Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и пети септември, през
две хиляди и осемнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Румяна
Аврамова,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
16380 по описа на състава за 2016г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./.
Ищците С.М.С. и Г.А.С. поддържат
твърдение, че са претърпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
страдания и болки, в резултат на смъртта на тяхната дъщеря Е.Г.С., която била
причинена при пътно- транспортно произшествие. Самото произшествие настъпило на
08.04.2015г., на пътен участък от АМ „Хемус“, при км. 367, в пътната отсечка между
гр. Варна и гр. Шумен където управлявания от водача М.С.А. пътнически микробус „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ********претърпял удар в предпазната ограда (мантинела). Самото произшествие било
реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача А.,
който бил подведен под наказателна отговорност, признат за виновен и осъден с
влязла в сила Присъда от 08.01.2016г. по НОХД № 1608 по описа на Варненски
окръжен съд. С Решение № 107/26.05.2016г. по ВНОХД № 67/2016г. на АС Варна,
присъдата била изменена в частта по предявените от ищците - срещу водача М.С.А.
граждански искове в наказателния процес, така че, предявените искове били
уважени в пълния предявен размер от по 250 000 лева за всеки от ищците,
както и за законната лихва върху присъденото обезщетение, за периода от
08.04.2015г. до деня на окончателното плащане. Решението влязло в сила на
17.10.2016г. когато било потвърдено с Решение № 180/17.10.2016г. по н.д. №
750/2016г. по описа на ВКС на РБ. Ищците направили съдебни разноски в размер на
сумата от 10200 лева, платени от тях за процесуално представителство в
наказателния процес и водачът М.С.А. бил осъден да заплати тази сума на
разноските. Отговорността на водача, в качеството му на причинител на вредите,
била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответника, поради което за ответника възникнало
задължението за заплати като застрахователно обезщетение на увредените лица
сумите, които били вече присъдени от наказателния съд като обезщетения за вреди
и съдебни разноски. При изложените фактически твърдения, всеки един от двамата
ищци, претендира за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 250 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, което било присъдено
вече от наказателния съд в тежест на прекия причинител на вредата, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняването на
вредоносния резултат на 08.04.2015г., до окончателното плащане на присъденото
обезщетение, както и да осъди ответника да заплати солидарно на двамата ищци
сумата от 10200 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за процесуално представителство в наказателния процес, заедно
със законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска на
30.12.2016г. до деня на окончателното плащане. С оглед изхода на спора, ищците
претендират за осъждане на ответника, да им заплати и направените съдебни
разноски за настоящото производство.
Предявените искове
са оспорени от ответника „З.А.Д.ОЗК- З.“ АД, по съображения, подробно изложени
в подадения отговор. Ответникът признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител
на вредите и с отговора на исковата молба признава всеки иск до размер на
сумата от по 100 000 лева. С
отговора на исковата молба изразява готовност да изплати застрахователно
обезщетение в размер на сумата от по 100 000 лева за всеки ищец, без да
поставя други изисквания и/ или условия и призовава ищците да посочат банкова
сметка ***езщетението. Оспорва на първо място твърдението, че единствено виновното
противоправно поведение на водача на пътническия микробус, чиято гражданска
отговорност е застраховал е причинило вредите, тъй като според него е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това,
че при настъпване на ПТП тя не е използвала обезопасителен колан, с каквито
автомобилът е бил оборудван. Оспорва обема на вредоносния резултат за
имуществените вреди, като навежда довод за прекомерност на претендирания размер
на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите.
Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски.
