РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Свиленград, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.ОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200464 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-264/НП
от 18.04.2024 година на и.д. заместник-директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на Ш. Д. А. с ЕГН ********** от град
*********************************, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2631,60 лв. и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ във вр.с чл.233,ал.3
от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -12 броя смарт телефони
„XIAOMI Redmi 12“.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда оспорва издаденото НП ,като твърди ,че
същото било неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила . Твърди се,че липсвало
ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата при което било
извършено.Нарушени били изискванията за връчване и форма на АУАН и
НП,които водят до извода за отмяна на обжалваното НП. Счита ,че липсвали
ясни и точни мотиви в НП,поради което на същият не ставало ясно в какво бил
обвинен. Твърди още,че стоките не били негови и не били с търговски
характер,а били стари и повредени,които същият пренасял в Турция,като при
преминаване на границата ,не бил поканен от митническите служители да
декларира пренасяните от него вещи. Сочи,че в НП имената на нарушителя
1
били различни,което съществено опорочавало издаденото НП. Оспорва и
изложеното основание за задължението за деклариране,посочено в НП,което
според жалбоподателя не важало при износ за Р.Турция. В НП ,АНО не
посочил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и не бил
изложил мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН.В тази връзка моли
съда да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява .За
него се явява адв.Т. Н. ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя.
Административно-наказващият орган /АНО/ - и.д. заместник-директор
на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалният си
представител , оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено ,касателно относно
постановеното отнемане в полза на държавата на процесните телефони и да
бъде изменено относно размера на наложената глоба ,като бъде съобразен със
заключението на вещото лице по оценъчната експертиза.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На 14.01.2024 година, около 18.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристигнал лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „********” с български държавен
регистрационен номер ************, който автомобил бил управляван от
българския гражданин Щ.Р.А.
В автомобила пътували –жалбоподателя- Ш. Д. А. и Ш.В.А.
За лекият автомобил постъпило искане от Гранична полиция с
№3082/14.01.2024 за извършване на съвместна проверка ,във връзка с чл.22 от
Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове.
Преди започване на тази митническа проверка, пътниците били поканени
устно от митническия служител – свидетеля А. К. К., в присъствието на
колегата му-св.М. А. С. да декларират носените от тях стоки, валутни
ценности и лични вещи,но същите не декларирали нищо.
На основание чл.16,ал.1,т.9 от ЗМ, св.А. К. К.,в присъствието на колегата
си св.К. А. А. извършил личен преглед на жалбоподателя,при която открили
укрити и недекларирани в мъжката му чанта,положена на рамото му-12 броя
смарт телефони „XIAOMI Redmi 12“, за което действие бил съставен Протокол
за личен преглед №24BG0010150006/14.01.2024г.,който бил подписан от
двамата митнически служители и от проверяваното лице.
2
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т.
1 от ЗМ, митническият служител - свидетелят А. К. К., пристъпил към
извършване на митническа (физическа) проверка на автомобила и багажа на
пътниците, при която не констатирал нарушение.
Автомобилът бил изпратен за пролъчване с рентгенова апаратура,при
което пролъчване под №2674/14.01.2024г. не били отбелязани отметки с
подозрение.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
24BG001015М002446 от 14.01.2024 година,подписан от св.С. и К. и от водача
на автомобила,като жалбоподателя е вписал имената си/нечетливо/.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дал в
писмена форма жалбоподателят, посочил, гр.София пазар Илиянци/нечетливо
описано от жалбоподателя,но имено това е било писменото обяснение, според
настоящият съдебен състав/.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят А. К. К. пристъпил на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ BG14012024/1000/М-126 от 14.01.2024 година против жалбоподателя.
След съставянето на АУАН, жалбоподателят била запознат със
съдържанието му ,като екземпляр от него и е бил връчен лично, като с подписа
си ,удостоверил получаването му, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 14.01.2024 година, като жалбоподателят вписал
нечетливо и неразчетаемо възражение срещу констатациите в Акта.
Посочените по–горе недекларирани смарт телефони са били иззети с
Разписка № 24000471 на същата дата.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
Възражение.
Определена била стойност на стоките – предмет на нарушението в общ
размер на 2631.60 лв. от Комисия,назначена със Заповед на Директора на ТД
Митница Бургас.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, и.д. заместник-директор на Териториална
дирекция Митница Бургас,в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издал процесното Наказателно постановление (НП) №
BG2024/1000-264/НП от 18.04.2024 година.
В издадения санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 28.05.2024
година. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
3
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено ,както в Акта, така и в НП е прието за установено,
че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е
направил опит да пренесе през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи, стоки-процесните 12броя смарт
телефони. Извършеното деяние не представлявало престъпление. За това
нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2631.60 лв. (100 % от
стойността на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание,
свидетели А. К. К.,М. А. С. и К. А. А..
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502 /-
32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №108/09.02.2024г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Красимир Н. Фучеджиев е преместен на
длъжността на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от
12.02.2024г. до 11.08.2024г.вкл.
Видно от Заповед №ЗТД-1000-909/32-659594/05.12.2023г. на Директора
на ТД Митница Бургас е определна комисия в ТД Митница Бургас, която да се
състои от нечетен брой членове в състав ,с участие на поне един от
служителите в качеството им на Председатели , секретари и юристи поименно
определени в заповедта.
Налична е и Заповед №ЗАМ-632-32-109574/11.04.2019г. на Директора на
Агенция Митници , за начина и реда на определяне размера на наказанието за
извършени адм.наказания по Закона за митниците.
По делото е назначена и изслушана Съдебно-почеркова експертиза, от
Заключението на която става ясно, че вещото лице съобразно поставената
задача ,сочи че положените срещу графа „Нарушител“ на лист 2 в два броя
акт за установяване на адм.нарушение №BG14012024/1000/М-126 от
14.01.2024г. /приложени по делото на лист 39-42вкл/ са положени от
жалбоподателя Шевкет Д. А. с ЕГН **********.
В съдебно заседание вещото лице Хр.К. поддържа представеното
Заключение,като същото е прието без да се изложат възражения от страните.
Във връзка с оспорване стойността на стоките и тяхното съС.ие/ново или
използвано / по делото бяха назначени и изслушани Съдебно-икономическа и
съдебно техническа експертиза, които заключения бяха приети без да се
4
изложат възражения от страните.
Видно от заключението по назначената съдебно икономическа експертиза,
стойността на процесните телефони/без опаковка/, изчислена съгласно
параграф 1,т38 от ЗМ за 1бр.телефон е 192,50лева,а общата им стойност е в
размер на 2300лева/за 12 броя телефони,а съгласно заключението на съдебно
техническата експертиза, се установява ,че процесните 12броя телефони са
нови и годни за употреба.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите А. К. К.,М. А. С. и К. А. А., предвид
тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите
са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са
формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е
преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната
критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с
останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно,
убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции
за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност
или необективност на депозираните показания. Не се установява А. К. К.,М.
А. С. и К. А. А. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелски показания на А. К. К.,М. А. С. и К. А. А. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Агенция
„Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат
да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39
от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка
К.а. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
свидетелите А. К. К.,М. А. С. и К. А. А., считайки ги обективни и достоверни.
А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на
извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
жалбоподателя, установявайки обективните факти на излизането му от
страната, отивайки за Република Турция, моторно превозното средство
5
(МПС), с което е пътувал, липсата на действия от негова страна за
митническото оформяне на носените процесни стоки – смарт телефони, респ.
тяхното деклариране при редовния митнически контрол, още и резултатът от
митническата проверка - намирането на определено количество смарт
телефони, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с неговата
личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С доверие се възприе и заключението по извършената съдебно-почеркова
–експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото по отношение избрания метод и получения за
същата краен резултат .
Въз основа на последната, се установява че положените срещу графа
„Нарушител“ на лист 2 в два броя акт за установяване на адм.нарушение
№BG14012024/1000/М-126 от 14.01.2024г. са положени от жалбоподателя Ш.
Д. А. с ЕГН **********. Същата е приобщена към доказателствения
материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред –
чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт -
специалист с необходимата квалификация, обективира необходимите данни
ползвани за оценката и фактически констатации, липсват индиции за
предубеденост. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я
счита за обоснована и правилна,независимо от резервите си по отношение на
външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и
изводите.
Отново с доверие се възприе и заключенията по извършените съдебно-
икономическа и съдебно техническа –експертиза, назначени във фазата
развила се пред съда,като се приемат от настоящият съдебен състав за
компетентни и обосновани в пълнота, с оглед специалната компетентността на
изготвилото го вещи лица, предвид което напълно кредитира същитео по
отношение избрания метод и получения за същите краен резултат .
Въз основа на последните, се установява че стойността на процесните
телефони/без опаковка/, изчислена съгласно параграф 1,т38 от ЗМ за
1бр.телефон е 192,50лева,а общата им стойност е в размер на 2300лева/за 12
броя телефони,както и че процесните 12броя телефони са нови и годни за
употреба.
Същите са приобщени към доказателствения материал, в хода на
съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН. И двете Експертизи са извършени от експерти - специалисти
с необходимата квалификация, обективират необходимите данни ползвани за
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът ги счита за
обосновани и правилни,независимо от резервите си по отношение на
външната им форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и
6
изводите.
Съдебният състав кредитира заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно икономическа експертиза,а не Становището на
митническите органи, касаещо стойността на процесните стоки, тъй като
заключението на вещото лице е съобразило обстоятелството,че от
посочената цена следва да се приспадне начисления ДДС,съгласно пар.1,т.38
от ДР на ЗМ
Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност
на стоки при износ” за целите на административнонаказателната отговорност
е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или
пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока
между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като
комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко
свързани с доставката до българска граница.”.
С тези съображения, Съдът приема, че стойността на процесната стока
следва да бъде съобразена със заключението на вещото лице ,което е извадило
дължимия ДДС ,но в становището на комисията тези обстоятелства не са взети
в предвид.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката,както и тези представени в
съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от страните,а и тези при които оспорването не бе
доказано успешно от страна на оспорващият го . Същите Съдът цени за
достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата на жалбоподателя е подадена в преклузивния срок за
обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Преценена по същество, съдът намира същата за частично
основателна, за което се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
7
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим
се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Като неоснователни се преценяват доводите за неправилност на
обжалваното НП, аргументирани с погрешното посочване имената на
нарушителя. В случая съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение съгласно чл.42 – 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е
издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е
съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Противно на
оплакванията на въззивника не е налице твърдяното съществено нарушение
на административно производствените правила по смисъла на чл.42, т.6 и
чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като наличието на техническа грешка при
изписването на името на нарушителя и то при правилното изписване и на
всички останали индивидуализиращи елементи, не променя извода
за несъмнена установеност на самоличността на нарушителя, поради което и
констатираният порок не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и не влече след себе си незаконосъобразност на
наказателното постановление, както е приел и първоинстанционният съд. В
допълнение на изложените от него мотиви, касационният състав намира за
необходимо да допълни и следното:
Видно от разпоредбата на чл.8, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) името е само един от белезите, индивидуализиращи
физическите лица, поради което посочването на сгрешено име не означава
несъмнено, че лицето, което е индивидуализирано чрез него е различно от
това лице, установено от наказващия орган като извършител на нарушението,
при положение, че има съвпадение на всички останали индивидуализиращи
признаци.
Разпоредбата на чл.11 от ЗГР регламентира единният граждански номер
като административен идентификатор на подлежащите на регистрация
физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица се определят
еднозначно. Предвид това, физическото лице се идентифицира освен с трите
си имена, съгласно чл.8, чл.9, чл.12 - чл.14 от ЗГР, също и с уникалния си
ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена на две физически лица, същите
8
се различават по различните си единни граждански номера, а при съвпадение
на дадените ЕГН уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по
административен ред. В настоящия случай не са налице каквито и да било
данни, че посоченото в АУАН и наказателното постановление ЕГН на
нарушителя съвпада с ЕГН на друго физическо лице.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че е налице пълна
идентичност между лицето, посочено като нарушител в АУАН и НП, и
действителния субект на нарушението. Допуснатата грешка в имената е по-
скоро техническа грешка, която не води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, следователно и до отмяна на НП.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Административно – наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана на основание чл.233,ал.1 от ЗМ. Цитираната норма предвижда
наказване за митническа контрабанда на всяко административнонаказателно
отговорно лице, което пренесе или превози стоки през държавната граница
или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, с налагане на
наказание глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките,
или при износ – стойността на стоките.
Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място
жалбоподателя е направил опит да пренесе през държавната граница на
Република България стоки - смарт телефони без знанието и разрешението на
митническите органи.
Съобразно установената от съда по горе фактическа обстановка,
телефоните са били укрити и установени от митническите служители в
мъжката чантичка,поставена на рамото на жалбоподателя, при извършената
му проверка на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ на път от
Република България за Република Турция, т.е. мобилните апарати са били
предназначени за износ.
Възведената в НП правна квалификация, принципно е вярна, доколкото,
доказано безспорно в настоящото производство е настъпването на
противоправния резултат, изразяващ се в опит да се пренесе през границата,
на стоки – подробно индвидуализирани в НП от територията (митническата)
на Р България в Р.Турция, без знанието и разрешението на митническите
органи, като същите са били укрити в мъжката чантичка,поставена на рамото
на жалбоподателя при излизането му от страната в Р Турция и тяхното
наличие в него е констатирано едва при последваща ЩМП.
Т.е. налице са достатъчно доказателства, установяващи факти относими
към обективните признаци на състава на твърдяното митническо нарушение –
контрабанда.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая жалбоподателят е върнат на
линията на митнически контрол и изпълнително деяние е останало
недовършено по независещи от него причини.
9
Направените правни изводи държавната граница и на митническата
територия, с навлизането на която се налага установено правно задължение
във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е
задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и
изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на
чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно
действие след присъединяването на Република България към Европейския
съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието
„деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета
от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на
Общността, като това правно действие се свързва със задължителното
прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то
налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и
количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно
установяване на режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за
свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни
сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно
10
във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство;
домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на ученици
и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от едно
частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във
връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от дейността на селскостопански производители от
Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти
за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански
производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с
тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен характер, научни
инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към
стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за
освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща
стойност на стоките е до 45 евро. В идентичен смисъл е и националното
законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в
личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от
данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и
въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и
съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58,
ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат
количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни
пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2
юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят
за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са
предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или
лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
От характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави
извод, че предметите, открити при проверката на процесната дата, са
предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат декларирани от
11
жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането на МП.
Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе
тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите
органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да
било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали
това лице е било приканено от митническите служители да декларира
намиращите се във фактическата му власт и пренасяни/превозвани стоки.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е
и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя.
Последният е лицето в което са открити процесните стоки,също така е лицето
което е подписало Разписката за задържането на същите, липсва каквото и да е
основание да се изключи държането им от негова страна към момента на
пресичането на границата и излизането му от Република България.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от въззивникът е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично правно
съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки в
мъжката чантичка,поставена на рамото на жалбоподателя, от тук разкрива се
и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
укриването и даването на невярна информация на митническите органи, при
наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на
пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е
бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият
е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено или устно деклариране му е било известно. От друга
страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим,
действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е.
жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност.
С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно
приложение на материалния закон.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
12
своя предмет – 12бр.мобилни телефони.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество и стойност на контрабандирани стоки,
деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава.
Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, без значение е настъпването на вреди от същото; отделно като
релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя
за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на
случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са
налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно
нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
недекларираните стоки при износ; а при повторно нарушение по ал. 4 се
налага Глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение; а
съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата,
независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните
стоки.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетено е конкретното количество на
13
контрабандно пренесените стоки – значително , което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, се установиха сравнително младата възраст
на жалбоподателя и факта, че не е направила опит да осуети или
възпрепятства проверката. Не се констатира обществената опасност на
деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното, е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Доколкото се касае за износ ,в този случай, видно от съдържанието на
цитираната разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ, от значение за определяне
размера на наказанието е стойността на стоките.
Легално определение на понятието “стойност на стоки при износ“ е
дадено в § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците и това за целите на
административнонаказателното производство е 1. цената на стоката при
продажбата за износ франко българска граница или ако такава продажба не е
налице – 2. пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи
разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи,
пряко свързани с доставката до българска граница.
При цитираната законодателна уредба, според настоящият съдебен
състав нормите на чл.70-чл.73 от Регламент № 952/2013г. на Европейския
парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на митнически
кодекс на съюза, в случая не са приложими. В същите са посочени методите за
определяне митническата стойност във връзка с прилагането на Общата
митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на
Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки.
Митническата стойност е относима към размера на налаганото наказание за
осъществено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, само в
случаите касаещи внос на стоки на територията на Република България. В
конкретният случай, безспорно е установено, че това обстоятелство не е
налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната.
За да е изпълнена първата хипотеза на § 1, т.38 от ДР на Закона за
митниците, следователно е необходимо да са налице надлежни доказателства
удостоверяващи действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ, т.е. цената която купувачът трябва
14
действително да плати в полза на продавача при износа, който в случая е с
местоназначение извън митническата територия на Европейският съюз.
Такива доказателства по делото не са налице. При липса на
доказателства удостоверяващи стойността на процесните телефони по реда на
хипотеза първа от § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците (т.е продажба на
стоките на лице находящо се извън територията на страна респ. и стойността
на същата) следва да се приеме,че е приложима втората хипотеза на
цитираната правна норма и като взе предвид заключението на вещото
лице,което съдът кредитира с доверие по изложените по горе доводи
/доколкото същото е съобразило,че процесните телефони са нови ,но без
опаковка и доколкото са за износ ,следва да се извади начисленото ДДС от
констатираната цена,а заключението на становището е дадено без да се отчете
това обстоятелство/ ,то размерът на административното наказание следва да
бъде определен в размер на 2300,00 лв. ,а не както АНО е възприел този
посочен в становището на комисията
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 2300,00
лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на постановената
репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушенията, по следните съображения:
Жалбоподателят не отрича процесните телефони да са негова собственост,
т.е. собствеността им, макар и да не е документално установена, не е отречена
от санкционираното лице.
Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е изрично
предвидено в нормата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, в случаите на осъществено
нарушение по ал. 1 и ал. 3 на посочената разпоредба от същия закон.
Подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския
съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според Съда на Европейския съюз
(СЕС) всяка Държава - членка трябва да предвиди в националното
законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не
надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно
преследваните от закона цели (Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014,
EU: C: 2015: 475, т. 22). Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални
и възпиращи. В този контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите
трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения,
като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност. Нерелевирането на
фактора на законност на превозваните стоки при налагане на наказание и в
частност отнемането им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на
Държавата, само по себе си противоречи на принципите и целите на
15
Регламента (в този смисъл са Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-
655/18). Така например, в последното цитирано Решение на СЕС по дело С-
665/18, свързано с приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението
му с ДВ, брой 82 от 2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие
на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената
Имуществена санкция, респ. Глоба да е присъдена и равностойността на
липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата.
В т. 44 на Решението СЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е
приел изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати
равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда
пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията
по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в
режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от
митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата,
респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална.
Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент №
952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки,
поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция
титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и
равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат
отклонени от митнически надзор.
Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която за нарушение на задължението да не се
отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за превозване на
стоки през границата на страната без знанието и разрешението на
митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1, респ. ал. 3 от ЗМ,
допълнително предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките. С
посоченото Решение по дело С-665/18 СЕС тълкува, че не се допуска
национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно
прилагане и на Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата,
като се възприема като надхвърляща границите на необходимото за
гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки,
декларирани за митнически режим. Последното води на извод, че налагането
на санкция „Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието
„Имуществена санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е.
постановеното в случая на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на
Държавата на предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ.
присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с
налагане на Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6
16
от ЗМ, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен,
прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно: този
на пропорционалността.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза
да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе
си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание
като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на
основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а
именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени
обжалваното НП в тази му част, като противоречащо на правото на ЕС.
Както вече бе посочено по отношение на задържаните стоки, НП следва
да се отмени/доколкото същите не са акцизни стоки или забранени
такива,за които има специален режим за вноса или износа им/, но
отмяната на НП в тази част няма за последица авТ.тичното връщане на тези
вещи, поради което Съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на
процесните стоки - предмет на административните нарушения, следва
изрично да се постави и тяхното връщане на лицето, от което са иззети –
жалбоподателя или на надлежно упълномощено от него лице.
В изложения смисъл е и произнасяне на Административен съд - Хасково
по подобен случай – Решение № 4705 от 13.11.2024 година по КАНД №
774/2024 година, докладчик Съдията Пенка К.а.
Относно разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
17
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение и 150лева за
назначената по делото съдебно икономическа експертиза,а от страна на
жалбоподателя 600лева за заплатена адвокатско възнаграждение и 400лева
за назначени по делото 2 броя експертизи,от които 250лева за съдебно
почеркова експертиза и 150лева за назначена съдебно техническа експертиза.
Що се отнася до сторените разноски от страна на АНО по делото до
приключването му пред настоящият съдебен състав и съобразно изхода на
делото следва да се определят разноски в общ размер на 115,00лева ,а на
жалбоподателя в размер на 500,00лева и след компенсации /500,00лева -
115,00лева/ ,следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в
размер на 385,00лева.
Мотивиран от горното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 вр ал. 7, т. 2
и т.1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-264/НП от
18.04.2024 година на и.д. заместник-директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, в частта с която на Ш. Д. А. с ЕГН ********** от град
********************************, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 2631,60 лв.,
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба”
от 2631,60 лв. на 2300,00 лв. И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-264/НП от
18.04.2024 година на и.д. заместник-директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, в частта, с която от Ш. Д. А. с ЕГН ********** от град
******************************, на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -12 броя смарт телефони „XIAOMI
Redmi 12“.
ДА СЕ ВЪРНАТ на Ш. Д. А. с ЕГН ********** от град
**************************** или на надлежно упълномощено от него
лице, отнетите в полза на Държавата 12 броя смарт телефони „XIAOMI Redmi
12“, задържани с Разписка № 24000471 от 14.01.2024 година.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас с адрес: град Бургас, ул.
„Княз Александър Батенберг” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Ш. Д.
18
А. с ЕГН ********** от град **************************** , сумата от
385,00лева, представляваща направените по АНД №464/2024г. по описа на
РС Свиленград разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19