РЕШЕНИЕ
№ 1151
гр. Пловдив, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501214 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. П. Б., ЕГН
********** –ответник в първоинстанционното производство и въззивна
жалба подадена от „ ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД, ЕИК ***** –ищец в
първоинстанционното производство против решение № 998/06.03.2024 г.,
постановено по гр.д. № 4010/2022 г., по описа на Пловдивски районен съд.
С въззивната жалба на М. П. Б., ЕГН **********, първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от нея против
търговското дружество насрещни искове за заплащане на сумата от 72,76
лева– допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за периода м.10.2020 г. – 28.02.2022 г.; сумата от 8,31 лева - обезщетение
за забава върху главницата от 172,76 лв. за периода 01.01.2021 г. – 16.05.2022
г.; сумата от 1387,74 лева - трудово възнаграждение за периода м. 01.2022 г. –
м. 02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на насрещната искова молба в съда – 16.05.2022 г. до
окончателното им изплащане, както и в частта, с която е присъдена на
търговското дружество сумата от 358,28 лв. – разноски по делото.
Във въззивната жалба въззивницата, чрез пълномощника си по делото
адв. Т., е развила подробни съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Искането до въззивния
1
съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния
спор, с което исковете да бъдат уважени, с присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещното по нея „ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД, със становище за нейната
неоснователност и с искане до въззивния съд за потвърждаване на
първоинстанционното решение в тази му част.
Ищецът в първоинстанционното производство „ЕР 35 Констръкшън“
ЕООД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено да
заплати на М. П. Б. сумата от 912,93 лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - един
месец, дължимо на основание чл.221, ал.1 от КТ, както и в частта досежно
разноските. Във въззивната жалба са развити подробни съображения за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в тази му
част с искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция, с
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от насрещната страна М. П. Б. със становище за нейната неоснователност и
искане до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение
в частта, в която в нейна полза е присъдено обезщетение по чл.221, ал. 1 от
КТ.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от
легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъде
разгледана по същество.
Очертаният от валидно упражнените права на жалба, предмет на
въззивното производство, са насрещните исковите претенции на М. П. Б., ЕГН
**********, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 244, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, за осъждане на „ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД, ЕИК
*****, да й заплати сумата от 72,76 лева– допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода м.10.2020 г.
– 28.02.2022 г.; сумата от 8,31 лева - обезщетение за забава върху главницата
от 172,76 лв. за периода 01.01.2021 г. – 16.05.2022 г.; сумата от 1387,74 лева -
трудово възнаграждение за периода м. 01.2022 г. – м. 02.2022 г., както и сумата
от 912,93 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - един месец, дължимо на
основание чл.221, ал.1 от КТ.
Като необжалвано от страните първоинстанционното решение е влязло в
законна сила в частта, с която търговското дружество е осъдено да заплати на
М. П. Б. сумата от 145,60 лева - неизползван платен годишен отпуск в размер
на 3 дни за 2022 г., както и в частта, с която е прекратено производството по
делото поради недопустимост на предявения от търговското дружество иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че трудовото
правоотношение между М. П. Б., ЕГН ********** и „ЕР 35 Констръкшън“
ЕООД, ЕИК ***** не е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и
2
ищцовото дружество не дължи на М. П. Б. обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестие, както и иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че действителното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между М. П. Б. и „ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД, обективирано
в писмено заявление от 28.02.2022 г., е чл. 326, ал. 1 КТ с упражнено право за
неотработване на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени
доказателства е документално установено, че от 16.09.2019г. М. П. Б. е
работила в търговското дружество по трудов договор със срок за изпитване
трансформирал се в такъв за неопределено време на длъжността „*****“, при
уговорено в трудовия договор месечно трудово възнаграждение в размер на
902,10 лева.В чл.9 от трудовия договор страните са уговорили 1- месечен срок
за предизвестие при прекратяването му. На 28.02.2022г. служителят е
депозирал заявление до работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ,считано от 01.03.2022г.На
същата дата от работодателя е била издадена и заповед № 33 за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните на основание чл.327,ал.1,т.2 от
КТ, считано от 01.03.2022г.От представените по делото в заверен препис
страници от трудовата книжка на работника,която е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя, се установява също,че
трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.327,ал.1,т.2 от
КТ,считано от 01.03.2022г. В настоящето производство е недопустимо да се
преценява дали действително е осъществено основанието, на което
служителят е прекратил без предизвестие трудовото правоотношение, след
като субективното право вече е упражнено и прекратяването е настъпило.При
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника на
посоченото основание-чл.327,ал.1,т.2 КТ съобразно разпоредбата на
чл.221,ал.1 от КТ в правната сфера на работодателя възниква задължение да
му заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. От приетото по делото заключение на вещото лице
Д. С. ,което като компетентно изготвено и неоспорено от страните съда
възприема се установява,че размерът на полученото от служителя брутно
трудово възнаграждение за последен пълен работен месец преди прекратяване
на трудовото правоотношение, база за обезщетения по чл.228 от КТ, е 912,93
лева, поради което и предявеният иск по чл.221,ал.1 от КТ правилно е уважен
от първоинстанционния съд в пълния заявен от служителя размер от 912,93
лева.
За да отхвърли исковите претенции на М. Б. за осъждане на
работодателя да й заплати трудово възнаграждение и допълнително такова за
трудов стаж и професионален опит, първоинстанционният съд е приел, че по
делото не е установено увеличаване на размера на уговореното с трудовия
договор възнаграждение, както и поради това, че от неоспореното от страните
експертно заключение по делото е установено,че ищцата е получила със
7639,12 лева в повече от дължимото й се трудово възнаграждение.
3
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд.
Действително разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ допуска възможност за
едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на
работодателя, без да е необходима писмена форма за действителност, което
изменение на условия от трудовия договор е изключение от общото изискване
на чл. 62, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КТ за писмена форма при сключване и
изменение на трудови договори, тъй като увеличението на трудовото
възнаграждение е едностранно волеизявление на работодателя, което
облагодетелства работника. Доказателство за волеизявлението по чл. 118, ал.
3 КТ представляват и едностранно съставени документи като заповеди,
вписвания в трудовата книжка, ведомости или други издадени от работодателя
удостоверителни документи за трудовото възнаграждение. След достигане до
другата страна в трудовото правоотношение или с удостоверяването му от
работодателя, изявлението за едностранно увеличение на трудовото
възнаграждение е неоттегляемо. В процесния случай уговореният в трудовия
договор размер на възнаграждението на служителя е 902,10 лева.Този размер е
вписан и в трудовата книжка на служителя, която беше казано е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя. Представените по делото от
М. П. Б. фишове за работни заплати не могат да обосноват твърдението й за
едностранно увеличаване от страна на работодателя на трудовото й
възнаграждение в размер от 1600 лева.Същите не носят подпис на
работодателя и не могат да обосноват неговата воля за увеличаване на
възнаграждението на работника.Същевременно от събраните по делото гласни
доказателства по делото е безспорно установено, че М. Б., като заемаща
длъжност „*****“ е била отговорна за изготвянето на трудовите договори в
предприятието; извършване на вписванията в трудовата книжка; изготвяне на
релевантната информация за трудовите възнаграждения на служителите. През
месец декември 2021г. от управителя на дружеството е било констатирано ,
че М. Б., заедно с още двама служители-свидетелите Д. Д. и Т. П. са
увеличили трудовите си възнаграждения, след което и тримата са подали
идентични заявления за едностранно прекратяване на трудовото им
правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ.При тези данни по делото
въззивният съд приема за неоснователни твърденията на ищцата за
увеличаване на трудовото й възнаграждение от 902,10 лева на 1600 лева,
поради липсата на постигнато между страните писмено съгласие в този
смисъл и липсата на изявление от страна на работодателя за едностранно
увеличение на трудовото възнаграждение на работника.Същевременно от
неоспореното от страните заключение на вещото лице по делото е
категорично установено, че ищцата е получила със 7639,12 лева в повече от
дължимото й се трудово възнаграждение, поради което и исковите й
претенции за заплащане от работодателя на трудово възнаграждение и
допълнително такова за трудов стаж и професионален опит правилно са били
отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователи.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в
4
подадените въззивни жалби оплаквания за неоснователни. Обжалваното
решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено. Изложеното, от своя страна, предпоставя
липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в
частта на присъдените разноски.
Съобразно изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и с
оглед неоснователността на въззивните жалби, страните си дължат взаимно
разноски, съобразно отхвърлена част, поради което в полза на М. Б. ще се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер от 500 лева,а в полза на
„ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД, ЕИК *****, разноски за въззивната инстанция в
размер от 500 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 998/06.03.2024 г., постановено по гр.д. №
4010/2022 г., по описа на Пловдивски районен съд, в обжалваната част, с която
„ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД, ЕИК *****, е осъдено да заплати на М. П. Б.,
ЕГН **********, сумата от 912,93 лева - обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 1 месец, дължимо се на
основание чл. 221, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда –
16.05.2022 г. до окончателното й изплащане,както и в частта, с която са
отхвърлени предявените от М. П. Б., ЕГН ********** против „ЕР 35
Констръкшън“ ЕООД, ЕИК *****, искове за заплащане на сумата от 72,76
лева– допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит за периода м.10.2020 г. – 28.02.2022 г.; сумата от 8,31 лева - обезщетение
за забава върху главницата от 172,76 лв. за периода 01.01.2021 г. – 16.05.2022
г.; сумата от 1387,74 лева - трудово възнаграждение за периода м. 01.2022 г. –
м. 02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на насрещната искова молба в съда – 16.05.2022 г. до
окончателното им изплащане, както и в частта за разносикте.
ОСЪЖДА „ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на М. П.
Б., ЕГН **********,сумата от 500 лева-разноски по делото.
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, да заплати на „ЕР 35
Констръкшън“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 500 лева-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5