Привлечения в
качеството на трето лице - подпомагаща страна М.С.А., участва в процеса, но без
да изрази конкретно становище и без да направи доказателствени искания.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдържанието на приетите
като доказателства Присъда от 08.01.2016г. по НОХД № 1608 по описа на Варненски
окръжен съд, Решение № 107/26.05.2016г. по ВНОХД № 67/2016г. на АС Варна и
Решение № 180/17.10.2016г. по н.д. № 750/2016г. по описа на ВКС на РБ, мотивира при условията на чл. 300 от ГПК
следните изводи на настоящия съд: На 08.04.2015г. на
пътен участък от АМ „Хемус“, при км. 367, в пътната отсечка между гр. Варна и
гр. Шумен управлявания от водача М.С.А. пътнически микробус „Мерцедес Спринтер“
с рег. № ********претърпял удар в предпазната ограда (мантинела), след като водачът
М.С.А. загубил контрол върху него, в резултат от допуснатото нарушение на правилата
за движение - чл. 59, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.101, ал.3, т.4, б. „А“ вр. с
ал.1 от ЗДвП. В резултат от описаното ПТП била причинена травматична ампутация
на левия горен крайник на пътуващата в същия микробус Е.Г.С., сято довела до
остра кръвоизливна анемия и в крайна сметка предизвикала летален изход - по
време на транспортирането на пострадалата до най- близкото лечебно заведение.
Съдържанието на прието като доказателство
Удостоверение за наследници № 1555от 27.04.2015г. на Община Шумен сочи, че родители
на починалата при процесното ПТП Е.Г.С. са ищците С.М.С. (майка) и Г.А.С. (баща).
При липсата на спор между страните, съдът прие за установен
факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с покритие за гражданската отговорност на
водача на пътнически
микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********. Същият извод се налага и въз основа на извършената служебно проверка в ИЦ
за сключените застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза, която е изготвена
от вещи лица инж. М.Ф. и доц. д-р Н.С. предлага
следните изводи относно подлежащите на установяване правнозначими факти:
·
Микробусът
се е движел по магистралата в посока от гр. Варна към гр. Шумен, и в района на
км. 376 водачът му, по субективни причини, временно преустановява контрола
върху управлението и в следствие на това, микробусът се отклонява от
праволинейното си движение, напуска дясната лента и навлиза в лявата,
насочвайки се към разделителната мантинела отляво, по посока на движението.
Водачът възприема това самоволно отклонение и предприема действия по възвръщане
на контрола, като предприема маневра „завой надясно“ но точно тази маневра
променя траекторията на движение на автомобила в движение по дясна крива,
микробусът губи странична устойчивост, накланя се силно на лявата си страна,
като в следствие на това десните колела се повдигат във въздуха и губят
сцепление с пътя. От този момент нататък настъпва техническа невъзможност
водачът да контролира по нататъщното движение на автомобила чрез органите за
управление. Микробусът пада с левият си борд върху мантинелата и така,
плъзгайки се по нея и опирайки се с левите си колела към пътя, се движи до
окончателното си спиране. След като е преустановил движението си и е останал в
покой, микробусът е бил установен подпрян с лявата си странична част върху
мантинелата, стъпил на левите си колела на пътя и десните - във въздуха. В
следствие на преобръщането и плъзгането по мантинелата, на микробуса и
мантинелата са нанесени материални щети, а на пътуващата в микробуса пътничка Е.Г.С. са причинени телесни наранявания.
·
В
процесния микробус при настъпването на процесното ПТП се возели 10 пътника.
ПострадалатаЕ. и друго лице М. седели на предпоследния ред на двойна седалка,
като от към прозореца в лявата страна на пътническия салон седялаЕ.. След настъпването
на удара МПС спряло на лявата си страна, подпряно в мантинелата, като десните
колела били във въздуха, а прозорците от лявата страна били счупени. Горната
част на тялото наЕ. била извън автобуса, а лявата й ръка била приклещена между
автобуса и мантинелата.
·
Травматичните
увреждания в областта на левия горен крайник на пострадалатаЕ., които са
констатирани при аутопсията /лявото рамо и лявата мишница/ са в резултат на
удар, натиск или триене със или върху на твърд тъп предмет с добре оформен ръб
/какъвто е и металната рамка на счупения прозорец на автобуса, въздействаща
върху мантинелата/, със значителна сила. Именно това въздействие е довело до
разкъсване на раменната област на лявата ръка на пострадалата и до травматична
ампутация на ръката. Между травматичните увреждания на левия горен крайник в
областта на лявото рамо и лявата мишница /ампутация на лявата ръка; разкъсване
на мишничните артерия и вена отляво/ и настъпването на смъртния изход от
острата кръвозагуба, е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Смъртта е настъпила бързо и в условията на местопроизшествието, е била
неизбежна
·
При
аутопсията на трупа на пострадалатаЕ. не са описани / травматични увреждания,
характерни за причинени от коланната лента на правилно поставен и работещ
предпазен колан. Предпазните колани, монтирани в автомобилите имат за основна
задача да придържат тялото на пътника към седалката при челни и косо челни
удари. В този случай, взимайки предвид височината и телосложението на пътника,
е възможно вероятно изхлузвано на тялото под горния край на коланната лента, но
придържане на таза към седалката. Във всички случаи - правилното поставяне на предпазен колан би от страна
на пострадалата би намалило пораженията, от възможен хаотичен контакт на тялото
и с други тела и предмети, както и вероятността от изпадане извън превозното
средство, при подобен инцидент.
