Р E Ш Е Н И Е
№ 417
гр.Плевен, 27.09.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
Членове: Снежина Иванова
Виолета Николова
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иво Радев, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 538 описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 228 от 11.05.2023 г., постановено по анд № 20234430200707/2023
г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-2300016/2.03.2023г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Плевен, с което на
основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ), на „Сан
Суси СП“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Горни Дъбник, ул „Панайот Волов“ №2а, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.1, т.6 от
Наредба №5 за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска, като
Д“ИТ“-Плевен е осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. Дружеството е наказано затова, че
при извършена проверка на 21.12.2023 год. в обект –Магазин хранителни стоки,
намиращ се в с.Горни Дъбник, общ.Долни Дъбник, ул „Пеньо Пенев“ №2, стопанисван
от „Сан Суси СП“ЕООД и на 17.01.2023 год. по документи в Д“ИТ“-Плевен,
работодателят „Сан Суси СП“ ЕООД не е извършил задължителни периодични
измервания на микроклимата /температура, скорост на движение и влажност на
въздуха/ на работната среда в магазина, с което е нарушил разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.6 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността за извършване
на оценка на риска.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ –Плевен, чрез юрисконсулт Чобанова, с доводи, че е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, необосновано с оглед събраните по делото
доказателства и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което моли съда да го
отмени и вместо него да постанови решение, с което да потвърди изцяло оспореното
Наказателно постановление. Счита за неправилни изводите на съда, в които е
приел, че е налице нарушение по чл. 57. ал.1. т. 5 ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не се съдържа пълно, точно и ясно описание обстоятелствата от състава на
нарушението, което нарушава правото на защита на жалбопадателя, както и че била „определена неправилна правна квалификация на нарушението и
неправилно е наложено наказание по чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл.413 ал.2
от КТ. Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до нарушаване правото на
защита на лицето. Последните съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, в степен, позволяваща на наказаното
лице да узнае обективните признаци от неговия състав и да организира защитата
си. Индивидуализиран е нарушителят. Сочи, че са нарушени изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, което би създало опасност за
работещите в обекта лица. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, гарантиращи
контрола по спазване на здравословните и безопасни условия на труд. Ето защо
като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ, според
която Работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Налагането на санкция в размер на 1500 лв. на дружеството-работодател за
конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената
опасност на деянието и нарушителя, тъй като счита, че само по този начин, биха се изпълнили целите по чл.
12 от ЗАНН, като би се превъзпитал работодателят да полага повече дължима грижа
към изискванията на закона, като спазва трудовото законодателство. Счита за
неправилен и извода на съда, че е „неясно
на коя дата жалбоподателят е извършил нарушението, тъй като в акта и НП е
посочена дата 21.12.2023г
. и на 17.01.2023
г." Сочи, че от показанията на свидетелите в проведеното на
4.05.2023 г. открито съдебно заседание става ясно, че при извършване проверка
на място на 21.12.2022 г. в обект „магазин хранителни стоки" намиращ се на
адрес с. Горни Дъбник, общ. Долни Дъбник, ул."Пеньо Пенев" № 2,
стопанисван от „Сан Суси СП" ЕООД и на 17.01.2023 г. по документи в Д„ИТ'
със седалище Плевен, контролните органи са установили, че работодателят „Сан
Суси СП" ЕООД, не е извършил задължителните периодични измервания на
микроклимата (температура, скорост на движение и влажност на въздуха) на
работната среда в магазина.
Твърди, че в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление е допусната техническа грешка, като вместо 21.12.2022 г. е посочено, че проверката на място е извършена на 21.12.2023 г. Счита, че това не попада в категорията на същественеите процесуални нарушения, още повече, че не ДИТ- Плевен е попречило на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му. На проведеното на 4.05.2023 г. съдебно заседание от показанията на свидетелите Б. А. Н. и Д. И. Й. става ясно, че се касае за започнала проверка на място на обекта на дата 21.12.2022 г. На тези основания счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП, претендира разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор по жалбата, в който моли да бъде оставено в сила оспореното решение.
В съдебно заседание касаторът-Директор
ДИТ-Плевен се явява лично, като излага подробни съображения за неправилност на
оспореното решение, моли за неговата отмяна и потвърждаване на НП.
Ответното дружество не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен
дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С оспореното решение съдът е
приел за установено, че при извършване проверка на място на 21.12.2023 г. в
обект „магазин хранителни стоки" намиращ се на адрес с. Горни Дъбник, общ.
Долни Дъбник, ул. "Пеньо Пенев" № 2, стопанисван от „Сан Суси
СП" ЕООД с. Долни Дъбник и на 17.01.2023 г. по документи в Д„ИТ' със
седалище Плевен, било установено, че работодателят „Сан Суси СП" ЕООД с.
Долни Дъбник не е извършил задължителните периодични измервания на микроклимата
(температура, скорост на движение и влажност на въздуха) на работната среда в
магазина. Констатираното било прието за нарушение на чл.10 ал. 1 т. 6 от Наредба № 5 за реда,
начина и периодичността за извършване на оценка на риска. Въз основа на
съставения АУАН било изготвено НП, в което административно наказващият орган е
възприел описаната в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението също под
разпоредбата на чл.10, ал.1 т.6 от Наредба №5 за реда начина и периодичността
за извършване оценка на риска, като е постановил налагане на имуществената
санкция в размер на 1 500лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът направил извод, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно на няколко основания:
С наказателното
постановление на дружеството е наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лв за нарушение по чл.10 ал.1 т. 6 от Наредба № 5 за реда ,
начина и периодичността за извършване на оценка на риска. Приел, че е налице
опорочена процедурата по даване на задължителните предписания, за
неизпълнението на които е наложена имуществена санкция, до степен, при която
липсват издадени такива в надлежната форма и ред.
Според въззивния съд е
налице и нарушение по чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, тъй като в наказателното
постановление не се съдържало пълно, точно и ясно описание на обстоятелствата
от състава на нарушението, както и че е
налице неправилна правна квалификация на нарушението и неправилно е наложено
наказание по чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ. Според съда посочените
за нарушени разпоредби са регулативни, оправомощаващи, а не задължаващи такива,
насочени към визирания субект на нарушението. В този смисъл описаните в АУАН и
НП обстоятелства не кореспондират с дадената правна квалификация на нарушението,
като по този начин не е спазен принципът за съответствие на установената
фактическа обстановка, нейната юридическа обосновка и наложената санкция. Съдът
изложил съображения, че посочената разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба
№ 5 за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на риска в дадения
Протокол № ПР 2242729/17.01. 2023 г. за задължително изпълнение предписание, не
съдържала правило за поведение, което да съблюдава дружеството и с
неизпълнението на което да се свърже състав на нарушението, описано в
Наказателното постановление.
На следващо място съдът
приел, че е неясно на коя дата жалбоподателят е извършил нарушението, тъй като
в акта и НП е посочена дата 21.12.2023г. и 17.01.2023 г. Съдът приел, че е допуснато
нарушение, което е съществено, относно визиране на датата на извършване на
нарушението, тъй като тя, макар и посочена, е неправилно определена. Това
нарушение е пренесено и в наказателното постановление, което, макар формално да
съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН, то и в него е
налице неправилно визиране на датата на нарушението. Посочена е както в АУАН, така
и в НП като дата на нарушението 21.12.2023г, която все още не е настъпила. Точното
посочване на датата на извършване на нарушението според съда е от значение за
проверката относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в този смисъл
липсата или неточното й посочване препятства извършването на тази проверка.
На тези основания
съдът отменил оспореното НП и присъдил на дружеството сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно.
Не е некоректно
посочването в съставения АУАН и в издаденото НП на две дати, предвид, че
първата посочена дата – 21.12.2023 год. е датата на извършване на проверка на
място в търговския обект, а втората посочена дата – 17.01.2023 год. е датата на
довършване на проверката, когато са представени в ДИТ-Плевен и проверени от
контролните органи изисканите от дружеството документи, свързани с
констатациите им при фактическата проверка на място. Правилен е обаче изводът
на решаващия състав на съда, че неправилно изписаната както
в АУАН, така и в НП дата на нарушението 21.12.2023г, все още не е настъпила и в
случая това съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като датата на
нарушението съставлява реквизит и на АУАН, и на НП, коректното посочване на
която е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното й посочване препятства извършването
на тази проверка.
Правилен е и другият решаващ извод на съда-
че е налице неправилна
правна квалификация на нарушението. По –
конкретно според касационната инстанция е налице непълно посочване на правната
квалификация на деянието, което прави неясно самото обвинение. Така,
дружеството е санкционирано на основание чл.413, ал.2 от КТ затова, че като
работодател не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Санкцията за неизпълнение на тези задължения е
наложена за нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за реда, начина
и периодичността за извършване на оценка на риска, която е посочена като нарушена в АУАН и в НП. Тази норма има следното
съдържание: Източници на информация за оценяване на риска са данни от проведени наблюдения и измервания на
факторите на работната среда и на специфични показатели за безопасност на
работни процеси, работно оборудване и
работни места. Видно от формулировката и съдържанието, тази разпоредба е
описателна, тя съдържа информация относно източниците на информация за оценка на риска в работната среда, но не съдържала правило за
поведение, което да съблюдава дружеството и с неизпълнението на
което да се свърже състав на нарушението, описано в НП. Следвало е тази посочена като нарушена разпоредба да
се свърже с друга разпоредба, въвеждаща задължение за работодателя да осигурява
здравословни и безопасни условия на труд, като извършва замервания на различни фактори на работната среда и на
показатели за безопасност на работните процеси, да ги анализира, и да оцени риска
за здравето и безопасността на работещите от параметрите на микроклимата на
работни места в сгради или от неблагоприятните климатични въздействия при
работа на открито и когато е необходимо, да направи съответните измервания.
След анализ на резултатите на получената информация от наблюденията и
измерванията на тези фактори, и извършване на оценката на всички рискове,
работодателят следва да вземе всички мерки за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Така например разпоредбата на чл.4 от Наредба № 5 от
11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска,
оценяването на риска се извършва от работодателя. Ето тази разпоредба въвежда
конкретно задължение за работодателя за извършване оценка на риска на работното
място, като цялата Наредба №5/1999 год. регламентира реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на
работниците и служителите, като създава съответни правила. Наказаното лице
притежава качеството на "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ и като такъв е бил длъжен,
съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 5, при осъществяване на дейността
си да извърши оценка на риска за
здравето и безопасността, която да включва данни от проведени наблюдения и
измервания на факторите на работната среда и на специфични показатели за
безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места, в това
число и стойностите на елементите за микроклимата, прах във въздуха, шум,
вибрации, осветление и други странични фактори. Тази норма въвежда задължение
за работодателя да извършва оценка на риска, т.е. създава правило за поведение,
което е задължително за изпълнение за работодателя, неизпълнението на което /в
привръзка с конкретната разпоредба на чл.10, ал.1, т.6 от Наредба №5/1999
год./вече може да бъде скрепено със санкцията по чл.413, ал.2 от КТ. Други
правила, с които може да се свърже вменяваното нарушение, са тези, разписани в
чл.217 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, която регламентира подходите, методите и формите за
извършване на оценката на риска при установяване на съответствието на работната
среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с
нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Тази норма вменява
задължение на работодателя да включва в
документацията по оценката на риска, всички документи за установяване на съответствието с нормите и
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, вкл. резултатите от
проведените измервания. Не на последно място, разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба №РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на
работните места, задължава работодателя да оцени риска за здравето и
безопасността на работещите от параметрите на микроклимата на работни места в
сгради или от неблагоприятните климатични въздействия при работа на открито и
когато е необходимо, да направи съответните измервания. Видно е, че отделни
подзаконови нормативни актове въвеждат задължения за работодателя да
осигурява здравословни и безопасни
условия на труд, чрез използване на
различни методи за изследване, анализ и оценка на риска на работната среда,
поради което както в АУАН, така и в НП винаги следва да бъде посочено
задължението на работодателя за осигуряване на ЗБУТ, като се свърже с конкретни
разпоредби от нормативен акт, въвеждащ конкретни задължения за установяване на
факторите от значение за риска, анализ и оценка на самия риск и вземане на
адекватни мерки. Това не е сторено в процесното НП, поради което се е стигнало до неясно формулирано
обвинение, без яснота какво поведение
следва да има задълженото лице, така щото при отклонение или неизпълнение на
същото, да може законосъобразно да понесе санкцията по чл.413, ал.2 от КТ.
Като е достигнал до
аналогични правни изводи, въззивният съд е постановил едно валидно, допустимо и
правилно решение, което следва да се остави в сила.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 228 от 11.05.2023 г., постановено по анд № 20234430200707/2023
г на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИСИ от решението да се
изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: /П/
/П/