Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
24.02.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов административно дело № 1161 по
описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 17, ал. 4 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища
на територията на община Хасково (Наредбата).
Образувано е по
жалба на А.М.А. против Заповед № Н-402 от 22.11.2022 г. на Кмета на Община
Хасково, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 46, ал. 2, във вр. с чл.
46, ал. 1, т. 6 ЗОС, във вр. с чл. 17, ал. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 6 от
Наредбата, във вр. с чл. 10, т. 1 от Договор за наем с рег. № ОС-752/15.10.2020
г., е прекратено наемното правоотношение с А.М.А. – наемател на недвижим имот,
общинска собственост, представляващ апартамент № 3, находящ се на ул. „Георги
Кирков“ № 82Г, ет. 1 в гр. Хасково.
В
жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт, като
се твърди, че
А.М.А. била с ТЕЛК с диагноза Ендоцервикс ТНР 50 %, а синът й също бил с ТЕЛК с
диагноза умерена умствена изостаналост ТНР 75 %, като и двамата получавали пенсии, но средствата от тях били
крайно недостатъчни, а условията, които заявили при първоначалното
кандидатстване за настаняване под наем в общинско жилище, не били променени. Сочи
се и че извеждането им от общинското жилище и липсата на средства за наемане на
жилище на свободен наем щяло да ги остави без покрив в зимния сезон. Поддържа
се още, че в случая следвало да се приложат разпоредбите на чл. 46, ал. 4 ЗОС и
на чл. 17, ал. 5 от Наредбата, според които след изтичане срока на настаняване
наемното правоотношение можело да бъде продължено, ако наемателят отговаря на
условията за настаняване под наем в общинско жилище.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспорената Заповед № Н-402 от
22.11.2022 г. на Кмета на Община Хасково.
Ответникът по жалбата - Кметът на
Община Хасково я оспорва като неоснователна. Твърди, че преди да пристъпи към издаване на заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение, изследвал дали били налице условия за
продължаването му и по конкретно дали жалбоподателката отговаряла на условията
за настаняване под наем в общинско жилище. Комисията, назначена съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, установила,
че имало разминаване в декларираните от нея факти и тези, които били получени
чрез служебно направени справки, а именно тя декларирала, че не работила за периода
от м. декември 2020 г. до месец ноември 2021 г., но служебните справки сочели,
че лицето упражнявало дейност по две трудови правоотношения. В тази връзка и на
основание чл. 8, ал. 4 от Наредбата с писмо от 25.05.2022 г., получено на
30.5.2022 г., от А.М.А. било поискано в 7-дневен срок да представи документи,
удостоверяващи размера на получените възнаграждения за периодите, в които
работила, като това било сторено на 08.06.2022г., т.е. извън указания срок. Ето
защо се поддържа, че на първо място жалбоподателката декларирала неверни данни
в подадената от нея декларация, а на следващо място - не представила в
определения й срок допълнителните документи за установяване на посочените в
декларацията обстоятелства. Съгласно санкционните разпоредби на чл. 14, ал. 4 и
ал. 5 от Наредбата, наемните отношения на настанени под наем лица, които
декларирали неверни данни по чл. 8, ал. 1, се прекратявали, а картотекираните
лица, които не декларирали в срок тези данни, се изваждали от картотеката за
срок от 5 години, поради което и с оглед изтеклия срок на сключения договор за
наем не следвало да се уважава молбата й за продължаване на настаняването й.
Предвид изложеното се счита, че Заповед № Н-402/22.11.2022 г. на Кмета на
Община Хасково била законосъобразна и правилна, поради което се моли жалбата да
бъде отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
Н-451 от 08.10.2020 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредбата и Протокол № 20 от 02.10.2020 г.
на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, жалбоподателката А.М.А.
и членовете на семейството й (домакинството) А. С. А. – дъщеря и Н.А.А.– син,
са настанени в общинско жилище от фонд “Наемен“, находящо се в гр. Хасково, ул***
състоящо се от две спални, дневна с кухненски бокс и баня, с жилищна площ от
64,60 кв. м. и прилежащо избено помещение № 3 с полезна площ от 11,87 кв. м.,
за срок от 1 година, считано от 14.09.2020 г.
На 15.10.2020 г
между Община Хасково, в качеството ѝ на наемодател, и А.М.А., в
качеството на наемател, е сключен Договор за наем на гореописания общински
жилищен имот. В чл. 10 от договора са уредени случите, в които същият се
прекратява, като в т. 1 е предвидено изтичане на срока, за който е сключен.
На 23.12.2021 г.
жалбоподателката е подала до Кмета на Община Хасково заявление рег. индекс 94
А-687-2 във връзка с изтичане срока на договора за наем на общинското жилище,
към което е приложила документи, сред които и декларация, че не работи в
държавна или частна фирма за периода от 12.2020 г. до 11.2021 г.
На 15.02.2022 г.
е проведено заседание на комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, резултатите от
което са обективирани в Протокол № 8 от
същата дата. В т. II от протокола е
отразено разглеждане на заявлението и документите, подадени от А.М.А., като комисията
е приела, че има несъответствие между декларираното от
жалбоподателката и служебната справка за актуалното състояние на всички трудови
договори на партидата на лицето към 23.12.2021 г., тъй като са констатирани
данни, че е упражнявала дейност по две трудови правоотношения за периода от
31.05.2021 г. до 15.12.2021 г. и от 22.10.2021 г. до 20.12.2021 г., поради
което е взето решение да се изготви и подаде съобщение до Районна прокуратура –
Хасково, а до изясняване на фактическото положение, да оставят без разглеждане
заявлението.
С писмо рег. индекс 94 А-687-2-2/25.05.2022 г., получено от А.М.А. на 30.05.2022 г., Кметът на Община Хасково я е уведомил за констатираното несъответствие и е указал
в 7-дневен срок да представи документи, удостоверяващи размера на получените доходи
за периодите от 31.05.2021 г. до 15.12.2021 г. и от 22.10.2021 г. до 20.12.2021
г., в които е работила. Жалбоподателката е сторила това на 08.06.2022 г., т.е. два
дни след изтичане на указания й срок.
На 10.06.2022 г.
е проведено заседание на комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, резултатите от
което са обективирани в Протокол № 18 от
същата дата. От него е видно, че комисията е достигнала до извода, че следва да
се прекрати наемното правоотношение с А.М.А. поради изтекъл срок на договора и
липса на основание за продължаването му, доколкото лицето не отговаря на
условията за настаняване под наем в общинско жилище, тъй като веднъж е
декларирало неверни данни, а именно че не е работило в посочения в декларацията
период и на второ място е представило документи по чл. 8, ал. 1, т. 3 след
изтичане на определения за това срок – основания по чл. 14, ал. 4 от
Наредбата.
С Постановление
от 22.08.2022 г. на Е. Г. – прокурор при Районна
прокуратура – Хасково е отказано да се образува наказателно производство за
престъпление от общ характер и е прекратена пр. пр. № 2233/2022 г.
по описа на РП – Хасково, образувана по повод сигнала на Кмета
на Община Хасково за престъпно поведение по чл. 313 НК на А.М.А..
С писмо рег. индекс 94 А-687-2-5/21.09.2022 г., получено от А.М.А. на 29.09.2022 г., Кметът на Община Хасково я е поканил в 7-дневен срок да се запознае с
административната преписка, да изрази становище по констатациите и събраните
доказателства, както и по предявените искания, както и да направи писмени
искания и/или възражения.
Със Заповед №
Н-402 от 22.11.2022 г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, във вр. с чл. 17, ал.
2, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 6 от Наредбата, във вр. с чл. 10, т. 1 от
Договор за наем с рег. № ОС-752/15.10.2020 г., е прекратено наемното
правоотношение с А.М.А. – наемател на недвижим имот, общинска собственост,
представляващ апартамент № 3, находящ се на ул. ***, с мотиви: изтекъл срок.
Видно от представената
обратна разписка, заповедта е получена на 23.11.2022 г. от Николай Асенов.
От приложените
към административната преписка и приети като писмени
доказателства по делото справки от Общинска данъчна дирекция при Община
Хасково, от Агенцията по вписванията, от Национална база данни „Население“, за
актуално състояние на всички трудови договори, справка-данни за осигуряването
за жалбоподателката, удостоверения от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Хасково и от НОИ ТП – Хасково, Експертно решение № 0791 от заседание № 083 от 04.06.2021
г. на ТЕЛК към МБАЛ - Хасково, както и от представеното от жалбоподателката
Експертно решение № 1151 от заседание №
101 от 08.07.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ – Хасково, се установява, че А.М.А. не
работи постоянно на трудов договор, реализира минимални месечни доходи, не притежава
недвижимо имущество и МПС с изключение на един лек автомобил, има призната 50 %
намалена трудоспособност, със срок: пожизнено, а пълнолетният й син Н.А.А.е с
призната 75 % нетрудоспособност до 01.06.2024 г. и водеща диагноза: умерена умствена
изостаналост.
От показанията
на свидетелката М. П. Ч.– старши експерт „Жилищно настаняване“ при Община
Хасково се установяват описаните в Протоколи № 8/15.02.2022 г. и №
18/10.06.2022 г. на комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата обстоятелства.
Установява се и че жалбоподателката е дългогодишен наемател на общинско жилище,
че е била наясно със съдържанието на попълнената от нея декларация, както и че доходът
й не надвишава определения по наредбата доход.
Съдът счита, че
следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото са
логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия,
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават
от други такива.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл. 46,
ал. 2, изр. 1 ЗОС и чл. 17, ал. 2, изр. 1 от Наредбата наемното правоотношение
с предмет общинско жилище се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед.
След като в
настоящия случай тя е издадена от Кмета на Община Хасково, а именно Заповед №
Н-451 от 08.10.2020 г., и жалбоподателката и членовете на семейството й са
настанени в жилище, собственост на Община Хасково, то следва, че обжалваният
административен акт изхожда от материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт
е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, които са
предвидени за спазване при издаването му. В съответствие с чл. 46, ал. 2, изр.
2 ЗОС и чл. 17, ал. 2, изр. 2 от Наредбата, в него са посочени основанието за
прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището,
който е до 30 дни от датата на получаване на заповедта, т.е. не е по-дълъг от
един месец.
На следващо място,
процесната заповед съдържа изложение на фактическите и правните основания за
издаването й, а именно изтичане на договорения едногодишен срок за настаняване
- чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, чл. 17, ал. 1, т. 6 от Наредбата и чл. 10, т. 1 от
Договор за наем с рег. № ОС-752/15.10.2020 г.
При издаването й
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила,
като направените в тази връзка възражения от жалбоподателката не могат да бъдат
споделени.
Това е така,
защото административното производство е започнало по нейна инициатива, а с писмо
рег. индекс 94 А-687-2-5/21.09.2022 г., получено от А.М.А. на 29.09.2022 г.,
Кметът на Община Хасково я е поканил в 7-дневен срок да се запознае с
административната преписка, да изрази становище по констатациите и събраните
доказателства, както и по предявените искания, както и да направи писмени
искания и/или възражения.
По отношение на
децата й следва да се отбележи, че те не са страна по наемното правоотношение с
Община Хасково, а и в хода на административното производство са събрани всички
допустими, необходими и относими доказателства вкл. и по отношение на същите.
Ето защо, дори и да се приеме, че спрямо тях административният орган не е
изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 34 – чл. 36 АПК, то допуснатото
нарушение не е повлияло или не би могло да повлияе върху изясняването на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, а оттам и върху съдържанието
на оспорения административен акт.
Според настоящия
съдебен състав при издаването на процесната заповед ответникът по жалбата е
допуснал нарушение на материалноправни разпоредби на закона, а именно чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС), която е ратифицирана по надлежния ред и е обнародвана,
поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България
е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези негови норми,
които й противоречат, както и чл. 6 АПК.
Съгласно трайно
установената практика на Европейския съд за правата на човека по прилагането на
горецитираната разпоредба от КЗПЧОС по дела, свързани с изваждането на
наематели от общински жилища (вж. напр. Решенията по делата McCann v. the
United Kingdom, № 19009/04, от 13 май 2008 г., Paulic v. Croatia, № 3572/06, от
1 март 2010 г., Cosic v. Croatia, № 28261/06, от 5 юни 2009 г., Orlic v.
Croatia, № 48833/07, от 21 септември 2011, Kay and Others v. the United
Kingdom, № 37341/06, от 21 септември 2010 г.; Kryvitska and Kryvitskyy v.
Ukraine, № 30856/03, от 2 декември 2010 г.; Igor Vasilchenko v. Russia, №
6571/04, от 3 февруари 2011 г.; и Bjedov v. Croatia, № 42150/09, от 29 май 2012
г.), или на обитатели от земя – публична собственост (вж. Chapman v. the United
Kingdom, № 27238/95, Connors v. the United Kingdom, № 66746/01, от 27 май 2004
г.; Йорданова и други, № 25446/2006 от 24.04.2012 г.; Buckland v. the United
Kingdom, № 40060/08, от 18 септември 2012 г.; и Winterstein and Others v.
France, № 27013/07, от 17 октомври 2013 г.), оценката на необходимостта от
намеса в случаи, касаещи отнемането на нечие жилище, без значение, че то не е
собственост на лицето, в полза на обществения интерес, включва не само въпроси
по същество, но и процедурен въпрос: дали процесът на вземане на решения
осигурява дължимото зачитане на интересите, защитени по силата на чл. 8 КЗПЧОС.
Тъй като отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в правото на
неприкосновеност на жилището, а също и значителна намеса
в правото на личен и семеен живот, всяко лице, изправено пред този риск
– независимо дали принадлежи към уязвима група или не – по принцип трябва да
има възможност за преценка и обосноваване на пропорционалността на мярката като
се претеглят конкуриращите се интереси; намесата обикновено не може да се счита
за обоснована, само защото случаят попада в обхвата на правило, формулирано по
общ и абсолютен начин. С други думи, за да е законосъобразна, тази намеса
трябва да е предвидена в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в
ал. 2 на чл. 8 КЗПЧОС и да е пропорционална.
В случая е
безспорно, че издаването на процесната заповед е предвидено в закона, и би
могло да се приеме, че с нея се преследва законна цел, въпреки липсата на
мотиви в административния акт в този смисъл, предвид разписаните правила на
упражнената от Кмета компетентност за задоволяване на жилищните нужди и на
други нуждаещи се лица на територията на община Хасково. Следва да се отбележи,
че административният орган е длъжен да изложи мотиви по този въпрос, а такива в
Заповед № Н-451 от 08.10.2020 г., не са налице, което само по себе си сочи на
нейната незаконосъобразност. В този смисъл е и
Решение № 8067 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 12037/2017 г. на ВАС, III о.
По-същественият момент е, че изискването за пропорционалност на обжалвания акт с
преследваната законна цел не е спазено, поради което тя не се явява „необходима
в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 8 КЗПЧОС. Това е така, защото
от една страна жалбоподателката и нейният пълнолетен син са лица с увреждания,
т.е. уязвими членове на обществото, а и тя не работи постоянно на трудов
договор, реализира минимални месечни доходи, не притежава недвижимо имущество,
т.е. съществува реален риск през зимния сезон и в условията на влошена
икономическа обстановка в страната да остане без жилището, което е обитавала в
продължение на години, и то на законно основание. Освен това не се спори, а и
се установява от приложените към административната преписка
писмени доказателства, че А.М.А. реално продължава да отговаря на изискванията на
закона, като е представила допълнително изисканите
документи за установяване на непосочените в декларацията й обстоятелства два дни след изтичане на
определения срок за това, поради което комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата е
достигнала до извода, че следва да се прекрати наемното й правоотношение. Подобен
подход е твърде формалистичен и съставлява опит да бъде поставен акцент върху
буквата, но не и върху смисъла на закона, което е довело и до неправилно и
необосновано приложение на материалноправните разпоредби, които гарантират
правата на гражданите с установена жилищна нужда. От друга страна следва да се
отбележи, че по делото не се твърди, а и не се установява да има други лица, желаещи
и отговарящи на условията да бъдат настанени в общинско жилище, но все още
ненастанени, евентуално данни за тяхната жилищна нужда, така че те да бъдат
съпоставени и преценени спрямо степента на неблагоприятно засягане за
жалбоподателката и нейното семейството, за да се приеме, че са налице други
интереси, които следва да бъдат предпочетени пред нейния.
В контекста на гореизложеното
се налага изводът, че прекратяването на наемното правоотношение с А.М.А. би й
причинило вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел, поради което оспорената
заповед се явява издадена и в нарушение на чл. 6 АПК. Уреденият в него принцип
на съразмерност представлява материалноправна норма и е задължителен за всеки
административен орган при вземането на решение за издаване на административен
акт с определено съдържание. Ето защо, нарушението му има за последица
материална незаконосъобразност на издадения административен акт. В този смисъл вж. Решение № 14360 от
19.11.2020 г. по адм. д. № 9176/2019 г. на ВАС, IV о., Решение № 11296 от
09.08.2013 г. по адм. д. № 12013/2012 г. на ВАС, II о. и др.
Дори и да се
приеме тезата, че принципът на съразмерност по чл. 6 АПК се отнася главно за
случаите, при които административният орган действа при оперативна
самостоятелност, а при издаването на заповедта по чл. 46, ал. 2, във вр. с чл.
46, ал. 1, т. 6 ЗОС Кметът действа в условията на обвързана компетентност, то в
тази хипотеза разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК следва да се
тълкуват като изискване за спазване целта на закона, поради което издаденият от
него административен акт следва да се прецени на плоскостта на изискването на
чл. 146, т. 5 АПК. Така и в Решение №
1777 от 11.02.2021 г. по адм. д. № 13214/2020 г. на ВАС, IV о., Решение № 2540
от 21.02.2014 г. по адм. д. № 11958/2013 г. на ВАС, VII о. и др.
Както се посочи
по-горе, целта на закона е в общинските жилища да бъдат настанени граждани с
установени жилищни нужди – по арг. и от чл. чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗОС, но в
конкретния случай се установява, че по изложените вече съображения, които не е
необходимо да се преповтарят, че оспореният административен акт би причинил на
жалбоподателката вреди, явно несъизмерими с тази цел. Следователно, той се
явява постановен и при несъответствие с целта на закона.
Ето
защо съдът намира, че жалбата на А.М.А. е
основателна, респ. оспорената от нея заповед е незаконосъобразна, като
противоречаща на материалноправни разпоредби и несъответстваща на целта на
закона, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора само жалбоподателката има право на разноски,
но такива не следва да й
бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и
доказателства за извършването им.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд -
Хасково дължимата за настоящото съдебно производството държавна такса в размер
на 10,00 лева, определена съобразно т. 2б, б. „а” от Тарифа № 1
към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба от
А.М.А., адрес: ***, Заповед № Н-402 от 22.11.2022 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково, седалище и адрес на управление: гр.
***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във
вр. с чл. 144 АПК, да заплати по сметка на Административен съд – Хасково сумата
от 10,00 лева, представляваща дължимa държавна такса по делото, както и
сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/