Решение по дело №336/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 158
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Иванка Шкодрова
Дело: 20211000600336
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка С. Георгиева
в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600336 по описа за 2021 година
С Решение от 15.02.2021 г. по ЧНД №13/2021г. на Окръжен съд –
Монтана е признато по реда ЗПИИРКОРНФС Решение № 454-5654-2019-3 по
удостоверение, изпратено от Република Германия, постановено на
06.02.2019год., влязло в сила на 13.03.2019год. на Областно управление
Пасау, Ветеринарна служба, за налагане на финансова санкция в размер на
2 257,94евро, с левова равностойност 4 416,15лв. на българската гражданка К.
Г. К. от гр.***, обл.***, ул.“***“ №14, с ЕГН:**********.
Против така постановеното решение, в срока по чл.20, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура –
Монтана. В същия се прави искане за отмяната на атакуваното решение и
постановяване от въззивната инстанция на отказ да бъде признато решението
на административния орган от ФРГ за налагане на административна
финансова санкция. Наведени са доводи, че постановеният акт не е съобразен
с чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС – деянието не съставлява престъпление или
административно нарушение и по българското законодателство, независимо
от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава, с
изключение на изрично изброените в чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, за които
не се изисква двойна наказуемост. В подкрепа на тези доводи се цитира
нормата на чл.174, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
съгласно която собствениците на кучета, навършили 12-седмична възраст, но
не повече от 6 – месечна възраст, ги представят на ветеринарния лекар за
1
първоначално поставяне на ваксина срещу болестта бяс. Тъй като в случая е
налице изискване за двойна наказуемост, то не следва да се допуска
признаване и изпълнение на решението на несъдебния орган на ФРГ.
Против така подадения частен протест е постъпило становище от
адв. Е.Д. от АК –Монтана, в качеството му на служебен защитник на
засегнатото лице – К. Г. К.. В същото се изразява несъгласие с доводите на
прокуратурата и се прави искане за потвърждаване на протестираното
решение като правилно, обосновано и законосъобразно.
Във въззивното производство, представителят на Апелативна
прокуратура – София не поддържа частния протест и изразява становище, че
решението на ОС-Монтана като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Служебният защитник – адв.Д. се присъединява към становището на
представителя на Апелативна прокуратура-София.
Засегнатото лице К. Г. К. не се явява и не е изразила становище.
След като прегледа делото, Апелативен съд- София, НО, 3-ти състав
намери следното:
Деянието, за което е издадено санкциониращо решение от Областно
управление Пасау, Ветеринарна служба, ФРГ /АНО/ е, че българската
гражданка К.К., пътувайки на 14.12.2018 г. в Германия с лек автомобил „Форд
Галакси“ с българска регистрация М *** на гранично пропускателен пункт на
федерална автомагистрала А3 по посока гр.Франкфурт, пътен участък 1420,
при 8,760-и километър на паркинг „Ротал-ост“, е превозвала със себе си пет
малки кученца на възраст от около два месеца, от които три пекинеза
принадлежали на засегнатата, на които не е била поставена ваксина против
бяс. Германският АНО – Ветеринарната служба в Пасау, е счел това за
нарушение на чл.6 на Регламент (ЕС) № 576/2013 на ЕПС от 12.06.2013 г.,
която разпоредба позволява движение – при това с нетърговска цел, на
домашни любимци /между които и кучета/ от една държава-членка към друга
и в нея само при условие, че животните са маркирани и са получили ваксина
против бяс. Изключение е предвидено само чрез специално решение на
държавите-членки, при това – за животни под 12 седмична възраст или от 12
до 16 седмична възраст, ваксинирани против бяс, но все още не отговарящи на
определени изисквания. Като второ изключение е предвидено представяне на
доказателства от собствениците на домашните любимци могат да докажат, че
животните пътуват с цел участие в спортни събития или изложби. В
настоящия казус и двете изключения не са налице. Не е налице и дерогиране
от страна на Германия на разпоредбата на чл. 6 на Регламента за придвижване
с нетърговска цел на домашни животни – кучета от България към и в
Германия. Същевременно съгласно съображение на Регламента поради
възможността ваксините против бяс да не могат да създадат защитен
2
имунитет на животни под тримесечна възраст - поради противодействието на
майчините тела, се препоръчва да не се ваксинират домашните любимци
преди тази /3-месечна/ възраст. Съответно на това съображение е
разпоредбата на българския Закон за ветеринарномедицинската дейност,
който задължава собствениците на кучета да ги ваксинират първоначално
против бяс едва когато те навършат 12 седмици, но не по-късно от 6 месеца –
чл.174, ал.2, в редакцията му към 14.02.2020год. Деянието от засегнатото
лице е било извършено на 14.12.2018год., преди посочената редакция, когато
в сила е била нормата на чл.174 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност в редакцията му от 19.02.2016год. – Собствениците на кучета,
навършили 6-седмична възраст, ги предоставят на ветеринарен лекар, който
упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по
образец, ваксинация и обезпаразитяване. В същата не се прави въведеното в
последствие, с изменението на чл.174, по ал. 1, т.2 и по ал.2 от ЗВД,
разграничаване между обезпаразитяване и ваксинация срещу болести по
кучета, различни от болестта бяс и ваксинацията срещу болестта бяс. В
предвид на изложеното относно редакцията на сочената в частния протест
норма, наведените доводи в същия за липсата на изискуемата двойна
наказуемост, а неоснователни. На следващо място придвижването в Германия
кучета, чиято възраст не е изисквала задължителна ваксинация, но
същевременно съобразно Регламента придвижването на домашно животно от
България към и в Германия е разрешено само ако животното е било
ваксинирано против бяс, а не е налице и споразумение между Германия и
България за обезсилване на разпоредбата на чл. 6 от Регламента, нито
едностранно Германия е заявила обезсилване на тази разпоредба. Поради това
е налице извършено от българската гражданка К.К. в Германия
административно нарушение – на разпоредбите на европейското съюзно
право по чл. 6 от Регламента, за което поведение тя подлежи на
административно санкциониране с глоба.
Предвид изложеното обжалваното решение на ОС - Монтана, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият
срещу него частен протест като неоснователен следва да бъде оставен без
уважение.
Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.02.2021г., постановено по ЧНД
№13/2021г. на Окръжен съд – Монтана, с което е признато Решение №454-
5654-2019-3 по удостоверение, изпратено от Република Германия,
постановено на 06.02.2019год., влязло в сила на 13.03.2019год. на Областно
управление Пасау, Ветеринарна служба, за налагане на финансова санкция в
размер на 2 257,94евро с левова равностойност 4 416,15лв. на българската
3
гражданка К. Г. К. от гр.***, обл.***, ул.“***“ №14, с ЕГН:**********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4