МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 25.09.2012г.на
КРС по НОХД № 697/2012г.
Повдигнато е обвинение срещу С.М.Р. *** за
престъпление по чл.234, ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на
24.02.2012г. в гр.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу А.М.М. *** за
престъпление по чл.234, ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на
24.02.2012г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимите признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителя на Районна прокуратура-Кърджали
пледира, че от събраните на досъдебното производство доказателства се
установявали фактите, описани в обвинителния акт, поради което подсъдимите
следвало да бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение. Предлага на
всеки един от тях да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален
размер, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от 3 години,
както и наказание „глоба” също в минимален размер. По отношение на тютюна,
който е предмет на престъплението, настоява да бъде отнет в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимите - адв.К., сочи за
безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата Р. и М. са
държали въпросните акцизни стоки без бандерол. Предлага на подсъдимите, предвид
самопризнанията и добрите характеристични данни, да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с при приложение на чл.66 от НК. В
случай, че им бъде определено и наказание „глоба”, моли същото да бъде в
минималния предвиден размер.
Подсъдимият С.М.Р. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение за държане на акцизни стоки без
изискуемия от закона бандерол. Изразява съжаление за извършеното и моли за
определяне на минимално наказание, тъй като бил безработен.
Подсъдимият А.М.М. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение за държане на акцизни стоки без
бандерол. Изразява съжаление за стореното и настоява съда да му наложи
минимално наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства,
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.М.Р. е роден на ***г. ***,
живущ в с.гр., български гражданин, женен, с основно образование, безработен,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.М.М. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан, с
ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка
описана в обвинителния акт на основание чл.373, ал.3 от НПК, а именно: Подсъдимите
С.М.Р. и А.М.М. на 24.02.2012г. пътували за гр.Кърджали с лек автомобил марка
„БМВ” с рег. № РВ 7518 ВР, собственост и управляван от Р.. В превозното
средство пътували и свидетелите В.Н. и Ю. М.. На входа на гр.Кърджали, до
бившето ханче „Байкал”, автомобила бил спрян за проверка от органи на МВР. В
хода на проверката било установено, че в багажника на л.а. „БМВ” с рег. № РВ
7518 ВР се намират три черни найлонови чувала със ситно нарязана суха листна
маса от тютюн. Първият чувал /обозначен като обект 1/ съдържал тютюн с тегло
9.750 кг., вторият чувал /обозначен като обект 2/ съдържал тютюн с тегло 9.350
кг., а в третия чувал /обозначен като обект 3/ имало 9.500 кг. тютюн. Общото
тегло на описания ситно нарязан тютюн, който бил без акцизен бандерол,
възлизало на 28.600 кг. И трите чувала с тютюн, предадени на 24.02.2012г. с
протокол за доброволно предаване, били общо притежание и държани от двамата
подсъдими Р. и М..
Според заключението на вещото лице Д.Д., описания
по-горе раздробен тютюн с общо тегло 28.600 кг., предаден с протокола за
доброволно предаване на 24.02.2012г., представлява тютюнево изделие – тютюн за
пушене, и подлежи на облагане с акциз. Пазарната стойност на същия тютюн към
инкриминираната дата възлиза на 6 864 лева, а дължимия за него акциз е
4 347.20 лева.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание
доказателства, посредством приложените по досъдебното производство писмени
доказателствени средства, както и чрез показанията на свидетелите и
заключението на вещото лице, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените обстоятелства се
подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимите в съдебно заседание,
одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с
оглед на установената в хода съкратеното съдебно следствие фактическа
обстановка, и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите са осъществили състава
на престъплението по чл.234, ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е
ангажирана наказателната им отговорност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: На подсъдимите е повдигнато
обвинение за извършено в съучастие престъпление по чл.234, ал.1, предл.2 вр.
чл.20, ал.2 от НК. Последното е престъпление против отделните стопански
отрасли. Обект на посегателство са обществените отношения, гарантиращи правото
на държавата да събере определен еднократен косвен данък – акциз, който се
налага на законово определени стоки. Съответното заплащане на този данък се
удостоверява със залепването върху съответната стока на бандерол. По този начин
е защитен интереса на държавата - в хазната да постъпи определената парична
сума за производството и търговията с определените акцизни стоки. От обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.234, ал.1, предл.2 от НК
се изразява в държане – в упражняване на
реална фактическа власт върху акцизната стока. От субективна страна деянието може
да бъде извършено само с пряк умисъл.
При установената по-горе фактическа
обстановка, съдът прие, че С.М.Р. и А.М.М. от обективна и субективна страна са
осъществили състава на престъплението по чл.234, ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал.2
от НК. От обективна страна – подсъдимите Р. и М. на 24.02.2012г. в гр.Кърджали,
в съучастие като съизвършители, са държали акцизни стоки без бандерол – тютюн
за пушене с общо тегло 28.600 кг. на стойност 6 864 лева, когато такъв бандерол за тях се изисква по
закон съгласно чл.25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят е
немаловажен. Установено е, че инкриминираните тютюневи изделия не са имали
поставен бандерол. Същите са акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 от Закона за
акцизите и данъчните складове и поставянето на бандерол върху тях е било задължително.
Проценото деяние не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.93, т.
9 от НК. Маловажността на случая се определя с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства. Обществената опасност на деянието при маловажен случай по чл.234
от НК е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи на
престъпление от този вид. По-ниската степен на обществена опасност следва да се
определи с оглед малката стойност на предмета на престъплението, от липсата на
вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка. По настоящото дело стойността на предмета на престъплението е общо в
размер на 6 864 лева, а дължимия акциз за тютюневите изделия възлиза на
4 347.20 лева. В случай, че акцизните стоки не са били намерени и приобщени
по делото, неминуемо биха настъпили щети за бюджета, изразяващи се в неплащане
на дължимия акциз. Освен поради посоченото, деянието не представлява маловажен
случай и с оглед на обстоятелството, че са нарушени предписанията на акцизното
законодателство, което урежда обществени отношения с по-висока степен на
защита. И не на последно място, обществената опасност на деянието е завишена и
от факта, че същото е извършено от двамата подсъдими в съучастие. Всичко това
изключва възможността престъплението да бъде определено като извършено при
условията на маловажен случай. От субективна страна – подсъдимите, извършвайки
деянието си са действали при пряк умисъл, тъй като са съзнавали, че действията
им водят до упражняване на фактическа власт над предмета на престълението –
тютюн за пушене с общо тегло 28.600 кг., както и, че същия няма изискуемия по
закон бандерол. Съзнавали са също, че това тяхно поведение е противоправно, тъй
като тютюневите изделия е следвало да имат поставен бандерол, за да е налице
платен акциз за тях. Безспорно е, че двамата дейци са действали в съучастие и
то във вида му на съизвършителство, тъй като и двамата са участвали в
изпълнителното деяние на това престъпление – „държане” в автомобила, в който са
пътували. Затова съдът приема, че подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждалви са настъпването на общественоопасните
последици от него и са искали настъпването им, без да има значение целта на
тяхното поведение – да разпространяват тютюна за пушене сред трети лица или да
го ползват лично те.
Причините за извършване на престъплението са
ниското правосъзнание на подсъдимите, желанието им да притежават ацизни стоки,
без значение дали за тях е имало платен надлежно акциз, респ. облепени ли са с
бандерол.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
С.Р., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението по
чл.234, ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК – „лишаване от свобода” от една до
шест години, „глоба” до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните
стоки и „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК,
в случай на постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373,
ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода” като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст, в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага
само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен посочените разпоредби, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието – типична; степента на обществена
опасност на дееца - ниска, предвид необремененото съдебно минало и добрите
характеристични данни; отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
При преценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващи такива настоящата инстанция отчете съдебното минало на дееца /същият
е неосъждан-реабилитиран/, позитивните характеристични данни, тежкото му социално-икономическо
положение, изразеното разкаяние за извършеното и съдействието, което е оказал
на разследващите органи и съда за разкриване на обективната истина по делото, а
отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. Предвид на това, съдът
прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова определи
на подсъдимия Р. наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок
от 3 години. Съдът, като се съобрази с данните за семейно и имуществено
състояние на подсъдимия - това, че е безработен и не получава доходи, както и
че не притежава недвижимо имущество, на основание чл.55, ал.3 от НК не наложи
по-лекото наказание „глоба”, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване
от свобода”. С оглед ниския социален статус на подсъдимия, съдът намира, че
това наказание би било непосилно тежко за него. Не са налице предпоставки да му
бъде наложено и наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7 от НК, тъй
като такива права подсъдимия не притежава.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
А.М., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението по
чл.234, ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК – „лишаване от свобода” от една до
шест години, „глоба” до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните
стоки и „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373,
ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода” като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст, в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага
само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен посочените разпоредби, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието – типична; степента на обществена
опасност на дееца - ниска, предвид чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни; отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
При преценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващи такива настоящата инстанция отчете липсата на предходни осъждания на
дееца, положителните характеристични данни, с които се ползва по местоживеене, тежкото
му социално-икономическо положение, изразеното разкаяние за извършеното и
съдействието, което е оказал на разследващите органи и съда за разкриване на
обективната истина по делото, а отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха. Предвид на това, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се
явява несъразмерно тежко и приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК във вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова определи на подсъдимия М. наказание „лишаване от
свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1
от НК отложи с изпитателен срок от 3 години. Съдът, като се съобрази с данните
за семейно и имуществено състояние на подсъдимия - това, че е безработен и не
получава доходи, както и че не притежава движимо и недвижимо имущество, на
основание чл.55, ал.3 от НК не наложи по-лекото наказание „глоба”, което
законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода”. С оглед ниския
социален статус на подсъдимия, съдът намира, че това наказание би било
непосилно тежко за него. Не са налице предпоставки да му бъде наложено и
наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1,т.7 от НК, тъй като такива права
подсъдимия не притежава.
На основание чл.234,
ал.3 вр. чл.53, ал.1 б.”б” от НК съдът постанови да бъде отнет в полза на
държавата предмета на престъплението - тютюн за пушене без бандерол с общо
тегло 28.600 кг., съдържащ се в три броя чували.
С оглед изхода на
делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимите А.М.М. и С.М.Р. да заплатят солидарно направените по делото
разноски в размер на 72.00 лв. по сметка на РС-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: