№ 76010
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20251110123073 по описа за 2025 година
намери следното:
намери следното: на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от
Б.Е.Д., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** против В. Д. П.,
ЕГН: ********** адрес с. *** за парично вземане по договор за паричен заем
№ *** от 06.01.2022 г., сключен между тях в размер на: 1100 лева – главница,
договорна лихва в размер на 145,25 лева, такса за закупено динамично
плащане в размер на 491,13 лева, такса за закупено бързо разглеждане в размер
на 303,62 лева, неплатени такси за събиране на вземането в размер на 720
лева, обезщетение за забава в размер на 403,90 лева и законна лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
На 06.01.2022 г., Б.Е.Д., ЕИК ***, като заемодател и В. Д. П. като заемател са
сключили Договор № *** за предоставяне на заем на парична сума. При
сключване на договора заемателят е закупил пакет от допълнителни услуги,
както следва: разглеждане на искането му в кратки срокове, възможност за
отлагане на заплащане на вноски. Тъй като заемателят не е изпълнил
задължението си, кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на
вземането в общ размер от 720 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът
следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която се
позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава, а
депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се
намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
От фактическите твърдения, изложени от Б.Е.Д. в подаденото заявление, се
установява, че претендираните вземания произтичат от сключен договор за
паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
1
По отношение на претендираната сума за закупен допълнителен пакет от
услуги съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича това
вземане, директно противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според цитираната
разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито са всички
предвидени в пакета допълнителни услуги. Предвид твърденията на заявителя
съдът установява, че към момента на сключване на договора за кредит
претендираната сума за експресно разглеждане на заявлението за кредит е
била фиксирана по размер. Следователно тази сума не попада в хипотезата на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, противоречи на тази разпоредба и на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД е нищожна.
По отношение на претендираната сума за такса за извънсъдебно събиране на
сумата по кредита съдът намира, че посочената договорна клауза, от която
произтича вземането за такса за разходи директно противоречи на чл. 33, ал. 1
ЗПК. Твърденията в заявлението сочат, че уговорената предпоставка за
начисляване на такси и разходи е единствено забавата на длъжника. Според
цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо
валидността на уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи,
преценена с оглед на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК, води до извод
за нейната нищожност. Освен това конкретната уговорка противоречи и на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер. От изложеното в
заявлението не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Кредиторът може да събира само такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От твърденията в заявлението не може да
се направи несъмнен извод за такъв характер на начислената такса, доколкото
не се изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на
кредитополучателя. Както се посочи по-горе, таксите и разноските са
основани на забавата на длъжника, която е последица от договорно
неизпълнение и не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.
1 ЗПК.
Поради всичко гореизложено настоящият състав счита, че клаузата на
договора – предмет на настоящото дело, на основание на която е начислена
такса за закупен пакет от допълнителни услуги, както и тази, на основание на
която са начислени разходи за извънсъдебно събиране на вземането, са
нищожни, не обвързват длъжника по този договор и не следва да бъдат
включени в заявената заповед за изпълнение. Що се отнася до останалите,
посочени в заявлението вземания, не са налице основания за отказ за издаване
на заповед за изпълнение и такава следва да се издаде.
Искането за присъждане на разноски не следва да се уважава в цялост. Чл. 13,
т. 2 НЗПП, поставен в раздел I на Наредбата – Първична правна помощ –
препраща към чл. 21, т. 1 и 2 ЗПП – правна помощ за постигане на
консултация или документи за завеждане на дело. Следващите две точки от
закона предвиждат процесуално представителство или производство при
задържане. Логическото тълкуване на тези разпоредби води до извода, че
правната помощ по реда на чл. 21 ЗПП, а оттам и по реда на чл. 13, т. 2 НЗПП
се отнася за искови, а не за заповедно производство. Аргумент в подкрепа на
този извод е и изричната разпоредба на чл. 26 НЗПП, която предвижда
2
отделен ред за определяне на възнаграждение за защита по заповедно
производство и която е поставена в изцяло различен раздел от чл. 13 НЗПП, а
именно Процесуално представителство по граждански и административни
дела. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 13 НЗПП е неприложима в
конкретното дело и разноски на това основание не следва да се присъждат.
Исканите разноски на основание чл. 26 НЗПП се явяват прекомерни спрямо
фактическата и правна сложност на делото и следва да се намалят до
минималния предвиден размер от 50 лева.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на Б.Е.Д., ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. *** против В. Д. П., ЕГН: ********** адрес с. *** за сумата от
491,13 лева – такса за закупен пакет динамично плащане, за сумата от 303,62
лева – такса за закупен пакет бързо разглеждане, за сумата от 720 лева –
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както и за търсени
разноски по заповедното производство за сумата над 50 лева до 150 лева на
основание чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в заявлението
суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3