Р Е Ш Е Н И Е
314/21.2.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - 3-ти
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като
разгледа докладваното от съдията нахд № 5368
по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Г.М. ***633/31.07.2019
г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева, на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
В жалбата са формулирани възражения за невръчване на процесното НП по надлежния
ред, навеждат се доводи за неговата незаконосъобразност и се прави искане за
отмяната му.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа
жалбата като излага доводи идентични с
тези в нея.
Представителят на адм. наказващия
орган оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на НП, като моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице. С оглед на това , че липсват
доказателства за връчване на НП, съдът прие че е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27 юни 2019г. служители на
Дирекция “Инспекция по труда”-Варна - свид.Ем. Н. и негов колега, извършили проверка на строителен обект – „пътека
, паркомясто и ограда“, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“, с.о. „Боровец-
север“. Повод за проверката бил инцидент с работник с летален изход.
На място проверяващите установили
собственика на обекта – свид. Милев, както и жалбоподателя М. и още едно лице – С.Стефанов. В хода на проверката било установено, че
собственикът на обекта – св. М.споделил с въззивника, с когото се познавали
отдавна, че има за извършване строителни работи. Н.М. поел ангажимент да
организира и извърши тези работи. Довел двама души- С.Ст.и починалото лице А.
С.. Парите за всички плащания, свързани с извършваната работа свид. М.давал
на въззивника М., който от своя страна се разплащал с А.и С.. Освен това М.
поръчал бетоновоза, с който по време
на работа настъпил трагичния инцидент. На място свид. Н. съставил и връчил
постановления за обявяване съществуването на трудови провоотношения.
На 25.07.2019 г. срещу Н.М. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено,
че в качеството си на работодател е допуснал лицето С.Ст.да престира труд, като
изпълнява функции на „общ работник“ с определено работно място: стоителен обект
„ пътека, паркомясто и ограда“ находящи се
в ПИ в кв.“Галата“ с.о. „Боровец север“ гр.Варна с определено работно
време, с договорено тудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между сраните по възникналото трудово правоотношение. За дата на
извършване на нарушението била посочена датата на която лицето било установено
на обекта - 27.06.2019г. и то било
квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 от КТ вр. чл.1 ал.2 и л.61 ал.1 от КТ.
Актът бил предявен на нарушителя М., който вписал възражение, че не е
работодател и не е в трудови взаимоотношения с хората. Писмено възражение срещу
АУАН било депозирано след това, но било
преценено от АНО като неоснователно.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение,
административно наказващият орган издал процесното наказателно
постановление № 03 – 011633/31.07.2019г. , с което изцяло възприел фактическите
констатации, изложени в АУАН и при идентична правна квалификация по 62 ал.1 от
КТ вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ наложил на Н.М. административно наказание
“Глоба“ на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.413 ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. Н. и
свид. Милев, както и писмените такива, приобщени към доказателствения материал
в хода на съдебното следствие: обяснения от С.Ст.и В. Милев; постановления за
обявяване на трудово провоотношение,
протокол за извършена проверка и др.
Като свидетели в хода на съдебното
следствие показания дадоха Ем.Н. ***) и Вл.Милев, собственик на имота в който
са извършвани строителните дейности. В
показанията си пред съда свид. Н. възпроизведе възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Същият заяви, че по
време на проверката е установено , че плащането на СМР е извършвано от свид. М.само на Н.М., което бе
потвърдено от свид. М.и пред съда.
Впечатлението на последния, че починалото лице е било майстор, с чийто
автомобил са носени и материали на обекта по никакъв начин не променя факта, че
М. е бил този, който довел на обекта другите
работници и е организирал доставка на необходимия бетон. Посредством
приложените писмени обяснения
от С.Ст.и В. М.и показанията на св. Н. се установява, че лицето С.Ст.е
престирало труд в обекта, след като е било наето от въззивника М.. Показанията
на св. Н. и св. М.са показания на лица, пряко възприели полагането на труд в
обекта и лицето - работодател. Пред съда св. М.е категоричен, че се е договорил
за извършване на строителните работи именно с въззивинка М., на когото заплащал
за труда.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния
смисъл:
По приложението на процесуалния
закон:
Процесното Наказателно постановление
е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
гр. Варна съгласно чл. 6 ал.5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” и заповед № 0280/03.08.2010 г. на изп.
Директор на ИА „ГИТ“.
АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от АУАН е връчен на нарушителя, който е депозирал
писмено възражение срещу него в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издаването
на НП означава, че административно наказващият орган не е съглА.с тези възражения и е
счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице. Основателността
или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на
наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна,
а е въпрос по същество.
Оплакването за ненадлежно връчване на НП е основателно предвид липсата на отбелязване върху оригинала на този акт, че лицето не е
намерено на посочения адрес, и че новият му адрес е неизвестен.
Т.е. не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН.
Процесното НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред/ на жалбоподателя
и до датата на съдебното заседание, поради което настоящата жалба не се явява
просрочена. Последната е депозирана в РС-Варна на 18.10.2019г. Т.е. възможност
на наказаното лице да организира защитата си срещу НП, безспорно е осигурена.
По
приложението на материалния закон:
Нормата
на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор –
писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа.
В настоящия случай лицето С.Ст.е
бил установен да работи в обект, където под ръководство на жалбоподателя е
извършвана строителна дейност. Освен това безспорно
се установи наличието на
характеристики и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от
събраните доказателства Сл.Стефанов е извършвал дейност, свързана с периодично
престиране на работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова
функция, в случая тази за длъжността „общ работник”. За това съдът прие, че
въззивникът като работодател е нарушил императивната разпоредба на чл. 62 ал.1
от КТ и не е налице основание за отмяна
на НП, поради материална
незаконосъобразност.
В
случая административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда
на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното
дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над минималния
размер се явява прекомерна. За това
съдът редуцира „имуществената санкция” до минималния размер предвиден в чл.414
ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева.
АНО бланкетно е
посочил, че не
счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за
поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на
Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и
служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този
смисъл настоящият казус не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид,
поради което и с оглед законодателното решение в чл.415в ал.2 от КТ това
нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено. В тази връзка и по аргумент от чл.63 ал.3
вр. чл.143 от АПК, съдът намира, че на Дирекция „ИТ“-Варна не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011633/31.07.2019 г., издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на Н.Г.М.
***, е наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от Кодекса
на труда, като НАМАЛЯВА размера на глоба от 5000 лева на 1500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: