РЕШЕНИЕ
№ 1485
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100902522 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.60 вр. с чл.4 от Закона за промишления
дизайн.
В исковата си молба ищецът В. М. М., чрез адв. К. Л., твърди, че е автор
на промишлен дизайн, изобразяващ видимия външен вид на продукт тави за
климатик, които се поставят под външното тяло на климатика и събират
течащата по него вода и влага. Формата на тази тава следва типичната форма
на външно тяло на климатика, като е предвиден отвор, от който се изтича
събраната в тавата вода, както и вдлъбнатини, които са оформени като
тризъбец и завършват в единия край с полумесец. Във вдлъбнатините, по
желание на клиента, могат да се поставят реотани, които в случай на
заледяване на събралата се вода, я разтопяват. Твърди, че създаденият от него
дизайн им две важни качества: перфектна функционалност на тавичките и
творческа визия и оригиналност на външния вид на продукта.
Ищецът твърди, че този дизайн е изцяло създаден от него и за него
ищецът В. М., като автор и „Ф.-Х.“ ЕООД, ЕИК ******* (чийто едноличен
собственик на капитала и управител е ищецът), като ползвател, е сключен
авторски договор от 01.03.2019г., чиято цел е да се въведе в производствената
и търговска дейност на дружеството. Въз основа на този договор дружеството
се е снабдило с матрица за производство на тавите, започнало е да ги отлива и
да ги продава.Твърди, че матрицата е била готова през м. юли 2019 година и
непосредствено след това е започнала продажба на тавите.
1
Ищецът твърди, че на 21.11.2019 г. дружеството „Ф.-Х.“ ЕООД, въз
основа на правата, предоставени му с договора, е подало заявка за
регистрация на дизайна пред Патентното ведомство (ПВ) под №
11731/21.11.2019 г. и дизайнът е вписан с регистров номер ******* от
13.01.2020г. с наименование „преливници“, клас 23, със заявител
(притежател) „Ф.-Х.“ ЕООД и автор В. М..
За установяване твърдението си, че автор на дизайна е настоящият ищец,
страната представя авторски договор от 01.03.2019г. и договор, въз основа на
който е изработена матрицата за отливане на тави, а именно договор за
изработка от 24.01.2019 г., сключен между „Ф.-Х.“ ЕООД и „Г. 5“ ООД, ЕИК
*******. Ищецът е заплатил сумата от 30 000лв. без ДДС за изготвяне на
матрицата за отливане на тави за климатик.
Ищецът твърди, че видно от анекс от 22.05.2019г. към този договор,
страните са уредили отношенията си във връзка с авторското право върху
дизайна. Твърди, че с чл.2 от този анекс страните са признали авторското
право на В. М. върху дизайна, а с чл.3, ал. е констатирано обстоятелството, че
„Г. 5“ ООД е оказало материално и техническо съдействие при реализиране
на дизайна по см. На чл.4, ал.2, изр. 2 ЗПД, което съдействие не засяга
авторското право.
Ищецът твърди, че осъщественото материално и техническо съдействие
от „Г. 5“ ООД се изразява в следното: В. М. е имал идеята и е изработил
рисунката, която представлява дизайна, показал я е на служителите на „Г. 5“
ООД и е поискал изработване на матрица за отливане на тави по нея.
Служителите на „Г. 5“ ООД са прехвърлили рисунката в електронни файлове
с 3D изображение - формати STEP и Х _Т(които ел. файлове са послужили и
за регистрация на дизайна в ПВ).
Ищецът твърди, че съставените от „Г. 5“ ООД електронни файлове са
изпратени с имейл до „Ф.-Х.“ ЕООД на 30.01.2019г.
Твърди, че по този начин ищецът е създал дизайна, дружеството му е
регистрирало същия в ПВ и е вложил фактически сериозни средства във
връзка с реализиране и използване на пазара.
Ищецът твърди, че следва създаване на матрицатата за отливане на тави,
лица от дружеството-ответник са получили неправомерен достъп до
матрицата, запознали са се с дизайна на В. М. и в резултат на което
ответникът „К.Г.“ ЕООД е регистрирал дизайни, които имитират дизайна на
ищеца, а именно на 06.08.2019г. ответникът е направил заявка пред ПВ на
дизайн регистров номер *******, регистриран на 27.09.2019г. с наименование
„Кондензна тава за климатик с комплект крепежни елементи“, с посочен
автор управителят на ответника М.Д.Ш., съдържащ два различни дизайна –
001 и 002 и на 14.08.2019г. ответникът е заявил за регистрация пред ПВ
дизайн с регистров номер *******, регистриран на 27.09.2019г. с
наименование „Крепежна тава за климатик“ с посочен автор на дизайна –
управителя на ответника М.Д.Ш..
Ищецът твърди, че на 27.07.2020г. ответникът е подал искане под №
70149605 за заличаване регистрацията на ищеца, с твърдения, че дизайнът,
2
създаден от последния не е нов и оригинален, тъй като е идентичен с дизайн
№******* на ответника, за който се твърди, че е станал общодостъпен по-
рано.
С решение № РС – 211 – 1/25.06.2021г. на Председателя на ПВ се
заличава дизайна на „Ф.-Х.“ ЕООД. Твърди, че това решение е обжалвано и е
образувано адм.д.№9707/2021г. по описа на АССГ, което е висящо.
Описва висящите между страните спорове.
Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с
което признае по отношение на ответника, че ищецът В. М. М. е автор на
следните промишлени дизайни: дизайн с регистров №******* при ПВ,
регистриран на 27.09.2019г. с наименование „Кондензна тава за климатик с
комплект крепежни елементи“ и промишлен дизайн с регистров №*******,
регистриран на 27.09.2019г. с наименование „Кондензна тава за климатик“.
Претендира разноските по делото.
Моли на основание чл.219 ГПК да бъде конституиран като негов
помагач „Ф. – Х.“ ЕООД, ЕИК *******, притежател на дизайн с рег. №
*******/13.01.2019г.
В срока за отговор ответникът „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.К.
М., оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Не спори относно това, че дизайни рег. №******* и рег.№******* на
ПВ са регистрирани и са създадени от управителя и едноличен собственик на
капитала на ответното дружество. Твърди, че дизайн рег.******* е създаден
през м. септември 2014г., а дизайн рег-.№******* е създаден през м. август
2018г.
Оспорва ищецът да е автор на тези дизайни.
Отграничава хипотези, при които спорещите са автори на сходни
дизайни и спор относно авторство на един и същ дизайн, тъй като при втората
хипотеза е налице идентичност, а в първата хипотеза е налице различни
дизайни, макар и сходни.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е копирал дизайни на
ищеца, като твърди, че дизайните на ответника са създадени по-рано, с по-
ранна дата на заявка и по- ранна дата на регистрация и публикация. Твърди,
че единият от атакуваните дизайни се различава съществено от
претендирания да е създаден от ищеца дизайн. Твърди, че създаването на
дизайните на ответника (в компютърен файл) са с дати, предшестващи
дизайните на ищеца.
Ето защо създател на по-ранните дизайни, за които ищецът претендира
да е техен автор, е управителят на ответника, като оспорва ищецът да е техен
автор, тъй като дизайните са създадени от „Г. 5“ ООД.
Излага твърдения относно по-ранните права на ответника, касателно
датите на създаване на двата негови дизайна, датите на заявка на същите пред
ПВ и по-ранните дати на регистрация на двата дизайна под рег. №№ *******
и *******; конкретните файлове в които са създадени с дати 20.09.2014г. и
3
16.08.2018г.
Твърди, че е констатирал нарушенията на тези дизайни, осъществени от
„Ф.-Х.“ ЕООД, поради което е проведено производство пред ПВ за
заличаване на дизайна на „Ф.-Х.“ ЕООД, като актът на председателя на
ведомството е предмет на обжалване пред АСГГ по адм. д.№9709/2021г.
Сочи и други производство по повод тази интелектуална собственост –
спор относно процесните дизайни.
Ответникът оспорва ищецът В. М. да е автор на процесните дизайни,
посочени от него. Твърди, че ответникът не е автор на дизайн с №*******,
нито на дизайните на ответника под №№******* и *******. Излага доводи
относно това кой е автор на произведение по смисъла на ЗАПСП, като отрича
възможността авторството на ищеца да възникне по силата на цитираните от
последния договори. Твърди, че дори да се приеме, че ищецът е създал
„рисунката“, като не се установява тази рисунка да има достоверна дата, още
повече, че не е представена по делото. Прави разграничение между
авторството на рисунката и авторство на дизайна.
Оспорва имейл-кореспонденцията да установява авторството на ищеца и
обсъждайки, представените от ищеца доказателства, достига до извод, че
ищецът не е автор на претендираните да са създадени от него дизайни.
Твърди, че идеите и концепциите не се защитават от закона и
обсъждайки представените от ищеца доказателства оспорва същите до водят
да извод, че ищецът е създател и автор на дизайна.
Оспорва представените документи, като антидатирани, без нотариална
заверка на подписите, оспорва съдържанието им.
Анализирайки твърденията на ищеца и представените от него
доказателства моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски по делото.
Страните са направили своите доказателствени искания.
По искането на ищеца за конституиране като негов помагач „Ф.-Х.“
ЕООД, ЕИК *******, явяващ се притежател на дизайн рег.№******* от
13.01.2020г., с определение№1153/06.04.2022 година, съдът е уважил това
искане, като го е мотивирал по следния начин:
За да се конституира като помагач едно трето за процеса лице, следва да
е налице правен интерес от това, а именно да се обвърже третото лице с
мотивите на съдебния акт. Ето защо привличането на третото лице като
помагач се приема за средство на защита на привличащата страна, която
подчинявайки това трето лице на мотивите на съда, на база вътрешните
отношения между главната страна и помагача, ще ги предопредели така, че
същите пряко да зависят от правоотношението, предмет на иска и на делото,
по което се иска привличане. Тази връзка може да произтича от общи факти,
или да е в каузална зависимост с тях, Установителното действие на мотивите
се отнася само за общите факти или тези, които са в каузална зависимост
между разглеждания процес и процеса по бъдещия регресен иск, или
правоотношението, което ще бъде негов предмет.
4
В настоящия случай ищецът твърди, че е обвързан с дружеството по
силата на договор, а самият ищец се явява едноличен собственик на капитала
и представляващ „Ф.-Х.“ ЕООД, ЕИК *******, а последното се явява
притежател на дизайн рег.№*******. Доколкото между ищеца и дружеството
е сключен възмезден договор на 01.03.2019г., уреждащ отношенията между
тях касателно права върху дизайн на „Шпицформа „Тава на климатик“,
регистрирана от това дружество в ПВ, то е налице правен интерес от
привличането му като помагач на ищеца.
Поради това приема, че следва да уважи искането на ищеца и
конституира дружеството като негов помагач.
По отношение на допустимостта на предявените искане, съдът е приел,
че за ищеца е налице правен интерес от провеждането им и това е така, тъй
като ответникът оспорва авторството на дизайна на ищеца, то същият има
правен интерес от провеждане на установителните претенции.
Страните са направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна.
По делото не е налице спор относно следните обстоятелства, които се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно, че
помагачът на ищеца М., търговско дружество „Ф.-Х.“ ЕООД, е направил пред
Патентното ведомство ПВ, заявка №11731/21.11.20219г. за регистрация на
дизайн, на продукт преливници, класове 23, въз основа на която заявка е
извършена регистрация на дизайн №*******/13.01.2020г., със срок на закрила
до 29.11.2029г., като е вписан за автор на дизайна В. М. М.. Дизайнът касае
тава за климатик, която се поставя под външното тяло на климатика и има за
цел да събира течаща по него вода и влага.
По делото не е налице спор и относно това, че ответното дружество
„К.Г.“ ЕООД , на 06.08.2019г. е направило заявка пред ПВ за регистрация на
дизайн, касаещ кондензна тава за климатик с комплект крепежни елементи,
въз основа на която заявка е регистриран дизайн под № *******/27.09.2019г.,
със срок на закрила до 14.08.2029г., както и заявка на 14.08.2019г., касаеща
кондензна тава за климатик, въз основа на която е регистриран дизайн в ПВ
под № *******. Като автор на двата дизайна е вписан управителят на
ответника М.Д.Ш..
Във връзка с тези регистрации на дизайни между страните по делото са
възникнали спорове, като въз основа на искане на ответника от 27.07.2020г. за
заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, притежаван от „Ф.-Х.“
ЕООД, на основание чл.29, ал.1,т.3 и т.1 вр. с чл.11, ал.1 от Закона за
промишления дизайн ЗПД, Председателят на ПВ е постановил решение, с
което на основание чл.45, ал.3 ЗПД е заличил регистрацията на промишлен
дизайн с рег.№*******, „Преливници“. Това решение е предмет на съдебен
контрол пред АССГ, по адм. Дело №9709/2021г., по които обстоятелства
страните не спорят.
5
По делото ищецът е представил документи, обективиращи скючени от
него договори със следните правни субекти : с дружеството- помагач, на
което ищецът М. е едноличен собственик на капитала, „Ф.-Х.“ ЕООД, на
01.03.2019г.е сключен авторски договор, по силата на който ищецът, в
качество на автор на дизайн на „Шприцформа „Тава на климатик“, изобразена
в първата страница от договора, отстъпва на дружеството, в качество на
ползвател, изключителни права върху своето произведение, като целта на
това предоставяне на права е за производство и разпространение на продукта
с този дизайн на територията на ЕС и Република Турция. Удостоверено е, че
произведението е предоставено от автора на ползвателя в електронен вид,
както и че това произведение и изготвено от автора по възложение на
ползвателя; предоставено е правото ползвателя да заяви за регистрация
дизайна и да бъде негов притежател; да разгласи, използва и разрешава
изпълването на този дизайн, което според уговорките на страните в чл.5,
включва възпроизвеждане; разпространение на екземпляри от
произведението; преработка на същото. Страните са уговорили правата и
задълженията, които произтичат от този договор, действието на същия във
времево отношение и основанията за преустановяване на договорната връзка.
На 24.01.2019 година „Ф.-Х.“ ЕООД сключва договор за изработка с „Г.
5“ ООД, ЕИК *******, по силата на който договор страните се съгласяват „Г.
5“ ООД, в качество на изпълнител, да изработи на свой риск и със свои
средства „Шприцформа „Тава за климатик“, Р.П.С. – шина дълга, Р.П. – шина
къса и Огъвач-шина къса“, със собствени материали и средства, съгласно
Приложение №1, което е неразделна част от договора – чл.1 от договора. По
силата на договора – чл.2 – възложителят „Ф.-Х.“ ЕООД, е поел задължение
да извърши плащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя, което е
в общ размер на сумата от 30 000лв., без ДДС, по начин и в срокове, посочени
в разпоредбата на договора.
На 01.03.2019г. страните са подписали приемо-предавателен протокол, с
който са удостоверили, че на тази дата изпълнителят е предал на възложителя
авторски дизайн на предмета на договора, изобразен на фиг. 1 и фиг.2 от
протокола, по който следва да се изработи матрицата, като на 22.05.2019
година са подписали анекс към този протокол, с който са внесли уточнение,
че приемо-предавателния протокол представлява неразделна част от договора
за изработка, като са посочили, че дизайнът е създаден от В. М., който
притежава авторските права върху тоз дизайн, а изпълнителят по договора за
изработка „Г. 5“ ООД, ЕИК *******, е оказал само материално и техническо
съдействие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗПД при реализиране на идеята на
дизайна и е фактически изпълнител на производствената матрица, която е
изработена въз основа на създадения от М. дизайн.
На 01.10.2019 година страните по договора за изработка подписват
приемо-предавателен протокол, с който удостоверяват изпълнението на
договора за изработка, предаването от изпълнителя и приемането от
възложителя на осъществения резултат от „Г. 5“ ООД, - изработване на
матрицата на обектите, описани в Приложени №1 към договора за изработка,
което приложение представлява графична схема на продукта.
6
По делото не е налице спор, че възложителят е извършил плащане на
уговорената възнаграждение, съобразно договора, за което са представени
счетоводни документи- издадени фактури от изпълнителя към възложителя и
преводни нареждания за извършено, чиято верност не е оспорена в процеса.
Във връзка с този договор по делото в качество на свидетел е разпитан
П. В. В.. В дадените в открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2022
година показания, свидетелят В. заявява, че работи в дружество „Г. 5“ ООД
като конструктор. Самото дружество се занимава с изработване на
инструментална екипировка, щприцформи, пресформи и др. Заявява, че той е
изработил триизмерния модел по рисунка на собственика на „Ф.-Х.“ ЕООД.
Пояснява, че триимрения модел е компютърна форма, която може да се върти
отвсякъде и се обработва със софтуер. Това е станало в началото на
2019година, в периода януари- февруари, макар да не си спомня конкретно.
Заявява, че изработката касае тава, с правоъгълна форма, с наклонена дъно и
три улея за изтичане на вода. Заявява, че той е изпращал триизмерния модел с
файлове, обективиращи дизайна на тавата към „Ф.- Х.“ ЕООД. Матрицата е
била готова в края на пролетта, може би през месец май 2019 година, защото
клиентът му е искал да „хване“ летния сезон. Пояснява какво представлява
матрицата, която е изработил и в която се излива пластмасата. Заявява, че не
знае дали има друга близка/ сходна/ аналогична като визия тава, която да е
съществувала вече на пазара.Заявява, че въз основа на визията, която М. е
създал е изработил четири варианта, но на края били одобрени два варианта
на тавата.
По делото са представени на хартиен носител осъществена
кореспонденция между страните по договора за изработка, ведно с разпечатки
от електронните файлове, които са прикачени към писмо от 30.10.2019г.,
изпратен от изпълнителя на възложителя.
Ответникът е представил разпечатки от файлове, обективиращи дизайни
на тава за климатик и разпечатка от имейл от 19.09.2014г., изпратен от
електронен адрес office@********** до електронен адрес a********* и
приложените към него файлове.
Във връзка с тезата на ответника, че управителят на дружеството е
изработил дизайна на тази тави далеч преди В. М., по делото са изслушани
свидетелските показания на Н. П. и В. Б., дадени в открито съдебно
заседание, проведено на 21.06.2022 година.
От показанията на св. П. се установява, че същият работи като складов
работник в посоченото дружество в гр.Пловдив от 2016г. и се занимава с
приемане на стока, като едновременно с това извършва и продажби. Твърди,
че е запознат с продажбите на пластмасови тави за външно тяло на климатик
и е запознат с дизайн регистров №*******, като заявява, че тавите, които
продават са с точно такъв дизайн и са пластмасови, като продават и метални,
но от ПВЦ са само този тип. Твърди, че този дизайн е измислен от
управителя, който се казва В. М.. Твърди, че знае за това обстоятелство, тъй
като матрицата на тези тави стои при тях от следата на 2019 година, в склада.
Твърди, че М. и споделил за създаването на дизайна на тава с целия трудов
7
колектив. Тавите са започнали да предлагат през август 2019 година.
От показанията на св.В. Б. се установява, че същият е управител на „К.
И.“ ООД, в чието предприятие се правят пресформи, шприцформи, шанци,
нестандартно оборудване. Заявява, че през 2014г. М.Ш. го е посетил с идеята
да се направи кондензна тава за климатици. След проведен разговор, в който
Ш. му казал, че иска да направи матрица за кондензна тава, създали
триизмерен модел на същата и въз основа на този молед е изработена
шприцформата. Подробно описва тавата. Твърди, че са изработени три
варианта на тавата. След запознаване с дизайн на тава под регистров
№*******, свидетелят Ш. заявява, че именно това е матрицата, която е
създадена от него, въз основа на измисленото от Ш.. Матрицата, твърди
свидетелят, е създадена през 2014 година, а вторият дизайн, за който матрица
не е създадена е създадена през 2018 година, през зимата. Твърди, че не е
налице голяма разлика в двата дизайна, тази разлика касае малко наклона и
радиусите на самата тава. Третият вариант на дизайна е със средно оттичане
на водата. Твърди, че файловете са изпращани чрез външни конструктори, в
този случай такъв външен конструктор е К. Апостолов.
Във връзка с твърденията на ищеца за това, че е създател на
регистрираните от ответника промишлени дизайни и по неговото искане,
съдът е допуснал съдебна експертиза, изготвена от вещото лице доц. Р. Б.,
чието заключението е прието като годно доказателствено средство.
От заключението на вещото лице Б. се установява следното:
При съпоставка между дизайн с рег.№******* и рег.№*******, вещото
лице е констатирало следните разлики: трите улея при дизайн ******* са
свързани с трапецовиден участък, а при дизайн 8839 трите улея са свързани с
дъговиден участък; трите улея на дизайн ******* са по- тесни от трите улея
на дизайн 8839; двете ребра на дизайн ******* са по-широки от тези на
дизайн 8839; отворът за отвеждане на кондензата при дизайн ******* е по-
малък от този на дизайн *******.
Въз основа на тези констатации вещото лице е достигнало до извод, че
тези съществени различия, резултат от свободата на дизайнера, се забелязват
веднага и променят релефа на дъното.
Другите различия, които вещото лице е констатирало и определила като
съществени, е отбелязало, че се забелязват веднага и също водят до промяна в
релефа на дъното- описани на лист 164 от делото.
При оглед на дизайн рег.№******* и дизайн рег.№******* вещото лице
е констатирало, че разликите между двата дизайна са несъществени и те
касаят ширината улеите и големината на отвора за отвеждане на кондензата,
които отлики макар и водещи до промяна в релефа на тавата, могат да бъдат
забелязани само при директно сравняване на двата дизайна.
По отношение на приликите- вещото лице е посочило седем на брой и
подборно описани от него на лист 165 от делото.
Във връзка с представените от ответника имейли и техни приложения
по делото е допусната СТЕ, основна и допълнителна, изготвени от вещото
8
лице А. А., приети като годно доказателствено средство по делото.
От тези заключения се установява, че вещото лице е обследвало
информация в пощенска кутия office@********** относно изпратени от нея
и до пощенска кутия a*********, в резултат на което е установило налична
комуникация от 21 съобщения. Поради това, че вещото лице не е установило
на пръв поглед съобщение от 19.09.2014г. – по твърдение, че именно тогава
са създадени от Ш. процесните дизайни – вещото лице е обследвало
съобщение от най-близката до тази дата друга дата, а именно 06.10.2014г. и е
установила налична комуникация относно тава 6.10.2014г. Според анализа на
служебната информация от съобщението, вещото лице е установило, че това
съобщение е изпратено от пощенски сървър, използващ IP адрес
194.153.145.70 на 06.10.2014г. в 22:31714часа и е получено на същата дата в
22:31:34часа Източноевропейско време. Изпратено е от устройство с IP адрес
46.55.177.131. Изпратено е от пощенска кутия a********* и представлява
отговор на съобщение, изпратено от пощенска кутия office@********** до
a********* на 19.09.2014г. в 10:52:43часа. Вещото лице е констатирало, че
към това съобщение има прикачен файл с име „ТАВА 6.10.2014.
В архивирания файл вещото лице е констатирало да две папки и 17
файла, един от които е файл TAVA_slim_18_09.x_t с размер от 428 KВ и с
дата на последната модификация 20.09.2014г. в 12:31ч., като вещото лице е
направило моментна снимка на триизмерния модел, като Приложение №1 към
заключението.
Вещото лице е направило изследване на трите описани в поставените
задачи файлове.
Относно файла TAVA_slim_03_08_2019.DXF- констатирало е големина
на файла от 418 КВ и с дата на последна модификация 03.08.2018г. в
19:48:42ч., чието изображение е представено в Приложение №2 към
експертизата.
Относно файла TAVA_slim_18_09.x_t с размер от 428НВ-
констатираната последна модификация на 20.09.2014г. в 12:31ч., като изводът
на вещото лице е, че файлът е създаден на 18.09.2014г.- в оригинал – в
17:13733часа.
Относно файла TAVA 1.x_r- същият е с големина от 422 КВ и датата на
неговата последна модификация е 16.08.2018г. в 09:58:26часа. Предполага, че
датата на създаване е 15.08.2018г., но датата е непълна и не може да се
установи точен час на създаването.
Вещото лице заявява, че не е установена манипулация на датите на
изследваните файлове, като заявява, че пълна и точна информация относно
файловите артрибути като дата на създаване, дата на последна модификация,
дата на последен достъп може да бъде дадена сами при задълбочено
изследване на оригиналните файлове в тяхната оригинална среда, т.е. на
компютрите, на които са създадени.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
изводи:
9
Претенциите, които са предявени от ищеца В. М. са в качеството му на
автор на дизайн рег.№******* на ПВ, като претендира да е създател, автор на
дизайните, които ответникът е регистрирал под №№******* и *******.
Съгласно нормата на чл.60 ЗПД лицето, което претендира да е автор на
дизайн може да предяви иск по време на действието на закрилата на
регистрирания дизайн.
В настоящия случай ищецът М. твърди, че е автор на процесните
дизайни, които ответникът е регистрирал и съдът е приел, че този иск е
допустим, като го е свързал с нормата на чл.4 от ЗПД, даваща възможност да
се установява авторството на дизайна по съдебен път, като правният интерес
от предявения иск е пряк и лесно идентифицируем, с оглед последиците по
чл.4, ал. 3 и 4 ЗПД- вписване на ищеца като автор на дизайна в ПВ и
последиците от признаване на това авторство.
По отношение на основателността на предявените установителни
искове от положителен характер.
С предявяване на исковете по чл.60 вр. с чл.4 от ЗПД ищецът цели да
установи по отношение на ответника, че В. М. е автор на дизайните,
регистрирани от ответника в ПВ под №№******* и *******.
Съгласно чл.4, ал.1 от закона лицето създало дизайни има право на
авторство по този закон, която възможност не го лишава от възможността да
дири защита на своите авторски права и по други закони.
Съгласно чл.3 от ЗДП дизайнът представлява видим външен вид на
продукт или част от него, определен от особеностите на формата, линиите,
рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или тяхна комбинация.
Събраните по делото доказателства не установяват, при изискването за
пълно и главно доказване, че М. е създател на дизайните на ответника.
В самите твърдения на ищеца в депозираната искова молба се твърди,
че той е създал дизайн, който е регистриран от неговия помагач през 2020
година. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът
се е домогнал до изпълнителя по договора за изработка – „Г. 5“ ООД и до
изпълнения от него триизмерен проект, въз основа на които данни е създал
своите дизайни. За да обоснове тази си теза ищецът е поискал допускане на
съдебната експертиза, която да посочи приликите и разликите между
дизайните на помагача и на ответника.
Депозиранато и приобщено като годно доказателствено средство
заключение, изготвено от вещото лице доц. Б. сочи, че между дизайн рег.
№*******, регистриран от „Ф.-Х.“ ЕООД и дизайн, рег.№ ******* са налице
съществени разлики, които придават различен релефен вид на кондензните
тави, изработени по различните дизайни, по отношение на приликите между
дизайн рег.№******* и дизайн рег. №******* вещото лице е констатирало, че
са налице повече прилики, отколкото различия, които също обосновават
извод за различен релеф, но тези отлики могат да бъдат установени само и
забелязани само при директно сравняване на двата дизайна.
Само по себе си установяване на наличие на прилики между трите
10
дизайна не води по необходимост до извод, че единият дизайн е заимстван от
друг дизайн. Продуктът кондензна тава, с оглед неговото предназначение, да
събира и отвежда вода и влага от външното тяло на климатик и неговото
местоположение, за да изпълнява тези функции, не предполага революционен
подход при изработката на дизайн на този продукт. Това означава, че следва
да има характеристиките на тава/преливник, в който да се събира вода и
влага, улеи, по които да преминава и отвор, през който да се оттича.
Следователно, това са минималните изискуеми характеристики на продукта,
които предначертават и възможностите за дизайн на продукта. Ето защо
установените от вещото лице прилики, както и очертаните от него
съществени разлики между дизайна под №******* и дизайн №*******,
водещи до различен релеф на тавата, както и множеството прилики между
дизайн под №******* и дизайн №*******, чиито разлики са видими само при
непосредствено оглед, не обосновават извод, че е налице заимстване на един
дизайн от друг.
От допусната СТЕ, изготвена от вещото лице А. може да се направи
извод, че не е налице досег или манипулация на изследваните от него
файлове, които съдържат дизайните на процесните кондензни тави, макар
хипотетично вещото лице да сочи, че това е възможно. В този смисъл не се
установява твърдението на ищеца, че ответникът е получил сведение от
файловете, които съдържат триизмерния модел на създадения от ищеца
дизайн, което е подпомогнало Е. Ш. да създане регистрираните от ответника
дизайни. Вещото лице А. е достигнало до извод, че информацията, която се
съдържа в изследваните файлове и изображенията, съдържащи се в тях, води
до извод, че тези изображения са създадени през 2014 година – дизайна на
приложение №1 към експертизата, а останалите – през 2018 година.
Тези изводи на вещото лице налага заключение, че създадените
дизайни, които ответникът е регистрирал, са продукт на творчество във
време, което предхожда създаването на дизайна на ищеца, макар в исковата
молба да не съдържат конкретни твърдения относно времето на създаване на
дизайн рег.№*******. Твърденията на процесуалния представител на ищеца,
че следва да се приеме тезата му, че дизайните, които ответникът е
регистрирал са създадени от ищеца М., защото вещото лице допуска промяна
в датите на файловете, чрез последваща манипулация, е твърдение интересно,
но недоказано в процеса. За ищеца има процесуална тегоба, на основание
чл.154 ГПК, да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си
последици, да установи при пълно и главно доказване. За да гради своите
правни изводи съдът следва да се убеди в съществуване на твърдените
обстоятелства. Хипотетични възможности и внасяне на съмнения в
установените от вещото лице обстоятелства, не е основание да се приеме
твърдението на ищеца, че въз основа на досег със създадения от ищеца
дизайн, са създадените дизайни, за чиито автор е вписан Ш..
Ето защо съдът кредитира заключението на СТЕ като годно
доказателствено средство, което се намира във връзка с показанията на
свидетеля Б., съгласно които моделът на дизайн №******* е начертан от него
е осъществено през 2014 година, като на този модел е създадена матрица, а
11
останалите модели са осъществени през 2018 година, които показания
съвпадат като дати с констатациите на вещото лице. Тези показания не
противоречат на останалите свидетелски показания, тъй като последните
касаят създаването на дизайна от страна на М.. Тези показания са дадени
добросъвестно от участниците в процеса, не те не водят до изводи, различни
от вече изложените. Напротив, тези показания сочат, че създаването на
триизмерния модел на матрицата, създадена по дизайн на ищеца М. са
действия, които са извършени след създаване на дизайните от страна на Ш..
Ето защо настоящият състав на съда приема, че предявените искове от
ищеца се явяват недоказани. Това е така, тъй като в настоящето производство
ищецът не установява при пълно и главно доказване, че в резултат на негова
творческа дейност, изразяваща се в съчетание на форма, линии, рисунък,
орнаменти, намерили обективиране във външен вид на кондензна тава за
климатик за външното му тяло, е създал дизайните, които ответникът е
регистрирал, както не се установи при пълно и главно доказване, че
регистрираните от ответника дизайни са резултат от заимстване на дизайна на
помагача на ответника, в резултат на проникване в електронната система на
изпълнителя на създаване на триизмерния модел на тавата, създадена от М..
Поради изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявените
искове и възложи в тежест на ищеца направените от ответника разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 5 800лв., съобразно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателства за реалността на извършените от
ответника разходи.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. М., ЕГН *******, с адрес гр.Пловдив,
район „******* със съдебен адрес гр.София, ул.“*******(последен), чрез адв.
К. Л., срещу „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.А.град, ул.“*******, със съдебен адрес гр.София, бул.“*******, ЧРЕЗ
АДВ. Т.Д., искове с правно основание чл.60, ал.1 вр. с чл.4 от Закона за
промишления дизайн, за установяване по отношение на ответника, че ищецът
е автор на дизайни, регистрирани от ответника в Патентното ведомство под
№№ ******* и №*******, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В. М. М., ЕГН *******, с
адрес гр.Пловдив, район „******* да заплати на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.А.град, ул.“*******, разноски по
водене на делото в размер на 5 800лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие „Ф.-Х.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район „******* със съдебен
адрес гр.София, ул.“*******(последен), чрез адв. К. Л., в качеството му на
помагач на ищеца В. М. М., ЕГН *******.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13