№ 407
гр.Б., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500473 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„Б****“ ЕООД, чрез адв. И. Л., срещу Решение № 157/22.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 2720/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди се, че по делото се доказвало валидно
правоотношение между ответника А. Д. С. и Б.Т.К. ЕАД, по което се дължат
процесните суми за месечни такси. Фактурите, представени по делото
доказвали предоставянето на услугите, за които се дължат процесните суми.
Претендират се разноски.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт и уважаване на предявения
установителен иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия А. Д. С., чрез адв. П. З.. Сочи се, че обжалваният акт е правилен
и законосъобразен, поради което се прави искане за неговото потвърждаване.
Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Районен съд - Благоевград е сезиран с установителен иск, след
проведено заповедно производство, с който е направено искане да се признае
за установено, че съществува вземане в полза на Б**** ЕООД срещу А. Д. С.,
за сумата в размер на 30 лв., представляваща главница за незаплатена цена за
1
потребени телекомуникационни услуги по Договор № **********14112012-
26290477 за предоставяне на мобилни услуги от 14.11.2012 г. за периода от
08.12.2013г. до 07.05.2014г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението в съда – 23.03.2017г., до окончателното изплащане
на вземането. Вземанията са по издадени фактури, както следва: Фактура №
**********/08.04.2014 г. за отчетен период 08.03.2014 г. – 07.04.2014 г.,
Фактура № **********/08.04.2014 г. за отчетен период 08.03.2014 г. –
07.04.2014 г. и Фактура № **********/08.05.2014 г. за отчетен период
08.04.2014 г. – 07.05.2014 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че по делото
не се доказва реално предоставяне на мобилни услуги. В тази връзка е
посочил, че представените по делото фактури, които не носят подписа на
оспорващата страна, не са достатъчни, за да се направи извод за
основателност на иска.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт като краен
резултат е правилен.
От ангажираните пред районния съд писмени доказателства се
установява, че е сключен договор за цесия между Б.Т.К. ЕАД и С.Г.Г. ООД, с
който са продадени вземания срещу А. Д. С. по процесните фактури.
Впоследствие с втори договор за цесия С.Г.Г. ООД прехвърля на Б****
ЕООД вземанията, предмет на първата цесия. В тази насока по делото са
представени два договора за цесия, ведно с приложения към тях. Представени
са и два броя уведомления, с които длъжникът А. Д. С. е уведомен за
прехвърляне на задълженията му по двете цесии. Няма данни уведомленията
да са връчвани преди образуване на делото, но практиката на ВКС, приема за
надлежно връчване уведомление, което е приложено към исковата молба, вкл.
и на назначен особен представител, както е в конкретния случай.
Ответникът отрича съществуване на договорно правоотношение с
Б.Т.К. ЕАД. Ищецът представя договор, сключен между Б.Т.К. ЕАД и А. Д. С.
за предоставяне на мобилна услуга. Представя и копия на процесните
фактури. Ответникът е оспорил подписа си под договора, в тази връзка е
назначена съдебно - почеркова експертиза, но същата не е изпълнена поради
невнасяне на депозит от оспорващата страна. Поради това, както правилно е
възприел и районният съд, страните са били обвързани по силата на договора
за мобилна услуга.
В хода на първоинстанционното производство ищецът уточнява, че
претенцията му е за заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 10
лв. /три такси в размер на общо 30 лв./, поради което експертиза за
установяване на обстоятелството дали са предоставяни мобилни услуги на
ответника не е била необходима, доколкото се касае за незаплатени такси.
Настоящата съдебна инстанция намира, че искът е неоснователен,
поради това че ищецът не е доказал размерът на претенцията си. В
представения по делото договор за мобилни услуги не е посочено какъв е
размерът на месечната такса, която се дължи от абоната. Налице е
препращане към ценова листа, като е посочено, че цените на услугите се
2
определят, изменят, допълват и публикуват от Б.Т.К. АД в Ценова листа.
Последната обаче не е приложена по делото, поради което остава недоказано
какъв е бил размерът на месечната абонамента такса, дължима по договора.
Представените по делото фактури не доказват сочения факт, доколкото
същите са оспорени от ответната страна и не са подписани от нея, поради
което като частни свидетелстващи документи, неподписани от ответника,
нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на него.
След като е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск
районният съд е постановил съдебен акт, който ще следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят дължимите разноски в размер на 300 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението на жалбоподателя за
прекомерност е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е
в минималните размери, определени в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157/22.03.2023 г., постановено по гр.д. №
2720/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА „Б****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „С.“ ***, представлявано от управителя Г.О.Г. да
заплати на А. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „А.М.“,
**** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3