·
След извършена проверка на микробус
„Мерцедес Спринтер“ с рама № WDB9044631Р724035 в базата данни на официалния вносител на „Мерцедес“ за България, а
именно фирма „С.С.М.“ ЕАД, се установява,
че това МПС е фабрично произведено с каросерия от типа
товаро-пътническа, с два реда седалки за водача и пътниците, а останалата задна част е била
изпълнена във вида товарен фургон. Фабричните седалки са били оборудвани с
триточкови обезопасителни колани.
Поради липса на данни за преработката, от този фабричен тип, до вида за пътнически
превози, от лицензиран изпълнител и липса на достоверен снимков материал от огледа, вещото лице счита, че
не може да бъде даден обоснован и категоричен отговор: дали седалката, върху
която е седяла пострадалата е била оборудвана с
обезопасителен колан.
В дадените пред съда показания, свидетелят М.М.Р.заявява,
че е пътувал в процесния микробус и е възприел непосредствено елементи от
поведението на водача и на пътниците преди и след настъпване на инцидента.
Свидетелят твърди, че той бил оказал медицинска помощ на пострадалата,
според субективните си знания, умение и
възможности. Според свидетеля, в микробуса не се виждали предпазни колани на
седалките. Пострадалата също била без предпазен колан.
В дадените по делегация показания, свидетелката Й.И.Д.заявява,
че познава семейството на ищците от дълго време и е била съученичка на дъщеря
им.Според впечатленията на свидетелката, отношението между ищците (родителите)
и дъщеря имЕ. (починалата при ПТП) били много добри, близки.Е. поддържала много
интензивни социални и контакти с тях, чувала ги по телефона по няколко пъти на
ден. СаматаЕ. имала добър характер, била ученолюбива и позитивно настроена. Според
впечатленията на свидетелката, в поведението на ищците настъпила значителна и
видима промяна, след смъртта на дъщеря им. Те били психически лабилни, преживявали
много тежко загубата.
В дадените по делегация показания, свидетелката Б.Д.Х.заявява,
че познава семейството на ищците от дълго време и е била съученичка на дъщеря
им, седяла на един чин с нея. Приживе, Елиз поддържала с ищците (родителите си)
много добри, близки емоционални и социални отношения. Споделяла всичко с тях.
СаматаЕ. имала добър характер, била ученолюбива и позитивно настроена,
възнамерявала да продължи образованието си в чужбина и била приета в няколко
чужди университета. Според впечатленията на свидетелката, в поведението на
ищците настъпила значителна и видима промяна, след смъртта на дъщеря им. Те
били психически лабилни, преживявали много тежко загубата.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в
качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач / и
при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължи да
изплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за понесените от тях
вреди.
Влязлата в сила Присъда от 08.01.2016г. по НОХД № 1608 по описа на Варненски окръжен съд, постановеното
въззивно Решение № 107/26.05.2016г.
по ВНОХД № 67/2016г. на АС Варна и касационното Решение №
180/17.10.2016г. по н.д. № 750/2016г. по описа на ВКС на РБ са задължителни за настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от
деянието. Именно посочените актове на
наказателния съд мотивират по необходимост (и без обсъждане)
доказателствените изводи в настоящия граждански процес относно: за наличие на
непозволено увреждане, което е било реализирано от водача на пътнически
микробус „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ********изразяващо
се в предизвикването на несъвместима с живота травма, довела до смъртта на
пострадалата Е.Г.С..
Правните последици на влезлите в сила присъди
обаче, не са обвързващи за гражданския
съд относно извода за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, а това е така, доколкото причинно-
следствената връзка е онзи елемент от фактическия състав на деликта, който не е
посочен в разпоредбата на чл. 300 от ГПК и доколкото не е изрично обсъдан в
мотивите на наказателния съд - би могъл да бъде обсъден подробно при
разглеждане на гражданско правните последици от причиненото престъпление.
Доводът за съпричиняване на вредоносния резултат е релевиран за пръв път в
настоящия процес – от застрахователя на гражданската отговорност на водача на
микробуса, който е привлечен като ответник по настоящото дело, но не е бил
привлечен за да участва при разглеждането на гражданския иск в наказателния
процес.
Уместно е също така да се отбележи изрично, че процесуалното
положение на привлеченото като ответник в настоящия граждански процес дружество
ОЗК- З.“ АД е съвсем различно от процесуалното положение на третото лице-
подпомагаща страна. Застрахователното дружество никак не обвързано от правните
последици на приключилото производство по разглеждане на предявените в
наказателния процес обективно съединени граждански искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД на ищците срещу прекия причинител на вредата М.С.А.. Следователно,
в настоящия процес ответникът не е загубил правото си да релевира възраженията,
които счита, че обосновават процесуалната му теза, а е дно от тези вързажение
се основава на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Възникването на задължението на застрахователя да
изплати обезщетение, размерът на обезщетението и въпросът за забавата на
застрахователя са спорните въпроси в настоящия граждански процес и всеки от
тези въпроси ще бъде разгледан в мотивите на настоящото решение.
Не се спори относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, за водача на пътнически микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********, с покритие,
предоставено от ответното дружество.
Не се спори и относно самия механизъм на
настъпване на процесното ПТП, с изключение на един елемент от него –
поведението на пострадалата. В контекста на причинно- следствената връзка между
настъпването на вредоносния резултат и поведението на водача, чиято гражданска
отговорност е застраховал ответника, следва да бъде разгледано възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – релевирано
на основание чл. 51 от ЗЗД. Анализът на събраните доказателства мотивира извода за неоснователност на възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
допуснато нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
Действително, заключението на приетата без
оспорване комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза сочи, че
използването на предпазен колан от страна на пострадалата пътничка би
предотвратило движението на тялото и извън счупения прозорец (в частност на
ръката й), че по този начин би предотвратило травматичната ампутация на левия
горен крайник и настъпване на леталния изход. При това обаче, обективираните в
същото експертно заключение изводи на вещо лице инж. Ф., разколебаха в
значителна степен тезата на ответника, че седалката, на която е пътувала
пострадалата е била оборудвана с предпазен колан. А при липса на монтиран
предпазен колан - пострадалата обективно не би могла да изпълни задължението си
да постави такъв колан.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди;
Не се спори и относно твърдението на ищците, че Е.Г.С. е дъщеря на двамата ищци, поради което - с оглед фактите, които е
длъжен да приеме на основание чл. 300 ГПК, съдът приема, че доколкото
задължението на застрахователя да изплати обезщетение е функционално свързано с
отговорността на делинквента със застрахована гражданска отговорност - то при
събраните в хода на настоящото производство доказателства ответникът дължи на
ищците изплащане на застрахователно обезщетение.
Това е така, доколкото и двамата ищци попадат в кръга от лицата, които по
принцип са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди,
в следствие смъртта на пострадалия - поради близката родствена връзка между
тях: ищците са възходящи на пострадалатаЕ. - нейни родители, които са живели в
едно домакинство с нея (приживе). В тази насока, исковете са доказани по
основание т.е. ищците са легитимирани да получат застрахователно обезщетение за
установените в хода на процеса неимуществени вреди.
По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът
съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и
според действително установения (доказан) техен размер. Вредите се свързват с
негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък
родственик.
Релевираните от ответното дружество доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение съдът не би могъл да обсъди, понеже при определяне
на справедливия размер на платимото обезщетение, е длъжен съобрази размера на присъденото обезщетение в рамките на
предявения срещу прекия причинител на вредите граждански иск в наказателния
процес. Задължителната тълкувателна
практика на ВКС на РБ, а именнно т.1 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015г.
по т.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, определя, че по прекия иск,
основан на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги
обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената застрахователна
сума.
Понеже до момента на приключване на устните състезания в настоящия процес,
съдът не разполага с данни или доказателства за реализиране на притезанието на
ищците срещу прекия причинител на вредата, нито пък са направени твърдения, че присъдено обезщетение
е било заплатено – при определяне на обезщетението по настоящото дело, съдът е
длъжен да се ръководи отново от тълкувателната практика на ВКС на РБ. В Тълкувателно решение № 2/06.06.2012г. по
т.д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС се приема, че евентуалното погасяване
на задължението от страна на прекия причинител на вредата, …
несъмнено би обусловило неоснователност на предявената срещу застрахователя
пряка искова претенция, но тази преценка следва да бъде извършена в хода на
делото и да получи разрешение с постановяване на съдебното решение по спора.
Отчитайки правните последици на влязлата в сила
присъда на наказателния съд и съобразявайки се с посочените по- горе тълкувателни
решения на ВКС на РБ, при липсата на доказателства за частично или пълно
погасяване на задължението за изплащане на обезщетение, настоящият състав на
съда приема, че ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците застрахователно
обезщетение в размер от по 250 000 лева, за понесените неимуществени
вреди. В тази смисъл, претенциите следва
да бъдат уважени изцяло, както са били предявени.
По претенциите за присъждане на законната лихва
върху претендираните суми на обезщетенията;
На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната лихва,
изчислена върху присъдения му размер на обезщетението от по 250 000 лева,
считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на
настъпване на процесното ПТП на 08.04.2015г. Това е така, доколкото по смисъла
на чл. 84, ал.3 от ЗЗД - релевираният източник на вредите е именно смъртта на пострадалата.
По повод преценката на задължението за заплащане на лихва за забава, съдът
отчита, че направеното с отговора на исковата молба изявление на ответника, относно
желанието му да изплати на всеки от ищците обезщетение в размер на сумата от по
100 000 лева, след посочване на личните им банкови сметки. Но дори и след постъпването
на молба с вх. № 152121/14.11.2017г., в която ищците са посочили личните си
банкови сметки - няма данни да и извършено плащане.
По претенцията на ищците за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;
Релевираните от ищците т.нар. „имуществени вреди“ всъщност се свързват от тях
с разноските, които те твърдят да са направили в рамките на граждански искове в
наказателния процес срещу прекия причинител на вредата – М.С.А., срещу когото
ищците са предявили граждански искове в наказателния процес. Искът е
процесуално допустим, но неоснователен, по две основни съображения:
На първо място, трябва да се отбележи, че „разходът“, който ищците
претендират като имуществена вреда произтича пряко от процесуалното поведение
на ищците и само индиректно от настъпването на застрахователното събитие.
Застрахователят, от когото се претендира да заплати тези разноски като
имуществена вреда, всъщност не е взел участие в производството по предявения
граждански иск в наказателния процес срещу прекия причинител на вредата. Точно
по тази причина, застрахователят не е обвързан от правните последици на
решението на наказателния съд, а предявения в настоящия процес иск е допустим,
но ищците не са легитимирани да претендират сумата на разноските които са
направили в процеса срещу прекия причинител на вредата (разяснения по тези
въпроси са изложени аргументи в мотивите на Тълкувателно решение №
2/06.06.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСТК)
Съвсем отделен е въпросът, че в хода на настоящия процес не бяха
представени необходимите убедителни доказателства за извършването на разхода,
който се претендира като имуществена вреда. Налице са само косвени
доказателства, които не са достатъчни за необходимото пълно и главно доказване
на основателността на иска. По изложените съображения, този иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По претенциите на страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника направените разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, но са били освободени от заплащането
на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и на практика не са
понесли такива.
Понесените при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК от съдебния бюджет разноски - следва да бъдат възстановени от ответника, но
съразмерно на уважената част от иска.
