Решение по дело №1005/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

                             

 

                                 

 

                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№    49                                                 18.02.2019 г.                                       гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година,

в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                   АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1005 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на В.Г.В. ***, представляван от адв.М.З., против решение № 96 от 22.10.2018 по гр.д.№ 377/2018 г. по описа на Районен съд – Гълъбово в частта му, касаеща частичното отхвърляне на предявените пасивно субективно съединени искове за размера на сумата над 10 000,00 лв. до претендираната сума от 15 000,00 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Решението в посочената му част се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че при правилно установени правно-относими факти и обосновани и правилни правни изводи, първоинстанционният съд е определил полагащото се на въззивника обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на принципа на справедливостта.

В тази връзка се сочи, че освен претърпените от В.В. значителните физически болки и страдания, послужили като критерий за определянето на обезщетението, районният съд не е отчел и претърпените значителни по интензитет душевни болки и страдания, предизвикани от същия инцидент.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер, като на въззивникът бъдат присъдени в пълен размер и направените от него пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски, както и направените във въззивното производство разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба отговори не са подадени от нито един от двамата въззиваеми – Д.В.В. и Д.Д.П..

В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за уважаването й, както и за присъждането на разноски.

Въззиваемите се представляват от пълномощници-адвокати, чрез които оспорват въззивната жалба и пледират за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на разноските по делото.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В.Г.В. *** срещу Д.В. *** и Д.Д.П. *** пасивно субективно съединени искове за присъждане при условията на пасивна солидарност на сумата от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца от непозволено увреждане неимуществени вреди.

Изложени са твърдения, че на 29.10.2014 г. в условията на независимо съпричиняване, двамата ответници не са положили достатъчно грижи за гръбначно животно – бик, което се е намирало под техен надзор, в резултат на което животното е причинило на В.В. счупване на дясната лъчева кост, контузия на корема с масивно кръвонасядане и множество кръвонасядания на четирите крайника, като счупването на дясната лъчева кост съставлява средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния горен крайник.

Ищецът е посочил, че в резултат на причинените му увреждания е изпитвал значителни болки и страдания, продължили и през целия му оздравителен период, както и че по време на нападението от животното е изпитал силен страх за живота си, силен стрес и емоционален дискомфорт, които продължавал да изпитва и понастоящем, поради което започнал да избягва животни, т.к. се страхувал да не бъде нападнат отново.

С отговорите на исковата молба  двамата ответници са оспорили предявените срещу тях искове по основание и размер.

Възразили са, че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания.

С обжалваното решение първоинстанционният съд и намерил иска за частично основателен и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв., а за разликата до 15 000,00 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.

Въззивният съд намира, че въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата обстановка правилно е била установена от Районен съд - Гълъбово, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

Безспорно установено е, че на 29.10.2014 г. въззивникът В.В. е бил нападнат от бик, който се е намирал под надзора на двамата въззиваеми.

С влязло в сила решение № 652/25.10.2017 г., постановено по а.н.д.№ 2773/2017 г. по описа на СтРС, Д.В.В. и Д.Д.П. са били признати за виновни в това, че на 29.10.2014 г. в гр.Чирпан, в условията на независимо съпричиняване помежду си, не са положили достатъчно грижи за гръбначно животно-бик, което се намира под техен надзор, в резултат на което то е причинило на В.В. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния горен крайник вследствие на счупване на дясната лъчева кост.

От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза е установено, че на 29.10.2014 г. В.В. бил приет в болнично отделение, където е било установено счупване на дясната лъчева кост, контузия на корема с масивно кръвонасядане и множество кръвонасядания по четирите крайника. Уврежданията отговаряли да са получени при нападение от бик – блъскане, събаряне, влачене и ритане. В. бил изписан от болницата на 03.11.2014 г. Счупването на лъчевата кост на дясната ръка му причинило трайно затруднение на движенията на този крайник за около 2,5 – 3 месеца, а останалите травматични увреждания причинили разстройство на здравето за около 30 дни.

От събраните гласни доказателства е установено, че след нападението от бика, непосредствено след постъпването си в болничното заведение В.В. е бил в ужасно състояние, имал синини по цялото тяло и хрипове, целият треперел и не можел да говори, а гледал като животно - в една точка. Тъй като ръката му била счупена, му била поставена гипсова имобилизация. След няколко дни бил изписан от болницата, като все още имал синини по тялото, а краката му били подути, а ноктите на пръстите им изпадали. В домашни условия лечението му продължило около два месеца и половина, като ежедневно В. приемал болкоуспокояващи лекарства. След инцидента въззивникът започнал да куца с левия крак и развил диабет, а понастоящем се лекувал от хипертония и диабет, за които ежедневно пиел лекарства. Променил се и в психологически план –от спокоен и уравновесен човек станал ужасно нервен, страдал от безсъние, бил под стрес, страхувал се от животни.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима, т.к. е подадена  от процесуално легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за неправилно в обжалваната му част, по следните съображения:

По реда на чл.50 от ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се намира едно животно, отговарят за вредите, които то е причинило другиму.

На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане,  като досежно неимуществените вреди следва да се включат всички негативни емоционални и психични изживявания, физическите и душевните болки и страдания, пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

При определянето на размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от критерия за обществена справедливост / чл.52 от ЗЗД/, при чието приложение следва да се отчетат характерът и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е получено то, последиците от него, интензивността на изпитаните болки и страдания и продължителността на търпенето им.

С оглед особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото  лице  справедливо  обезщетение се обуславя от изпитания от него силен страх за живота му в момента на нападението от бика, от влошеното му здравословно състояние за един продължителен период от време /около два месеца и половина/, през който период е изпитвал значителни физически болки и страдания, от влошеното му през същия този период емоционално и психическо състояние, както и от последиците в емоционален и психологически план, оставили своето отражение в личността на пострадалия дори и  към настоящия момент.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за причинените на В.В., при нападението от намиралия се под надзора на въззиваемите В. и П. бик, неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, и в изпитан страх за живота и емоционални и психически страдания, следва да бъде определено в максималния претендиран размер от 15 000,00 лв.

За заплащането на това обезщетение В. и П. носят солидарна отговорност, а същото следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на забавата, отнасяща се до непогасеното по давност вземане за обезщетение за забава.

Предвид несъвпадането на крайните изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в отхвърлителната му част се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени и за разликата над присъденото обезщетение от 10 000,00 лв. до пълния претендиран размер от 15 000,00 лв.

Решението следва да бъде отменено и в частта му, касаеща присъдените в полза на Д.В.В. съдебно-деловодни разноски по съразмерност.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът има право на разноски в пълен размер.

В негова полза следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в размер на 370,00 лв., както и разноски в размер на 600,00 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 200,00 лв. върху допълнително уважената част от исковете и държавна такса в размер на 100,00 лв., дължима за въззивно обжалване.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІІ - то  от ГПК  Окръжен съд – Стара Загора

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 96 от 22.10.2018 по гр.д.№ 377/2018 г. по описа на Районен съд – Гълъбово в частта му, в която са отхвърлени предявените от В.Г.В., ЕГН – **********, адрес: ***, срещу Д.В.В., ЕГН – **********,  адрес: *** и Д.Д.П., ЕГН – **********,  адрес: ***, пасивно субективно съединени искове за присъждане при условията на пасивна солидарност на сумата от 5 000, 00 лв. / пет хиляди лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/ до претендираната сума от 15 000,00 лв. / петнадесет хиляди лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от извършено на 29.10.2014 г. нападение от животно, под надзора на Д.В.В. и Д.Д.П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2015 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, в която от В.Г.В., ЕГН – **********, адрес: *** е осъден да заплати на Д.В.В., ЕГН – **********,  адрес: *** сумата от 200,00 лв. / двеста лева/ - съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция по съразмерност, вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА на основание чл.52 от ЗЗД Д.В.В., ЕГН – **********,  адрес: *** и Д.Д.П., ЕГН – **********,  адрес: *** да заплатят солидарно на В.Г.В., ЕГН – **********, адрес: *** сумата от 5 000, 00 лв. / пет хиляди лева/, съставляваща разликата над присъдената сума от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/ до претендираната сума от 15 000,00 лв. / петнадесет хиляди лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат от извършено на 29.10.2014 г. нападение от животно - бик, намиращо се под техен надзор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.В.В., ЕГН – **********,  адрес: *** и Д.Д.П., ЕГН – **********,  адрес: *** да заплатят на В.Г.В., ЕГН – **********, адрес: *** сумата от 370,00 лв. /триста е седемдесет лева/ - допълнителни съдебно - деловодни разноски пред първата съдебна инстанция, както и сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/ - съдебно-деловодни пред въззивната съдебна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.В.В., ЕГН – **********,  адрес: *** и Д.Д.П., ЕГН – **********,  адрес: *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд –Стара Загора  сумата от 200,00 лв./ двеста лева/ - държавна такса върху допълнително уважената част от исковете и сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - държавна такса за въззивното производство.

 

Присъдените суми за обезщетение, законна лихва и разноски в полза на В.Г.В. могат да бъдат преведени по следната банкова сметка: ***: ***, при „Райфайзенбанк /България/“ АД.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                            2.