Решение по дело №22/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     29.01.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и трети януари                                              две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: МАРИЯН ИЛИЕВ

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 22 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 448991-F483337 от 17.07.2019 година на Началник на отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на ИД на НАП/, с което на ”АДИКО - 77”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.П.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.185 ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА ”АДИКО - 77”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.П.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – град Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юристконсулско възнаграждение за явяване в съдебно заседание.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара Загора.

              

 

               

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 448991-F483337 от 17.07.2019 година на Началник на отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на ИД на НАП/, с което на ”АДИКО - 77”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.П.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.185 ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

                        В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за възнаграждение съобразно последните промени на ЗАНН.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На ”АДИКО - 77”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.П.К., ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 22.04.2019 година за това, че на 15.04.2019 година в 14.38 часа е извършена проверка в обект – бистро „Елина”, намиращо се в град Стара Загора, булевард „Цар Симеон Велики” № 222, стопанисван от жалбоподателя, на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство модел „DATECS-DP-150” с индивидуален номер DT 784470 и ИН на ФП 02784470. В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”, промяна на касовата наличност в размер на 54.57 лева, представляваща парични средства, в началото на работния ден в касата. Това се подкрепя от собственоръчно попълнен и подписан „въпросен лист” от Вероника Христова Сидерова, на длъжност сервитьор в заведението. Посочено е, че наличното в проверения обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. В тази връзка е посочено, че на основание чл.33, ал.1 от наредба Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите„служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В конкретния случай не е регистрирана чрез операцията „служебно въдени” суми промяната в касовата наличност в размер на 54.57 лева, представляваща парични средства, изведени от касата. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това визирано в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На дружеството, на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” към предвидения в закона минимален размер от 600 лева.

                        За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

        Не се спори по делото, че на посочената дата е извършена проверка на обекта стопанисва от дружеството жалбоподател, както и че при проверката е установена минимална касовата наличност в размер на 54.57 лева. Жалбоподателя не излага конкретни доводи доводи, за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Изтъкват се съображения и за прилагане на нормата на 28 от ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона, безспорно е установено административното нарушение, неговия извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Безспорно е установено описаното административно нарушение. Съдът, намира, че установената по безспорен начин касова наличност, представлява административно нарушение по  чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Несъмнено описаното фискалното устройство конструктивно притежава възможността да извършва операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, като съществен елемент от обективната страна на вмененото административно нарушение. От друга страна настоящата инстанция намира, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, чрез прилагането на нормата на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че самото нарушение е формално и е съставомерно и при липсата на вредоносен резултат. Законодателят със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изречение второ във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че дружеството не е допускало нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, не е достатъчно нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл. 93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административно-наказващия орган при реализиране на отговорността по чл. 185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален размер. В този смисъл решение № 156 от 19.05.2017 постановено по к.а.н.дело № 122/2017 година по описа на Административен съд град Стара Загора.   

                        Предвид претенцията на представителя на въззиваемия за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди юристконсулско възнаграждение към минималния предвиден размер от 100 лева.

                        Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: