Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 15.07.2014
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд трети граждански състав
на двадесет и
седми май две
хиляди и четиринадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СН.Д.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
492 по описа за 2012 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.
26 от ЗЗД.
Ищецът - Р.Т.М. с ЕГН **********
*** твърди, че по силата на Нотариален акт №*****, дело № 17/2012г. бил
собственик на следния недвижим имот, а именно: НАВЕС ЗА ФУРАЖ с обща площ от 90
(деветдесет) кв.м, състоящ се от три секции, построен върху държавна земя в УПИ
№ 11 - фуражен комплекс в кв. 32 - стопански двор по ПУП, одобрен със Заповед №
69/03.02.1995г., село Х.Д., община К., П. област при граници и съседи на
парцела: от север - имот УПИ № 13, от изток - УПИ № 10, от юг - улица, от
запад-УПИ № 15. С Протокол № 9 от 28.02.1998г на комисията на ОСП при заличено
ПССП обектът Навес за фураж, находящ се в село Х.Д., общ. К. бил присъден на Г.А.А.
от с. Х.Д., живущ ***. На 18.01.2012г. с Нот. акт №****, дело №5/2012г. Г.А.А. бил
признат за собственик на основание закупуване и придобивна давност на следния
недвижим имот: НАВЕС НА ФУРАЖ с обща площ от 90 кв. м, състоящ се от три
секции, находящ се в УПИ №11 - фуражен комплекс в кв.32 - стопански двор по
ПУП, одобрен със заповед № 69/03.02.1995г., село Х.Д., общ. К. при граници и
съседи на парцела: от север имот УПИ №13, от изток УПИ №10, от юг - улица, от
запад УПИ №15. На 27.01.2012г. Г.А.А. с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ****, дело № 17/2012г. дарил на ищеца гореописания имот. Като собственик
на същия имот, още на следващия ден след изповядване на сделката поискал да
започне да използва дарените му сгради и да им прави ремонт поради лошото
състояние, в което се намирали. Тогава разбрал, че лицето М.И.С. владее имота и
твърди, че същият е негова собственост по силата на Нотариален акт № ****, дело
№ 792/2009г. в който имотът бил описан по следния начин: само сграда с инв. № ****
към фуражен комплекс, сега посочена на скица №17/26.11.2009г. под № 27,
находяща се в с. Х.Д., К. община в местността „Стопански двор“, построена върху
държавен парцел 11 - фуражен комплекс, който парцел е с площ 2494 кв.м, при
граници и съседи на парцела: улица, имот №13 - сеновал на КСЗ Х.Д. в
ликвидация, имот №10 - басейн, имот № 15 – сеновал. Ответникът М.С. не допускал
ищеца до имота. Праводател на М.И.С. бил Н.П.И. като наследник на П.К. И.,
който на 01.03.1999г. с Нотариален акт № *****, дело № 141/1999г. придобил така
описания имот от председателя на ЗК „*****“ -село Х.Д.. Този нотариален акт
противоречал на Протокол №9 от 28.02.1998г. на комисията на ОСП при заличено
ПССП, според който обектът Навес за фураж, находящ се в село Х.Д., общ. К. е
присъден на Г.А.А. от с. Х.Д.. Поради това и поради липсата на документи, които
фактически доказват правото на собственост на ЗК „*****“ -село Х.Д. върху
дарения ми имот счита, че ответникът М.И.С. владее без правно основание
собствения му имот, понеже е закупил същия имот от лице, несобственик - ЗК „*****“
- село Х.Д., която не е имала право на собственост върху процесния имот и оттам
всички последващи лица, които са закупили същия имот от председателя на тази
кооперация, като неин представител фактически не придобиват право на
собственост върху гореописания недвижим имот. Имало издадена от същата
кооперация Служебна бележка от 11.08.2011 г., издадена от членовете на УС на ЗК
„*****“ - село Х.Д. - М.Д. и Б.Ч., която удостоверявала, че спорната сграда е
присъдена на г-н Г.А. заедно с прилежащата инфраструктура и същата кооперация
не е притежател на сградата. Също така в скица № 203/19.07.2011г. било
отбелязано, че М.И.С. е собственик единствено на фуражомелка, находяща се в
сграда № 27, а Г.А.А. е собственик на сгради и обекти, съществуващи в имота. При
изповядване на сделките, с които ищецът и неговият праводател Г.А.А. придобили
правото на собственост на процесния имот, всички документи, от които се черпи
правото на собственост били представени на нотариус С.Р., оригиналите били у
ищеца и отговаряли на правната действителност. Твърди, че нот. акт № 91/1999г.
е изповядан в нарушение на закона, защото същият противоречи на Протокол
№9/28.02.1998г. на комисията на ОСП при заличеното ПССП, защото навесът за
фураж, предмет този нотариален акт е собственост на други лице - Г.А., и
ответникът го е придобил от несобственик, т.е. твърди, че липсва законно
основание относно правото на собственост и е налице нарушение на закона. Нот
акт 27/2009г. на името на ответника М.И.С. също бил изповядан в нарушение и
заобикаляне на закона, защото порецсният навес за фураж не бил собственост на
неговия праводател Н.П.И., а бил собственост на трето лице - Г.А. и фактически
ответникът закупил нещо, което не принадлежи на продавача и с това бил нарушен
законът. Липсвало законно основание за изповядване на сделката и предмет на
продажбата бил чужд имот.
МОЛИ съда да постанови
решение, с което:
1) да осъди ответника М.И.С.
да му отстъпи собствеността и прададе владението върху следния недвижим имот:
НАВЕС ЗА ФУРАЖ с обща площ от 90 кв. метра, състоящ се от три секции, построен
върху държавна земя в УПИ № 11 – фуражен комплекс в кв. 32 – стопански двор по
ПУП, одобрен със заповед № 69/03.02.1995 г. в село Х.Д., община К., при граници
и съседи на парцела: север – УПИ № 13, изток – УПИ №10, юг – улица, запад УПИ № 15, който владее и ползва без правно
оснвоание и който имот бил лична собственост на ищеца по силата на нотариален
акт № ****, дело № 17/2012 г.
2) Да обяви нотариален
акт № ****, дело № 414/1999 г. и нотариален акт № ****, дело 792/2009 г. за
нищожни.
ОТВЕТНИКЪТ М.И.С. оспорва
иска. Твърди, че фактическата обстановка описана в исковата молба, не отговаряла
на обективната действителност. Оспорва правото на собственост на ищеца и
неговия праводател. Твърди, че в протокол № 9 от 28.02.1998г. на комисията на
ОСП при заличено ПССП било видно, че имотът - навес за фураж който комисията по
разпределение на имуществото на правоимащите от бившето ПССП с .Розино П.
област е присъден на Г.А.А., нямал инвентарен номер. Със самият протокол № 9 от
28.02.1998г. бил определен срок до 20.03.1998г., в който правоимащите в това
число и А. следвало да заплатят в канцеларията присъдените обекти. От скицата
на община К. – дирекция КСТ и ОС с № 203/19.07.2011г. било видно и било
отбелязано от страна на проверилият скицата, че липсва документ установяващ
изплащането на присъдената на А. сграда, а това влечало след себе си съгласно
протокол № 9/28.02.1998г. санкция, а именно, ако не бъде заплатено до
20.03.1998г. присъдената сграда да бъде продадена на друго лице. Твърди, че
предвид тези обстоятелства Г.А.А. не е придобил както е посочено в нот. Акт № ****
дело № 5 от 2012г. процесния имот чрез закупуване, за да може в последствие да
извърши сделката с ищеца. Освен това в нотариалният акт на А. била посочена площ
на навес за фураж 90 кв.м. Процесният имот, чиято собственост претендирал също било
посочен в нот. акт № **** дел № 17/2012г. с квадратура от 90 кв.м. С такава площ
бил имотът на ответника, който съгласно нотариален акт № **** дело 141 /1999г. З.
„ Е. „ 9.с.Х.Д. продава чрез председателят си Д.М. на П.К. И. ,като в този
нотариален акт е посочено ,че ЗК „ *****" 94 продава само сграда с инв. № ****,
към фуражен комплекс, находящ се в местността „Стопански двор“ в парцел 11 по
плана на с. Х.Д. и били посочени границите и съседите на този имот. ЗК „*****
94“ придобила имота съгласно Договор за покупко-продажба на ДМА недвижимо
имущество на ПССП с. Розино, П. област, като договора било посочено, че на З. „Е.9.“
с.Х.Д. комисията на упълномощените разпределят и предоставят в собственост
сграда ФГФ с инвентарен № ****. представеното от страна на ищеца писмено
доказателство „Служебна бележка“, издадена от страна на сегашното управление на З.
„Е.9.“ с.Х.Д. не отразявала верни обстоятелства и била писмен документ с
невярно съдържание, тъй като при тях се намирал посоченият от ответника
договор. Н.П.И. закупил сграда ФГФ с инв. № ****, която продал на ответника М.С. - договорът бил сключен с нот. Акт № ****
дело № 792/2009г. Твърди, че е декларирал имота си в данъчна служба гр. К. с площ
от 90 кв. м. веднага след закупуването му. Счита акта на дарителя А. и в
последствие на ищец за нищожни, тъй като в тези нотариални актове било описан
имота на ищеца.
МОЛИ съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни.
ОТВЕТНИКЪТ Н.П.И.
оспорва иска по чл. 26 от ЗЗД като неоснователен.
ОТВЕТНИКЪТ З.Е.-.с.Х.Д. в ликвидация не взема становище
по иска.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ –помагач Г.А.А.
не взема становище по иска.
ОТВЕТНИКЪТ – М.И.С. ПРЕДЯВЯВА
и е приет за съвместно разглеждане насрещен иск от М.И.С., против Г.А.А. и Р.Т.М.,
като моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен нотариален акт
№ № *****, дело № 5/2012 г. по отношение на третото лице –помагач Г.А. и да
прогласи нищожността на нотариален акт № *****, дело № 17/2012 г. по отношение
на Г.А. и Р.Т..
ОТВЕТНИКЪТ по
насрещния иск – Р.М. оспорва насрещния иск.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ и
ответник по насрещния иск, не взема становище.
От събраните по делото
доказателства отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на
страните съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО иска с правно
основание чл. 108 от ЗС.
За да бъде уважен ревандикационният иск
следва да са налице три предпоставки, ищецът да е собственик на вещата,
ответникът да владее веща и да я владее без правно основание. В настоящия
случай се претендира ревадикация на недвижим имот, навес за фураж, като ищецът
твърди да е собственик на вещта по силата на договор за дарение между третото
лице помага- Г.А. и него, сключен с нот. акт № *****, дело № 17/2012 г. Твърди, че
праводателят му бил собственик на процесния имот, по силата на протокол № 9 от 28.02.1998г. на комисията на ОСП при
заличено ПССП обектът Навес за фураж, находящ се в село Х.Д., общ. К. бил
присъден на Г.А.А. от с. Х.Д., живущ ***.
Протоколът за
разпределяне от 29.02.1998 г. е извършен при действието на § 28, ал. 1 и ал. 2
от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. в ДВ, бр. 45/1995 г., в приложимата им редакция ДВ,
бр. 79 от 1996 г., съгласно които организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
включително прекратените ТКЗС в ликвидация, каквото е и ТКЗС – Х.Д., се
заличават от съдебния регистър и се прекратява дейността на ликвидационните им
съвети, като имуществата на тези организации остава съсобствено на правоимащите
лица по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба (ред. ДВ бр. 79 от
1996 г.), разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в
правилника за прилагането на ЗСПЗЗ, при равно съотношение между внесената земя
и трудов стаж след приспадане на неизплатените инвентарни вноски. Съгласно чл.
52, ал.2 и 3 от ППЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 28/1997г.), разпределянето на имуществото
се извършва в натура или пари, по решение на общото събрание на правоимащите
лица (нататък - ОСПЛ). Разпоредбата на § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ред.
ДВ бр. 98/1997) предоставя правната възможност на ОСПЛ да определи физически
или юридически лица, които да разпределят имуществото. Техните правомощия са определени
с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ППЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 28/1997 г.), като
основното от тях (по т. 1) е за разпределяне на имуществото между правоимащите
лица по реда на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ. На член-кооператорите
независимо дали са внесли земя, или са участвали само с труда си, се определя
дял от общото имущество по правилата, установени в чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48
- 52 от
ППЗСПЗЗ. С § 28, ал. 2 от ЗИДЗСПЗЗ, е уредено нормативно, че имуществото
на прекратените организации по § 12 от ЗСПЗЗ, а това са и ТКЗС, е
съсобствено между лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.е. на лицата,
притежаващи дял от това имущество. Поради спецификата на тази съсобственост,
законодателят е определил специален ред за разпореждане с това имущество - чрез
възлагане на лице с право на дял. По делото е представен протоколът от
комисията на ОСПЛ на ликвидираното ТКЗС с. Х.Д., по силата на който на
праводателят на ищеца е възложен в дял навес за фураж. Същият е посочен на стр.
11 от протокола с номер ІХ на Г.А. ***. В протокола за разпределение на
имущество е постановено, че лицата физически или юридически, на които се
присъжда (възлага в дял) се задължават в 14 дневен срок след обявяване на
списъка с присъдените обекти да заплатят стойността на обекта с талони, плюс инфраструктурата
и тръжната услуга. По делото е представени и списъка, като имотът на ищеца е
посочен в пункт ІV, т.11 – навес за фураж без инвентарен номер. С същия списък
е указано, че обектите се заплащат в срок до 20.03.1998г. Указано е също, че на
лицата, които не са заплатили с талони „присъдените“ им обекти, обектите се
отнемат и се присъждат на други лица. Т.е. правоимащите лица са били снабдени с
талони, съответстващи на стойността на дяла им в прекратеното ТКЗС,
праводателят на ищеца е бил правоимащ и по силата на възлагателното решение, на
лицата упълномощени по реда на §29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на същият е определен дял
от съсобствеността на ликвидираното ТЗСК. Не са ангажирани доказателства
праводателят на ищеца да е заплатил разликата в стойността на дела си в пари и
да е предоставил талоните, които са му били издадени в съответствие със
стойността на дела му. Т.е. не са налице доказателства третото лице –помагач да
е придобило правото на собственост по силата на влязлото в сила решение взето с
протокол на лицата, упълномощено от ОСПЛ по реда на §29, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното
съдът намира, че ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване
установява правото си на собственост върху процесния имот. При липса на годни
доказателства за правото на собственост на ищеца, безпредметно е съдът да
обсъжда релевираните възражения са собственост на ответника М.С., респективно –
неговия праводател, както и въпросите за владението на имота и дали той се
владее на правно основание, годно да го направи собственик. Искът следва да се
отхвърли предвид липсата на активната материалноправна легитимация на
ищеца, без да е необходимо да се
изследват останалите предпоставки на тези искове и възраженията на ответника. За
прецизност следва да се отбележи, че с допълването на разпоредбата на § 29, ал.
1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 98/1997 г.), е предвидена възможността ОСПЛ
писмено да упълномощи лица, които да продават недвижими имоти, при облекчена
(спрямо общата – нотариална) форма за действителност – с писмени договори с
нотариална заверка на подписите. Такъв договор е представен от ответната страна
относно първия приобритател на процесния имот, който впоследствие т.го е
отчуждил, като го е продал на ответника Н.И.. Праводателя на ответника М. С..
Т.е. за ответника М.С. са налице данни, че праводателите му са били собственици
на имота, но доколкото съдът не е сезиран с иск за установяване правото на
собственост, по отношение на този ответник.
По изложените
съображения съдът намира иска за ревандикация на процесния имот за
неоснователен и като такъв го отхвърля.
ОТНОСНО първоначалните
и насрещни искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД:
Предявени са в
производството първоначални и насрещни искове за проглясаване нищожността на
три договора – два за покупко–продажба на недвижим имот и един за дарение на
недвижим имот, като страните в процеса сочат едно основание за нищожност –
разпореждане с чужда вещ от несобственик.
Исковете за
прогласяване нищожността на двата договора за покупко-продажба на недвижим имот,
сключени нотариален акт № ****, дело № 414/1999 г. и нотариален акт № ****,
дело 792/2009 г., предявени от ищеца и искът за прогласяване нищожността на
договор за дарение, сключен с нотариален акт №*****, дело № 17/2012г. са
неоснователни по следните съображения. Всеки от ищците по тези искове навежда
като основание за нищожност на договорите разпореждане с чужда вещ, която не е
собственост на отчуждителя. Тези доводи са неоснователни. Разпореждането, под
формата на продажба или дарение с чужда веща няма вещнопрехвълително действие,
защото приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом
последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов
собственик. В същото време договорите за продажба и дарение на чужда движима
вещ са валидни правни сделки, които
обвързва страните по нея. Макар и чужда, вещта не представлява невъзможен
предмет, нито отчуждаването й представлява заобикаляне на закона по смисъла на
чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Обстоятелството, че вещта е собственост на друго лице, а
не на продавача, не означава, че тя не съществува реално, че договора няма
предмет или че предметът е невъзможен. вещта съществува, а липсата на
прехвърлителен ефект от договора не се дължи на неговата нищожност, защото
действителния собственик на веща не губи правата си, независимо от сключената
сделка между трети лица. В разпоредбата на чл.26 от ЗЗД изчерпателно са
посочени основанията за обявяване на един договор за нищожен. Продажбата
(дарението) на чужд имот не е посочено като основание за нищожност на договор,
като в тази насока е и константната съдебна практика на ВКС ( Решение № 483 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр.дело №991/2009 г., І г.о., Решение № 661 от
28.07.1987 год. по гр.дело №454/1987 г., ІІ г.о., Решение № 15 от 15.01.1980
год. по гр.дело №2571/79 г. І г.о., Решение №577 от 05.11.2008 год. на ВКС по
т.д. №331/2008 год., І о. ТК).
По изложените
съображения, първоначалният и насрещните искове следва са се отхвърлят като
неоснователни.
ОТНОСНО иска за отмяна
на нотариален акт № № *****, дело № 5/2012 г. като нищожен.
Производството в тази
му част следва да се прекрати като недопустимо по следните съображения:
Съдът приема, че е
сезиран с иск за отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал.2
от ГПК във връзка с изложените в отговора о насрещната искова молба
обстоятелства. Отмяната на нотариален
акт по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК е обусловена от правен интерес и е
последица от уважаване на предявен иск за вещно право на собственост, доколкото самостоятелно исково производство
по чл. 537, ал.2 от ГПК е недопустимо. В един исков процес предметът на защита
не е съответния документ за собственост (констативен нотариален акт), а
накърненото право на собственост. Този породен спор относно собствеността на
имота трябва да се разреши по исков ред, чрез предявяване от заинтересования на
съответен иск, който може да бъде ревандикационен, установителен иск за
собственост или негаторен, с оглед характера на засегнатото с нотариалния акт
на ответниците материално право. Ако съответният вещен иск бъде уважен,
разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК предвижда отмяна или изменение на
нотариалния акт на ответната страна с оглед получената искова защита срещу
засегнатото с неговото издаване материално право. В този смисъл е и ТР 178/86г.
на ОСГК. В настоящото производство съдът не е бил сезиран с нито един от
посочените вещни искове, като насрещна претенция от първоначалния ответник.
Липсва искане за установяване правото на собственост на М.С. върху процесния
имот.
С оглед изложеното
искът се явява недопустим и в тази част производството следва да бъде
прекратено.
С оглед изхода от
процеса, разноски на страните не се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от
ЗС, предявен от Р.Т.М.
с ЕГН ********** *** за осъждане на М.И.С. с ЕГН **********
*** да му отстъпи собствеността и предаде владението върху следният недвижим
имот: НАВЕС ЗА ФУРАЖ с обща площ от 90 (деветдесет) кв.м, състоящ се от три
секции, построен върху държавна земя в УПИ № 11 - фуражен комплекс в кв. 32 -
стопански двор по ПУП, одобрен със Заповед № 69/03.02.1995г., село Х.Д., община
К., П. област при граници и съседи на парцела: от север - имот УПИ № 13, от
изток - УПИ № 10, от юг - улица, от запад-УПИ № 15, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, предявен от Р.Т.М.
с ЕГН ********** *** против М.И.С. с ЕГН ********** *** и Н.П.И. с ЕГН **********
за прогласяване нищожността на сключения между тях договор за покупко-продажба
от 23.12.2009г., с нотариален акт № ****, дело 792/2009 г. на Нотариус Р. с
рег. № 099 на Нотариалната камара, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, предявен от Р.Т.М.
с ЕГН ********** *** против З.Е.-.с.Х.Д. в ликвидация, със седалище и адрес на
управление с. Х.Д., представлявана от Д.С.М. и Н.П.И. с ЕГН **********, като наследник на П.К.
И. за прогласяване нищожността на сключения между ЗК ***** -94 и П.К. И.
договор за покупко-продажба от 01.03.1999г., с нотариален акт № 91, том І, рег
№ 658, дело 141/2009 г. на Нотариус Р. с рег. № 099 на Нотариалната камара, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, предявен от
М.И.С. с ЕГН ********** *** против Р.Т.М. с ЕГН ********** *** и Г.А.А. с
ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на сключения между тях договор
за дарение на недвижим имот 27.01.2012г., с нотариален акт № ****, дело 17/2012
г. на Нотариус Р. с рег. № 099 на Нотариалната камара, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска предявен от от
М.И.С. с ЕГН ********** *** против Г.А.А. с ЕГН ********** *** за отмяна, на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК на нотариален акт № № *****, дело № 5/2012 г., с
който г.А. е признат за собственик на следният недвижим имот: НАВЕС ЗА ФУРАЖ с
обща площ от 90 (деветдесет) кв.м, състоящ се от три секции, построен върху
държавна земя в УПИ № 11 - фуражен комплекс в кв. 32 - стопански двор по ПУП,
одобрен със Заповед № 69/03.02.1995г., село Х.Д., община К., П. област при
граници и съседи на парцела: от север - имот УПИ № 13, от изток - УПИ № 10, от
юг - улица, от запад-УПИ № 15,
като НЕДОПУСТИМО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта, с която производството се прекратява, имаща характер на
определение – в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.