Р Е Ш Е Н И Е № 260498
08.12.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 17.11.2020г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина
Василева
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело
№ 2513 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р.Т.Р.,
чрез пълномощника адв.Е.И. *** срещу решение № 2765/03.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 19573 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, с което е признато
за установено, че жалбоподателят дължи на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Полет“ № 1, ет.
2, сумата от 925.67 лв., представляваща дължима сума по договор за заем от
30.08.2017г., сключен между Р.Т.Р. и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, която сума била
заплатена от „Лайт Кредит Консулт” ЕООД в качеството му на гарант по договор за
гаранция от 30.08.2017г. и сумата от 738,09 лв., представляваща неплатена част
от възнаграждение, дължимо по договор за
гаранция от 30.08.2017 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от
18.09.2019 г. до окончателното изплащане, които суми са присъдени със Заповед №
8193/24.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 14807 по описа на ПРС за 2019г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Конкретно
жалбоподателят оспорва правните изводи на първоинстанионния съд , че процесните
потребителски договори не са недействителни на осн.чл.22 от ЗПК. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение и отхвърляне
на предявените искове.
В законоустановения срок по
чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС е
образувано по искове с правна квалификация чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК, за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ
КОНСУЛТ“ ЕООД към ответника Р.Т.Р., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14807/2019 г. на ПРС.
За да обоснове претенциите си
ищецът е твърдял в исковата молба, че между трето за спора лице „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД и ответника Р.Т.Р. е бил сключен Договор за заем № 11560 от 30.08.2017 г., по който е бил
предоставен паричен заем в размер на 1000 лева, който следвало да бъде върнат в
срок от 12 месеца, на 12
равни месечни вноски, всяка една в размер на 102,47 лева, като общата дължима сума по договора за кредит е в размер на 1229,64 лв. Изложено е, че на същата
дата като обезпечение на задълженията по договора за заем е бил сключен и Договор за гаранция между ищеца, в
качеството му на гарант, заемодателя „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД и ответника, съгласно който последният се задължил да плати
на граната възнаграждение, разсрочено на 12 ежемесечни премии, всяка на стойност от 82,01 лв., което възнаграждение е обезпечено с издаден в
полза на гаранта запис на заповед. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит в
пълен размер, с уведомление от 22.05.2019 г. на основание
чл. 5 от договора за гаранция ищецът бил уведомен от „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, че
последният активира гаранцията и претендира плащане на задълженията на ответниците
в размер на 925,67 лева. Заявил е,
че извършил плащане по договора за гаранция
на 27.05.2019 г. със сума в посочения размер. Отделно от това ответникът не заплатил по договора за гаранция и възнаграждение
по него в размер на 738,09 лева, поради което
за тези две вземания ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14807 по описа на
Районен съд - Пловдив за 2019 г., срещу която длъжникът възразил
и
ищецът е предявил вземанията си по исков ред.
В
отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възражение, че
договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК.
След
събиране на поисканите от ищеца доказателства районинят съд е постановил
обжалваното решение , с което е уважил изцяло исковете, като е счел за
неоснователно възражението за недействителност на договора.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.
Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК и оплакванията в жалбата, въззивният съд намира, че решението е частично
неправилно.
Не е било спорно по делото, че
ответникът са получил паричен заем в размер на 1000 лв. по сключения с третото
лице „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ЕООД Договор
за паричен заем № 11560/30.08.2017
г. Според
съдържанието на същия е уговорено между страните погасяването на кредита да се
извърши на дванадесет месечни вноски в размер на 102,47 лв., считано от 30.09.2017
г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 40 %. Посочен е общ размер на всички плащания от 1229,64 лв. ,
както и годишен процент на разходите в размер от 48,21%.
В чл.3, ал.2 от договора за
паричен заем е предвидено, че сумата се предава при предоставяне на
обезпеченията по чл.6 от договора, едно от които е гарантиране от трето лице
чрез сключване на Договор за гаранция / вж.чл.6/. Т.е., условие за предоставяне
на заема е сключването на договор за гаранция.
Не се е спорило също относно
факта на сключен Договор за
гаранция между ищеца, в качеството му на гарант, заемодателя „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД
и ответника, съгласно който последният се задължил да плати
на гаранта възнаграждение разсрочено на 12 ежемесечни премии, всяка на стойност от 82,01 лв. Според чл.3.1. от същия договор премиите се дължат и се заплащат заедно /
на същата дата/ със съответните месечни погасителни вноски по заема.
В исковата молба ищецът е заявил,
а и от заключението на ССЕ се установява, че кредитополучателят е платил по
договора сума в общ размер от 550 лв., от които 210,96 лв. са отнесени за
погасяване на главница, 93,01 лв.- за погасяване на лихва и 246,03 лв. за
погасяване на възнаграждение по договора за гаранция.
По отношение на договорите за потребителски кредит
е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите
е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са
предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега
ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското
законодателство съответно в Закона за защита на
потребителите и Закона за
потребителския кредит. Чрез тази
законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана
възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза
при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на
ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с
непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави
членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на
Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите
членки и техните граждани.
Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя извода, че е спазена
писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от
Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т.11 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на лихвения
процент, който в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на кредита- брой и размер
на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1,
т. 12 до т. 26.
Налице обаче е
нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. ПОС намира, че посочените
в договора годишен процент на разходите от 48,21 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 1229,64 лв. не
съответстват на действителните такива. Съображенията за това са следните:
Според § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано,
че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Предвидено е още при сключването на договора, като условие
за предоставянето на паричния заем, сключване на договор за гаранция и
заплащане на премиите по него заедно с всяка вноска по кредита, като към вноската се добавя сума от 82,01 лева. Т.е., плащането на тези премии се
извършва в полза на заемодателя, а не на гаранта. Непредставянето на така изискуемото обезпечение обаче не води до претърпяването
на вреди или увеличаването на разходите за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е
предвидено възнаграждението по договора за гаранция да се кумулира към погасителните вноски, като по
този начин напрактика води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин към погасителните вноски, то се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя / предвид уговорката за заплащане на премиите в
негова полза, а не в полза на гаранта/. Видно от съдържанието на процесния договор за
кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от
потребителя". Така в графа "детайли на кредита" фигурира
"обща сума за погасяване", но тя отчита само общия му размер, без да
включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за
поръчителя, което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита,
независимо че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако
успее да представи обезпечението по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя
страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото
той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19,
ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на отпуснатия
кредит, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по
договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една
страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11,
т. 10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
В допълнение ще
се посочи, че посочването в договора за
кредит на по-нисък от
действителния ГПР, което представлява
невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита,
следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива
за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или
е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в
неговата цялост.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него. Следователно, в настоящия случай ответникът не дължи
възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй
като последното се явява "друг разход
по кредита".
Според чл. 138,
ал. 2 от ЗЗД, поръчителство
може да съществува само за действително задължение. Следователно, след като
договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия
случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо
задължение". Съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил
едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и
обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта на това незнание е
свързан, от една страна, с вида на недействителността,
а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици
за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение №
212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността на договора за кредит
не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение
от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за
поръчителство не е породил действие.
Безспорно поръчителят има правен интерес да
изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респективно, е
възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с
длъжника – чл. 141,
ал. 1 от ЗЗД, т. е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни
на падежа. Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая – сумата от
1000 лева главница, намалена с направените плащания от страна на ответника, които са общо в размер на 550 лева според неоспореното заключение на ССЕ или ответникът е задължен солидарно към ищеца за
сумата от 450 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410
от ГПК в съда до окончателното
плащане. Претенциите до пълния им размер, в т.ч. и за възнаграждение на поръчителя, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изложеното решението на ПРС следва частично да се отмени и то само в частта
му, в която е уважен иска за сумата по договора за кредит над размер
от 450 лв. до пълния предявен от 925,67 лв., както и изцяло за сумата от 738,09
лв. за възнаграждение по договора за
гаранция и тези искове се отхвърлят.
С оглед резултата от настоящото производство отговорността
за деловодните разноски подлежи на цялостно преразглеждане.
На ищеца се следват разноски в заповедното и исковото производство, като за база се вземе предвид това, че искът е основателен
само за сумата от 450 лева. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 33,28 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. В исковото производство
направените и поискани разноски са в размер на 66,72 лева за заплатена държавна такса за първа инстанция и 100 лв.
депозит за ССЕ . Искане за присъждане на разноски за
въззивното производство не е направено. Съразмерно с
уважената част от исковете ищецът има
право на разноски в заповедното производство в размер на 90,14 лева, а в исковото – в размер на 18,04 лева за първата инстанция. Над тези размери на присъдените разноски решението
на ПРС ще се отмени.
Ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете . В
първоинстанционното производство са сторени такива в размер на 150 лв. депозит
за ССЕ, а във въззивното- внесена ДТ от 50 лв. От тези разноски на ответника се
присъжда сума в размер на 109,43 лв. за първоинстанционното производство, а за
въззивното- 36,48 лв.
На осн.чл.38,
ал.2 ЗА на адвокат Е.И., осъществила безплатна защита на ответника, ще се
присъди възнаграждание в размер на 252,41 лв. за всяка инстанция, определено
съобразно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 03.08.2020 година,
постановено по гр. д. № 19573/2019
година по описа на ПРС, в частта му, в която съдът ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Т.Р., ЕГН **********
*** дължи на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, със
законен представител А.Д.А. сумата над 450 лв. до 925.67 лв., представляваща дължима сума по
договор за заем от 30.08.2017г., сключен между Р.Т.Р. и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД,
която сума била заплатена от „Лайт Кредит Консулт” ЕООД в качеството му на
гарант по договор за гаранция от 30.08.2017г. и сумата от 738,09 лв.,
представляваща неплатена част от възнаграждение, дължимо по договор за гаранция от 30.08.2017 г., ведно
със законна лихва върху сумите, считано от 18.09.2019 г. до окончателното
изплащане, които суми са присъдени със Заповед № 8193/24.09.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14807 по описа
на ПРС за 2019г. , както и в частта за разноските, като в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, със законен
представител А.Д.А. искове да се признае за установено, че Р.Т.Р., ЕГН **********
*** дължи сумата над 450 лв. до 925.67
лв., представляваща дължима сума по договор за заем от 30.08.2017г., сключен
между Р.Т.Р. и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, която сума била заплатена от „Лайт Кредит
Консулт” ЕООД в качеството му на гарант по договор за гаранция от 30.08.2017г.
и сумата от 738,09 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение,
дължимо по договор за гаранция от
30.08.2017 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.09.2019 г.
до окончателното изплащане, които суми са присъдени със Заповед №
8193/24.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 14807 по описа на ПРС за 2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата му обжалвана част, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Т.Р., ЕГН ********** *** дължи на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, със
законен представител А.Д.А. сумата до размера от 450 лв., представляваща
дължима сума по договор за заем от 30.08.2017г., сключен между Р.Т.Р. и „ЛАЙТ
КРЕДИТ” ООД, която сума била заплатена от „Лайт Кредит Консулт” ЕООД в
качеството му на гарант по договор за гаранция от 30.08.2017г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2019 г. до окончателното
изплащане, която сума е присъдена със Заповед № 8193/24.09.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14807 по описа на ПРС за
2019г.
ОСЪЖДА Р.Т.Р.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Лайт
Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, със законен представител А.Д.А. сумата от
90,14 лв. разноски по ч.гр.д.№ 14807/2019 г. на ПРС и сумата от 18,04 лв. разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, със законен
представител А.Д.А. да заплати на Р.Т.Р., ЕГН ********** *** сумата от 109,43 лв. разноски в първоинстанцицонното
производство и сумата от 36,48 лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, със законен
представител А.Д.А. да заплати, на осн.чл.38, ал.2 ЗА, на адвокат Е.И. ***
сумата от общо 504,82 лв. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: