Решение по дело №106/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 299
Дата: 19 май 2021 г.
Съдия: Даниела Дончева
Дело: 20211001000106
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. София , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Ива Андр. И.а
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20211001000106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Кубс“ ООД срещу решение №
260408 от 23.11.2020 г. по търговско дело 1190/2019 г. на Софийски градски
съд, с което съдът е отхвърлил предявения от „Кубс“ ООД срещу „МА
Студио“ ООД, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за възстановяване
от ответника на ищеца на платена по договор от 30.01.2018 г. и последващ го
анекс, сумата от 284 648,88 лева, като неоснователен, като е осъдил на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК, „Кубс“ ООД да заплати на „МА Студио“ ООД,
сумата в размер на 10 500 лева, представляваща направени по делото съдебни
разноски.
В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението,
като постановено в нарушение на материалноправни и на процесуалноправни
норми. Жалбоподателят излага, че от събраните доказателства по делото е
установено, че изпълнителят по процесния договор е действал без одобрени
строителни книжа за извършване на строително-монтажните работи, които са
му били възложени. Поддържа, че представените по делото „работни
1
чертежи“ не представляват годна документация за започване на строителство,
което се установявало от приетата СТЕ и свидетелските показания на св. П.. В
жалбата са изложени оплаквания, че съдът при формиране правните си
изводи не е взел предвид нормата на чл. 260 от ЗЗД, която вменява
задължение на изпълнителя по договор за изработка да предупреди
възложителя при доставяне от последния на неподходящ материал за
изпълнение на работата. Поддържа се неизпълнение на задълженията по
процесния договор от страна на изпълниятеля, което е породило правото на
въззивника съобразно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД да развали договора, т.к. е станало
явно, че изпълнението не може да се осъществи по надлежния начин в
уговорения между страните срок. Изложени са доводи, че съдът не е обсъдил
в цялост събраните по делото доказателства и не е взел предвид всички
правнорелевантни факти, което било в нарушение на съдопроизводствените
правила. Моли въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното
решение, като постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззивникът претендира да му бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция съдебни разноски.
Въззиваемата страна „МА Студио“ ООД е депозирала писмен отговор, в
който излага подробно съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа, че извършването на процедурата по одобряване на строителни
книжа и получаване на разрешение за строеж е задължение на възложителя по
договора за СМР. Излага доводи, че в задължение на изпълнителя е било
единствено изготвянето на конструктивната част от инвестиционния проект,
но не и неговото изготвяне в цялост. Счита, че добросъвестно е започнато
изпълнение по договора, като е изготвен технически работен проект за
металната конструкция, започнато е монтиране на същата до момента на
отстраняването му от обекта. Поддържа, че това изпълнение е било прието от
въззивника, т.к. липсвали възражения от негова страна. Моли съда да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение
като правилно. Претендира разноски.
Настоящит състав установи, че въззивната жалба е допустима, като
подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 259 ал.1 ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
2
След като обсъди доводите на страните, въззивната инстанция намери за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД за възстановяване от ответника на ищеца на платена по
договор от 30.01.2018 г. и последващ го анекс, сумата от 284 648,88 лева.
От ищеца по делото е представен писмен Договор за проектиране и
строително монтажни работи от дата 30.01.2018 г., сключен между него в
качеството му на възложител и ответника по делото в качеството му на
изпълнител. С договора изпълнителят се е задължил да извърши качествено и
в срок проектни и строително монтажни работи при спазване на действащото
законодателство за обект в кв. „Младост“, гр. София съгласно Оферта от
15.01.2018 г. - Приложение 1, което е неразделна част от договора.
Възложителят се е задължил да съдейства за изпълнение на договорените
работи, да извършва необходими съгласувания с инвеститора, проектанта,
както и с всички останали подизпълнители, както и да заплати сумата в
размер на 337 234 лева без ДДС по договорения начин. В Приложение 1 към
процесния договор подробно е описано какво се включва в обема на двете
фази от програмата по строителството, в какъв срок ще бъде завършена всяка
една от тях, както и какви са очакваните резултати от всяка фаза. Съответно
за фаза „Проектиране“ е предвидено да приключи до 23.02.2018 г., като
проектирането трябва да бъде предоставено на две части на възложителя и
архитекта за преглед, а за фаза „Строителство“ е предвидено да се осъществи
въз основа на одобрени от възложителя производствени и монтажни чертежи.
От Приложение 1 към договора от 30.01.2018 г. е видно и какъв е обхвата на
изпълнение на строителството: 1) доставка на всички необходими за проекта
материали по предварително съгласувана спецификация; 2) производство на
всички фасадни детайли и елементи, предмет на проекта и 3) монтаж на
обекта съгласно одобрените монтажни чертежи, оразмеряване и детайли,
предписани от проектанта.
С Анекс № 1 от 28.05.2018 г. към Договор за проектиране и
строителство от 30.01.2018 г. са договорени между страните по същия
промени и допълнения във вида на СМР, които изпълнителят се е задължил
да извърши, като отново в Приложение 1 са описани обемът на работите и
3
сроковете за изпълнение на всяка фаза от строителния процес. Стойността на
договора се увеличава със сумата от 77 482 лева без ДДС. От Приложение 2 е
видно, че страните по договора са се споразумели датата на окончателното
плащане при завършен монтаж и предаване на всички СМР да е 30.08.2018 г.
Към исковата молба са представени фактури, изхождащи от ответника
по делото заедно с платежни нареждания, с които са преведни сумите по
фактурите от въззивника по банков път. Процесните фактури са от дати:
13.02.2018 г.; 14.02.2018 г.; 02.04.2018 г. и 04.06.2018 г., и общата им
стойност възлиза на 284 648,88 лева, която е преведена със шест броя
платежни нареждания от ищеца на ответника.
От писмо на Столична община, район „Младост“, с изходяща дата
12.07.2018 г., адресирано до началник на регионален отдел „Национален
строителен контрол“ София при РДНСК Югозападен район с копие до А. А. –
управител на „Кубс“ ООД, се установява, че от длъжностни лица при район
„Младост“ – СО е извършена проверка на място на стореж „Преустройство на
подпокривен етаж – складови и стопански помещения“. При извършената
проверка било установено с Констативен протокол, че СМР на седми етаж се
извършват без одобрени строителни книжа – без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строителство, което представлявало незаконен
строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, квалифициран от длъжностните лица
като такъв от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „Д“ от ЗУТ. С
писмото е изпратен констативен протокол от 03.07.2018 г. по компетентност
до РДНСК, но същият не е представен по делото.
На 22.08.2018 г. е изпратена нотариална покана от въззивника-ищец в
първоинстанционното производство, с която същият упражнява правото си да
развали процесния договор поради неизпълнение задълженията по договора
за СМР от страна на ответника и претендира да му бъде върната платената
сума по издадените фактури. В отговор на тази покана е изпратена такава на
31.08.2018 г. и от изпълнителя, като в нея се твърди, че последният няма вина
за обявяването на строежа за незаконен и по нареждане на възложителя е
демонтирал металната конструкция, като претендира да му бъдат заплатени
суми за извършени разходи по строителството и останалата дължима сума по
договора.
4
Към писмо от 09.07.2018 г., изхождащо от изпълнителя по договора за
СМР, са приложени чертежи на стоманена конструкция. Към допълнителния
отговор на исковата молба са приложени архитектурни проекти на
„апартамент – ул. Св. Киприян, ж.к. Младост 2, гр. София“, като същите не
носят подписи и печати на възложител, проектант и няма данни да са
съгласувани с компетентни лица за част „Констукции“, „ВиК“, „ОВК“ и „Ел“.
От приетото заключение на вещото лице по СТЕ, се установява, че
работният проект – част конструктивна, представен от ответника, не
представлява проект по част „Конструктивна“ и съдържа само чертежи,
показващи как да се произведат отделните метални елементи като вид,
профил и размери и тяхното разположение на покрива. Липсват детайли за
монтаж към стоманобетонната конструкция на сградата, липсва проект за
начина на монтаж на покрива с подемна техника, липсват детайли за
изпълнение на покривното покритие, липсват детайли за изпълнение на
алуминиевата конструкция за остъклената част и монтажа й към металната и
др. Според заключението приложеният проект към част „Конструктивна“ не е
достатъчен за техническо изпълнение на конструкцията.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели. От показанията на св. П. се установява, че е архитект като е бил и
ръководител на архитектурния проект, на който ответникът е правил
конструкцията. Свидетелства за това, че проектът е бил в „движение“, но не е
бил завършен, а процесът по строителство е спрял, поради липса на
строителни книжа. Проектът е бил в напреднала фаза, вкл. Архитектурна,
Конструктивна част, електро и ОВК, т.е. не бил изготвен към момента на
започване на строителството. Твърди, че с изпълнителя „МА Студио“ ООД са
комуникирали във връзка с кооординацията между архитектурния и
конструктивния проект. Поддържа, че част „Архитектурна“ не е била
окомплектована и финализирана във вид на инвестиционен проект, т.к. не е
била предоставена виза за проектиране, но проектът е бил в готовност за
представяне като инвестиционен, т.к. са извършвани съгласувания между
специалности архитектура, конструкции, фасади, електро и ОВК.
Свидетелства, че идейната фаза по проекта е била завършена и е работил
върху техническия проект, като е имало чести съгласувания с проектанта,
който бил от страната на изпълнителя. Счита, че не следва да бъде започвано
5
строителство без представяне на разрешение за строеж. Свидетелят Колев
дава показания, че е монтажник в ответното дружество. При изпълнение на
възложената работа са имали план за монтаж на конструкцията, имали са
проект, който им бил предоставен от шефа му и изготвен от проектантския
отдел или някакво друго архитектурно бюро. Имали са конструктивен проект.
Дава пояснения относно монтажа и демонтажа на конструкцията.
Показанията на свидетеля И. са неотносими към предмета на доказване, т.к.
дават информация относно това дали е било възможно да се изпълни СМР и
по какъв начин.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
С оглед фактите, на които ищецът основава вземането си към ответника
за получаване на сумата от 284 648,88 лева, посочени в исковата молба и
конкретизирани в молбата-уточнение от 12.11.2019 г., то тази претенция е
квалифицирана от първоинстанционния съд по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Ищецът изрично заявява, че между страните по спора е бил сключен договор
за изработка, че от страна на изпълнителя е налице неизпълнение на: 1)
задължението му да съгласува и одобри по административен ред проекта за
сградата и да получи разрешение за строеж на същата; 2) задължението да
съблюдава строителния процес и да спазва действащото законодателство,
включително да не извършва СМР без издадено разрешение за строеж и 3)
задължението си по чл. 260 от ЗЗД да поиска извършване на нужните
промени в проекта, както и че в резултат на това възложителят е упражнил
правото си да развали договора и претендира връщане на сумата, дадена по
него като възнаграждение за работа, която е следвало да бъде извършена. За
да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД , съдът
следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо
от обогатилото се лице – ответника, което му се дава от обеднялото лице
– ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД основанието, на което е осъществена
престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и
твърденията, въведени от ищеца.
6
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че между
страните е бил сключен Договор от 30.01.2018 г. за проектиране и строително
монтажни работи, както и че възложителят е заплатил сумата от 284 648,88
лева по издадените от изпълнителя фактури, а това се установява и от
писмените доказателства по делото. В производството, обаче, е спорен
въпросът дали за ищеца, който е и възложител по договора за СМР, е
възникнало потестативното право да го развали поради неизпълнението му от
страна на ответника, както и дали това право е надлежно упражнено.
Договорът за строителство като вид договор за изработка притежава
основните правни белези на последния, но и допълнителни особености,
налагащи и специфично проявление на задълженията на възложителя и
изпълнителя – строител. Макар да липсва легална дефиниция на договора за
изпълнение на строеж, той е изрично регламентиран в чл. 163 от ЗУТ, а
правната теория и съдебна практика го определят като възмезден,
неформален, каузален, консесуален, алеаторен, с продължително изпълнение
и двустранен. Нормативно установено изискване (чл.170 от ЗУТ), характерно
за този вид договор е документиране изпълнението на задължението на
страните. На документиране, по силата на изрично разпореденото от закона,
подлежат и всички предписания, свързано с изпълнението на строежа. Поради
тази специфика на договора за строителство, сключването му поражда, наред
с правните последици, чието съдържание е определено по волята на страните
и други права и задължения, които по вид се определят от закона, т.е. без да е
необходимо волеизявление на съконтрахентите. Включени по право в
съдържанието на договор, така установените от закона условия в едната си
част се определят от диспозитивни норми, съответно приложими при липса
на уговорка между съконтрахентите, а в друга създават административни, по
своята правна същност, задължения. Изпълнението на тези административни
задължения следва да се счита за мълчаливо уговорено между страните със
самото сключване на договора за строителство. Към групата на мълчаливо
уговорените задължения по закон следва да бъде отнесено и изискването,
установено в чл. 163, ал. 1 и ал. 2, т.1 от ЗУТ, според които строителят носи
отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, както и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките
7
за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.
Неизпълнението както на нормативно установените задължения, така и
на тези уговорени в процесния договор поражда отговорността на
строителя по чл. 163 от ЗУТ. (Така и решение № 279 от 12.02.2019 г. по т.д.
№ 2905/2017 г., Т.К., II т.о. на ВКС). В настоящия случай, в т 5.2. от договора
е инкорпорирано императивното изискване на чл. 163 от ЗУТ изпълнителят
да извършва СМР в съответствие с действащото законодателство, както и да
подписва необходимите актове и протоколи за предаване на обекта. Отделно,
в т. 4.2. от Приложение 1 към договора за фаза „Проектиране“ е предвидено
одобрение от възложителя и архитекта на извършеното проектиране, а за фаза
„Строителство“ е предвидено да се изпълни въз основа на одобрени от
възложителя „производствени и монтажни чертежи“.
Важно е да се отбележи, че действително съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ
е задължение на възложителя да подсигури издаване на виза за проектиране,
както и одобрение на инвестиционния проект, за да получи разрешение за
строеж, но законът е предвидил отговорността на строителя при започването
на строителство без одобрени строителни книжа (чл. 163, ал. 2 от ЗУТ), което
поведение е довело и до установяване незаконност на строежа от длъжностни
лица, видно от Писмо с дата 12.07.2018 г. до РДНСК. При СМР, като особен
вид дейност, е налице детайлизирана законова регламентация, определяща
начина на извършване на отделните строителни дейности, необходимите
разрешения, процедури по приемане и започване на извършената строителна
работа, поради което и изпълнителят по такъв договор е длъжен да се
съобразява с тези изисквания. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да съблюдава строителния процес съобразно действащото
законодателство, започвайки СМР без разрешение за строеж, както и че не е
изпълнил законовото си задължение по чл. 260 от ЗЗД да уведоми
възложителя, че даденият му проект е неподходящ за изпълнение на
възложената работа. Тези факти са отрицателни такива и не подлежат на
доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнявал СМР
съобразно законодателството и че е предоставил „техническите и монтажни
чертежи“ на възложителя за одобрение, както и че е уведомил възложителя за
негодност на дадения му проект за изпълнение на работата. По делото, обаче,
8
от ответника нито се твърди, нито се представят доказателства в тази насока.
От свидетелските показания на свидетеля П. се установява, че ответното
дружество е изготвяло „конструктивната“ част на техническия проект, който е
бил в напреднала фаза по съгласуване на отделните части от него, като
„архитектурна“, „ОВК“ и „ЕЛ“, но същият не е бил финализиран във вид на
инвестиционен проект, т.к. липсвала виза за проектиране. Изготвените
чертежи не били готови за предаване на възложителя, т.к. не били заверени по
надлежния ред чрез подписи и печати на проектант и компетентните
специалисти по „конструкции“, „В и К“, „ОВК“ и „Ел“ части от проекта,
което го правело негоден за предаване. От друга страна, от приетото
заключение на вещото лице по СТЕ се установява, че представеният от
ответника проект /л.72-77/ не е проект по част „Конструктивна“ и съдържа
само чертежи, показващи как да се произведат отделните метални елементи
като вид, профил, размери и разположението им, което не било достатъчно
като данни за техническото изпълнение на конструкцията. Предвид
гореизложеното настоящият състав намира, че изпълнителят по
процесния договор за СМР, сключен между страните по спора, не е
провел доказване относно изготвяне, съгласуване, предоставяне на
проекта и приемането му от възложителя, каквото задължение е поел,
освен това в нарушение на императивна административноправна норма
(чл. 163, ал. 2) е започнал извършване на СМР без одобрени строителни
книжа.
Наличието на специфични изисквания по приемането на строежите
обуславя и тълкуването на чл. 264 от ЗЗД досежно понятието „приемане“ на
извършената работа, когато се касае за СМР. Приемане би било налице само
доколкото са спазени законовите изисквания, респ. налице е издаване на
необходимите документи за одобрение на различни етапи от строителството,
каквито няма данни да са налични. Неизпълнението на това задължение влече
отговорността по чл. 260, ал. 2 от ЗЗД, т.к. ответникът е трябвало да
предупреди възложителя за негодност на техническия проект.
Неоснователни са възраженията на ответника, че работата му е приета
от възложителя, т.к. единствено плащането от страна на последния по
издадените фактури не може да обуслови извод за „приемане“ на
извършената работа, още повече, че приемането е не само фактическо, но
9
и правно действие.
Въззивната инстанция намира, че изпълнителят не е провел пълно и
главно доказване относно факта на изпълнение от негова страна по договора
за проектиране и СМР, поради което и за изправната страна – възложителя, е
възникнало потестативното право едностранно да развали договора на
основание чл. 87 ЗЗД във вр. чл. 262 ЗЗД. Съгласно специалната норма на чл.
262, ал. 2 от ЗЗД правото на възложителя да развали договора за изработка
възниква тогава, когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят
няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
уговорения или надлежен начин. За да породи правно действие, правото на
страната да развали договора, то трябва да бъде надлежно упражнено.
Предвид смесения характер на договора за СМР и по-конкретно като вид
договор за изработка, това става извънсъдебно с писмено изявление на
кредитора и след предоставяне на длъжника на подходящ срок за изпълнение
на задължението. В чл. 87, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че кредиторът може да
заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението
е станало невъзможно изцяло или отчасти. В случая, по делото е безспорен
фактът на изпращане и получаване на Нотариална покана от дата 22.08.2018 г.
с рег. № 21798, Том VIII, № 35 чрез нотариус И. Д., от възложителя по
делото, с което същият разваля едностранно договора. От съдържанието й се
установява, че поради неизпълнение от страна на изпълнителя за изготвяне на
пълен комплект от конструкционната документация при спазване на
действащото законодателство, както и поради установяване на строежа за
незаконен от компетентните органи, възложителят претендира от
изпълнителя връщане сумите, платени по издадените фактури на обща
стойност от 284 648,88 лева. Видно от Приложение 2 към Анекс № 1 към
Договор за проектиране и строителство от 30.01.2018 г. страните са
договорили краен срок за изпълнение на СМР датата 30.08.2018 г., след като
към датата на разваляне на договора – 22.08.2018 г., изпълнителят не е бил в
готовност да извърши процесните СМР по надлежния ред, то следва да се
приеме, че неточното изпълнение по договора е станало безполезно за
кредитора. Това означава, че в случая е приложима хипотезата на чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД и за да е надлежно упражнено от възложителя правото да
развали договора, е нужно да бъде отправено писмено изявление до
10
изпълнителя, без да се даде нов срок на длъжника за изпълнението му,
което води до неоснователност на възраженията на ответника и в тази
насока.
В чл. 88, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че развалянето на договора има
обратно действие, което означава, че както в отношенията между страните по
сделката, така и по отношение на всяко трето лице, тази сделка не е била
сключвана и се възстановява състоянието от преди нейното сключване, като
всяка от страните по нея е длъжна да върне на другата това, което е получила.
По делото е безспорно, че ответникът е получил сумата от 284 648,88 лева,
представляваща авансово дължима част от уговореното възнаграждение,
поради което и същият дължи да я върне на престиралия я ищец.
В заключение, по делото се установи, че изпълнителят по процесния
договор не е доказал при условията на пълно и главно доказване изпълнение
на задълженията си: 1) да изготви и представи за одобрение на възложителя
проект за извършване на СМР и 2) е нарушил императивна административна
норма, предприемайки строителство без одобрени строителни книжа, поради
което и за изправната страна – възложителя, е възникнало потестативното
право едностранно да развали договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД във вр.
чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД е основателен в пълния предявен размер, т.к. по делото се установи
наличието на двете предпоставки за уважаването му а именно: получаването
на претендираната сума от 284 648,88 лева от обогатилото се лице –
ответника, което му се дава от обеднялото лице – ищеца и липса на основание
за получаването, поради обратното действие на развалянето на договора. С
оглед което, предявеният иск следва да бъде уважен, а първоинстанционното
решение отменено.
При този изход на спора разноски се следват на въззивника на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съдът намира за основателно направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззивника, т.к. пред
настоящата инстанция не са събирани нови доказателства и е имало едно
открито съдебно заседание. Съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на въззивника следа да се присъдят разноски в
11
размер на 7222,97 лева за адвокатско възнаграждение и 5692,98 лева за
държавна такса по въззивната жалба, или общо сумата от 12915,96 лева.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260408 от дата 23.11.2020 г. по т. д. №
1190/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен
предявения от „Кубс“ ООД срещу „МА Студио“ ООД, иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за възстановяване от ответника на ищеца на
платена по договор от 30.10.2018 г. и последващ го анекс, сумата от 284
648,88 лева, като неоснователен, включително и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ма Студио“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Хан Омуртаг” № 52, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 2, офис 6, чрез адв. Е.О., да заплати
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД на „Кубс“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост – 2“, бул. „Св. Киприян“ № 44, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Васил Левски“ № 93, вх. „Б“, ет. 1, чрез адв. Х.Н., сумата от 284 648,88 лева
/двеста осемдесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 88
ст./, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 24.06.2019 г. - до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ма Студио“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Хан Омуртаг” № 52, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 2, офис 6, чрез адв. Е.О., да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Кубс“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост
– 2“, бул. „Св. Киприян“ № 44, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 93, вх. „Б“, ет. 1, чрез адв. Х.Н., сумата от 12 915,96 лева
/дванадесет хиляди деветстотин и петнадесет лева и 96 ст./, представляваща
сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13