Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

Гр. Велинград , 25.06.2020 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1378 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно осн. чл.213,ал.1, изр.1 от КЗ /чл.410, ал.1 КЗК/, във вр. с  чл.49  и вр.с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Тодор Александров” № 18, представляван от изпълнителните директори Д.Т. и Н.Г.,чрез процесуалният им представител юриск. К.Захариев, срещу Ц.Е.М. ***.   

Предявени са ОСОИ за осъждане на Ц.Е.М. ***, да заплати на ЗК „Уника“ АД сумата от 2989.81лв, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2019г. до окончателното плащане на задължението.

 

В  исковата молба се твърди, че на  29.06.2015 год. на ул. Г.Славеев, гр. Ракитово, Ц.Е.М., като водач на лек автомобил „Фолксваген", рег. № РА 8416 ВВ, става причина за реализиране на ПТП и виновно причинява вреди на лек автомобил "Дачия", рег.№ РА 7162 ВР, собственост на "Голдън Агро Къмпани" ЕООД. За настъпилото ПТП е съставен протокол №1270156 от 19.06.2015г. от органите на МВР.

На 30.06.2015г. в ЗК "Уника" АД е постъпило уведомление за щета на МПС, тъй като към момента на ПТП "Дачия", рег.№ РА 7162 ВР е било застраховано при ищеца по застраховка "КАСКО на МПС" - застрахователна полица № 15108170013 със срок на застрахователно покритие от 19.02.2015 г. до 18.02.2016 г.

Причинените от цитираното ПТП вреди били подробно описани в Опис на щетите на МПС от 30.06.2015г., приложен към доказателствена част на искова молба. Щетите по увреденият лек автомобил били отстранени в сервиз на "АУТО 1" АД. В тази връзка застрахователя образувал щета с №15111080008. Стойността на ремонта на увреденото МПС възлязла на 2 989.81 лева. Сумата  била надлежно изплатени от застрахователя на сервиза изпълнил ремонта с преводно нареждане от 06.04.2016г.

Твърди още, че всички посочени вреди били виновно причинени от водача на лек автомобил „Фолксваген" с рег.№ РА 8416 ВВ - Ц.Е.М.. Освен това към момента на ПТП, съгласно справка в гаранционния фонд и съгласно официалния протокол за ПТП, автомобилът, управляван от ответника, не е разполагал с валидна гражданска отговорност на автомобилистите,.

С оглед на горното за Застрахователна компания "Уника" АД възникнал правния интерес от подаване на настоящата искова молба.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да бъде осъден ответника Ц.Е.М., ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания "УНИКА" АД,  сумата от 2989.81 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2019г. до окончателното плащане на задължението.

 В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. Костадин Узунов от АК-Пазарджик. В него намира иска за допустим, но неоснователен и го оспорва по основание и размер. Излага следните съображения:

За да е основателен иска, следвало да са налице кумулативно две условия, а именно: ответника да е участвал в ПТП, което е възникнало в резултат на негово виновно поведение, като към този момент, същият не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че възникването на ПТП е по вина на водача на л.а. „Дачия” с рег.№ РА7162 ВР - Емил Момчилов Милев, паркирал МПС в нарушение на правилото на чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, което било и в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.

Константната била съдебна практика на ВКС несъмнена, относно необходимостта от доказване на вината и причинно-следствена връзка при деликтно правоотношение по чл.45 ЗЗД и намирала своето потвърждение в Определение № 484 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 1058 / 2018 г. на ВКС, 4-то гр. отделение. Изразеното от върховните съдии становище в посочения съдебен акт, най-общо се свеждало до следното: 1.Причинната връзка не се предполага и трябва да бъде доказана, тъй като само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства; решаващите изводи не могат да се основават на предположения. 2.Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена причинна връзка с вредите на пострадалия. 3. Всички елементи от фактическия състав при непозволено увреждане се доказват във всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца, който следва да установи противоправно действие или бездействие причинило вредите и причинна връзка между поведението и вредоносния резултат.

В настоящия казус вината на ответника не била доказана, както и причинно-следствената връзка от негово виновно поведение с настъпилите вреди. Не били налице релевантни обстоятелства по чл.300 ГПК.  Намира искането за заплащане на съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение с включено ДДС за неоснователно, тъй като ответника с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото (арг. чл.78, ал.2 ГПК), защото с настоящата ИМ за първи път същия узнавал за наличието на такава претенция към него, което е в резултат на проявена липсата на валидно удостоверяване за получената от него регресна покана, т.к. същата не била получена от ответника и нямало данни за връчването й /видно от пратка на „Европът” № **********/15.06.2016г., от която не става ясно какъв е изпратения „документ” по щета №15111080008. Поканата била адресирана до настоящия адрес на ответника, но не била получена от него (отрицателен факт, които не следва да се доказва от ответника). Ако същият е бил уведомен коректно от застрахователя(ищеца), би могъл да има друго процесуално поведение. В тази връзка, неоснователна била и исковата претенция за заплащане на законова лихва от датата на увреждането. Същата, евентуално би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата молба.

По тези съображения се иска отхвърля не иска, както неоснователен. Претендира и разноски, до размера на доказването им.

В о.с.з. ищецът  подържа иска с писмена молба, и иска уважаване на същия,  като   прави и  изявление делото да се гледа в негово отсъствие.

В о.с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.Узунов, оспорва иска подържа възраженията си, с подробни съображения в защита.  

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното: 

          

От Протокол за ПТП № 1270756 се установява, че възникнало ПТП на 29.06.2015г. около 17:10 часа, в гр.Ракитово на ул.“Г.Славеев“. Въпросното ПТП е възникнало като по ул.“В. Левски“ в гр.Ракитово, се движел лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № РА 8416 ВВ, управляван от Ц.Е.М.,*** предприел маневра „завой на дясно“, качил се на десния тротоар на ул.“Г.Славеев“ и с дясната си част автомобила ударил паркираното на улицата МПС „Дачия” с рег.№ РА7162 ВР, собственост на собственост на "Голдън Агро Къмпани" ЕООД, управлявано от Емил Момчилов Милев.  В резултат на което ПТП са причинени щети на лекия автомобил „Дачия” с рег.№ РА7162 ВР.

Установява се също, че към момента на настъпване на това ПТП, ответникът Ц.Е.М. е управлявал своето МПС без да има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или друга застраховка.

От своя страна собственикът "Голдън Агро Къмпани" ЕООД на увреденото при ПТП МПС -„Дачия” с рег.№ РА7162 ВР е имало сключена а имуществена застраховка ГО в Булстрад, с период на покритие 06.11.2014г. - 06.11.2015г.

От представената Застрахователна полица № 15108170013 е видно, че собственикът "Голдън Агро Къмпани" ЕООД на увреденото при ПТП МПС -„Дачия” с рег.№ РА7162 ВР е имало сключена застраховка „Каско“ със Застрахователна компания "УНИКА" АД, с период на покритие 19.02.2015г. - 18.02.2016г.

Във връзка с това ПТП и въз основа на Уведомление за щета на МПС, собственикът "Голдън Агро Къмпани" ЕООД се е обърнал към застрахователя по застраховка „Каско“ – ЗК "УНИКА" АД, за заплащане на застрахователното обезщетение за получените при ПТП-то увреди. Образуване е при ищеца преписка щета № 15111080008. При извършения оглед на увреденото МПС е съставен опис на щети на МПС от 30.06.2015г. по щета № 15111080008, според който са констатирани следните щети: 1. Калник заден ляв панел, с деформация 3; врата задна лява – боя; броня задна – боя; стоп ляв –п.

С приемателен протокол от 04.01.2016г. ищеца, в качеството си на застраховател е предал на доверения си сервиз „Ауто 1“ АД – Пазарджик, автомобила „Дачия” с рег.№ РА7162 ВР за ремонт, във връзка с негово преписка щета № 15111080008. С протокол от 05.02.2016г. след извършен ремонт „Ауто 1“ АД – Пазарджик е върнал автомобила на застрахователя.

За извършения ремонт доверения сервиз „Ауто 1“ АД – Пазарджик е издал на ЗК "УНИКА" АД  фактура № **********/09.02.2016г. за сумата от общо 2989,81лв. с ДДС.

А с приемо-предавателен протокол от 05.02.2016г. сервиза е върнал отремонтирания автомобила на собственика  "Голдън Агро Къмпани" ЕООД- гр.Батак.

По делото е представени още един  Приемателен протокол от 12.12.2016г. , според който по същата преписка щета № 15111080008, същото МПС -„Дачия” с рег.№ РА7162 ВР е предадено за ремонт на сервиза „Ауто 1“ АД – Пазарджик.  Няма данни за това какво друго е ремонтирано на автомобила.

С Решение № 1/04.04.2016г. на ищеца ЗК "УНИКА" АД  по щета № 15111080008 е одобрена за заплащане на сервиза сумата от 2989,81лв.

С преводно нареждане от 04.06.2016г. /л.26/ е изплатена по щета № 15111080008 на извършилия ремонта сервиз „Ауто 1“ АД – Пазарджик, сумата от 2989,81лв.

От представената Регресна покана /л.27/ се установява такава да е съставена от ищеца  ЗК "УНИКА" АД, адресирана до ответника Ц.Е. Медев, с която последния се кани, във връзка с Протокол за ПТП № 1270756 от 29.06.2015г. и нанесените  по материални щети, установени по щета № 15111080008, за заплати сумата от 2989,81лв.- регрес по щетата, която застрахователя е изплатил. Пратката е изпратена на ответника Ц.М. /вижл.29/, а и същия е уведомен за нея на 15.06.2016г. на тел. **********., посочено в графа предал.

От представената Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“  за МПС с рег. № РА 8416 ВВ, което било управлявано от ответника, се установява че към дата 25.10.2017г. няма активна застраховка „ГО“. Според същата справка за това МПС е имало сключена застраховка „ГО“ изтекла на 12.01.2010г. След което е сключена следваща такава на 20.07.2017г.

При което безспорно се установява, че към момента на възникване на ПТП на 29.06.2015 г., за управлявания от ответника автомобил, който е и негова собственост, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е приета и неоспорена от страните САвТЕ от 06.03.2020г. изготвена от в.л.В.М.. Видно от заключението и дадените от в.л. разяснения при изслушване на заключението се установява следното: според протокол за ПТП е възникнало ПТП на 29.06.2015г. около 17:10 часа, в гр.Ракитово на ул.“Г.Славеев“. Механизма на настъпването му е следния: управлявания от ответника М. л.а. „Фолксваген“ с рег. № РА 8416 ВВ се движил по ул.“В. Левски“ в гр.Ракитово, която е наклонена. Като достигнал до Т-образното кръстовище с ул.“Г.Славеев“ предприел маневра завой на дясно. Вместо обаче след завиването да продължи движението си по уличното платно на ул.“Г.Славеев“, се качил на левия тротоар на тази улица. Там на тротоара преустановил движението си и спрял успоредно на паркирания на улицата автомобил МПС -„Дачия” с рег.№ РА7162 ВР, след като  преди да спре го ударил. Според вещото лице М., предвид спирането на управлявания от ответника автомобил на тротоара и успоредно на паркираното МПС, е много вероятно целта на маневрата да е била ответника да паркира своята кола на тротоара. И тъй като този тротоар бил с ширина малко по-вече от 2 метра, не съобразил това обстоятелство и е предизвикал ПТП-то, за което няма данни да е настъпило поради механични повреди на  л.а. „Фолксваген“.

С същото съдебно заседание ответникът заявява, че е искал да завие на дясно, но не успял, тъй като не му стигнало разстояние. Тъй като видял, че вероятно ще удари паркирания автомобил челно, за да избегне такъв удар се качил на тротоара.

Предвид това изявление на ответника, в.л. М. дава разяснения, че отразеното в протокола за ПТП – при извършване на маневра „завой на дясно“ управлявания от ответника автомобил се качил на тротоара, тъй като е загубил контрол върху управлението.

Според заключението по САвТЕ, настъпилите повреди по  увреденото МПС -„Дачия” с рег.№ РА7162 ВР  са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. А уврежданията са следните: Калник заден ляв панел, с деформация; врата задна лява – охлузена; броня задна –охлузена; стоп ляв –счупен.

Стойността на щетите е следната: По следни пазарни цени към момента на настъпване на ПТП – 959,69лв. с ДДС, включващи 405лв. за нови части : нов ляв стоп, тампони за полимер и държач за броня, таймер-полимер, полимер уплътнителна маса и боя и материали и 394лв. тенекеджийски, бояджийски услуги и труд.  За същите материали, услуги и труд стойността на щетите изчислени по Методиката за уреждане на претенции за обезщетения на вреди, използвана от застрахователите стойността на щетите е 690,41лв.

Вещото лице е установило, че при възстановяване на увреденото МПС „Дачия” с рег.№ РА7162 ВР е вложен нов калник на цена 1525,37лв., с включено време за демонтаж и монтаж. Това не съответствало на оценката по „Опис-щета“ на застрахователя, тъй като според нея е заложен само ремонт на калника /като е посочена степен 3 на увреждането/, а не подмяна с нов калник. 

Видно от Допълнително заключение по САвТЕ стойността на нанесените на увреденото МПС щети, съобразно фактурата на ремонтиращия сервиз е общо 2989,33лв. с ДДС, в която е заложен нов калник на стойност 1525,37лв.и в резултата стойността на нови части и материали е 1931,11лв., а на услуги и труд е 560,0лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Според чл.410, ал.1, т.1 от КЗ /в сила от 1.01.2016 г./  С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

Към момента на настъпване на въпросното ПТП - 29.06.2015 г., е действал отменения КЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 213, ал.1, предл.1 от КЗ (отм.) –„с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне“. Следващите предложения на чл.213 от КЗ /отм/ не могат да намерят приложение в случая, тъй като касаят хипотезите на сключена от причинителя на вредата застраховка "Гражданска отговорност", кавато в случая не се установява да е имало. Към датата на изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца -  04.06.2016г. е действал вече новия КЗ в сила от 1.01.2016г., но текста на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е идентичен с този на чл.213 от КЗ /отм/.

Суброгационното право на застрахователя по имуществена застраховка, уредено в разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.), се свежда до правото на застрахователя, след плащане на застрахователното обезщетение, да встъпи в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Общият състав на суброгационното право на застрахователя е очертан в разпоредбата на чл. 213 КЗ и намира приложение при всички видове имуществено застраховане, доколкото законът не предвижда друго.

За основателността на предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл.154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди и 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори същата, в случай че я оспорва.

В случая се установява наличие и на трите предпоставки, а именно: за МПС -„Дачия” с рег.№ РА7162 ВР, увреден при процесното ПТП е имало сключена застраховка „Каско“ със Застрахователна компания "УНИКА" АД с период на покритие 19.02.2015г. - 18.02.2016г.; настъпилото на 29.06.2015г. ПТП е в резултат от деликтно поведение на ответника по иска, който докато е управлявал автомобила си „Фолксваген“ с рег. № РА 8416 ВВ, при извършване на маневра „завой на дясно“ е загубил контрол върху управлението му и вместо след завоя да продължи движение по дясното платно на ул.“Г.Славеев“ се е качил на отсрещния ляв тротоар на същата улица, като при това предвид малката ширина на тротоара е ударил паркиралото на улицата МПС-„Дачия”.

До колкото съгласно разпоредбата на чл.0, ал.1 от ЗДвП „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, а навлизането на управляваното от ответника МПС в тротоара до насрещното на неговото движение пътно платно, вместо в дясното плътно, по което е следвало да продължи движението си след завоя на дясно, само по себе си говори достатъчно за загуба на контрол върху управлението.  И тъй като нарушаването на правилата за движение винаги е противоправно поведение, а вината се презюмира, то съдът намира за доказан и този елемент от фактическия състав.

Описаният в констативния протокол механизъм на ПТП се потвърждава от заключението на приетата в хода на делото съдебна автотехническа експертиза,  неоспорена от страните. С оглед на установеното съдът приема, че извършеното от деликвента действие е в нарушение на приложимите разпоредби на ЗДвП и съответно е противоправно.

Действително ответникът е оспорил наличието на негова вина за настъпването на процесното ПТП, но от него в тази насока не са ангажирани каквито и да било доказателства, дори в посока на твърденията му, че увреденото МПС е било паркирано на по малко от изискуемото се до кръстовището отстояние. При което не оборена материалната доказателствена сола на Протокол за ПТП, съставен от надлежен орган –РУ на МВР и в кръга на компетенциите му, в който подобно обстоятелство не е отразено. В случая от значение е и факта, че ПТП-то е реализирано чрез сблъсък с паркиран автомобил, при което и при липса на данни за това да е паркиран в нарушение на изискванията на ЗДвП, не може и да става въпрос за някакъв принос на увредения.

От САвТЕ се установява по базспорен начин наличие на пряка причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания на  застрахованото при ищеца МПС -„Дачия”.

Установи се също, че ищеца е отремонтирал автомобила и е заплатил стойността на ремонта. С което предпоставката за упражняване на регресното право на застрахователя – да е заплатил обезщетение на пострадалото лице, е доказана.

Основателно съдът намира възражението на ответника досежно стойността на заплатеното обезщетение за вреди от ищцовото дружество, поради следното: По делото се установява, че ищеца, като застраховател е изплатил сума от 2989,33лв., за отстраняване на причинените от ищеца вреди.  В тази сума се включва замяна на калник с нов и труд и време за демонтаж и монтаж на калник.

Същевременно обаче при извършения от застрахователя оглед и съставения от него опис на щети, е отразено, че калникът следва да бъде отремонтиран, а не да се заменя с нов, както е направено. При което в разрез със собствените си констатации, ищеца е одобрил издадената от ремотиращия сервиз „Ауто1“ АД – фактура за цялата сума от 2989,33лв.

Предвид изложеното и като съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, 1-во т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., настоящият състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.

Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, съобразно нормата на чл. 429 КЗ във връзка с чл. 400, ал. 1 КЗ във вр. с ал. 3, като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователен договор не е уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество.

Видно от заключение по САвТЕ, стойността на вредите нанесени на увреденото МПС „Дачия“, определена по средни пазарни цени е 959,69лв. с ДДС. Въз основа на горното се налага извода, че при установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя се дължи обезщетението в размер на действителната стойност на увреденото имущество, включващо всички разходи, необходими за възстановяването му в същия вид и качество.  В тях не следва да се включва стойност за закупуване на нов калник, тъй като същия е предвиден единствено за ремонт.

Горните така установеното от фактическа страна и по изложените съображения съдът намира регресния иск на ищеца ЗК "Уника" АД , за частично основателен до размера на сумата 959,69лв., представляваща стойност на изплатеното от застрахователя  застрахователно обезщетение, за нанесени щети върху МПС „Дачия“, в резултата на възникнало на 29.06.2015 год. на ул. Г.Славеев в гр. Ракитово ПТП, причинено от ответника Ц.Е.М., като водач на лек автомобил „Фолксваген", която и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -25.01.2019г. до окончателното изплащане. А над този размер до пълния претендиран такъв от  2989,33лв., както и за законната лихва върху разликата, искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на направените разноски: за държавна такса, САТЕ и юрисконсултско  възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, каквото са претендирани с молба от 11.03.2020г., съобразно представен списък по чл.80 ГПК и са в размер на общо 679,59лв., включващи 119,59,58лв. –ДТ, 260лв. за САТЕ и 300лв. юриск.възнаграждение. По съразмерност с уважената част от иска на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 218,17лв., която и сума ще се осъди ответника да му заплати.

Неоснователно съдът намира искането на ответника да не се присъждат разноски на ищцовото дружество, тъй като не бил станал причина за завеждане на настоящото дело, понеже не бил получил регресната покана на застрахователя. Съобразно чл.78, ал.2 от ГПК когато ответникът не с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тоест необходимо е наличие едновременно и на двене предпоставки, да не станал ответника причина за завеждане на делото и да признае иска. В случая втората предпоставка не налице, тъй като ответника не само не признал иска, но и го е оспорил. Ето защо и не може да се ползва от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, предвид изхода от спора ответникът има право на разноски, по съразмерност с отхвърлената част от иска. Представляван е от адвокат и е представил доказателства за направени разноски за адв. възнаграждение в размер на 450лв. Ето защо и ответникът ще се присъдят разноски в размер на 305,53лв., по съразмерност с отхвърлената част от иска, които ще се осъди ищецът да му заплати. 

Мотивиран от горното съдът,

                                     Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Ц.Е.М. ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Тодор Александров” № 18,  сумата от 959.69 лв. /деветстотин петдесет и девет лева и 69ст./ - главница, представляваща стойността на платеното обезщетение от застрахователя  по застраховка „Коско“ с ЗП № 15108170013, за причинените при ПТП настъпило на на 29.06.2015г. около 17:10 часа, в гр.Ракитово на ул.“Г.Славеев“, на увреденото лице щети на автомобил марка МПС --„Дачия” с рег.№ РА7162, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-25.01.2019г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска над този размер до пълния претендиран такъв от  2989,33лв., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц.Е.М. ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Тодор Александров” № 18,  СУМАТА от 218,17лв. /двеста и осемнадесет лева и 17ст./ -разноски по делото по съразмерност.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “УНИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Тодор Александров” № 18, да заплати на Ц.Е.М. ***, СУМАТА от 305.53 лв. /триста и пет лева и 53ст./ -разноски по делото по съразмерност.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)