Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
петнадесети септември 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Румела Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №
1332/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Терра лизинг“ АД – клон Варна, ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бул.“Цар
Освободител“ № 178, Автокъща Екселент карс, представлявано от управителя на
клона З. П. В., против Заповед № 21-0304-000077/28.04.2021г. на Полицейски
инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/: Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 7
месеца.
В
жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна. Оспорва се материалната
и териториална компетентност на длъжностното лице, което я е издало. Твърди се
нарушение на материалния закон, поради отсъствие на описаното в оспорения акт
нарушение, доколкото посоченото в заповедта лице Г. К. е правоспособен водач,
като има издадено валидно немско свидетелство за управление на МПС. Сочат се
нарушения и на административно-производствените правила поради отсъствие на
мотиви относно срока за налагане на ПАМ. В депозирано преди съдебно заседание
от жалбоподателя, чрез пълномощник – адв.Я. писмено становище, жалбата се
поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответната
страна, редовно призована се
представлява, не се представлява и не изразява становище по съществото на
спора.
Административен
съд-Варна, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149,
ал.1 АПК,
предвид депозирането й на 01.06.2021г. /видно от приложения пощенски плик/,
след като адресата е бил уведомен за нея на 18.05.20218г. Подадена е от лице с
правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147
ал.1 АПК,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
По нейната
основателност, съдът съобрази следното:
С оспорената Заповед
№ 21-0304-000077/28.04.2021г.
на Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, на основание чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП на „Терра
лизинг“ АД – клон Варна е наложена ПАМ: Прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 7 месеца. Същата е мотивирана от фактическа
страна с обстоятелството, че на 28.04.2021г. около 13,30ч. в Слънчев бряг, до
х-л „Палазо“, посока на движение гр.Несебър, лек автомобил „Порше панамера“ с
рег.№ В 3777 ТС, собственост на на „Терра
лизинг“ АД – клон Варна, се управлява от лицето Г. З. К., който при проверката
не представя Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/. При направена Справка
на нарушител/водач е установено, че издаденото му такова от „ПП“ Сливен е
унищожено. За установеното на лицето бил съставен АУАН № 439/28.04.2021г.
/серия АА № 983237/, а в последствие на собственика на автомобила и процесната
заповед.
В хода на съдебното
производство, в депозирано от ответника /в изпълнение на съдебно разпореждане/
становище е посочено, че при проверката на 28.04.2021г. Г. К. не е представил
свидетелство валидно за територията на РБ. Към становището отново е представена
Справка на водача, видно от която на Г. К. при установено на 21.10.2017г.
нарушение и съставен акт, е било отнето СУМПС издадено от Нидерландия.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Като
неоснователно се преценява възражението на жалбоподателя за некомпетентност на
органа постановил оспорената заповед. Същата е издадена Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас,
РУ Несебър, /в района на което е констатирано нарушението/, съобразно нормата
на чл.172, ал.1 от ЗДП и представените от ответника с преписката и с молба от
07.07.2021г. удостоверение № 251р-22694/30.06.2021г., длъжностна характеристика
и Заповед № 251з-209/18.07.2017г. на Директора на ОД на МВР – Бургас за
предоставени правомощия. Т.е. оспорената заповед е постановена от материално и
териториално компетентен орган. Поради това и доколкото е издадена в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити /по арг. от чл.
172, ал.1 ЗДвП и чл.
59, ал.2 АПК/, същата не страда от пороци водещи до нейната нищожност.
Заповедта е
мотивирана касателно обстоятелствата и фактите наложили нейното постановяване,
включително и чрез препращане към съдържанието на съставения АУАН.
Съдът също така намира, че е
налице хипотезата чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на оспорвания акт. Цитираната разпоредба регламентира прекратяване на
регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай
представените с административната преписка и в хода на съдебното производство
доказателства, безспорно установяват гореописаните, релевантни за спора
обстоятелства – МПС собственост на жалбоподателя „Терра Лизинг“ АД, управлявано
от лице с отнето по административен ред СУМПС. В тази хипотеза законът
предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство,
като няма изискване нарушението да е извършено от него или собственикът да е
знаел, че лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права.
Въпреки изрично указаната
доказателствена тежест, жалбоподателят не представи доказателства установяващи
твърдението в жалбата, че лицето управлявало процесното МПС - Г. К., към
момента на проверката и на издаване на заповедта, е бил правоспособен водач, с
„валидно издадено немско свидетелство за управление на МПС“.
Предвид изложеното, съдът
намира, че оспорената заповед е постановена при правилно приложение на
материалния закон. Същата е съобразена и с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
Независимо от горното,
основателно се явява възражението на жалбоподателя относно липсата на мотиви за
продължителността на действие на наложената мярка.
В нормата на чл.171,
т.2а, б.“а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност
от 6 /шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи
срок на приложената ПАМ в посочените времеви рамки, като в случай, че този срок
е различен от минималния предвиден в закона, следва да изрично да го обоснове.
На още по-силно основание това процесуално задължение е валидно за хипотези
като настоящата, в които срокът се определя от органа при условията на
оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност е извън
компетенциите на съдебния състав.
В конкретния случай е приложена
ПАМ за срок от седем месеца, без обаче да са посочени специфични за случая
факти и обстоятелства, които налагат срок над предвидения в закона минимум. Такива
не могат да се изведат и от документите, съдържащи се в административната
преписка. А съдът не може да ги замести.
Принудителната административна
мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. При липса на мотиви относно продължителността на срока на действие на мярката, е невъзможно да се извърши преценка за
съответствието на същата с целта за прилагането й, нейната съразмерност и
тежест.
Липсата на изложени фактически
обстоятелства за определяне срока на изтърпяване на ПАМ е нарушение във формата
на акта съгласно чл.59,
ал.2, т.4 АПК. Налице е допуснато от административния орган съществено
процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на оспорения акт. Само на
това основание жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се
отмени процесната заповед.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143 ал.1 от АПК основателно се явява своевременно направеното искане на
жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите са доказани и
следва да се присъдят в размер на 50 лв. – внесена държавна такса. По делото са
налице данни за ползване на адвокатски услуги, но предвид липсата на
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, такова не се следва.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Заповед №
21-0304-000077/28.04.2021г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ
Несебър за налагане на принудителна административна мярка: Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 7 месеца, на „Терра лизинг“ АД – клон Варна,
ЕИК *************, гр.Варна, представлявано от управителя на клона З. П. В..
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на „Терра лизинг“ АД – клон Варна, ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бул.“Цар
Освободител“ № 178, представлявано от управителя на клона З. П. В., съдебно
деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: