Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022
гр. Първомай, 17.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 621 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 288, изр. 1 във вр. с чл. 327,
ал. 1 от Търговския закон (ТЗ).
Ищецът „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от О.Н. и И.П. в
качеството на управители и по процесуално пълномощие от адв. И.Р.Ш., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Търговище, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът Г.Я.В., ЕГН: **********,***, процесуално представляван
от назначения му особен представител адв. Е.А.З., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи, както следва:
Ø
сумата от
912, 67 лева (деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки) –
цена по Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена
Фактура № **********/22.04.2016 г.;
Ø
сумата от 84,
53 лева (осемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки) – цена по Договор
за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура №
**********/25.04.2016 г.;
Ø
сумата от
223, 60 лева (двеста двадесет и три лева и шестдесет стотинки) – цена по
Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура
№ **********/25.04.2016 г.;
Ø
сумата от
271, 63 лева (двеста седемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки) – цена
по Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена
Фактура № **********/28.04.2016 г.;
Ø
сумата от
107, 17 лева (сто и седем лева и седемнадесет стотинки) – цена по Договор за
покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура № **********/28.04.2016
г.;
Ø
сумата от
319, 58 лева (триста и деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки) – цена по
Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура
№ **********/03.05.2016 г.;
Ø
сумата от
131, 81 лева (сто тридесет и един лева и осемдесет и една стотинки) – цена по
Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура
№ **********/04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 20.06.2019 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда) до окончателното изплащане на вземанията, за принудителното
изпълнение на които е издадена Заповед № 196/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите
претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключени между страните седем
Договора за покупко-продажба, за които ищецът издал съответно Фактура № № **********/22.04.2016 г.,
**********/25.04.2016 г., **********/25.04.2016 г., **********/28.04.2016 г.,
**********/28.04.2016 г., **********/03.05.2016 г. и **********/04.05.2016 г.,
същият продал и доставил части за автомобили на ответника, който, от своя страна, ги получи и се задължил да заплати на продавача за тях цена в размер съответно на 912, 67 лева, 84, 53 лева, 223, 60 лева, 271, 63 лева, 107, 17 лева, 319,
58 лева и 131, 81 лева, дължима се на
05.05.2016 г. – по първите пет доставки, и на 20.05.2016 г. – по последните две.
Релевира
се, че купувачът се въздържал от доброволни престации въпреки отправените му от
кредитора покани, поради което
последният пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните
притезания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 196/21.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 329/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 3621/21.07.2020 г., с който ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва исковете с доводи, че представените доказателства не
установяват реалното доставяне на стоките.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, като с Молба вх. № 260302/05.10.2020 г.,
депозирана от пълномощника му, поддържа претенциите, а ответната страна пледира
за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от
фактическа и правна страна следното:
Исковете, отправени по
регламента на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
въз основа на постъпило на 20.06.2019 г. от ищеца Заявление вх. №
3864/20.06.2019 г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 329/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай) е издадена Заповед № 196/21.06.2019
г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав (л. 21
от ч. гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай) срещу
ответника.
Известен на 04.10.2019 г. за връчването й на последния при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за правната възможност по чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, на 04.11.2019 г. в
законоустановения преклузивен едномесечен срок заявителят е подал по пощата
разглежданата искова молба.
С оглед наведените в нея тврдения спорните права произтичат
от седем договора за покупко-продажба на стоки, за които са издадени Фактури №
№ **********/22.04.2016 г., **********/25.04.2016 г., **********/25.04.2016 г.,
**********/28.04.2016 г., **********/28.04.2016 г., **********/03.05.2016 г. и
**********/04.05.2016 г., и които следва да се квалифицират като търговски по
смисъла на чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 286, ал. 1 от от ТЗ, по съображения че
ищцовото дружество е договаряло в профила си на търговец по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ във връзка с упражняваното от
него занятие, а предметът им не е за лично потребление, в каквато хипотеза търговското им естество е изключено от чл. 318,
ал. 2 от ТЗ.
Въпросните съглашения се явяват
търговски единствено за продавача, но със своя чл.
287 разпростира приложимостта на уредбата си за търговските сделки и в частност
на тази за търговската покупко-продажба, поместена в Глава двадесет и втора на
ТЗ, спрямо двете страни, а с чл. 288 при
празноти препраща към гражданското законодателство.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, с
който по разбирането на
чл. 183 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ продавачът
се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху тях срещу цена, която
последният се обременява да му заплати, се характеризира като
консенсуален, неформален, комутативен, двустранен и възмезден, тъй като от
момента на постигане на съгласие относно насрещните конкретизирани престации и
без за действителността му законът да изисква специално оформяне, създава
задължения и за двете страни. Съществените такива на продавача, систематизирани
в чл. 183, ал. 1 и чл. 187, изр. 1 от ЗЗД, са да прехвърли на контрагента си
правото на собственост върху стоките и да му ги предаде, а на купувача, както
гласи чл. 200 от ЗЗД – да му заплати уговорената за тях продажна цена и да ги
получи.
Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 288 от ТЗ предвижда, че ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
Предвид
казаното по разбирането на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът
носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидни договорни
правоотношения с ответника, които са породили за него изискуеми задължения с
очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответната страна на свой ред
следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Трайната
съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008, I т. о.,
Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010
г., II т. о., Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011
г., II т. о., Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012
г., I т. о., признава на фактурата доказателствено значение за
възникнало между страните облигационно
правоотношение по неформален договор за търговска продажба на движими вещи, ако инкорпорира съществените
елементи от съдържанието на сделката: вид на закупената стока, стойност, начин
на плащане, имена на купувача и продавача, респективно на техните
представители, време и място на съставяне.
В конкретния случай по делото са
приложени Фактури № № **********/22.04.2016 г. (л. 10),
**********/25.04.2016 г. (л. 11), **********/25.04.2016 г. (л. 12),
**********/28.04.2016 г. (л. 13), **********/28.04.2016 г. (л. 14),
**********/03.05.2016 г. (л. 15) и **********/04.05.2016 г. (л. 16), издадени от ищеца с получател ответника, реквизитите
на които документират изчерпателно гореизброените необходими договорни
параметри в съответствие с предписанията на чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството (ЗС).
Отделно от горното, според заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза (л. 81 – л. 84), което не се оспорва и като
обективно, компетентно, пълно и задълбочено следва да се кредитира, фактурираните
стопански операции са отразени в редовно воденото
счетоводство на ищеца при съблюдаване на изискванията на ЗС, данъчните закони и
приложимите Национални счетоводни стандарти и са включени в отчетните му
регистри и в справки-декларациите му по ДДС за съответните данъчни периоди –
месец април и май 2016 г., а начисленият ДДС е отчетен като дължим за
внасяне в бюджета.
Съвкупната
преценка на гореобсъдените доказателствени източници позволява да се заключи,
че страните са обвързани от действителни правоотношения по търговски
покупко-продажби по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, възникнали въз основа на
сключени помежду им седем договора със съдържание, възпроизведено във Фактури № №
**********/22.04.2016 г. (л. 10), **********/25.04.2016 г. (л. 11),
**********/25.04.2016 г. (л. 12), **********/28.04.2016 г. (л. 13),
**********/28.04.2016 г. (л. 14), **********/03.05.2016 г. (л. 15) и
**********/04.05.2016 г. (л. 16), по силата на
които ищецът се е задължил да отстъпи собствеността и да предаде индивидуализираните
в тях по количество, вид и стойност авточасти и консумативи на ответника, който,
от своя страна, се е ангажирал да ги получи и да му заплати за тях цена с включен ДДС в размер съответно на 912, 67 лева, 84, 53
лева, 223, 60 лева, 271, 63 лева, 107, 17 лева, 319, 58 лева и 131, 81 лева,
дължима се на 05.05.2016 г. – по
първите пет доставки, и на 20.05.2016 г. – по последните две.
Счетоводните записи на доставчика, които разполагат
с доказателствената стойност по чл. 182,
изр. 2 от ГПК, тъй като по мнение на вещото лице се отличават с хонологичност и
систематичност, убеждават, че продавачът е престирал добросъвестно и точно и следователно е материалноправно легитимиран да изисква
от насрещната страна изпълнение. Доказателства за предприети от нея погашения
обаче не са събрани, а експертизата не открива регистрирани такива в
счетоводния масив на търговеца.
Разискван в контекста на разпределението на
доказателствената тежест досежно релевантните факти, отреждащо неблагоприятните последици от недоказването в
правната сфера на ответника, дефицитът на данни
за осъществени от него плащания, мотивира съда да приеме, че процесните
задължения съществуват с настъпила на гореспоменатите падежни дати изискуемост и
исковете за тяхното признаване следва да се уважат изцяло.
Поради допуснатата забава купувачът дължи и законната лихва върху неплатените суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.06.2019 г., до окончателното им издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действала забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
С оглед разрешението на спора са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съдебноделоводните разноски на ищеца, сторени, както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 932, 55
лева, от които 308, 98 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на
претенциите, 373, 57 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника от особен представител, и 250, 00 лева –
възнаграждение на вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза;
Ø в заповедното производство в общ размер на 581, 02
лева, от които 41, 02 лева – внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 540, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и
платено, съгласно Договор за правна защита и съдействие № *********/18.06.2019
г. (л. 18 от ч. гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай).
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Я.В., ЕГН: **********,***, процесуално представляван
от назначения му особен представител адв. Е.А.З., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „АУТО КЕЛИ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от О.Н. и И.П. в качеството на управители и по
процесуално пълномощие от адв.
И.Р.Ш., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Търговище, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, както
следва:
Ø
сумата от
912, 67 лева (деветстотин и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки) –
цена по Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена
Фактура № **********/22.04.2016 г.;
Ø
сумата от 84,
53 лева (осемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки) – цена по Договор
за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура №
**********/25.04.2016 г.;
Ø
сумата от
223, 60 лева (двеста двадесет и три лева и шестдесет стотинки) – цена по
Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура
№ **********/25.04.2016 г.;
Ø
сумата от
271, 63 лева (двеста седемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки) – цена
по Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена
Фактура № **********/28.04.2016 г.;
Ø
сумата от
107, 17 лева (сто и седем лева и седемнадесет стотинки) – цена по Договор за
покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура № **********/28.04.2016
г.;
Ø
сумата от
319, 58 лева (триста и деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки) – цена по
Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура
№ **********/03.05.2016 г.;
Ø
сумата от
131, 81 лева (сто тридесет и един лева и осемдесет и една стотинки) – цена по
Договор за покупко-продажба на части за автомобили, за който е издадена Фактура
№ **********/04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 20.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземанията, с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на
които е издадена Заповед № 196/21.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА Г.Я.В., ЕГН: **********,***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. Е.А.З., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
да заплати на „АУТО КЕЛИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от О.Н. и И.П. в качеството на
управители и по процесуално пълномощие от адв. И.Р.Ш., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Търговище, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 932, 55 лева (деветстотин тридесет
и два лева и петдесет и пет стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото
производство за държавна такса за разглеждане на
предявените искове, за квалифицирана
процесуална защита на ответника от особен представител и за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза, и
Ø сумата от 581, 02 лева (петстотин осемдесет и един лева и две стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 329/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав,
за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело
№ 329/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в
сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