
адвокатско възнаграждение за всеки от ищците на основание чл.38, ал.1, т.2
във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА. Следва да се отбележи, че според
непротиворечивата практика на ВКС, в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на другата страна направените по делото
разноски, но само ако е установено, че такива са били направени. Ако
страната, която има право да получи направените по делото разноски не е
направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива
разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл. 38 ЗА
хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не се оспорва,
съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно
процесуално представителство представляват изричните съвпадащи
волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът
не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за
адвокатска услуга. В тази хипотеза нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по
делото не е необходимо да се провежда, освен ако е направено от ответната
10
страна оспорване, каквото по настоящето дело не е налице. В случая от
представените пред настоящата инстанция пълномощно и договор за правна
защита и съдействие се установява, че изявления за наличие на конкретно
поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т.2
от ЗА и съвпадане волеизявленията на страните е налице само по отношение
на въззивниците И.Г. и М.Р.. По отношение на ищцата П.Е. е представено
пълномощно на адв.В. КР. за представителство пред съда във връзка с
подаване на заявления, вкл. сключване на съдебна спогодба относно размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, но изявление за
наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА няма. При тези данни ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв.И.К. възнаграждение за настоящата
инстанция на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА само за процесуалното
представителство на въззивниците М.Р. и И.Г. в размер на сумата 740.00 лв.
Въззиавемият следва да бъде осъден да заплати на въззивниците и
направените по делото разноски за тази инстанция в размер на сумата 128.23
лв. платена държавна такса с оглед уважената част от исковете.
Съдебният състав счита, че не следва да се присъждан разноски за
процесуално представителство на ответното дружество за настоящата
инстанция съгласно приложените договори за правна защита и съдействие,
тъй като адв.М. Г. не е осъществил процесуално представителство на ЗД“БУЛ
ИНС“ АД чрез подаване на отговор на въззивната жалба или явяване в
насроченото по делото съдебно заседание.
Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 157 от 02.07.2021 г. по гр.д.
№ 199/2020 г. на Районен съд - гр. Ловеч в частта, с която e отхвърлен иска
на М. ХР. Р., ЕГН ********** с адрес: гр.Л., ул.“*** против ЗД“БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК ***** за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от настъпило на 14.12.2019 г. ПТП над сумата от 1000.00 лв. до 3000
лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ ЗД“БУЛ ИНС“ АД,ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул."*** ,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на М. ХР. Р., ЕГН‐
********** с адрес: гр.Л., ул.“*** допълнително сумата 2000.00 лв. /две
хиляди лева/ над присъдената с първоинстанционното решение 1000.00
11
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило
на 14.12.2019 г. ПТП.
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 157 от 02.07.2021 г. по гр.д.
№ 199/2020 г. на Районен съд-гр. Ловеч в частта, с която e отхвърлен иска на
П. М. Е.., ЕГН ********** с адрес: гр.Д., *** против ЗД“БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК ***** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило на 14.12.2019 г. ПТП над сумата от 700.00 лв. до 1500.00 лв. и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ ЗД“БУЛ ИНС“ АД,ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул."*** ,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на П. М. Е.., ЕГН‐
********** с адрес: гр.Д., *** допълнително сумата 800.00 лв. /осемстотин
лева/ над присъдената с първоинстанционното решение 700.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на
14.12.2019 г. ПТП.
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 157 от 02.07.2021 г. по гр.д.
№ 199/2020 г. на Районен съд - гр. Ловеч в частта, с която e отхвърлен иска
на ИВ. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Л., *** против ЗД“БУЛ ИНС“
АД, ЕИК ***** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило на 14.12.2019 г. ПТП над сумата от 500.00 лв. до 1000.00 лв. и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ ЗД“БУЛ ИНС“ АД,ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул."*** ,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на ИВ. Г. Г., ЕГН‐
********** с адрес: гр.Л., *** допълнително сумата 500.00 лв. /петстотин
лева/ над присъдената с първоинстанционното решение 500.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на
14.12.2019 г. ПТП.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 157 от 02.07.2021 г.
по гр.д. 199/2020 г. на Районен съд - гр. Ловеч в останалата атакувана част.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД,ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул."***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да
заплати на адв. И.К., с адрес: гр.Л., ул. “*** на основание чл.38, ал.1, т.2, вр. с
чл.38, ал.1 от ЗА сумата 740.00 лв. за осъществено процесуално
представителство пред въззивната инстанция на М. ХР. Р. и ИВ. Г. Г.,
изчислена на основание чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“ АД,ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул."***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да
заплати на М. ХР. Р., ЕГН ********** с адрес: гр.Л., ул.“***, П. М. Е..,
ЕГН ********** с адрес: гр.Д., *** и ИВ. Г. Г., ЕГН ********** с
12
адрес: гр.Л., *** сумата 128.23 лв., представляваща направени съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част
от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13