Ищците претендират разноски за възнаграждение на
процесуалния си представител, които според представените пред съда документи
възлизат общо на сумата от 15 000 лева, за която в договора за процесуално
представителство е отбелязано заплащане в брой. Понеже исковете са два, с
идентична цена на иска, но пък са съединени за разглеждане в общо производство,
съдът приема, че всеки ищец претендира разноски за процесуално представителство
в размер на сумата от 7500 лева.
Основателно е релевираното от ответника възражение
по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските, направени от ищците за
процесуално представителство. Спорът,
който бе разрешен в рамките на съдебния процес в действителност не разкрива
значителна степен на правна и фактическа сложност, а минималните адвокатски
възнаграждения, за всеки от предявените искове определят предел на разноските
за процесуално представителство до размер на сумата от по 6 530 лева
(чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ). Именно тази сума, следва да бъде присъдена в полза
на всеки от ищците, след осъществената на основание чл. 78, ал.5 от ГПК
редукция на разноските до съответен и разумен размер.
Ответникът по принцип има право да претендира действително
направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищците са били
освободени от задължението да внасят държавни такси не означава, че са
освободени и от процесуалната санкция - да понесат разноските, които са
причинили на другата страна в процеса.
При това представения от ответната страна списък
на разноските по чл. 80 от ГПК сочи, че ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение и разноски за допускане на комплексната съдебна авто-техническа и
медицинска експертиза които са в общ размер на сумата от 965 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, съответната сума на разноските възлиза на
Следователно, всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от по 20 лева,
представляваща съответна част от съдебни разноски за съдебна експертиза,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
При
условията на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден - съразмерно
с уважената част от исковете - да заплати по сметката на настоящия съд
държавната такса от внасянето на което ищците са били освободени. Тази сума
възлиза на 10 000 лева за всеки от исковете или общо в размер на сумата от 20 000
лева.
Третото лице- помагач не дължи разноски на
главните страни и не претендира присъждане на съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.ОЗК- З.“ АД с ЕИК */******* и със седалище ***, да заплати на С.М.С. с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 250 000
лева (двеста и петдесет хиляди
лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
водача на пътнически
микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********, за причинени
неимуществени вреди поради смъртта на Е.Г.С. при ПТП на 08.04.2015г., заедно
със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 08.04.2015г. до
окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 вр. с ал. 5 от ГПК – сумата от 6530 лева (шест
хиляди петстотин и тридесет лева) представляващи разноски за процесуално
представителство пред Софийски градски съд.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова
сметка ***: ***, открита в „И.“ АД.
ОСЪЖДА „З.А.Д.ОЗК- З.“ АД с ЕИК */******* и със седалище ***, да заплати на Г.А.С. с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 250 000
лева (двеста и петдесет хиляди
лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
водача на пътнически
микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********, за причинени
неимуществени вреди поради смъртта на Е.Г.С. при ПТП на 08.04.2015г., заедно
със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 08.04.2015г. до
окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 вр. с ал. 5 от ГПК – сумата от 6530 лева (шест
хиляди петстотин и тридесет лева) представляващи разноски за процесуално
представителство пред Софийски градски съд.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова
сметка ***: ***, открита в „И.“ АД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.М.С. и Г.А.С.
срещу „З.А.Д.ОЗК- З.“ АД субективно съединени искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ – за сумата от 10 200 лева, която
е съизмерима с направените съдебни разноски при разглеждането на предявения
срещу водача на пътнически
микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********граждански иск в наказателния
процес по НОХД № 1608/2015г. съгласно описа на ОС Варна.
ОСЪЖДА С.М.С. да заплати на „З.А.Д.ОЗК- З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 20 лева (двадесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА Г.А.С. да заплати на „З.А.Д.ОЗК- З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 20 лева (двадесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА З.А.Д.ОЗК- З.“ АД да заплати
по сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от
20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща
държавна такса, от заплащането на която ищците са били освободени.
Решението е постановено при участието на М.С.А. с
ЕГН ********** и с адрес ***, в качеството на трето лице, подпомагащо ответника
„З.А.Д.ОЗК- З.“ АД
Решението подлежи на въззивно
обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да бъде подадена в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: