Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на девети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря е. р.
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 454 по описа
за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 256 от 20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 4751/2019 г.
Плевенският районен съд е прекратил като недопустимо на
основание чл. 130 от ГПК производството по предявения от ищеца И.Х.П. с
посочени ЕГН и адрес *** против ответника ЕТ „****“, гр. Плевен, ЕИК ****,
представляван от И.И.Д. иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 258
и сл. ЗЗД за сумата от 19 168 лв., представляваща
стойността на незавършените дейности по едноетажна сграда в «груб строеж», за
което е подписан договор от 25.03.2016 г., нотариално заверен, а именно –
доставка, реконструкция и монтаж на нова дървена конструкция по покрив – 0,91
куб.м.; монтаж на дъсчена обшивка – 36,57 кв.м.; направа на летвена скара за
керемиди – 50 кв.м.; доставка и полагане на хидроизолационно фолио върху
дъсчена обшивка – 50 кв.м.; покриване с керемиди «Брамак» - 161 кв.м.; монтаж на челни дъски – 34,80 м.; доставка и
монтаж на улуци – 34,80 м.; доставка и монтаж на водосточни тръби – 12 м.;
доставка и монтаж на водосточно казанче – 3 бр.; подложен бетон клас с12/15 – 1,38 куб.м.; кофраж за шахта – 5,10
кв.м.; полагане стоманобетон клас с20/25 за фундаменти и плочи и греди – 5,47
куб.м.; изработка и монтаж армировка об.и ср.сложност от А1, А2, А3 – 68,82
кг.; саниране на пукнатини в бетони – 10,25 кв.м.; грундиране и защита на
арматурата – 5 кг.; тухлена зидария 12 см. – 49,53 кв.м.; довършване кало и
маслоуловителна шахти – 2 бр.; ремонт на подови канали – 4 бр./, ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ – 18.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Със същото решение ПлРС е осъдил И.Х.П. с посочени ЕГН и адрес *** да заплати на ЕТ „****“, гр. Плевен,
ЕИК ****, представляван от И.И.Д. следните парични суми:
-
на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 258
и сл. от ЗЗД сумата от 8 519,35 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършени услуги по договор от 25.03.2016 г.,
нотариално заверен;
-
на
основание чл. 78 ал. 4 и ал. 1 от ГПК сумата
от 2 270,35 лв. за направени по делото
разноски.
Със същото решение ПлРС е
отхвърлил като неоснователен предявеният от ЕТ „****“, гр.
Плевен, ЕИК ****, представляван от И.И.Д. против И.Х.П. с посочени ЕГН и адрес *** насрещен иск
за разликата над 8 519,35 лв. до предявения размер от 11 054,67
лв..
Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е прекратено
производството по предявения от него иск за сумата от 19 168
лв., както и в частта, в която е осъден да заплати по насрещния иск сумата от 8 519,35 лв., респ. в частта относно присъдените
разноски е останал въззивникът и частен жалбоподател И.Х.П., който чрез
пълномощника си адвокат Г.Г. го обжалва в законния срок съответно с частна
жалба и въззивна жалба.
Във въззивната жалба против обжалваното решение на ПлРС в частта, в която е
уважен предявения насрещен иск се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и недопустимост на постановеното решение в
тази му част. Въззивният жалбоподател излага доводи за недопустимост на
постановеното решение, с което искът е бил уважен на посоченото в решението
правно основание при положение, че с насрещната искова молба е предявен иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване и не е направено изменение на основанието на иска, а същият е
уважен на основание чл. 79 вр. чл. 258 от ЗЗД. Наред с това се излагат подробни
доводи относно неправилна преценка на събраните по делото доказателства както в
частта относно заплатеното от него възнаграждение по договора за строитерство,
така и относно обема на извършените от въззиваемия строител СМР в изпълнение на
договора. Моли се въззивният съд да отмени решението на ПлРС в обжалваната част
и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения насрещен иск,
като му присъди направените по делото разноски. С въззивната жалба се правят
доказателствени искания.
В частната жалба против прекратителното определение, инкорпорирано в
обжалваното решение на ПлРС се излагат доводи за неправилност на постановеното
решение в тази му част. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно ПлРС е
приел, че искът е недопустим, тъй като от негова страна не се претендират
бъдещи разноски, а се претендира обезщетение за неизпълнение или неточно
изпълнение на договорни задължения, изразяващи се в довършителни работи, които
поради неизпълнението са извършени от трето лице. Позовава се на практика на ВКС,
цитирана във въззивната жалба относно правната си възможност да претендира
обезщетение за неизпълнение на сключен договор за строителство на сграда, който
по съществото си представлява договор за изработка. Поддържа, че е уточнил
неизвършените СМР по пера и ги индивидуализирал въз основа на приетото
заключение на СТЕ в производство по допускане на обезпечение на доказателства,
както и че е бил процесуално изненадан от произнасянето на ПлРС в решението,
тъй като с определения от 18.07.2019 г. и 21.10.2019 г. по делото
първоинстанционният съд е приел, че предявения от него иск е допустим и е
допуснал обезпечаването му, респ. е приел същият за разглеждане в доклада си по
делото. Моли се въззивният съд да отмени решението на ПлРС в частта, в която
производството по делото е прекратено по предявения от него иск и да постанови друго,
с което да уважи изцяло предявения иск,
като му присъди направените по делото разноски.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната и
частната жалби от въззиваемата страна ЕТ „****“, гр. Плевен, ЕИК ****, представляван
от И.И.Д. чрез пълномощника му адвокат В.П., в който се оспорват
жалбите като неоснователни. Според въззиваемата страна правилно първоинстанционният
съд е приел, че предявеният основен иск за бъдещи разходи е недопустим, а
предявеният насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е основателен и е
уважил същия. Излагат се подробни доводи по съществото на спора, произтичащ от
договор за строителство между страните, по който според въззиваемата страна
възложителят е заплатил само 18 000 лв., а извършената работа от негова
страна и вложените материали са в по-голям размер. Моли се въззивния съд да
потвърди решението на ПлРС като правилно и законосъобразно.
В о.с.з. въззивника и частен жалбоподател не се представлява и не се
представлява, но чрез пълномощника си адвокат Г. Г. депозира писмена молба, в
която поддържа въззивната жалба и направените с нея доказателствени искания.
Въззиваемата страна не се явява, но
чрез пълномощника си адвокат В.П. поддържа писмения отговор и оспорва
въззивната и частната жалби. Уточнява пред въззивния съд, че претендираната
сума по насрещния иск е за възнаграждение в изпълнение на договора между
страните. Представя списък на разноските и договор за правна помощ за
въззивната инстанция. Депозира писмени бележки, в които преповтаря възраженията
си по основателността на жалбите, изложени в писмения отговор.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид
направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в
тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната
и частната жалби са подадени в законоустановените срокове по чл. 259 от ГПК,
съответно чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Плевенският
районен съд е сезиран от ищеца И.Х.П. с иск против ответника ЕТ „****“, гр. Плевен, ЕИК ****,
представляван от собственика И.И.Д. за сумата от 19 168 лв.,
представляваща стойността незавършени дейности, подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба в табличен вид по отношение на едноетажна
сграда в груб строеж, за строителството на която страните са сключили договор
на 25.03.2016 г., с нотариална заверка на подписите им, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане. В обстоятелствената част на исковата молба
се излагат твърдения за сключване на договора за строителство с посочен предмет
между страните, за уговорена цена на възложеното строителство, платима на части
съобразно етапите на строителството, за заплащане от страна на ищеца в
качеството на възложител на конкретни парични суми на ответника в качеството на
изпълнител по договора, за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по
договора и упражнено право на възложителя да развали договора между страните
едностранно с нотариална покана, за неизвършени СМР от страна на изпълнителя,
за проведено производство по чл. 207 от ГПК пред РС – Кнежа, в което е приета
СТЕ, която е описала по пера неизвършените СМР и тяхната стойност, за липса на
доброволно уреждане на спора между страните до подаване на исковата молба,
което обосновало правния интерес на ищеца да потърси правата си по съдебен ред
и да иска заплащане на стойността на неизвършените СМР, така както са
остойностени от СТЕ, прието по реда на чл. 207 от ГПК.
В
срока за писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответникът ЕТ „****“, гр. Плевен, ЕИК ****, представляван от собственика И.И.Д. е оспорил редовността на исковата молба, допустимостта и алтернативно
основателността на предявения иск. Признал е сключването на договора за
строителство между страните, както и че същият е развален едностранно от
възложителя, но е оспорил неизпълнение
от негова страна станало основание за разваляне на договора и се е позовал на
неизпълнение от страна на възложителя да заплати дължимото от него
възнаграждение с оглед етапа на строителство, на който е развален договора
между страните. В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск против
ищеца за сумата от 8 532,60 лв., представляваща стойността на закупните и
вложени материали в покрива на сградата, труд и материали на 2 шахти, както и
положена арматура за пътеките около сградата, които се намират в обекта,
предмет на договора, с която сума според ищеца по насрещния иск ответникът по
същият неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване насрещната искова молба – 16.08.2019 г. до
окончателното й заплащане. Алтернативно както с отговора на исковата молба,
така и с исковата молба по насрещният иск ответникът е направил възражение за
прихващане на насрещните вземания на страните до размер на по-малкото от тях.
При
така депозираните искови молби ПлРС е изготвил окончателен доклад по делото, в
което е приел, че с първоначалната искова молба е сезиран с иск с правно
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, а с насрещната искова молба е сезиран с иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и е указал доказателствената тежест на страните
в съответствие с възприетата правна квалификация на всеки от исковете.
С
оглед направено увеличение на цената на насрещния иск от страна на ищеца по
същия, ПлРС е допуснал на основание чл. 214 от ГПК увеличение на цената му на
11 054,67 лв..
За да прекрати с решението по делото
производството по предявения с основната искова молба иск, ПлРС е приел, че
исковата претенция за сумата от 19 168,16
лв. на основание чл. 79 вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД е недопустима, тъй като при изложените от
ищеца фактически твърдения и направеното искане за заплащане на стойността на
незавършените дейности, остойностени в производството по чл. 207 от ГПК за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на такъв иск и в такъв размер, т.к.
се иска заплащане на сума за бъдещи разноски,
които ще бъдат тепърва направени.
За да уважи частично с решението
предявения насрещен иск до размер на сумата от 8 519,35 лв., ПлРС е приел, че в определението за насрочване на делото
дадената правна квалификация на насрещния иск е сгрешена и на практика
събраните по делото доказателства сочат на иск по чл.79 вр. чл. 258 от ЗЗД –
неизпълнение на задължението на възложителя да заплати изработеното на
изпълнителя. ПлРС е приел също, че след като по делото са събрани
доказателства, релевантни именно за този иск няма пречка с решението си да
приеме квалификация на насрещния иск по чл. 79 вр.чл.258 от ЗЗД, а не така,
както е заявена от ищеца по насрещния иск и определена с доклада по делото –
чл. 59 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 271 ал. 1 изр. 2 от ГПК, ако решението не
е обжалвано от другата страна, положението на обжалвалата страна не може да
бъде влошено с новото решение.
Съобразявайки
тези разпоредби и обстоятелството, че решението на ПлРС не е обжалвано от
въззиваемата страна в частта, в която насрещният иск е отхвърлен за разликата
над сумата от 8 519,35 лв. до предявения размер от 11 054,67 лв., въззивният съд
приема, че в тази му част решението на първоинстанционният съд е влязло в
законна сила, а предмет на въззивна
проверка е решението на ПлРС в останалата част, в която производството по
делото е прекратено по предявения с първоначалната искова молба иск за сумата
от 19 168
лв. и в частта, в която предявения с насрещната искова молба иск е уважен за
сумата от 8 519,35 лв..
Въззивният
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а видно и от
представеният по делото договор за строителство на нежилищна сграда, сключен на
25.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите на страните, че въззивникът, в
качеството на възложител е възложил, а въззиваемият търговец, в качеството е
изпълнител е приел е да изработи /извърши строителство до ниво груб строеж на
едноетажна сграда в гр. Кнежа, по проект на възложителя за сумата от
36 000 лв. и за срок от 60 календарни дни, считано от датата на протокола
за дадена строителна линия. Не се спори, а видно и от чл. 2 от договора, че
възнаграждението за възложената работа е следвало да се заплаща от възложителя
на изпълнителя на части в зависимост от етапа на строителството, като съгласно
чл. 2 ал. 4 от договора окончателно дължимото възнаграждение е следвало да се
заплати от възложителя на изпълнителя след окончателното завършване на обекта.
Не се спори между страните, че по
инициатива на възложителя с нотариална покана, връчена от възложителя на
изпълнителя на 17.01.2019 г., договорът между страните е развален от
възложителя едностранно поради неизпълнението му в срок.
Спорно между страните е изпълнението
на задълженията на всяка от тях по договора за строителство, като
обстоятелствата, изложени и в двете искови молби /основна и насрещна/, на които
се основават предявените искове касаят изпълнението на този договор.
С оглед на спорните между страните
обстоятелства въззивният съд приема, че исковете са в такава връзка помежду си,
че основателността на единият от тях предпоставя неоснователност на другия и
решението по тях следва да е постановено при възприемане на една и съща
фактическа обстановка.
Въззивният съд приема, че
производството по делото пред първоинстанционният съд се е развило по нередовни
както основна, така и насрещна искова молба, които нередовности не са
констатирани своевременно от първоинстанционният съд, на страните не са дадени
указания за отстраняването им в определен от съда срок, след което с решението
по делото съдът е приел, че искът предявен с основната нередовна искова молба е
недопустим, а искът, предявен с насрещната нередовна искова молба е частично
основателен на различно от посоченото от ищеца основание.
Въззивният съд приема, че в основната искова
молба е налице противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства и
петитума на предявения иск, които след надлежни указания на съда следва да
бъдат отстранени и не могат да бъдат отстранени от въззивния съд в
производството по въззивната частна жалба, тъй като в това производство съдът
не би могъл да се произнесе за първи път по основателност на иска. Налице е
неяснота в какво се състои искането към съда, респ. правната квалификация на
същото, поради което не може да се направи обоснован извод, че предявеният иск
е недопустим. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е бил изправна
страна по договора за строителство и на това основание го е развалил, както и
твърдения, че е извършил частично плащане на договореното възнаграждение,
поради което е налице неяснота дали с оглед разваляне на договора при условията
на чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД ищецът иска връщане на платено възнаграждение за
възложени, но неизвършени СМР или нещо различно, в който случай следва да
уточни правния си интерес от предявения иск. Без да извърши проверка на
редовността на исковата молба, с решението си първоинстанционният съд е
преценил, че искът е недопустим, което според въззивният съд води до
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в тази му част,
поради което следва да бъде отменено.
Въззивният
съд приема, че в насрещната искова молба също е налице противоречие
между изложените обстоятелства и петитума на предявения иск, които след
надлежни указания на съда следва да бъдат отстранени и не могат да бъдат
отстранени от въззивния съд в производството по въззивната жалба, тъй като в
това производство съдът не би могъл да се произнесе за първи път по изменение
на основанието на иска, в случай, че ищецът направи такова. В настоящата
инстанция ищецът по насрещния иск чрез процесуалния си представител уточни, че
иска заплащане на възнаграждение в изпълнение на договора между страните,
поради което е налице неясната относно правния интерес на страната да
претендира при тези обстоятелства обезщетение за неоснователно обогатяване.
Налице е произнасяне на първоинстанционният съд по непредявен иск, тъй като до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът по насрещния иск не
е променил основанието на предявения иск и съдът е бил сезиран с иск за
неоснователно обогатяване, по които не се е произнесъл.
При съобразяване на гореизложеното,
въззивният съд приема, че решението на ПлРС, в частта, в която е прекратено
производството по предявения иск от ищеца И.Х.П. против
ответника ЕТ „****“, гр. Плевен, ЕИК ****, представляван от собственика И.И.Д.
за сумата от 19 168 лв. се явява неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, а в останалата си част, в която е уважен предявения от ищеца ЕТ
„****“, гр. Плевен, ЕИК ****, представляван от собственика И.И.Д. против
ответника И.Х.П. иск за сумата от 8 519,35
лв. следва да бъде обезсилено като недопустимо при условията на чл. 270 ал. 3
изр. 2 от ГПК.
С оглед частичната недопустимост на
постановеното решение делото след връщането му следва да бъде върнато на друг
състав на Плевенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действие при съобразяване на указанията на въззивния съд относно нередовностите
на двете искови молби.
С оглед изхода на делото
и липсата на произнасяне по съществото на спора въззивния съд намира, че не
следва да се произнася по направените по делото разноски, като същите следва да
бъдат съобразени от първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото с
оглед основателността на исковете.
С оглед качеството на въззиваемия
търговец, в което е сключил договора между страните и цената на всеки от
исковете, която е под 20 000 лв., въззивният съд приема, че спорът като
търговски не подлежи на касационна проверка пред ВКС.
Водим
от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
Отменя като неправилно и
незаконосъобразно на основание чл. 271 от ГПК решение №
256 от 20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 4751/2019 г. на Плевенския районен
съд, в
частта, в която е прекратил на основание чл. 130
от ГПК производството по предявеният от И.Х.П. против ЕТ „****“, гр. Плевен,
ЕИК ****, представляван от И.И.Д. иск за сумата от
19 168 лв..
ОБЕЗСИЛВА
като недопустимо на основание чл. 270 ал. 3 изр. 2 от ГПК решение № 256 от 20.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 4751/2019 г. на Плевенския районен съд , в
частта, в която е уважил на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 258 и сл.
от ЗЗД предявеният от ЕТ „****“, гр. Плевен, ЕИК ****,
представляван от собственика И.И.Д. против И.Х.П. иск за сумата от 8 519,35 лв. и е присъдил в полза на ЕТ „****“, гр. Плевен
разноски по делото в размер на сумата
от 2 270,35 лв..
ВРЪЩА делото в посочените по-горе части на Плевенския районен съд, друг състав,
който съобразно мотивите на настоящото решение да остави исковите молби без
движение до отстраняване на нередовностите по тях от страна ищците.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: