№ 503
гр. София , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000460 по описа за 2021 година
С решение № 260 547 от 14.12.2020г., постановено по т.д.№ 1015/2019г. по описа на
СГС „Екорепласт“ ЕООД е осъдено да заплати на Интертан А.Е. с пълно наименование
„Интертан“ А.Е. Емборияс & Андипр/Сис Идон Диатрофис &Икакис Хрисеос Виом/Кон
Тур/Кон Кти/ Кон Екмен/Он“, акционерно дружество със седалище в Гърция, Еввия,
гр.Халкида, район Лиландия, Лавсакос, вписано в Генералния търговски регистър с
№46139222000, ДДС №EL094312775, със съдебен адрес гр.***,бул. „***“ 12-16, ет.4, ап.20
сумата 44 100 евро, представляваща 50% авансово плащане по проформа фактура от
03.06.2014г., издадена от „Екорепласт“ ЕООД за доставка на стоки, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 03.06.2019г. до
окончателното плащане, както и направените разноски от ищеца в производството пред
първата инстанция.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Екорепласт“ ЕООД, с която
моли това решение да бъде отменено и съдът да постанови ново такова, с което
претенцията да бъде отхвърлена. Поддържа се, че договорът между страните не е развален
надлежно предвид нормата на чл. 47 и 49 от Конвенцията на ООН за международна
продажба на стоки.
На следващо място се прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че правото да
бъде развален договора не е погасено по давност. Изтъква се, че процесната поръчка е част
от рамково съглашение за множество еднотипни договори за периода от май до октомври
1
2014г.. Това означавало, че процесният договор е сключен през месец май 2014г.
Въпросната сделка също касаела м.май 2014г. и е трябвало да бъде изпълнена в рамките на
времевия отрязък Това следвало от разпоредбата на чл.33,б.“б“, предл. 1 от Конвенцията.
Фактът, че сумата не е била платена навреме не можело да заличи датата на постигнатото
съгласие. Ето защо петгодишната давност започнала да тече от последния ден на месец май
2014г-. и е изтекла също в последния ден на месец май 2019г.
Освен това страната се позовава и на приложение на Конвенцията за погасителната
давност при международната продажба на стоки съгласно която давностния срок при
международен договор за продажба е четири години.
Не са наведени оплаквания във връзка с релевираното с отговора на исковата молба
възражение, че след рекапитулация на отношенията между страните се установява, че
разликата между внесените депозити и доставените количества е 33 300 евро.
Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Изложени са доводи в подкрепа на това становище.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на страните, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото настоящата инстанция
намира следното:
Предявеният иск е с правно основание ч.55,ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Ищцовото дружество Интертан А.Е. основа иска си на твърдението, че между
страните е бил сключен договор за продажба на полиетиленови торби, който договор е част
от трайно установени търговски отношения за продажба и доставка на такива стоки. При
всяка отделна сделка ищецът правел поръчка на производителя и доставчик „Екорепласт“
ЕООД. Това дружество от своя страна издавало проформа фактура, с която се специфирала
поръчката, определял се начина на плащане, срокът и мястото на доставка и се уточнявали
и други детайли на търговската сделка.
2
В началото на месец юни била направена поръчка на артикули подробно описани в
исковата молба на обща стойност 88 200 евро като условията на продажбата били отразени
в изпратената от „Екорепласт“ ЕООД проформа фактура с дата 03.06.2014г. На 11.06.2014г.
ищецът превел по сметка на доставчика 50% от тази сума. Поръчаната стока не била
доставена в разумен по смисъла на чл.319 от ТЗ срок. Многократно били давани обещания,
че задължението ще бъде изпълнено като последната дата, на която ответникът се
задължил да направи това е 27.11.2014г. Представители на Интертан А.Е. многократно
инициирали разговори със служители на ответника,но въпреки положените усилия не се
стигнало до изпълнение на поръчката.
Ищецът заявява, че към датата на подаване на исковата молба вече няма интерес от
изпълнението поради забава по причини зависещи от продавача и с поради това с
подадената искова молба разваля договора за продажба. Претендира връщане на платената
авансово сума.
С подадения отговор на исковата молба ответното дружество оспорва иска. Счита, че
правоотношението между страните има характер на договор за периодична доставка на
стоки и същият се счита сключен към датата на постигане на съгласието между страните,
като това е станало през май 2014г. Именно тогава Интертан А.Е. чрез свой представител
изпратило електронно съобщение, с което заявило, че потвърждава всички поръчки.
Предвид на този момент на сключване на договора, ответникът счита, че ищецът е изгубил
правото си да развали договора- същото било погасено по давност.
Направено е и възражение за изтичане на кратката погасителна давност за предаване
на дължимата стока- чували за смет.
На следващо място са наведени твърдения,че ищецът е неизправна страна по договора
за продажба,тъй като същият не изпълнил задължението си да закупи минимални обеми от
стоките,предмет на продажба,за да може производителят да оправдае генерираните разходи
за подготвителните процедури за предстоящата изработка. При неизпълнение на тези
ангажименти продавачът се принудил да насочи продукцията към трети лица, а и
договорената цена била такава за съответните количества продукт.
На последно място претендирана сума се явявала недоказана и по размер, тъй като не
отговаряла на счетоводното ведомост, оформена във връзка с отношенията за периодични
доставки съгласно същата разликата между внесените депозити и доставените количества
била 33 300 евро.
С допълнителната искова молба е изразено становище по отношение момента, от
който е започнала да тече давността като се поддържа, че той е след 03.06.2014г. и дори след
12.06.2014г. когато е постъпило плащането. Поддържа, че правото на разваляне на договора
е надлежно упражнено с подаване на исковата молба и преди изтичане на петгодишния
давностен срок. Заявява, че става въпрос за конкретен договор за продажба, а не за
3
множество продажби в изпълнение на един правопораждащ факт с падеж на задълженията
през предварително определени интервали от време.
В допълнителния отговор ответникът отново поддържа становището си, че става
въпрос за договор за периодични доставки
По доказателствата:
По делото е представена проформа фактура от 03.06.2014г., издадена от „Екорепласт“
ЕООД и изпратена на Интертан А.Е. на стойност 88 200 евро. В същата са описани вида,
количеството на стоките, предмет на продажбата и тяхната цена- единична и общо дължима
сума.
Видно от приложеното потвърждение за плащане с дата 11.06.2014г. претендираната
сума от 44 100 евро е преведена по сметка на ответното дружество. Този факт не е оспорен
от същото.
Между страните не се спори, че стоките не са доставени.
Ищецът е представил копия от фактури и товарителници, от което става ясно, че преди
процесната сделка са осъществени други такива и страните процедирали по същия начин,
както в процесния случай – издаване на профорома фактура и изискване за плащане на 50%
от цената и след това доставка и издаване на фактура.
По делото са налични разпечатани на хартиен носител електронни писма, изпратени
от ищеца до ответника. От същите се установява, че по повод на стоките, за които е
преведен посоченият по-горе аванс са изпращани електронни писма до доставчика с искане
задължението за тяхната доставка да бъде изпълнено.
Ответникът от своя страна е представил на хартиен носител електронно писмо, от
което е видно, че с писмо изпратено на 29.04.2014г. от лицето, което е водело
кореспонденцията от името на ищеца е направено изявление, че се иска всеки месец от май
до септември да бъде изпращана конкретна поръчка. Налице е и потвърждение на тази
поръчка от „Екорепласт“ ЕООД с дата 05.05.2014г.
Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно- счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Р. С.. От заключението по същата се установява, че исковата сума
от 44 100 евро е постъпила по сметка на ответното дружество на 12.06.2014г. за това
плащане не издадена фактура. С част от постъпилата сума - 10 800 евро ответникът
погасил задължение по фактура № 580/06.06.2014г., а останалите 33 300 евро са
осчетоводени като приход от продажби без да има отразяване за предаване на стоки на тази
стойност.
Няма данни сумата от 44 100 евро да е възстановена на ответника.
4
Изготвена е и допълнителна експертиза. Във връзка с поставената му задача вещото
лице е посочило какво е основанието плащане записано в преводното нареждане, с което е
преведена сумата от 44 100 евро. Същото е възпроизведено буквално и на английски език.
В него се съдържа цифрата 50 в началото и 3/6/14, както и наименованието на ищцовото
дружество, изписано на латиница.
Съдът счита, че експертизата е компетентно дадена и следва да бъде ценена при
преценката на основателността на твърденията и възраженията на страните.
Събрани са гласни доказателства – показанията на свидетелите А. Т. Г. и Г. Й. К..
Първата свидетелка е служител на ответника. Същата разказва, че през 2013г.- 2014г.
между страните по делото е имало търговски взаимоотношения, свързани с доставка на
полиетиленови чували. Кореспонденцията се извършвала по електронна поща. През първото
четиримесечие на 2014г. имало съгласие за доставка по 5 камиона на месец, но това не се
осъществило. Заявките били за по – малко количество, което направило сделките неизгодни
за „Екорепласт“ ЕООД, защото цената била формирана на база очаквания по-голям обем
продукция. В тази връзка управителят на дружеството потърсил купувача, но той не
изпълнил ангажимента си и търговските взаимоотношения били прекратени. Свидетелката
посочва, че страните първо се договаряли, а след това била издавана проформа фактура.
Вторият свидетел е служител в ищцовото дружество. Той заявява,че е запознат с
търговските отношения между двете дружества. Посочва,че през 2014г. е имало две
поръчки. Първата била направена по имейл, а втората е започната чрез имейл и е завършена
по телефона. Първата поръчка била изпълнена,а втората – не. Платени били 50% капаро и
доставката е следвало да бъде извършена в рамките на един месец. След като стоката не
била доставена няколко пъти бил осъществен контакт по телефона и по имейл. Свидетелят
посочва, че знае за описаните обстоятелства от г-н А..
Така събраните гласни доказателства са непротиворечиви и логични, а изложените от
свидетелите факти не са в несъответствие с други доказателства по делото. Ето защо съдът
намира,че показанията ще следва да бъдат ценени и взети предвид при изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така събраните доказателства градският съд е счел, че между страните е
бил сключен международен договор за продажба и доставка на полиетиленови торби, който
се урежда от Виенската конвенция за международната продажба на стоки. Прието е, че
договорът се счита сключен с приемане на предложението, което в случая е оформено с
издадената проформа фактура на 03.06.2014г. Изложени са съображения, че за ищцовото
дружество е възникнало правото да развали договора за продажба и съответно – да получи
обратно даденото по същия. Направеното възражение за погасяване по давност на правото
да се развали договора е счетено за неоснователно.
5
Въззивният съд намира, че така постановеното решение е правилно по следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.55,ал.1, предл. трето от ЗЗД. При такава
претенция в тежест на ищеца е да установи на първо място, че е налице дадена на
насрещната страна престация по правоотношение между него и ответника. На следващо
място е необходимо да се докаже, че макар правоотношението с оглед на което е престирал
и е настъпило разместването на имуществени блага в патримониума на страните да е
възникнало валидно, впоследствие същото е отпаднало с обратна сила. Предвид
фактическите твърдения в исковата молба, по настоящото дело е необходимо да бъде
установено, че е имало валидно сключен договор, който след това е надлежно развален.
Сделката е търговска и предвид обстоятелството, че участващите в нея субекти са със
седалище в различни страни-членки на ЕС при преценка на нейната действителност,
правата и задълженията на страните и последствията от неизпълнението следва да бъдат
взети предвиди нормите на Регламент (ЕО) 593/2008 и на Конвенцията на ООН за
международна продажба на стоки (наричана по-долу Конвенцията).
Уредбата на договора за международна продажба на стоки не предвижда
задължителна форма , която да обуславя неговата действителност. Необходимо е обаче да
бъде установено с допустимите от процесуалния закон доказатествени средства, че е било
отправено предложение, което да отговаря на изискванията на чл.14 от Конвенцията и че
същото е било прието. Самото приемане може да бъде изразено с волеизявление или друго
поведение на адресата, указващо съгласие с предложението( чл.18 от Конвенцията).
Договорът за продажба се счита сключен когато приемането достигне до предложителя.
Развалянето на договора е уредено в Глава І ПРОДАЖБА НА СТОКИ на
Конвенцията. Съгласно чл.26 изявлението за разваляне на договор е действително само ако
е направено чрез уведомяване на другата страна.
При неизпълнение на договорните задължения от страна на продавача чл.47
предвижда, че купувачът може да определи допълнителен срок с разумна продължителност,
в който продавачът да изпълни тези задължения. В течение на този срок купувачът не може
да прибягва до каквото и да е средство за защита поради нарушение на договора, освен ако е
получил уведомление от продавача, че той няма да изпълни своите задължения в така
определения срок.
Чл.49 предвижда, че купувачът може да обяви договора за развален ако пропускът на
продавача да изпълни което и да е от своите задължения по договора или по Конвенцията
представлява съществено нарушение на договора или при недоставяне на стоката, ако
продавачът не я достави в допълнителния срок.
Съгласно чл.71 страна може да спре изпълнението на своите задължения, ако след
6
сключване на договора стане видно, че другата страна няма да изпълни съществена част от
своите задължения поради: а) сериозна недостатъчност на способността й да изпълни или за
нейната платежоспособност; или в) нейното поведение по подготовката на изпълнението
или при изпълнението на договора. Т.3 на този член предвижда, че страната, която спира
изпълнението преди или след изпращане на стоката, трябва да уведоми незабавно за това
другата страна и е длъжна да продължи изпълнението на задълженията си, ако другата
страна предостави достатъчно обезпечение, че ще изпълни своите задължения.
В Конвенцията няма норми, които да уреждат давностните срокове.
Предвид посоченото по-горе обстоятелство, че страните са търговци със седалище в
различни държави членове на ЕС при преценката какъв давностен срок се прилага следва да
бъде взета предвид нормата на чл.4,т.1, б.“а“ на Регламент)ЕО) №593/2008 на Европейския
парламент съобразно която към договорните задължения при липса на избор на приложимо
право между страните по договор за продажба на стоки, правото, което урежда договора е
това на държавата, където е обичаното местопребиваване на продавача. Това означава, че
наред с цитираните по-горе разпоредби на Конвенцията за международната продажба на
стоки, приложение намира българското материално право. Това са нормите на чл.87 от ЗЗД,
регламентиращ развалянето на договора и на чл.110 и сл. от ЗЗД, които уреждат
давностните срокове.
Настоящият състав намира, че в случая се прилага общият петгодишен давностен срок,
тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.111 от ЗЗД.
Не може да бъде възприето становището на въззивника, че приложение следва да
намери четиригодишната давност, предвидена в Конвенцията на ООН за давностния срок
при международната продажба на стоки от 1974г. Тази конвенция, макар да е подписана от
Република България, не е ратифицирана съобразно националното законодателство, поради
което същата не е приложима.
С оглед на събраните и описани доказателства и при съобразяване на нормите на
посочените международни актове и Закона за задълженията и договорите апелативният съд
намира, че по делото е безспорно установено, че между страните е сключен международен
договор за покупко -продажба на полиетиленови торби като ответната страна „Екорепласт“
ЕООД има качеството на продавач, а ищцовото дружество – на купувач по същия.
Купувачът е заплатил по банков път половината от стойността на стоките докато купувачът
не е доставил същите дори след допълнително даден му срок.
Предвид възраженията на ответника по делото следва да бъде изяснен и въпросът
дали са били налице материалноправните предпоставки за разваляне на договора и
съответно – дали то е произвело действие. Спорно е и кой е моментът на сключване на
договора и съответно – от кога тече срокът на погасителната давност за отправяне на
изявление за разваляне на същия.
7
Както вече беше посочено, ответното дружество поддържа тезата, че между страните е
сключен договор за периодични доставки като се аргументира с постигнатото през месец
май съгласие за доставка на по 5 камиона от артикулите, произвеждани от „Екорепласт“
ЕООД. Ищецът от своя страна счита, че представените доказателства установяват само, че е
осъществявана кореспонденция относно бъдещи търговски отношения, а съгласието за
сключване на сделката от страна на купувача е изразено с плащането на цената по
издадената от продавача проформа фактура.
Въззивният съд намира, че от описаните по-горе доказателства става ясно, че
действително между дружествата е постигнато съгласие за периода от месец май до месец
септември 2014г. „Екорепласт“ ЕООД да доставя на ответника полиетиленови чували в
количество по 5 камиона месечно като е посочен и вида на чувалите. Макар да не е посочена
цена в случая приложение намира нормата на чл.55 от Конвенцията, съгласно която ако
цената на стоката не е определена изрично или мълчаливо, то при липса на указания за
друго, следва да се счита, че страните мълчаливо са се позовали на цената, която обикновено
се плаща до време на сключване на договора за същия вид стока при подобни обстоятелства.
На практика са уговорени еднакви условия на множество сделки от даден вид за определен
период от време. От събраните гласни доказателства пък се установява, че за всяка доставка
за правени отделни поръчки и когато е постигнато съгласие, е издавана проформа фактура,
която е отразявала конкретните параметри на сделката.
При това положение следва да се приеме, че постигнатото през месец май 2014г.
съглашение между страните има характер на рамков договор, който сам по себе си обаче не
създава права и задължения, а за да се осъществи конкретна сделка е необходимо да бъде
направена поръчка от купувача. В случая най-ранният момент, в който може да се счете за
установено, че е направена такава поръчка и съответно - че тя е приета от продавача е датата
03.06.2014г., когато е издадена представената по делото проформа фактура. Самата
проформа фактура в търговските взаимоотношения обикновено има характер на оферта за
конкретната сделка, а плащането на част от нейната стойност- на приемане на тази оферта.
В конкретния казус, с оглед предхождащите уговорки, този документ дава информация за
съгласието между страните за сключване на договора за покупко-продажба на такова
количество полиетиленови чували, каквото е упоменато в нея за посочената цена. Тъй като
сделката е търговска, то за същата се прилага облекчена форма и за нейното съдържание
може да се съди от всеки носител на информация за правоотношението между страните. С
извършване на плащането на 50% от цената на стоките, отразена в проформа фактурата
купувачът е потвърдил съгласието си за тази сделка.
Предвид на изложеното договорът следва да се счита сключен в първия момент, в
който е установено, че има насрещни изявления на страните за сключването му и именно
от тогава започва да тече давността по отношение на правото същия да бъде развален и
това е датата 03.06.2014г.
8
Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът не може да се счита
развален с подаване на исковата молба поради това, че не са били налице
материалноправните предпоставки изявлението да произведе действие. От събраните
доказателства не се установи неизправност на купувача по сделката. Не беше доказано
твърдението, че е била постигната уговорка за изкупуване на определен минимум
количества от стоките, предмет на продажбата и съответно, че тази уговорка не е спазена и
това е довело до вреди и пропуснати ползи за ответника. Предвид на това обстоятелство не
може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.71 от Конвенцията, която дава възможност
на страна по сделка да спре изпълнението ако след сключване на договора стане видно,че
другата страна няма да изпълни съществена част от своите задължения. За да е налице този
фактически състав е необходимо освен да бъде установено неизпълнението на насрещната
страна, също да бъде отправено изрично изявление до същата съгласно изискването на т.3
от посочения текст на Конвенцията. В случая не само не са ангажирани доказателства в тази
насока , а не са въведени и твърдения да е извършено такова действие.
От друга страна, от наличната електронна кореспонденция е видно, че купувачът е дал
достатъчен срок за изпълнение, поради което за него е възникнало потестативното право да
развали договора поради неизпълнение. Няма пречка това да бъде направено с исковата
молба. Правото да се развали договора се погасява с петгодишна давност, която започва да
тече от момента сключване на същия. След като вече беше прието, че е сключен най-рано на
03.06.2014г., то давностния срок за развалянето му на 03.06.2019г., на която дата е предявен
искът. Следователно това право е упражнено преди да изтече давността и договорът следва
да се счита надлежно развален.
Възраженията за погасяване по давност на правото да се иска предаване на заместими
вещи не следва да се обсъждат, тъй като няма такава претенция.
След като договорът е надлежно развален,то е отпаднало основанието, на което е
дадена исковата сума и същата подлежи на връщане.
Във въззивната жалба не се поддържат възраженията, че дължима е само сумата
30300евро, тъй като разликата между внесените депозити и доставените стоки е именно на
такава стойност. Не е направено и оплакване,че решението е неправилно поради това, че не
са взети предвид данните от съдебно- счетоводната експертиза, която потвърждава това
твърдение. Тъй като въззивният съд е обвързан от направените в жалбата оплаквания за
неправилност на решението това възражение срещу основателността на претенцията не
следва да се обсъжда.
Предвид на всичко изложено, обжалваното съдебно решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На Интертан А.Е ще следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Въззивникът е направил възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение,
9
уговорено за осъщественото процесуално представителство. Съдът като взе предвид, че
процесуалните действия по събиране на доказателствата са извършени пред
първоинстанционния съд, когато са проведени и повече на брой съдебни заседания( 6 броя),
а пред настоящата инстанция само са подадени отговор и писмена защита, без да са
ангажирани доказателства и е проведено само едно заседание, намира че адвокатското
възнаграждение следва да се намали до размера от 4000лв. и именно такава сума следва да
бъде присъдена на въззиваемата страна.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 547 от 14.12.2020г., постановено по т.д.№
1015/2019г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „Екорепласт“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ,бул. „ Симеоновско шосе“ №32, представлявано от управителя Ю. В. Г. да
заплати на Интертан А.Е. с пълно наименование „Интертан“ А.Е. Емборияс & Андипр/Сис
Идон Диатрофис &Икакис Хрисеос Виом/Кон Тур/Кон Кти/ Кон Екмен/Он“, акционерно
дружество със седалище в Гърция, Еввия, гр.Халкида, район Лиландия, Лавсакос, вписано в
Генералния търговски регистър с №46139222000, ДДС №EL094312775, със съдебен адрес
гр.***,бул. „***“ 12-16, ет.4, ап.20 сумата от 4000лв.. разноски,направени пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по
чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10