Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016
гр. Горна Оряховица, 26.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 968 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че между „Креди йес“ ООД и ответника А.В.Ф., тогава с имена А.В. С., бил
сключен договор за паричен заем № 39470/18.04.2018 г., по силата на който
дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер 1 700 лв. при
договорна лихва за целия срок на договора (до 18.12.2019 г.) в общ размер
655,60 лв. Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави
заетата сума, а за ответника възникнало задължение за погасяването й на 20
месечни вноски, всяка от 117,78 лв. Сочи се, че ответникът заплатил
задълженията си по договора до вноската с падеж 18.10.2018 г. и до края на
срока на договора – 18.12.2019 г. не изпълнил задължението за погасяване на
остатъка от главницата и договорната лихва. Счита, че ответникът дължи и
обезщетение в размер на законната лихва върху непогасените главница и договорна
лихва от датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 14.11.2018 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.02.2020 г. в размер от 332,89 лв. Ищецът твърди, че по силата на приложение
№ 1 от 13.06.2019 г. към договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
28.03.2019 г. е придобил от „Креди йес“ ООД вземанията му по договора за
паричен заем, сключен с ответника. Твърди, че първоначалният кредитор го
упълномощил да уведоми ответника за цесията. Твърди, че на 17.06.2019 г. и на
29.06.2020 г. изпратил уведомителни писма до ответника за извършване на
цесиите, но те не били получени и прилагайки, съобщенията към исковата молба,
заявява, че ги връчва. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме
за установено съществуването на вземанията на ищеца по договор за потребителски
заем договор за паричен заем № 39470/18.04.2018 г., сключен между „Креди йес“
ООД и ответника, както следва: 1 301,03 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане; 344,70 лв. –
договорна лихва за периода от 14.11.2018 г. до 18.12.2019 г. и 332,89 лв. –
обезщетение за забава в плащането за периода от 14.11.2018 г. до 03.02.2020 г.,
за които е издадена заповед № 213/04.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 162/2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица. Претендира се и присъждане на сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
Ответникът А.В.Ф. не е подала отговор на исковата
молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, но в открито съдебно заседание се явява и
признава, че е сключен твърдения от ищеца договор за кредит. Признава още, че
кредитът не е погасен и са останали дължими суми в размерите, посочени от ищеца.
Сочи, че не е уведомена за извършената цесия и е разбрала това от исковата
молба.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение. Уважаването
им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване
на следните материалноправни предпоставки: възникнало правоотношение по сключен
договор за паричен заем № 39470/18.04.2018 г. между ответника и „Креди йес“ ООД
с твърдяното от ищеца съдържание; изпълнение на задължението на „Креди йес“ ООД
да предостави на ответника заетата сума; размерът на непогасения към
датата на падежа остатък от главница и договорна лихва; прехвърляне на вземането на „Креди йес“ ООД по процесния кредит на
ищеца по силата на договор за цесия и уведомяване на ответника за това.
Първите
три от така очертаните предпоставки за уважаване на претенциите не са спорни
между страните. Безспорно е, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между „Креди йес“ ООД и ответника бил сключен договор за паричен
заем № 39470/18.04.2018 г., по силата на който дружеството предоставило на
ответника паричен кредит в размер 1 700 лв. Съгласно уговореното в
договора, ответникът се задължил да заплаща на кредитора месечен лихвен процент
от 3,330 % или възнаградителна лихва от общо 655,60 лв. за целия срок на
договора. Ответникът се задължил да върне на кредитора заетата сума, ведно с
възнаграждението на двадесет погасителни вноски от по 117,78 лв. всяка, първата
от която дължима на 18.05.2018 г., а последната – на 18.12.2019 г. Съгласно
чл.8 от договора, в случай на забава в плащането на погасителни вноски, ответникът
дължал заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от датата на
просрочието до пълното му погасяване, а в чл.5, ал.3 от Общите условия било
предвидено правото на кредитора да прехвърли правата си по договора на трето
лице.
Ответникът
получил земната сума от 1 700 лв. от „Креди йес“ ООД, неоспорено по
авторство признание за което се съдържа в сключения договор (чл.4, ал.1 и чл.7,
ал.4 от договора) и бе направено в проведеното съдебно заседание. Страните не
спорят още, че ответникът погасил част от задълженията по кредита, но след
14.11.2018 г. преустановил плащането, при което до края на срока на договора
останали дължими 1 301,03 лв. – главница и 344,70 лв. – договорна лихва за
периода от 14.11.2018 г. до 18.12.2019 г.
От
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.03.2019 г. и извлечение
от Приложение № 1 към него се установява, че на 13.06.2019 г. „Креди йес“ ООД
прехвърлило на ищеца вземанията си по договора за кредит, сключен с ответника, като
в приложението бил посочена датата на сключването на договора за кредит и дължимите
суми, както и законна лихва от 260,21 лв. до 13.06.2019 г. и неустойка, която
не се претендира.
Обсъдените
доказателства установяват и придобиването от ищеца на процесните вземания на „Креди йес“ ООД, но за да породи извършената цесия действие по отношение
на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на кредитора му за
прехвърляне на вземането, както предвиждат чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (Тълкувателно
решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС; Решение № 156/30.11.2015 г. по
т.д. № 2639/2014 г., II Т.О. на ВК; Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г., III Г.О. на ВКС). На общо основание цедентът може да упълномощи цесионера
да извърши съобщението до длъжника, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (в същия смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на II Т.О. на ВКС; Решение №
96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II Т.О. на ВКС). В случая на
17.06.2019 г. ищецът, действащ като пълномощник на „Креди йес“ ООД съгласно
приложено по делото пълномошно, изпратил на ответника писмо изх.№ УПЦ-П-КРЙ/39470,
с което го уведомил за извършената цесия и размера на задължението му към 17.06.2019
г. – общо 3 309,02 лв. Писмото се върнало непотърсено от ответника. На 29.06.2020
г. ищецът изготвил ново писмо със същото съдържание, съгласно което задължението
на ответника било в размер 3 585,88 лв., за което не са представени
доказателства, че е било изпратено. Така съдът няма основание да приеме, че
ответникът бил е уведомен за цесията преди предявяване на иска. Исковата молба
и приложенията към нея, обаче, съдържат всички съществени елементи на договора
за цесия и получени от ответника, съставляват уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Сам ответникът потвърди в откритото съдебно заседание, че е прочел връчените му
съдебни книжа и от тях разбрал, че задълженията му са прехвърлени на ищеца.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението, макар и съставляващо исковата
молба на цесионера – пълномощник на цедента, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото (арг. от чл.235, ал.3 ГПК).
Така
по делото се установи съществуването на непогасени задължения на ответника по договор за паричен заем № 39470/18.04.2018
г., сключен с „Креди йес“ ООД, в размер 1 301,03 лв. – главница,
344,70 лв. – договорна лихва за периода от
14.11.2018 г. до 18.12.2019 г. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което от първия ден на забавата – 14.11.2018 г. до деня на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2020 г.
съдът съгласно чл.162 ГПК определи на 204,34 лв. Установи се още, че ищецът е
придобил вземанията на „Креди йес“ ООД и че като пълномощник на това дружество,
е уведомил ответника за цесията. Така всички материалноправни предпоставки за
съществуване на спорното право са налице, поради което исковете следва да бъдат
уважени в посочените по-горе размери. Липсва основание за претенцията за
обезщетение за забава за сумата над 204,34 лв. до претендираните 332,89 лв.,
поради което този иск следва да бъде съответно отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и
съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените
разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част
от иска. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в общ размер 89,59
лв., от които съразмерно на уважената част от иска му се следват 83,77 лв. В
исковото производство са представени доказателства за направени разноски от 39,57
лв. за държавна такса. Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, дължи
се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената норма, следва да бъде определен
от съда, но не повече от максималния размер съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразявайки правната сложност на
спора и цената на иска, както и осъществената защита – изготвяне на искова
молба, поддържане на иска и изразяване на становище чрез молби, без явяване в
отрито съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв. Така общият размер на разноските, направени от ищеца
в исковото производство пред настоящата инстанция е 139,57 лв., от които
пропорционално на уважената част от исковете, му се следват 130,50 лв.
Ответникът съгласно чл.78,
ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени разноските за заповедното и исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от иска, но по делото няма
доказателства той да е сторил разноски, нито претендира такива, поради което не
му се следват.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А.В.Ф., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
Район Люлин, ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителния директор Д.Б.Б.по договор за паричен заем № 39470/18.04.2018
г., сключен с „Креди йес“ ООД, сумите както следва: 1 301,03 лв. /хиляда триста и един лева и три стотинки/ – главница,
ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане; 344,70 лв. /триста четиридесет и четири
лева и седемдесет стотинки/ – договорна лихва за периода от 14.11.2018 г.
до 18.12.2019 г. и 204,34 лв. /двеста и
четири лева и тридесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава в
плащането в размер на законната лихва за периода от 14.11.2018 г. до 03.02.2020
г., за които е издадена заповед № 213/04.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 162/2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ иска да
се приеме за установено съществуването на вземане за обезщетение за забава в
плащането в размер на законната лихва за периода от 14.11.2018 г. до 03.02.2020
г. за сумата над присъдените 204,34 лв. /двеста и четири лева и тридесет и
четири стотинки/ до претендираните 332,89 лв.
/триста тридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, или за сумата
128,55 лв. /сто двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА А.В.Ф.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район Люлин, ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано поотделно от
Изпълнителния директор Д.Б.Б.сумата от 83,77 лв. /осемдесет и
три лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете и сумата
от 130,50 лв. /сто и т ридесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане
на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: