№ 15313
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110106862 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр.чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК от К. И. Ц.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против „К“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П,за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит № ****,сключен на 09.04.2024 г.,а ако този иск бъде
счетен за неоснователен – за прогласяване недействителност на клаузата на
чл.18 и на чл.2,т.6 от договора за потребителски кредит.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № **** на 09.04.2024 г.,при което ответникът се
съгласил да предостави на ищцата заем в размер от 2000 лева,а ищцата приела
да връща сумата на 18 вноски,от които четири в размер на по 83,33 лева и
четиринадесет вноски по 181,43 лева при годишен процент на разходите от
62,98 % и лихвен процент от 50 %. като общият размер на задължението
възлиза на 3013,34 лева. В исковата молба се поддържа,че съгласно договора
ищцата следвало да предостави обезпечение – поръчител или банкова
гаранция,а при неизпълнение на това задължение възниква вземане за
неустойка в размер от 3818,72 лева. Ищцата Ц. сочи,че не е ясно по какъв
начин е изчислен ГПР и какво включва. Твърди се,че неустойката противоречи
на типичните за неустойката функции и има за цел да бъде реализирана
скрита печалба от заемодателя. Моли съда да прогласи договорът за кредит за
недействителен,а ако не прогласи договора за кредит за недействителен да
обяви недействителност на клаузите за неустойка и за възнаградителна лихва.
Ответникът „К“ЕООД оспорва исковете като твърди,че договорът е
действителен и с оглед необходимите стъпки за неговото подписване ищцата
Ц. е била наясно с параметрите,при които възниква договорното
правоотношение. Изтъква,че между страните има трайни договорни
1
отношения. Твърди се,че неустойката не следва да бъде включена при
изчисляване размера на ГПР,защото вземането за неустойка възниква след
сключване на договора. Сочи се,че клаузата за неустойка е действителна.
Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за потребителски кредит № ****/09.04.2024
г.,сключен между „К“ЕООД,като заемодател,и К. И. Ц.,като
заемополучател,съгласно който страните постигнали съгласие да бъдат
обвързани от заемно правоотношение за сумата от 2000 лева,подлежаща на
връщане на осемнадесет вноски при лихвен процент от 50 % и годишен
процент на разходите от 62,98 %. Според погасителния план размерът на
вноската е 83,33 лева за първите четири вноски и 191,43 лева за останалите
вноски,а при включване на неустойка размерът на вноската нараства
съответно до 381 лева,както и общи условия за договори за кредит К.
По делото е приет стандартен европейски формулар.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на
обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да
породи правни последици. Недействителността на договора представлява най-
тежкият порок,който се проявен при сключване на договора като
недействителният договор не може да породи нито права,нито задължения за
страните. В настоящия случай сключеният между страните договор е със
страна заемополучател физическо лице,поради което при съобразяване
легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР
на ЗЗП следва да бъде възприето,че са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит ( ЗПК ). Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира
хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита недействителен,а
една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера
на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е
недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени
предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и
т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на
договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни
доводите на ищцата Ц. чрез процесуалния й представител относно това,че е
нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Целта на регламентиране
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на
договора за заем да бъде запознат с общия размер на задължението по
договора за заем,а с оглед това при неточно посочване на ГПР или при липса
на посочване на ГПР договорът за заем се явява недействителен.Софийският
2
районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния
процент на разходите не е включена парична сума,представляваща
задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на
разходите се явява неточно и има като последица недействителност на
договорното правоотношение по договора за заем. Неоснователен се явява
доводът на ответното дружество,че ГПР не е посочен неточно,защото
неустойката не е дължима към момента на сключване на договора,а вземане за
неустойка би възникнало само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира,че при съобразяване
императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на
дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска в това число чрез
възникване на допълнителни задължения след сключване на договора за
потребителски кредит. С оглед обстоятелството,че в конкретния случай
размерът на дълга по договора за кредит е 3013,34 лева,а същевременно
размерът на неустойката възлиза на 3818,72 лева,т.е. надвишава размера на
задължението по договора за потребителски кредит,се достига до нарушаване
на императивна правна норма и следва да се приеме,че ГПР е посочен
неточно,а вследствие неточното му посочване договорът за потребителски
кредит се явява недействителен. Софийският районен съд приема,че целта на
регламентиране годишен процент на разходите и максимален размер на
годишния процент на разходите е да бъде създадена гаранция за
потребителя,че задължението не би могло да нараства неограничено,поради
което при изчисляване на годишния процент на разходите следва да бъдат
включени всички задължения,възникващи за потребителя. Легалната
дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е
регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Макар ответникът да твърди,че договорната
клауза за осигуряване на обезпечение се явява индивидуално договорена,а
предвид индивидуалната й уговореност неустойката,която възниква при
непредоставяне на обезпечение не се включва в общия разход по
кредита,ответникът не е провел доказване,че клаузата е индивидуално
уговорена. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не
е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства
клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно
правоотношение,а същевременно тази клауза е предвидена в договора и в
стандартния европейски формуляр, ,поради което съдът намира,че
дружеството ответник обичайно предлага тази договорна клауза на
лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно
договорната клауза за осигуряване на обецпечение и договорната клауза за
неустойка не е доказано да са индивидуално уговорени. В тази насока съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита
3
на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват
индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни
същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят
правни последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при
изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична
сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно неустойката поради
непредоставено обезпечение,съдът приема,че годишният процент на
разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна последица
недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е.
предявената от ищцата Ц. искова претенция за прогласяване недействителност
на договор за потребителски кредит № **** от 09.04.2024 г. се явява доказана
по основание и подлежи на уважаване. Както беше посочено,при включване
на паричната сума,представляваща вземане за неустойка,общото задължение
нараства с над 100 % и размерът на годишния процент на разходите
значително надвишава поставения от закона императивен максимум съгласно
чл.19,ал.4 от ЗПК. Предвид това,че се достига до нарушаване на правна норма
с императивен характер,съдът счита,че договорът за заем следва да бъде
прогласен като недействителен,тъй като не се явява допустимо от гледна точка
на закона императивна правна норма да бъде нарушена – в конкретния случай
чрез уговаряне на неустойка,чиято дължимост възниква няколко дни след
сключване на договора,ако в този кратък период не бъде осигурено
обезпечение се цели заобикаляне на нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК относно
максималния размер,до който общият дълг може да нараства и подобна
уговорка нарушава правата на потребителя. Така мотивиран,съдът намира,че
искът за прогласяване недействителност на договора за заем подлежи на
уважаване.
Съдът,като съобрази,че главната искова претенция е уважена,намира,че
следва да бъдат оставени без разглеждане предявените като евентуални искови
претенции за прогласяване недействителност на отделни договорни
клаузи,защото процесуалната предпоставка за разглеждане на тези искове би
била налице единствено при отхвърляне на главния иск.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 283,28 лева,а в полза на адв.А. Д. адвокатско
възнаграждение в размер от 360 лева като съдът,отчитайки постъпилото
доказателство,че ищцата в периода м.01.2024 г. до м.02.2025 г. ползва отпуск
за бременност и раждане,а впоследствие получава парично обезщетение за
отглеждане на дете,намира,че ответникът не е опровергал твърденията на
ищцата,че е материално затруднено лице,поради което в полза на
адвоката,който я е представлявал възниква право да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение,което съдът определя в размер от 360 лева при
отчитане фактическата и правна сложност на делото,разглеждането му в
отсъствие на страните,както и взе предвид решение на СЕС по дело С-
438/2022 г.,според което съдът не би могъл да бъде обвързан от минимален
размер на възнаграждение,определен в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от
ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит №
****,сключен на 09.04.2024 г.,между К. И. Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С
и„К“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на
евентуалност искови претенции за прогласяване недействителност на
договорните клаузи на чл.2,т.6 и чл.18 от договор за потребителски кредит №
**** от 09.04.2024 г.
ОСЪЖДА „К“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. И. Ц.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
283,28 лева ( двеста осемдесет и три лева двадесет и осем стотинки )
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „К“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на адв.А. Д.,с адрес гр.С сумата от 360
( триста и шестдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5