Решение по дело №1000/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от М. А. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, депозирана чрез адвокат М., против Решение № 415 от 11.04.2025 г., постановено по АНД № 729 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-1030-011152 от 15.01.2025г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив ,Сектор Пътна полиция , с което на М. А. Б. [ЕГН] за нарушаване на състава на: т.1.за нарушение на чл.104 а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, т.2:за нарушение по чл.137 а ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лева, на основание чл.183 ал.4т.7 пр.1 от ЗДвП и по т.3: за нарушение на чл.137в ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че административното нарушение е установено безспорно от обективна и субективна страна. Твърди се, че районният съд неправилно е възприел, че автомобилът е бил в движение. Излагат се подробни съображения в тази посока.

Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: на 14.12.2024г., в 15.20ч., в [населено място], ул.“Ландос“ до № 67 , водачът М. Б. управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег.№[рег. номер]. Спрян е за проверка от М. С. –полицай при група 01 Сигма Пловдив. Констатирани са три нарушения: 1. водачът използва мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, което е квалифицирано като нарушение по чл.104 а от ЗДВП; 2.водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът му-нарушение по чл.137 а, ал.1 от ЗДвП; 3.превозва три броя деца без система за обезопасяване - нарушение по чл.137в ал.3 от ЗДвП.

Съставен е АУАН, подписан без възражения, след което в срок са постъпили такива.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на изискванията на ЗАНН и са извършени от М. А. Б. установените нарушения с АУАН.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно, в хронология и в логическа последователност свидетелските показания и събраните писмени доказателства и е формирал правилни и съответстващи на фактите и обстоятелствата изводи.

Според касационната инстанция, районният съд е положил дължимите усилия за събиране на относимите доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, които имат значение за установяване на елементите от състава на визираните в НП нарушения на Закона за движение по пътищата. Спазени са и процесуалните стандарти при проверката и анализа на доказателствените източници.

Настоящият касационен съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението /нарушенията/, както и тежестта на наложеното административно наказание.

От анализа на доказателствата по делото касационният съд установи, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател. От показанията на полицейския служител С. в проведеното съдебно заседание, от самия факт, че АУАН е подписан без възражения се установява, че касационният жалбоподател е управлявал на посочената дата и час в АУАН автомобил Форд Галакси с рег. номер [рег. номер], като извършва установените в хода на проверката нарушения на изискванията на: чл.104 а от ЗДвП; чл.137 а ал.1 от ЗДвП; чл.137в ал.3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т. е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че решението на районния съд следва да се остави в сила.

При този изход и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 415 от 11.04.2025г. на Районен съд –Пловдив, постановено по АНД № 729 по описа на съда да 2025г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.