РЕШЕНИЕ
№ 13201
гр. С. 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110125805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 148350/07.05.2024 г. на Етажните собственици
на сграда в режим на ............. с административен адрес: гр. .................., представлявани от
управителя на етажната собственост Пл. И. П. срещу „.... ООД, ЕИК ............ със седалище и
адрес на управление: гр. С. район „............ с която са предявени за разглеждане обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните дължимостта на следните
суми: 60,00 лева – вноска, дължима от магазин № 39 за фонд „..........“ за периода 01.06.2018
г. – 30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноска, дължима от магазин № 40 за фонд „..........“ за периода
01.06.2018 г. – 30.03.2019 г.; 60,00 лева – вноска, дължима от магазин ............ за фонд
„..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноска, дължима от магазин №
43 за фонд „..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.01.2023 г. до окончателното плащане, както и 26,83 лева – мораторна лихва
върху задължението за магазин № 39 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г.; 42,99 лева –
мораторна лихва върху задължението за магазин № 40 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023
г.; 26,83 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин ............ за периода
01.07.2018 г. – 15.01.2023 г. и 42,99 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин
№ 43 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2212/2023 по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на Общо събрание /ОС/ на Етажната собственост /ЕС/
на жилищна сграда, находяща се в гр. С.......... проведено на 16.02.2017 г., по т. 3 от дневния
ред, е било взето решение магазин № .................. всеки от които обекти притежава до 2,5%
идеални части от общите части на сградата, да заплащат за фонд „.................." месечни
вноски в размер на по 10,00 лева, платими до 15-то число на текущия месец. Излагат се
1
твърдения, че ответникът ...........“ ООД е бил собственик на магазини № 39 и ............ до
19.11.2018 г., а на магазини ........... – до 29.03.2019 г. Поддържа се, че с решение на ОС на ЕС
от 18.02.2013 г., е било решено да бъдат предприемани съдебни действия спрямо
нередовните собственици, които не заплащат дължимите вноски за управление на
поддържане на общите части на ЕС. За събиране на неплатените суми от ответното
дружество е било образувано заповедно производство и е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради подадено в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК възражение. Предвид изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че вх. Е от жилищната сграда, находяща
се на ул. “............. е част от секция „В“ на тази сграда, в която секция се намират и
процесните магазини № ........... Излага съображения, че тези магазини не са част от етажната
собственост на вх. Е, тъй като входната врата на етажната собственост на вх. Е е
самостоятелна и води само до апарт.тите в този вход, като през нея няма достъп до входните
врати на магазини № .........., които имат единствено самостоятелни входове. Поддържа, че за
да възникне ............., е необходимо самостоятелните обекти в нея да са архитектурно и
функционално свързани, каквато свързаност в случая не е налице, като собствениците на
търговските обекти в секция „В“ не са дали съгласие да бъдат включени в етажната
собственост на вх. Е. Поради това, собствениците на магазини № .......... не следвало да
участват във формирането на фонд „..........“ за общите части на този вход. Прави възражение
за изтекла погасителна давност относно вземанията на ищеца. В допълнение посочва, че
ищецът по делото е предявил срещу ответника установителни искове за дължими вноски за
фонд „..........“ за същите магазини № .......... за периода от септември 2016 г. до април 2018 г.,
по които било образувано гр. дело № 64917/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 63
състав, като с влязло в сила Решение № 261504/02.12.2020 г. по в. гр. д. № 1677/2020 г. на
Софийски градски съд, ГО, II-а въззивен състав, съдът отхвърлил изцяло предявените
установителни искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 2212/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 16.01.2023 г. Етажните собственици на сграда в режим
на ............. с административен адрес: гр. .................., са депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „.........“ ООД, ЕИК ............ за
следните суми: 60,00 лева – вноска, дължима от магазин № 39 в процесната сграда .............
за фонд „..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноска, дължима от
магазин № 40 в сградата за фонд „..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.03.2019 г.; 60,00 лева
– вноска, дължима от магазин ............ в процесната сграда ............. за фонд „..........“ за
периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноска, дължима от магазин № 43 в
сградата за фонд „..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 16.01.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумите 26,83 лева –
мораторна лихва върху задължението за магазин № 39 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023
г.; 42,99 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин № 40 за периода 01.07.2018
г. – 15.01.2023 г.; 26,83 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин ............ за
периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г. и 42,99 лева – мораторна лихва върху задължението за
магазин № 43 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г.
С разпореждане от 06.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2212/2023 по описа на СРС, 29 състав,
2
съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 27,61 лева –
държавна такса, и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от приложената и приета по
делото справка от ИКАР /л. 29 – л. 33/, че в периода м.06.2018 г. – м. 11.2018 г. ответното
дружество „.........“ О........... Не се спори още, че в периода м.06.2018 г. – м. 03.2019 г.
ответното дружество е било титуляр и на правото на собственост върху магазини ...........,
находящи се в сграда на горепосочения адрес.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол от проведено
на 18.02.2013 г. Общо събрание на етажните собственици в сграда с административен
адрес: гр. ................. /л. 16 – л. 19/, в т. 3 от който е обективирано решение на пълното
мнозинство от присъствалите етажни собственици за санкция на нередовните собственици,
неплатили месечни вноски или други задължения в размер на и над 50,00 лева, да се
завеждат съдебни дела. В протокола е инкорпориран списък на присъствалите и
неприсъствалите етажни собственици, като в него са посочени и процесните магазини №
.........., за които е отбелязано, че липсва представител.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол от проведено
на 16.02.2017 г. Общо събрание на етажните собственици в сграда с административен
адрес: гр. ................. /л. 11 – л. 15/, в т. 3 от който е обективирано решение на пълното
мнозинство от присъствалите етажни собственици за увеличаване на размера на
ежемесечните вноски за фонд ............, дължими от собственици, ползватели или обитатели
на магазини, среди които и процесните магазини № .........., като се определя за дължим
месечен размер на вноската от 10,00 лева. В протокола е инкорпориран списък на
присъствалите и неприсъствалите етажни собственици, като в него са посочени и
процесните магазини № .........., за които е отбелязано, че липсва представител.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол от проведено
на 19.05.2022 г. Общо събрание на етажните собственици в сграда с административен
адрес: гр. ................. /л. 7 – л. 10/.
По делото е представено и прието Удостоверение изх. № 68-00-1068/12.08.2010 г.,
издадено от ГИС – София /л. 51 – л. 52/, в което се посочва, че жилищна сграда с 142 бр.
.............. надземни гаражи, магазин за химическо чистене и аптека, състояща се от секция
„А“ /с три входа/, секция „Б“ /с два входа/ и сграда „В“ /с един вход/, построена в УПИ ХII-
1008, 1009, 1010, 1076, 1089, ............, са определени следните административни адрес: за
секция „А“ – вход А1 /вход за жилища/, ул. „.............., за секция „А“ – вход А2 /вход за
жилища/, ул. ........... за секция „А“ – вход А2 /вход за офиси/, ..............., за секция „Б“ – вход
Б1 /вход за офиси/, ул. „............. /вход за офиси/, ул. ....... за секция „В“ – вх. В /вход за
жилища/, ул.................
По делото е представен и приет Протокол за установяване годността на строеж
„Жилищна сграда със ............. магазини за промишлени стоки, 21 бр. складове, подземни
гаражи със с141 бр. паркоместа и и надземни гаражи със 79 бр. паркоместа, магазин за
химическо чистене, охрана, външни ВиК връзки; Външно ел. захранване – МКТП 3 х 800
KVA, чрез разкъсване на съществуващ кабел 10 kV от ТП „............ кабели СрН и кабели НН
и Вертикална планоравка“ /л. 54 – л. 73/, на стр. 15 от който, в частта за Секция „В“, първи
приземен етаж, се съдържа отбелязване, че са изпълнени входно фоайе на сградата с
портиерно помещение, стълбище, помещение за ел. табло, асансьор, автосервиз и 6 магазина.
3
Всички магазини имат самостоятелни входове, като 4 от тях са ориентирани към търговски
пасаж. Санитарните възли на магазините са общи и са обособени в началото на пасажа.
По делото е представена и приета Таблица за определяне на застроената площ и
процента идеални части от общите части на сградата на всеки гараж, магазин, офис и
апарт.т в зависимост от индивидуалните им качества, изготвена на 03.06.2010 г. /л. 74 –
л. 86/.
По делото са представени и приети Архитектурните проекти на жилищната
сграда, находяща се на адрес: гр. ............ /л. 110/.
По делото е прието влязло в сила Решение № 261504/02.12.2020 г. по в. гр. д. №
1677/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-а въззивен състав /л. 120 – 123/, с
което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от етажните собственици на
самостоятелни обекти в жилищна сграда с административен адрес: гр. .................., срещу
„.........“ ООД, ЕИК ............ искове за установяване дължимостта на суми за неплатени вноски
за фонд „..........“ и мораторни лихви от процесните магазини № .......... за предходен период –
м.09.2016 г. м.04.2018 г.
По делото е прието влязло в сила Решение № 18307/10.10.2024 г. по гр. д. №
49621/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав /л. 124 – л. 126/, с което
са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от етажните собственици на
самостоятелни обекти в жилищна сграда с административен адрес: гр. .................., срещу Г.
И. П. искове за установяване дължимостта на суми за неплатени вноски за фонд „..........“ и
мораторни лихви от магазини ........... за периода – 01.04.2019 г. – 30.04.2023 г.
По делото е изслушано и прието експертното заключение на вещото лице Б. Т. по
допуснатата съдебна техническа експертиза /СТЕ/, което преценено по реда на чл. 202
ГПК и съвкупно със събрания по делото писмен доказателствен материал настоящият състав
намира за обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната техническа
област. Съгласно констатациите на вещото лице, формирани на база на приложения по
делото доказателствен материал /с изключение на архитектурните проекти, представени и
приети по делото след изготвяне на СТЕ/, извършен непосредствен оглед на място и
предоставени му при този оглед допълнителни документи - проектната документация на
сградата /съгласно изложеното устно от вещото лице в откритото съдебно заседание на
19.03.2025 г./, магазини № .......... попадат на партерното ниво на секция „В“, с отделен вход
за цялата търговска част, с достъп от уличната регулация. Съгласно приложеното
площообразуване процесните четири магазини притежават идеални части от общите части
на секция „В“, в която освен партерното ниво с разположените търговски части и
автосервиз, се съдържа и .............“, предназначен за жилищната част на сградата в секция
„В“. Съгласно документацията ............“, като всеки самостоятелен жилищен обект притежава
идеални части от общите части на секция „В“, от която идеални части принадлежат и на
процесните магазини. От техническа гледна точка магазините и .............“ не ползват едни и
същи общи части. На следващо място, вещото лице посочва, че вкл. при огледа на място, е
констатирал, че .............“ няма функционална връзка и достъп до търговската партерна площ
и до процесните магазини. Няма обща врата, общи стълбища и общи стълбищни площадки,
като достъпът до магазините се осъществява само през главния вход на партерното ниво,
обединяващо магазините на всички секции на сградата. Няма пряк достъп от .............“ до
процесните магазини, като за да се достигне до тях, трябва да се излезе от .............“ и да се
влезе през отделен вход на сградата, водещ до коридор към партерното ниво с търговските
обекти. Магазини № .......... нямат пряк достъп до асансьора, стълбищата и стълбищните
площадки на .............“. Изслушан в съдебно заседание, проведено на 19.03.2025 г., експертът
уточнява, че процесните магазини притежават идеални части от секция „В“, а не от вх. Е,
както и че констатираното на място архитектурно разпределение отговаря точно на
проектната документация, представена му при огледа. Вещото лице пояснява, че при
4
изготвяне на СТЕ не се е запознал с приетите в съдебно заседание архитектурни проекти, но
след предоставена му от съдебния състав възможност да се запознае с тях, заявява, че
отразеното в тях архитектурно разпределение, което е на партерното ниво, отговаря на това,
което е посочил в заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 50,
ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията
между страните дължимостта на следните суми: 60,00 лева – вноска, дължима от магазин №
39 в процесната сграда ............. за фонд „..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г.;
100,00 лева – вноска, дължима от магазин № 40 в сградата за фонд „..........“ за периода
01.06.2018 г. – 30.03.2019 г.; 60,00 лева – вноска, дължима от магазин ............ в процесната
сграда ............. за фонд „..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноска,
дължима от магазин № 43 в сградата за фонд „..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2023 г. до окончателното плащане,
както и 26,83 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин № 39 за периода
01.07.2018 г. – 15.01.2023 г.; 42,99 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин №
40 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г.; 26,83 лева – мораторна лихва върху задължението
за магазин ............ за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г. и 42,99 лева – мораторна лихва
върху задължението за магазин № 43 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2212/2023 по описа на СРС, 29
състав.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2
ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС:
Основателността на предявените главни искове е обусловена от кумулативното
позитивно установяване от ищцовата страна на следните материални предпоставки: 1./ че
магазини № .......... са част от вх. Е, формиращ самостоятелна ............., т. е. че всички обекти
във вх. Е са отделени от останалите обекти в цялата жилищна сграда по начин, който ги
прави самостоятелни; 2./ че през процесните периоди ответникът е бил собственик на всеки
един от процесните магазини; 3./ че е взето решение на Общото събрание на етажната
собственост на сградата за определяне размера на вноските за фонд "..................";
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираната сума.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При преценка на събрания в хода на процеса доказателствен материал съдът
установи, че ищецът не е изпълнил възложената му доказателствена тежест по делото и не е
установил наличието на първата материална предпоставка, включена във фактическия
състав на исковете по чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1,
т. 9 ЗУЕС, което обосновава извод за неоснователност на главните претенции. Мотивите на
съда за това са следните:
В чл. 38 ЗС е предвидено, че възникването на ............. предполага наличието на
сграда, в която отделните етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
при което частите от сградата, които по естеството си или по своето предназначение служат
за общо ползване, принадлежат на всички етажни собственици в сградата. Съгласно чл. 38 и
чл. 39 ЗС етажната собственост възниква ex lege /по силата на закона/ – при сгради, в които
5
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. Именно в този случай,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване (чл. 39, ал. 1 ЗС). Необходимо е поне четири
самостоятелни обекта в сградата да принадлежат на различни физически или юридически
лица, за да се прилагат спрямо тях правилата на етажната собственост (чл. 3 ЗУЕС).
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУЕС управлението обхваща реда и контрола върху ползването и
поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на .............,
както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и
обитателите. В чл. 8, ал. 2 ЗУЕС /в приложимата редакция – ДВ, бр. 57 от 2011 г./, когато
сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен
вход. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 намира приложение, когато в сграда с множество
самостоятелни обекти съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп
до част от самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва
само част от самостоятелните обекти /а не всички/, това е основание управлението да се
извършва от самостоятелна ............., учредена от собствениците на обектите в сградата,
които тя обслужва. Именно наличието на обособеност /относителна самостоятелност/, при
която отделният вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти –
които и единствено обслужва /респективно не обслужва и други части/обекти на сградата/,
би позволило ефективно самостоятелно управление съобразно чл. 8, ал. 1 ЗУЕС на
съответните общи части от отделената ............. и спазване на взетите от нея решения и
правила за вътрешен ред /така Решение № 53 от 11.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2015
г., III ГО/. Следователно, за да е възможно да се осъществява управление по смисъла на чл.
8, ал. 2, вр. ал. 1 ЗУЕС във всеки отделен вход е необходимо да се установи, че всички
самостоятелни обекти от съответния вход са отделени от останалите обекти в цялата
сграда по начин, който ги прави самостоятелни – без никаква свързаност с обектите от
останалите входове и при изключване на общото ползване наред с тези други обекти на
съответните общи части – например коридори, фоайета, асансьор и др., различни от стени,
покрив, терен и др. подобни. Необходимо е да се установи, че архитектурно обособеният
вход дава достъп само до тези обекти, които формират самостоятелната .............,
възникнала по реда на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Ангажирането на имуществената отговорност на
ответника за заплащане на разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването на общите части, е обусловено от установяване на обстоятелството, че
притежаваният от него обект е част от съответния вход, формиращ отделна ............. по
посочените в чл. 8, ал. 2 ЗУЕС критерии.
В разглеждания случай, фактическите твърдения на ищцовата страна са именно за
възникнала при хипотезата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС .............. С оглед на това съдът изрично й е
възложил в доказателствена тежест установяването на обстоятелството, че магазини №
.......... са част от вх. Е, формиращ самостоятелна ............., т. е. че всички обекти във вх. Е са
отделени от останалите обекти в цялата жилищна сграда по начин, който ги прави
самостоятелни.
За установяване на спорния по делото факт, пред настоящата инстанция са събрани
писмени доказателства – Удостоверение изх. № 68-00-1068/12.08.2010 г., издадено от ГИС –
С. Протокол за установяване годност на строеж, Таблица за определяне на застроената площ
и процента идеални части от общите части на сградата на всеки гараж, магазин, офис и
апарт.т в зависимост от индивидуалните им качества, изготвена на 03.06.2010 г.,
6
Архитектурните проекти на жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. ............, както и е
изслушано и прието заключението на вещото лице Б. Т. по допуснатата СТЕ. Съгласно
констатациите на последното, изградени на база приложения по делото доказателствен
материал /с изключение на архитектурните проекти, представени и приети по делото след
изготвяне на СТЕ/, извършен непосредствен оглед на място и предоставени му при този
оглед допълнителни документи - проектната документация на сградата /съгласно
изложеното устно от вещото лице в откритото съдебно заседание на 19.03.2025 г./, магазини
№ .......... попадат на партерното ниво на секция „В“, с отделен вход за цялата търговска част,
с достъп от уличната регулация. Съгласно приложеното площообразуване процесните
четири магазини притежават идеални части от общите части на секция „В“, в която освен
партерното ниво с разположените търговски части и автосервиз, се съдържа и .............“,
предназначен за жилищната част на сградата в секция „В“. Съгласно документацията
............“, като всеки самостоятелен жилищен обект притежава идеални части от общите
части на секция „В“, от която идеални части принадлежат и на процесните магазини. От
техническа гледна точка магазините и .............“ не ползват едни и същи общи части. На
следващо място, вещото лице посочва, че вкл. при огледа на място, е констатирал, че
.............“ няма функционална връзка и достъп до търговската партерна площ и до
процесните магазини. Няма обща врата, общи стълбища и общи стълбищни площадки,
като достъпът до магазините се осъществява само през главния вход на партерното
ниво, обединяващо магазините на всички секции на сградата. Няма пряк достъп от
.............“ до процесните магазини, като за да се достигне до тях, трябва да се излезе от
.............“ и да се влезе през отделен вход на сградата, водещ до коридор към партерното
ниво с търговските обекти. Магазини № .......... нямат пряк достъп до асансьора,
стълбищата и стълбищните площадки на .............“. Изслушан в съдебно заседание,
проведеното на 19.03.2025 г., експертът уточнява, че процесните магазини притежават
идеални части от секция „В“, а не от вх. Е, както и че констатираното на място
архитектурно разпределение отговаря точно на проектната документация, представена му
при огледа. Вещото лице пояснява, че при изготвяне на СТЕ не се е запознал с приетите в
съдебно заседание архитектурни проекти, но след предоставена му от съдебния състав
възможност да се запознае с тях, заявява, че отразеното в тях архитектурно
разпределение, което е на партерното ниво, отговаря на това, което е посочил в
заключението си. Кредитирайки изцяло заключението на СТЕ като обосновано и
неопровергано от събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че магазини
№ .......... не са част от етажната собственост на .............“. Принадлежността на даден
самостоятелен обект към една или друга ............. е фактически въпрос, обусловен от
архитектурното разположение на обектите в сградата и тяхната функционална връзка, а
общото събрание на етажната собственост няма правомощия да определя дали един или
друг обект е част от самата .............. При това положение, за ответника не е възникнало
задължение за извършване на вноски за фонд ".................." на етажната собственост на вх.
„В“, на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Обстоятелството, че притежаваните в процесния
период от ответника магазини имат общи архитектурни елементи с жилищните обекти във
вх. Е – основи, вътрешни и външни стени, покрив и др., не обосновава друг извод.
Собственикът на магазините има задължение във връзка с поддръжката на този тип общи
части на сградата, което задължение следва да се реализира в рамките на ............. на цялата
секция "В" от сградата, а не на нейна отделна част, евентуално, при наличието на множество
учредени етажни собствености за различни части на сградата – по реда на чл. 18 ЗУЕС – в
този смисъл и поставеното между същите страни за предходен период и влязло в сила
Решение № 261504/02.12.2020 г. по в. гр. д. № 1677/2020 г. по описа на Софийски градски
съд, ГО, II-а въззивен състав. Настоящият състав намира за неотносимо към настоящия спор
представеното от ищцовата страна Решение № 18307/10.10.2024 г. по гр. д. № 49621/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, по което ответното дружество не е
7
страна. Още повече, че видно от мотивите на този съдебен акт е, че съдът е ценил
поведението на ответника /трето за настоящия спор лице/ като извънсъдебно признание за
дължимост на претендираните от него суми и не е разсъждал по същество относно
принадлежността на магазини ........... към етажната собственост на .............“.
При гореизложеното съдът приема, че магазини № .......... не представляват част от вх.
Е, формиращ самостоятелна ............., поради което и процесните решения на етажната
собственост на .............“ няма как да породят валиден правен ефект, което обоснова извод за
неоснователност на предявените главни искове.
За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за основателно и наведеното в срока
по чл. 131 ГПК възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията за месечни вноски за фонд ............ представляват периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. В ТР № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС е разяснен по задължителен начин точният смисъл на понятието „периодични
плащания“, като е посочено, че тези плащания се характеризират с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вноските за фонд ............ на
етажната собственост покриват посочените критерии, доколкото представляват повтарящи
се задължения за предаване на пари, имащи общ правопораждащ факт – решение на ОС на
ЕС, а размерът им е предварително определен от ОС. Ето защо, тези вземания се погасяват с
кратката 3-годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В конкретния случай, заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита
прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 16.01.2023 г.
Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 16.01.2020 г., са
погасени по давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. По арг. от чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД, когато има определен падеж
за изпълнение, вземането става изискуемо с настъпването му. В случая, видно от решение по
т. 2 от ОС на ЕС от 18.02.2013 г. е, че вноските следва да се заплащат до 15-то число на
текущия месец, за който се отнасят, по банкова сметка – признание за което обстоятелство се
съдържа и в сезиращата съда искова молба. Следователно, считано от 16-то число на
съответния месец започва да тече погасителната давност за месечното вземане. При това
положение и доколкото в случая се претендират вземания съответно за период м.06.2018 г. –
м.11.2018 г. и период м.06.2018 г. – м.03.2019 г., то следва, че и най-късно възникналото и
претендирано вземане – това за м. 03.2019 г., е погасено по давност още през 2022 г. Ето
защо, съдът намира, че на самостоятелно основание главните искове са неоснователни
поради погасяване в цялост на претендираните вземания с изтекла тригодишна погасителна
давност.
По акцесорните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед на неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху претендираните главния вземания.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски има ответната страна. В полза на
последната следва да се присъди сумата в размер на 400,00 лева – внесен депозит за СТЕ, и
сумата в размер на 360,00 лева – платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от .................. с
административен адрес: гр. .................., представлявана от управителя Пл. И. П. срещу
„.........“ ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. С. район „............
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 60,00
лева – вноска, дължима от магазин № 39 за фонд ............ за периода 01.06.2018 г. –
30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноска, дължима от магазин № 40 за фонд ..............“ за периода
01.06.2018 г. – 30.03.2019 г.; 60,00 лева – вноска, дължима от магазин ............ за фонд
„............ за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г.; 100,00 лева – вноска, дължима от магазин
........... за фонд „..........“ за периода 01.06.2018 г. – 30.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.01.2023 г. до окончателното плащане, както и 26,83 лева
– мораторна лихва върху задължението за магазин № 39 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023
г.; 42,99 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин № 40 за периода 01.07.2018
г. – 15.01.2023 г.; 26,83 лева – мораторна лихва върху задължението за магазин ............ за
периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г. и 42,99 лева – мораторна лихва върху задължението за
магазин № 43 за периода 01.07.2018 г. – 15.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2212/2023 по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА .......... в сграда в режим на ............. с административен адрес: гр.
.................., представлявани от управителя на етажната собственост Пл. И. П. да заплатят на
„.........“ ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. С. район „............ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 760,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 25805/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9