Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесети
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 10137 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 76004 от 24.04.2020 г., постановено по гр.
д. № 4871/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 82 състав, СО е осъдена да
заплати на Р.Н.Н. – К., на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – болки, страдания, неудобства в резултат на удар, настъпил на
19.12.2017 г., поради нерегламентирано поставен в средата на тротоара на
общинска улица кол пред сграда с административен адрес гр. София, бул. „********,
ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 880 лв., представляваща разноски по делото. Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на ответника „Ц.З.Г.М.“ ЕАД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника С.О., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа, че доколкото СО е юридическо лице, вината не се
предполага, а подлежи на доказване. Неправилно решаващият съд е приел, че
липсва съпричиняване от страна на ищцата, тъй като колчето, в което се е
ударила, явно може да бъде забелязано. Неправилно решаващият съд е уважил
предявеният иск в пълния предявен размер. От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – медицинска експертиза се установи, че ищцата е претърпяла
само повърхностни травми. Продължителността на страданията не е свързана с
ответника, тъй като е обусловена от инфекция с фекален стрептокок, като вещото
лице приема, че е свързана с несъблюдаване на хигиена. СРС не е обсъдил защо
приема, че е налице причинно – следствена връзка между бездействието на СО и
настъпилия за лицето вредоносен резултат. Липсва причинна връзка и между
претърпените от ищеца вреди и бездействието на СО да поддържа в нормално
състояние пътната настилка. Поддържа, че не е доказана причината, довела до
падането на ищцата. Причина за травмата би могло да бъде невниманието на ищцата.
В случай, че съдът приеме, че е налице причинно – следствена връзка между
бездействието на СО и настъпилия вредоносен резултат, счита, че присъденото
обезщетение следва да се намали. Счита, че обезщетение в размер от 2 000 лв. е
необосновано завишено, което води до нарушаване на чл.52 ЗЗД, съгласно който
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Поддържа, че
в обжалваното решение съдът не е посочил критериите, въз основа на които е
определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не е извършил
преценка на същите в съвкупност.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищцата Р.Н.Н. – К., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по
делото са доказани всички елементи от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на ответника. За да е налице причинно – следствена
връзка по смисъла на чл.45 и ЗЗД и сл., следва настъпилото увреждане да е
закономерна, устойчива, адекватна нормална, типична последица от осъществено
вредоносно поведение – действие или бездействие. Бездействието на общината по
обезопасяване и поддържане на пътното съоръжение е довело до конкретния
противоправен резултат – удряне на ищцата в необезопасен кол. Счита, че този
сблъсък е закономерна, адекватна, присъща последица от това, че на място,
предназначено за интензивно движение на пешеходци – тротоар, е допуснато от
ответника да съществува препятствие, съществуването на каквото на конкретното
място е правно недопустимо и съществуването му застрашава безопасното движение
на пешеходците, които е предвидено да минават, там, където е поставено
препятствието. По делото не се твърди и не се установява наличие на умисъл в ищцата
да се нарани в това препятствие. С оглед на това счита, че наличието на
причинно – следствена връзка е доказано по делото. Последващото усложнение не
изключва наличието на причинно – следствена връзка. Усложненията на образувания
хематом не са въведени от ищцата като елемент от основанието на иска.
Претендираните по делото болки и страдания са свързани със самия удари с
явяващите се като пряка последица хематомна формация, а не с последващото
усложнение на тази формация. Счита, че определеният от съда размер на
обезщетението за неимуществени вреди е съобразено с критерия за справедливост.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от третото лице – помагач „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, с който излага
съображения, че законосъобразно решаващият съд е приел, че няма отнощение към
дейността във връзка с поставянето и поддържането на процесното съоръжение.
Счита, че въззивната жалба на ответника е основателна.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 19.12.2017 г., към 16.00 ч., вървейки на бул.
„Христо Ботев“ в посока Министерство на земеделието, към светофара на площад
„Македония“, пред сградата на ДНСК и слон на „ОББ“ АД с административен адрес бул.
„********, се е ударила в колче, поставено в средата на тротоара, без никаква
функция, без законово или друго основание за това. Вървейки по тротоара, не е
очаквала да има препятствие по тротоара. В резултат на удара е изпитала силен
шок и болка, прималяло й и се строполила на земята. Малко след удара болките
започнали да се усилват още, а мястото се подуло и посиняло. Започнала да си
прави превръзки и компреси. През Коледно -Новогодишните празници не се
веселила, а търпяла болки и мъки от получената контузия. Тъй като травмата не
отшумявала, в първите работни дни потърсила лекарска помощ в спешно отделение
на МВР болница, където е била прегледана, както и е поставена диагноза за
увреждането: корем: супрапубично се установяват суфузии с обща площ окол 10 кв.
см. и подкожна формация с умерена плътност, суспектна за хематом с видима
големина около орех. След консултация с хирург е установено наличието на голям
подкожен хематом, който бил отстранен по хирургичен път. Към момента на
завеждане на делото възстановителният процес продължавал. Твърди, че през целия
период на възстановяването след настъпилото нараняване изпитвала болки, душевен
дискомфорт, не можела да води нормалния си живот, да се обслужва без
притеснение и без неудобство. Тротоарът е собственост на ответника, на
основание чл.3, ал.3 ЗП. По силата на чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища, към които са тротоарите, се осъществява от
общините. Като не е поддържала тротоара в изправно състояние, безопасно за ползването
му, ответникът носи гаранционно – обезпечителна отговорност за вредите, които
могат да настъпят при ползването на тротоара, причинени от неизпълнението на
задълженията на служителите й да поддържат в изправност съоръжението. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 2 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 19.12.2017 г. до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Счита, че не са налице
предпоставите за ангажиране на отговорността й. Ищцата не ангажирала
доказателства в подкрепа на твърденията си. Районът, в който са монтирани
процесните колчета, попада в обхвата на „Зелена зона“ – район „Христо Ботев“ и
отговорните лица са служител на „Ц.з.г.м.“ ЕАД. С оглед поставената на ищцата
диагноза, поддържа, че в организма е съществувала инфекция, довела до
възпалителния процес. Счита, че ищцата е проявила невнимание. С оглед на това
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди би довело до неоснователно
обогатяване на ищцата за сметка на ответника. В условията на евентуалност
счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Третото лице – помагач на ответника „ЦНТЪР ЗА ГРАДСКА
МОБИЛНОСТ“ ЕАД, оспорва предявения иск. Твърди, че дейността на служителите на
дружеството нямат нищо общо с процесното съоръжение, довело до процесното
увреждане. Дружеството не е поставило описаното в исковата молба антипаркинг
стълбче по средата на тротоара на бул. „Христо Ботев“. Заявените в исковата
молба увреждания не се намират причинно – следствена връзка с дейността,
осъществяван от дружеството, поради което не носи отговорност за тях. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
От заключението на вещото
лице д-р Д.К.по изслушаната съдебно – медицинска експертиза се установява, че в
резултат на настъпилия на 19.12.2017 г. инцидент ищцата е получила травма,
която е довела до кръвонасядания в зоната на супрапубичната (долната
най-ниска част на корема), на площ
от около 10 кв. см. , както и подкожна формация с големина на орех, суспектна
за хематом. При хоспитализацията си в МИ на МВР за 4 дни, 2 седмици след
злополуката: 04.01.2018 г. – 08.01.2018 г., този хематом е диагностициран като
флегмон (гнойна колекция), с размери около 8 см. в диаметър, наложил оперативно отстраняване.
Медико - биологичната характеристика на получената от ищцата травматична увреда
е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмирането на
кожата, причиняващо охлузвания – нарушаване целостта на епидермалния слой,
както и кръвонасядания – образуване на подкожни колекции от кръв, спадат към
повърхностните травми като степен. При ищцата първоначалните кръвонасядания са
се усложнили с развитието на инфекция, довела до образуването на флегмон с
размери около 8 см. в диаметър. Този ход на заболяването е остро протичане на
локалната инфекция. Флегмонът е бил
оперативно отстранен с евакуирани окол 30 мл. гной. Направен бил ливаж и
поставен дрен, както и стерилна превръзка. Взет бил материал за хистологично
изследване, който показал щама „ентерококус фекалис“. Дадено е мнение за
временна неработоспособност, като не е представен по делото болничен лист.
Възстановяването от конкретното инфекциозно усложнена травма при навременно и
адекватно лечение и липса на последващи усложнения е до 30 дни. По делото няма
данни за друго усложнение. Вещото лице приема, че настъпилата злополука е
резултат от пряк удар в или с твърд предмет или повърхност и може да се получи
включително и про описания в исковата молба начин. Вещото лице е посочило, че
може само да се предполага за конкретната причина на настъпилото инфекциозно
усложнение с фекален ентерокок при ищцата. Най-честата причина е несъблюдаване
на хигиената на травматичната увреда, когато се касае дори за невидимо с просто
око нарушение на целостта на кожата, каквито са охлузванията, самолечение и
липса на стеричност, пипане и смяна на превръзки само след повърхностно
измиване на ръцете или когато самият предмет на удара е бил заразен по ред
причини с този инфекциозен причинител. От приложената по делото медицинска
документация не се установява ищцата да страда от смущения в съсирването на
кръвта, увреждане на кръвоносните стени, промени в тромбоцитите. Дори и да е
страдала от такива заболявания, то те нямат пряко отношение към възникването на
инфекцията и нейното протичане. Не се установява също така ищцата е страдала от
други заболявания преди злополуката включително на опорно – двигателния и
вестибуларния апарат, мигрена, остеопороза и др. Механизмът на кръвонасяданията
е директен или тангенциален удар в/с твърд предмет или повърхност, като те се
съчетават най-често и с охлузвания на кожата над тях. Степента на неусложнените
такива травматични увреждания е най-ниската, не налагаща хоспитализация и
оперативно лечение. При поява на такова, степента е завишена до остро
протичане, налагаща намеса на специализирана медицинска помощ в болнично
заведение.
От показанията на разпитания
пред СРС свидетел В.В.К.– съпруг на ищцата, се установява, че си спомня за
процесния инцидент. Тогава имал среща с ищцата 10-15 м. по – надолу от мястото
на събитието. Ищцата идвала от техния апартамент, който се намирал на гърба на
Министерство на земеделието. Имали уговорка да се срещнат в 16.00 ч. ищцата се
движила нормално, без да се разсейва, без да говори. В един момент се свлякла
на алеята, превила се на две от болка. Затичал се към нея и забелязал, че точно
до нея имало колче от вида на антипаркинг колчетата. То било поставено по
средата на тротоара. Височината на колчето била на нивото на слабините й,
защото точно там се ударила. Веднага след инцидента отишли в офиса на
свидетеля, за са й помогне, да си почине. Изпитвала много силна болка. Мястото
на удара започнало да се подува, да посинява. Ищцата изпила обезболяващото,
защото изпитвала много силна болка. Инцидентът настъпил на 19.12.2017 г.,
непосредствено преди празниците. Отказали екскурзия, която планирали през
цялото време ищцата изпитвала силни болки и приемала обезболяващи средства.
Първоначално смятали, че всичко ще отмине и затова не потърсили лекар. Тъй като
болката не отминала, а се задълбочила, потърсили лекар. Мястото се подуло още
повече и започнало да се събира течност. През целия период била напрегната, не
могли да празнуват именния му ден, както правели всяка година. Приятелите му си
тръгнали, щом видели, че ищцата се чувства зле, че много я боли и страда.
Веднага след Нова Година потърсили лекарска помощ, тъй като нещата се
усложнили. Установено било, че има сериозни увреждания и се налага оперативно
лечение. След операцията ищцата се оплаквала от болки. И понастоящем се
оплаквала понякога от болки. В ищцата се насадил психически страх от случилото
се. В ежедневието си изпитвала страх да не я заболи отново и да не нарани
отново мястото. Останали белези възстановявала се поне до лятото. Не ходели
никъде, защото имала назначени процедури, ходели за смяна на превръзки.
Изпитвала притеснения и от почивката им на море, тъй като раната не била
зараснала, както и имала белези.
Пред СРС е разпитана и
свидетелката Л.Я.Н.. От показанията й се установява, че познава ищцата то 5-6
години, били в близки отношения. Тя била съпруга на неин колега, с когото се
познават от 15 години. Имали приятелски отношения. Свидетелката знаела за
инцидента, който настъпил преди Коледните празници. Ищцата дошла заедно със
съпруга си до офиса, в който работела. Видимо не се чувствала добре, изпитвала
силни болки, мястото на удара било подуто и посиняло. Всяка година на 01.01. се
виждали със съпруга на ищцата, който празнувал имен ден. След инцидента отишли
на гости, но ищцата не се чувствала добре. По – късно се чула по телефона с
ищцата и разбрала, че й предстои оперативна интервенция във връзка с
отстраняване на образувание, възникнало след удара. Ищцата била 2 – 3 дена в болница.
Свидетелката я посетила. Изпитвала болки.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице
е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на
вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД,
съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това
не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да
се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се приеме, че ищцата
се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на
възложител на работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата
отговорност е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на
други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при
или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника
има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на
работата. С оглед на това доводите на жалбоподателя за необходимостта от
доказване на виновно поведение от страна на възложителя се явяват
неоснователни.
Жалбоподателят поддържа, че по
делото не е доказано наличието на причинно - следствена връзка между
уврежданията на ищцата и настъпилия инцидент. За установяването на това
обстоятелство пред СРС е изслушана съдебно – медицинска експертиза, както и са
ангажирани свидетелски показания. Вещото лице д-р Д.К.е обосновал извода, че
процесното травматично увреждане на ищцата е настъпило при пряк удар в или с
твърд предмет или повърхност и може да се получи включително и по начина,
описан в исковата молба. Експертното заключение не е оспорено от страните.
Същото е обстойно и задълбочено обосновано, като вещото лице е съобразило
всички ангажирани по делото доказателства относно здравословното състояние на
ищцата. Ето защо съдът го възприема изцяло. В тази насока са и показанията на
свидетелите Васил К.и Л.Н.. Свидетелят К.е очевидец на инцидента, като
показанията му изцяло кореспондират със експертното заключение и останалите
ангажирани по делото доказателства. Свидетелката Начкова е видяла ищцата
непосредствено след инцидента, както и има преки наблюдения относно състоянието
й след това – при посещението си на 01.01.2018 г., поддържала е и контакти по
телефона с ищцата. Съдът възприема показанията на свидетелите, ценени по реда
на чл.172 ГПК, тъй като те са логични и последователни и изцяло кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства. Свидетелите са дали показания
относно лично възприети от тях факти. По делото не са ангажирани доказателства,
които да разколебават доказателствената им стойност или да ги опровергават.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че ищцата е изпълнила доказателствената си тежест, разпределена с
съставения по реда на чл.146 ГПК доклад на делото, да докаже наличието на пряка
причинно – следствена връзка между процесния инцидент и настъпилото травматично
увреждане. С оглед на това доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват
неоснователни.
По делото не са ангажирани
доказателства, че ищцата е проявила невнимание или разсеяност, в резултат на които
да е настъпил процесния инцидент. Увреждането е настъпило на тротоар, където
ищцата се е движили правомерно, съобразно изискването на чл.108, ал.1 ЗДвП. Не е
налице задължение да предвиди, че в средата на тротоара е поставено
необезопасено и необозначено препятствие, от което тя следва да се пази и да
съобрази движението си по тротоара с неговото местоположение. Ето защо доводите
на жалбоподателя за наличие на съпричиняване от страна на ищцата са
неоснователни и не са подкрепени с никакви доказателства по делото.
Жалбоподателят релевира доводи за
неправилно определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като счита същото за завишено.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла
на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
По делото се установи, че в резултат
от настъпилия на 19.12.2017 г. инцидент ищцата е получила травматично
увреждане, довело до кръвонасядане в долната част на корема, с обширна площ то
10 кв. м., както и образуване на подкожна формация с големина на орех,
суспектна за хематом. Травмата е причинила на ищцата силна болка, която е
продължила във времето, както и е причинила значителен дискомфорт. Отразила се
е негативно върху начина на живот на ищцата, върху възможността й да общува с
приятелския й кръг след настъпване на травмата. Не се установиха трайни
последици от инцидента. От значение е обстоятелството, че ищцата не поддържа
искане за обезвреда на неимуществените вреди, настъпили в резултат на
последвалото усложнение в здравословното й състояние, по повод на което е
извършена оперативната интервенция.
Предвид изложеното, съобразявайки се с
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на увреждането, обстоятелството,
че жалбоподателката е била в активна, трудоспособна възраст към датата на увреждането
– 47 г., както и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният
съд счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 2 000 лв., което
ще възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от нея болки и страдания
във връзка с получените при процесното травматично увреждане, без оглед
настъпилото усложнение от него.
Жалбоподателят
не е релевирал оплаквания относно наличието на задължение в негова тежест,
произтичащо от чл.167, ал.1 ЗДвП, да поддържа в изправно състояние
стопанисвания от него път, да сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най - кратък срок, което задължение се прилага и по
отношение на тротоарите към пътното платно. Ето защо и на основание чл.269 ГПК
това обстоятелство е извън пределите на въззивния контрол, поради което не
следва да се обсъжда по същество.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че предявеният иск е изцяло основателен.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят
сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на
1 000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство за настоящата съдебна инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76004 от 24.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 4871/2018 г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, ул. „*******да
заплати на Р.Н.Н. – К., ЕГН **********, с адрес ***, п.10 и със съдебен адрес ***
– адв. Г.М., сумата от 1 000
(хиляда) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, ЕИК*******, с адрес на управление *** и
съдебен адрес *** – адв. М.Г..
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.