Р Е Ш Е Н И Е
№ 101/
15.2.2021г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
166, по описа на съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството е по реда
на Глава ХIХ от ДОПК. Образувано е по жалба на В.А.Б., против Ревизионен акт №
Р-16001619001758-091-001/14.10.2019г., издаден от Т. В. П. - началник на
сектор, възложил ревизията и М. Д. К.на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение №
727/27.12.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта, с която на
ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периоди: за 2012 година в размер на 379,
37 лева и съответните лихви 248, 37 лв. ; за 2013 година в размер на 706, 93
лева и съответната лихва 411, 05 лв.; за 2014 година в размер на 615, 32 лева и
съответната лихва 215, 73 лв.; за 2017 година в размер на 2274, 79 лева и
съответната лихва 336, 19 лв.; са определени вноски за ДОО за 2012 г. в размер
на 386лева; за 2013 година в размер на 337, 92 лева и съответната лихва 231, 53
лв.; за 2014 година в размер на лихва 66, 90 лв.; за 2015 година в размер на
1061, 37 лева и съответната лихва 419, 53 лв.; за 2017 година в размер на 4228,
55 лева и съответната лихва 689, 47 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2012
година в размер на 241, 02 лева; за 2013 година в размер на 351, 20 лева и
съответната лихва 222, 08 лв.; за 2014 година лихва 41, 88 лв.; за 2015 година
в размер на 663, 36 лева и съответната лихва 262, 22 лв.; за 2017 година в
размер на 2486, 11 лева и съответната лихва 399, 69 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ
за 2012 година в размер на 150, 64 лева; за 2013 година в размер на 132, 00 лева
и съответната лихва 90, 32 лв.; за 2014 година съответната лихва 26, 13 лв.; за
2015 година в размер на 414, 60 лева и съответната лихва 163, 86 лв.; за 2017
година в размер на 1439, 97 лева и съответната лихва 249, 80 лв.; Общият размер на задълженията е 15 929,
59 лева и лихва 4 075, 05 лева, както и частта от ревизионния акт, който е
изменен в частта на допълнително установените задължения за лихви за 2012г. за
ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, които от 841, 60 лева са изменени на 725, 56 лева. В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се, че събраните доказателства са преценени
неправилно. Оспорва се начинът на определяне на данъчна основа за облагане по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Сочи се, че неправилно не са признати,
получените през 2009г. и 2010г. от оспорващия, две дарения в размер на всяко от 30 000 лв. и заем в размер на 80000
лв. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство
разноски.
Директор на Дирекция ОДОП
- гр. Пловдив при Централно управление на НАП, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионният акт е обжалван
в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил и частично изменил. С
оглед на така постановеният от Директора на Дирекция ОДОП Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, съдът счита жалбата за допустима.
Установява се, че със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619001758-020-001/22.03.2019г.(л. 402)
на Т. В. П. - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП -
гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на В.А.Б., с обхват данък
върху доходите на физическите лица за период 01.01.2012 г. - 31.12.2017 г.;
вноски за ДОО за период от 01.01.2012 г. - 31.12.2017 г.; вноски за ЗО за
период от 01.01.2012 г. - 31.12.2017 г.; вноски за ДЗПО за УПФ за период от
01.01.2012 г. - 31.12.2017 г. Срокът за извършване на ревизията е определен на
три месеца от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 02.04.2019г.
Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед №
Р-16001619001758-020-002/01.07.2019г. /л. 398/ до 02.08.2019 г. и Заповед №
Р-16001619001758-020-003/01.08.2019г. /л. 396/ до 02.09.2019 г., без да е
изменян обхватът на ревизията. В хода на тази административна процедура е
съставен Ревизионен доклад № Р-16001619001758-092-001/12.09.2019г. /л. 92/, въз
основа на който, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали
Ревизионен акт № Р-16001619001758-091-001/14.10.2019г. /л. 64/. По депозираната
в срок жалба е издадено Решение № 727/27.12.2019 г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с което е
потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт и частично
изменен.
С оглед, делегирането на
правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото е представена Заповед
№ РД-09-1/03.01.2017 год. /л. 6/ на Директора на ТД на НАП Пловдив.
Процесното ревизионно
производство е възложено от материално компетентен административен орган, при
спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е
постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Ревизията е втора по
ред и е във връзка с Решение №
133/05.03.2019 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив за установяване задълженията на В.А.Б. за данък върху
дохода обхваща периода 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г., с който е отменен РА №
Р-16001318001910-091-001/13.12.2018г., въз основа на РД №
Р-16001318001910-092-001819.11.2018г.
В хода на ревизията е
установено, че проверяваното лице е извършвало дейност като ФЛ в качеството на земеделски
производител, за което е представена Регистрационна карта на земеделски
производител от Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Пазарджик със заверка от
29.10.2012 г. През ревизирания период от 2012 г. до 2017 г. ревизираното лице
има подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ само
за 2013 г. с № 1300И0033897 от
26.04.2014 г., с която са декларирани доходи общо в размер на 3 932,00 лв., от
които субсидии от ДФЗ в размер на 2 932,00 лв. и доходи от собствена продукция – пипер в
размер на 1000лв. По данни от справките по чл. 73 от ЗДДФЛ, подавани от
задължените лица за изплатени доходи на физически лица, получатели на доход, на
В.Б. не са изплащани доходи за ревизирания период.
В.Б. посочва, че за
извършените разходи през
ревизираните периоди финансовият му ресурс е от договор за
дарение от 23.07.2009 г., съгласно който Й. А. Б. – дядо му по майчина линия, му дарява сума в
размер на 30 000 лв. Представеният договор е двустранно подписан, без
нотариална заверка към датата на дарението(л. 640). Лицето Йордан Белев е
починало на 24.03.2018 г.; от договор за дарение от 10.09.2010 г., съгласно
който С.В.Б. – негова баба по бащина линия, му дарява
сума в размер на 30 000 лв. Представеният договор е двустранно подписан, без
нотариална заверка към датата на дарението(л.640); както и от представен
договор за паричен заем от 21.04.2008 г., с който „Гама ринг София холдинг“ ООД
с ЕИК *********(заемодател) му е предоставил сума в размер на 60 000 лв. и
срокът за погасяване на същия е 31.12.2018 г. Към договора за паричен заем не е
представен погасителен план, както и документи за върнати суми към заемодателя
в рамките на 10 годишния срок. По договор предоставената сума
на В.А.Б. е в брой и същата е предоставена до дата 30.04.2018 г. Жалбоподателят
не представя документи и доказателства за предаване на паричната сума от 60 000
лв. от „Гама ринг София холдинг“ ООД.
По уважено доказателствено искане на оспорващия по чл. 192
от ГПК съдът е изискал документи от дружеството „Гама ринг София холдинг“ ООД.
Такива са приети по делото – оборотна ведомост от 01.01.2018г. – 31.12.2018г.;
оборотна ведомост по партньори на дружеството и там е посочен В.Б. от
01.01.2018г.-31.12.2018г.; Разписка от 22.02.2018г. за получена сума по договор
за заем между „Гама Ринг София Холдинг“ООД и В.Б., сключен на 21.04.208г.,
разписка от 21.02.2018г., разписка от 23.02.2018г., разписка от 24.02.2018г.,
разписка от 26.02.2018г., разписка от 28.02.2018г., разписка от 19.02.2018г.,
Договор за паричен заем от 21.04.2008г. между „Гама Ринг София холдинг“ООД и
В.А.Б., за сума от 60 000лева.
За двата договора за
дарение и договора за заем органите по приходите не приемат, че получаването на
въпросните суми е реално осъществено и че съставляват годно доказателство,
доказващо произход на сумите от 30000 лева, 30000 лева и 60000 лева.
При горната фактическа
обстановка, в предвид обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всяка една
от годините, включени в ревизирания период, и съпоставка на доказаните
приходи/доходи с извършените разходи, органите по приходите са стигнали до
извод, че има несъответствие в имущественото състояние на лицето, което с
ревизията е определено като доход с неустановен произход. Установеното несъответствие по години е в следните
размери: 2012 г. -5 112,80 лв.; 2015 г.
– 8 291,96 лв. и 2017 г. - 31 076,42 лв.
В хода на ревизия на
задълженото лице е връчено Уведомление от 18.06.2019г., с което е уведомено, че
основата за облагане с данъци и осигурителният доход за определяне на ЗОВ, ще
бъдат определени по предвидения в чл. 122 и чл.124а от ДОПК ред. Органите по
приходите са изготвили парични потоци на ревизираното лице за ревизирания
период. Органът по приходите
е приел, че лицето е разполагало
с наличност към началото на периода в
размер на 5 000 лв. При
изготвянето на паричния поток, сумите в размер на 30000 лв. – дарение, 30000
дарение и 60000 лв. - заем не са включени, тъй като органите по приходите не са
възприели за достоверни твърденията на жалбоподателя. Приели са, че Б. е
получил безвъзмезден доход в размер на 7890, 45 лева през месец май 2013г., при
продажба на дружеството. Основанието, което е посочено, при изтегляне на сумата
е „закриване на сметка“. Получена е сума в размер на 1828 щатски долара по
сметката на Б., за която той е посочил, че е за погребение на роднина, за което
близки са изпратили пари. Тези средства не са счетени за разполагаем доход и не
са взети предвид.
Въз основа на
изследваните доходи/приходи и направените разходи на ревизираното лицето е
формиран изводът, че са налице доходи/приходи на проверяваното лице, които не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Констатирано е, че
направените разходи от лицето за ревизирания период превишават получените от
него доходи. Формиран е извод, че за покриване на така направените разходи са
налице доходи, които са с неустановен произход, квалифицирано като
обстоятелство чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Определена е данъчна основа за
облагане от доходи от неустановен произход за 2012-2017г., съгласно чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, след приспадане на осигурителните вноски по реда на чл. 30 от ЗДДФЛ. На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 7
от ДОПК и чл. 122, ал. 2 от ДОПК, на ревизираното лице е начислен данък по чл.
48 от ЗДДФЛ в размер: за 2012 година в размер на 379, 37 лева и съответните
лихви 248, 37 лв. ; за 2013 година в размер на 706, 93 лева и съответната лихва
411, 05 лв.; за 2014 година в размер на 615, 32 лева и съответната лихва 215,
73 лв.; за 2017 година в размер на 2274, 79 лева и съответната лихва 336, 19
лв.; са определени вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 386лева; за 2013 година
в размер на 337, 92 лева и съответната лихва 231, 53 лв.; за 2014 година в
размер на лихва 66, 90 лв.; за 2015 година в размер на 1061, 37 лева и
съответната лихва 419, 53 лв.; за 2017 година в размер на 4228, 55 лева и съответната
лихва 689, 47 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2012 година в размер на
241, 02 лева; за 2013 година в размер на 351, 20 лева и съответната лихва 222,
08 лв.; за 2014 година лихва 41, 88 лв.; за 2015 година в размер на 663, 36
лева и съответната лихва 262, 22 лв.; за 2017 година в размер на 2486, 11 лева
и съответната лихва 399, 69 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2012 година в размер
на 150, 64 лева; за 2013 година в размер на 132, 00 лева и съответната лихва
90, 32 лв.; за 2014 година съответната лихва 26, 13 лв.; за 2015 година в
размер на 414, 60 лева и съответната лихва 163, 86 лв.; за 2017 година в размер
на 1439, 97 лева и съответната лихва 249, 80 лв.; Общият размер на задълженията е 15 929,
59 лева и лихва 4 075, 05 лева, лихви за 2012г. за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ,
които от 841, 60 лева.
По делото се събраха
гласни доказателства.
Свидетелката С.В.Б. -
баба на жалбоподателя, посочва, че е дарила сума от 30000лв. на внука си В.Б.
през 2010г. Споделя, че дядо му от Велинград му е дарил сума от 30000 лева. Тя
е имала събрани спестени пари от животни, от работа (работила е 40 г.) и е
имала събрани пари и понеже дядото от другата страна е дал, то тя е искала да
компенсира и също е дарила 30 000 лв. Преписала му е апартамент, къщата на
село, 40 дка ниви. Казва, че всичко дава за него, тъй като той й е сърцето, той
ще я гледа. Събирала е парите с години, на него ги е дарила.
Свидетелката - М.Й.Б., е
майка на жалбоподателя. Известно й е, че от нейния баща – Й. В., са дарени пари
на сина й В. през 2009 г. Бил е продал наследствен имот – родната му къща, от
където пари е дарил на внука си, по това време абитуриент, после студент,
затова е решил така. Тъй като е бил 19 годишен, то баща й искал да е в нейно
присъствие и тя е била там. Не си спомня дали е подписван договор. Споделя, че
баща й е бил миньор, а майка й готвачка. От тези професии са получавали добри
доходи, в последствие и пенсии. За свекърва си С.Б., знае, че и тя е дарила на
внука си 30000 лева, както и е завещала цялото си имущество пак на него. Знае и
за изтеглена парична сума от 1828 щатски долара от банка Алианц от сина й през
2015 г., които са били за погребение на роднина, изпратени също от негов
роднина за уреждане на разходите по погребението.
По делото, бе прието
заключение на вещото лице И.С., по допуснатата съдебно - икономическа
експертиза. В заключението си вещото лице е изготвило варианти на паричния
поток на ревизираното лице за 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017г.г., чрез
алтернативно и кумулативно включване на парични суми в размер на двете дарения
от по 30000 лв. и заем от 60000 лв., за които оспорващия твърди че е получил
като дарение, респ. заем.
Според разпоредбата на
чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период.
Съответно, според чл.
123, ал. 1 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по
реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице
подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на
имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и
от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ -
местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12, ал.1 от ЗДДФЛ е
посочено, че - "Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон", а съответно в чл. 35,
т.6 от закона е указано, че облагаем доход са и "...всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане ...".
В случая, трябва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК - в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Съотнасянето на
цитираните нормативни текстове, налага да се съобрази, че липсата на несъмнени
данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил,
предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на
данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки
случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на
съответния материален данъчен закон. Когато е налице едно противоправно
развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на
някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи
особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да
се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства
/критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на
закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават
максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие
на правоотношението.
В конкретния случай,
ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ и е данъчно
задължено по чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ (2012г.-2017г.) за доходите, получени от
него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на
настоящата ревизия.
Спорните по делото
въпроси са дали ревизираното лице през 2010 г. е получило като дарение от С.Б.
сумата от 30000 лева, през 2009г. е получило като дарение от дядо си Й. Б. сума
от 30000 лв., както и заем в размер на 60000 лева от „Гама Ринг София
Холдинг“ООД, както и дали следва да се обложи сумата от 7890, 45 лева, получена
от „Ай инвест“ЕООД като временна финансова помощ от В.Б. по решение от
14.11.2011г. на едноличния собственик на капитала и върнати на 03.05.2013г.
чрез РКО от „Ай инвест“ЕООД за 1665, 60 лева и чрез банков превод по
разплащателна сметка на 07.05.2013г. за 7804,40. Сумата от общо 9470 лева е обложена на основание чл.
35, т. 6 от закона.
При тезата на
жалбоподателя за наличие на дарения и заем като основание за имуществените
размествания, при които са получени процесните суми, негова е тежестта да
докаже твърдените факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК. При пълно доказване на получаване по паричните средства те се
дисквалифицират като доход /чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ/ и не са обект на облагане -
чл. 2 от ЗДДФЛ. Ако полученото не е доход, то няма как и да бъде укрито и да се
осъществи предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В случая даренията са
извършени чрез предаване, като за тях има сключени договори (640л.), а заемът
чрез договор в обикновена писмена форма (320стр.).
За данъчното облагане,
предмет на контрол е установяване на реалното предаване на сумите, произходът
на средствата и възможността на дарителя/заемодателя да се разпореди в полза на
получателя.
По отношение на дарената
на жалбоподателя от баба му - С.Б., сума
в размер на 30000 лв., съдът намира, че по делото не са налице достатъчно
доказателства, че през 2010 г. посоченият юридически факт е реално проявен.
Видно от административната преписка С.В.Б. има доходи през 2009г. в размер на
3600 лева и през 2010г.- 30 лева. Тя е пенсионер от 2000 г., като изплатения доход
от тази година до 2010г. е от 812 лева до 2309 лева годишно. Няма данни за
други доходи. В показанията си свидетелката С.Б. твърди, че всички събирани
през последните 10 години суми е дарила на внука си. Същевременно липсват
доказателства за доходи – било от продукция, било от продажба, като произход на
средства и възможности, да ги предостави на надареното лице.
По отношение на Й. А. Б.
– дядо на жалбоподателя и дарил го с 30000 лева през 2009г., за съда също не са
налични достатъчно доказателства, от които да приеме, че е реално проявено
дарението на тази сума. Той също е пенсионер след 2000г., като няма действащи
трудови договори, данни за продажба на недвижимо имущество, възможност на
дарителя да предостави сумата на надареното лице.
Не може да се сподели и
съждението на органите по приходите, че липсата нотариална заверка на подпис и
дата на писмен договор за дарение, е обстоятелство в подкрепа на липсата на
дарение въобще. В случая няма нормативно предвидено изискване посоченият тип
двустранна сделка да бъде извършвана в съответна писмена форма. Необходимо е да
бъде установен фактът на предаването на сумите. По делото не бяха представени
убедителни доказателства за защита на тезата, че действителност бабата и дядото
на жалбоподателя са разполагали с тези суми, били са налични към момента на
дарението, съответно са ги дарили. Липсват изцяло доказателства, че те са били
във възможност да притежават такива суми. Житейска логика е да съхраняваш в
себе си налични средства и да дариш един от най-любимите си хора – внук. Но към
2009-2010г. тези суми са големи и следва да има индикация, че същите са реална
възможност да бъдат притежавани от пенсионери. Дори и да са събирали, то няма
как след да са натрупани в този размер след 1999г., при липса на конкретни доказателства
по делото.
На 05.07.1999г. влезе в
сила Закона за деноминация на лева, съобразно който "Считано от 5 юли 1999
г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов
лев", респ. съгласно чл.3 "Българската народна банка издава и пуска в
обращение от 5 юли 1999 г. нови банкноти и монети, съобразени с деноминацията
по чл.1" /ал./1, а "Банкнотите и монетите, пуснати в обращение до 5
юли 1998 г., остават в обращение до 31 декември 1999 г. и се приемат без
ограничения за плащания по намалената им номинална стойност".
Тоест каквито и суми да
са събирали цял живот, то житейски логично спестяванията им да са след 1999г.
При това положение немислимо е да се приеме за достоверно твърдението, че
Йордан Белев и С.Б. към 01.01.2009г. и 2010г. са разполагали всеки с по 30000
лева, натрупани като спестявания, предвид установените доходи на пенсионери.
По отношение на договорът
за заем: като частен диспозитивен документ представеният договор от
21.04.2008г.(л. 320), не се ползва с материална доказателствена сила в
съдебното производство. В случай, че не е заверен той няма и достоверна дата, а
волеизявлението, описано в него, следва да бъде подкрепено с факти. Видно от
съдебно-счетоводната експертиза дружеството „Гама Ринг София Холдинг“ООД е извършило
счетоводни записвания през 2018г, които отразяват само връщането на сумата в
размер на 60 000 лева от В.Б. в брой в касата на дружеството. Към
01.01.2018г, справките на дружеството –
заемодател са с нулеви начални салда - т.е. няма счетоводно отразяване на
предоставянето на заема от страна на „Гама ринг София холдинг" ЕООД.
Съдът не счита, че заемът
е реално даден и е източник на доход на ревизираното лице.
Посочените обстоятелства
за двете дарения и заем са насочени към установяване на положителен факт, който
е изгоден за жалбоподателя, като негова бе й тежестта да ги докаже в условията
на главно и пълно доказване, което не бе сторено.
По отношение на сумата от
1828 долара, преведена на В.Б. от Иванка Чотрева от САЩ, съдът установява, че
същата не е включена като разполагаем
доход при определяне на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и не са взети
предвид като разполагаем доход.
Правилно органите по
приходите са обложили сумата в размер на 7890, 45 лева, получена от „Ай
инвест“ЕООД като временна финансова помощ от В.Б. по решение от 14.11.2011г. на
едноличния собственик на капитала и върнати на 03.05.2013г. чрез РКО от „Ай
инвест“ЕООД за 1665, 60 лева и чрез банков превод по разплащателна сметка на
07.05.2013г. за 7804,40. Сумата от е получена като доход по смисъла на чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ - всички други източници, които не са изрично посочени в този
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Данни и доказателства за облагане с друг окончателен данък не бяха представени.
При горната фактическа и
правна установеност се потвърждава изводът на органите по приходите, че
размерът на придобитите в периода 2012г.-2017г. доходи на оспорващия, са
недостатъчни за обезпечаване на извършените от него разходи и налични средства.
При това положение, установената по делото фактическа обстановка е достатъчна
от формална страна, за да се стигне до заключение за наличието на
предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и съответно да се предприеме
определяне на данъчната основа за облагане по реда предвиден в чл. 122, ал. 2 и
сл. от ДОПК.
По отношение на паричния
поток на жалбоподателя за 2012г., към началното салдо не следва да се включи и
дарението в размер на 30000 лева, дарението от 30000 лева и заем от 60000 лева.
По отношение на
определените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), съдът
установи следното:
Като последица от
определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци
ревизиращите органи са определили при условията на чл. 124а от ДОПК
окончателния размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на
чл.122 - чл.124а от ДОПК и следващите се от това задължения за внасяне на
допълнителни осигурителни вноски, като са приели, че лицето е извършвало
трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни вноски.
В случая съвкупната
преценка на приобщените в хода на административното и съдебно производство
доказателства налага да се приеме, че констатациите на органите по приходите
относно задълженията за ЗОВ са законосъобразни. Съображенията са следните :
Съобразно Тълкувателно
решение № 1/18.05.2016г. на Върховния административен съд, ОСС на I и II
колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2015г., "Разпоредбите на чл. 122
- 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни
вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр.
14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г." В случая се касае за установени размери
на задължителни осигурителни вноски за 2012г. и следващи, т.е. след 15.02.2011
г., поради което и нормата на чл.124а от ДОПК е приложима.
Предвид изложено правилно
органите по приходите и горестоящият административен орган са приложили
разпоредбата на чл.124а от ДОПК и са преминали към установяване на окончателния
размер на осигурителния доход за процесните отчетни периоди на основание
посочената разпоредба. В случая доколкото събраните доказателства по делото не
дават основание за формиране на друг извод, то органите по приходите правилно
са приели, че доходите на лицето са от дейност, която се субсумира в понятието
трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски. Правният
извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезите на чл. 122,
ал.1, 7 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с
процесния пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а оттам и определяне на
окончателния размер на осигурителния доход, и следващите се осигурителни
вноски, в хипотезата на чл. 124а от ДОПК. В този смисъл наведените от страна на
жалбоподателя доводи за липса на основания за определяне на окончателния размер
на осигурителния доход по реда на чл.124а от ДОПК, се явяват неоснователни.
Осигурителният доход,
върху който жалбоподателя дължи ЗОВ за ревизирания период, възприет като размер
и в настоящото съдебно решение, правилно е определен по реда на чл. 124а от ДОПК. В случая, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход и
дължимите осигурителни вноски на жалбоподателя е взето предвид обстоятелството,
че същият е декларирал започване на трудова дейност като едноличен собственик
на капитала на „Ай Инвест“ ЕООД, считано от 10.10.2011 г. и осигуряване за
всички осигурени социални рискове и прекъсване на същата, считано от 12.09.2012
г. От 18.08.2014 г., ревизираното лице е декларирало започване на трудова
дейност и осигуряване за всички осигурени социални рискове като едноличен
собственик на капитала на „Ай Ви Трейд“ ЕООД, която е прекъсната от 01.11.2014
г. Трудовата дейност на ревизираното лице като едноличен собственик на капитала
на „Ай Ви Трейд“ ЕООД е възобновена, но с осигуряване за инвалидност поради
общо заболяване за старост и за смърт, считано от 03.05.2017 г. и е прекратена
отново, считано от 01.10.2017 г.
С декларация обр. 6 по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005г.
на МФ е деклариран размерът на дължимите суми за задължителни осигурителни
вноски по фондове за 2012 г., 2014 г. , 2016 г. и 2017 г., които отговарят на
декларираните периоди с декларация обр. 1. В ревизионното производство е
установено, че В.А.Б. е внесъл част от авансово дължимите ЗОВ върху минималния
месечен размер на осигурителния доход само 2012 г. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО
В.А.Б. е самоосигуряващо се лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски
изцяло за своя сметка. Доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд „Пенсии” и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване, а от 01.01.2015 г. и в размерите за
фонд „Общо заболяване и майчинство” за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчната декларация. В случая, при определяне на окончателния размер на
осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски на жалбоподателя е взето
предвид обстоятелството, че същият е внасял авансови осигурителни вноски върху
минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице.
Разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на окончателния размер
на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба
за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани
на работа в чужбина. Според нея осигурителният доход, върху който се довнасят
осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за
допълнително задължително пенсионно осигуряване се определя помесечно върху
разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е
упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания
осигурителен доход, върху който са внесени или се дължат осигурителни вноски,
но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със ЗБДОО за съответната календарна година. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими
на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото
лице, образувало ЕООД. Върху установения с ревизията нов размер на
осигурителния доход за 2012 г., 2015 г. и 2017 г. на задълженото лице,
определен на база дохода с недоказан произход, на основание чл. 124а от ДОПК,
във връзка с чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органът по
приходите е определил задължения за ЗОВ за ревизирания период, и прилежащите
лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1
от ДОПК.
Съобразявайки посочените
нормативни правила, законосъобразно органите по приходите са начислили
следващите се задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за
процесните ревизирани периоди. Съответно на основание чл.113, ал. 1 от КСО,
законосъобразно от страна на органите по приходите са начислени и лихви за невнесените
в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, като лихвите за
просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК.
Констатирана е недължимост на лихвите за
период за периода м.01.2012 г. - м.11.2012 г. за задължителни осигурителни вноски за ДОО, съответно
за ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване
като годишно задължение, по аргумент на дължимо задължението, определено в
окончателен годишен размер, до 30.04.2012 г., поради което РА е изменен в тази
си част.
По отношение на
допълнително установените задължения за внасяне на задължителни осигурителни
вноски за процесните периоди следва да се констатира, че жалбоподателят не е
опровергал нормативно установената материална доказателствена сила на
ревизионния акт. Обратно, в случая органите на приходната администрация,
установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от
който черпят правомощието си да определят допълнителни задължения за
осигурителни вноски по реда на чл. 124а от ДОПК, и констатациите им са
обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а
направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.
Конкретният размер на
облагаемите основи, осигурителния доход, и дължимите данъци и осигурителни
вноски, и съответно прилежащите лихви за просрочие, са определени в ревизионния
акт, и срещу тези изчисления няма конкретно заявени възражения. Не са налице
доказателства, които да подлагат на съмнение така възприетите изводи на
ревизиращите органи.
Въз основа на изложеното
дотук от фактическа и правна страна, Административен съд Пазарджик намира, че
обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на
приходната администрация, в ревизионно производство, възложено по реда на чл.
112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК.
Ревизионен акт е постановен в установената от закона форма. Не се констатират
нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният
акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, съответства на
целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за
данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република
България. Жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода на делото
и предвид направеното искане от ответната страна, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят ще следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1151(хиляда сто петдесет и един) лева, изчислени
върху сумата от ревизионния акт в размер на 15929,59 лева главница и 4075, 05
лева лихви, и допълнително установени лихви, определени в размер на 725, 56
лева, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.А.Б., ЕГН **********, против Ревизионен акт №
Р-16001619001758-091-001/14.10.2019г., издаден от Т. В. П. - началник на
сектор, възложил ревизията и М. Д. К.на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение №
727/27.12.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта, с която на
ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периоди: за 2012 година в размер на 379,
37 лева и съответните лихви 248, 37 лв. ; за 2013 година в размер на 706, 93
лева и съответната лихва 411, 05 лв.; за 2014 година в размер на 615, 32 лева и
съответната лихва 215, 73 лв.; за 2017 година в размер на 2274, 79 лева и
съответната лихва 336, 19 лв.; са определени вноски за ДОО за 2012 г. в размер
на 386лева; за 2013 година в размер на 337, 92 лева и съответната лихва 231, 53
лв.; за 2014 година в размер на лихва 66, 90 лв.; за 2015 година в размер на
1061, 37 лева и съответната лихва 419, 53 лв.; за 2017 година в размер на 4228,
55 лева и съответната лихва 689, 47 лв.; вноски за здравно осигуряване за за
2012 година в размер на 241, 02 лева; за 2013 година в размер на 351, 20 лева и
съответната лихва 222, 08 лв.; за 2014 година лихва 41, 88 лв.; за 2015 година
в размер на 663, 36 лева и съответната лихва 262, 22 лв.; за 2017 година в
размер на 2486, 11 лева и съответната лихва 399, 69 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ
за 2012 година в размер на 150, 64 лева; за 2013 година в размер на 132, 00
лева и съответната лихва 90, 32 лв.; за 2014 година съответната лихва 26, 13
лв.; за 2015 година в размер на 414, 60 лева и съответната лихва 163, 86 лв.;
за 2017 година в размер на 1439, 97 лева и съответната лихва 249, 80
лв.;(Общият размер на задълженията е 15 929, 59 лева и лихва 4 075,
05 лева), както и в частта от ревизионния акт, с който е изменен за
допълнително установените задължения за лихви за 2012г. за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ,
които от 841, 60 лева са изменени на 725, 56 лева.
ОСЪЖДА В.А.Б., ЕГН
********** да заплати на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП сумата от
1151(хиляда сто петдесет и един) лв., за осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 6649 от 05.07.2022 г. по адм. дело № 3402/ 2021 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОТМЕНЯ
решение № 101/15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 166/2020 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на В. Б. против
Ревизионен акт № Р – 16001619001758-091-001/14.10.2019 г., издаден от органи на
ТД на НАП Пловдив, изменен с Решение №727/27.12.2019 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
в частта на установените задължения на В. Б. за вноски за ДОО за 2012 г. в
размер на 386 лева; за 2013 година в размер на 337,92 лева и съответната лихва
231, 53 лв.; за 2014 година лихва в размер на 66,90 лв.; за 2015 година в
размер на 1061,37 лева и съответната лихва в размер на 419,53 лв.; за 2017
година в размер на 4228,55 лева и съответната лихва 689,47 лв.; вноски за
здравно осигуряване за 2012 година в размер на 241,02 лева; за 2013 година в
размер на 351,20 лева и съответната лихва 222,08 лв.; за 2014 година лихва в
размер на 41,82 лв.; за 2015 година в размер на 663,36 лева и съответната лихва
в размер на 262,22 лв.; за 2017 година в размер на 2486,11 лева и съответната
лихва в размер на 399, 69 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2012 година в размер на
150,64 лева; за 2013 година в размер на 132,00 лева и съответната лихва в
размер на 90,32 лв.; за 2014 година съответната лихва в размер на 26,13 лв.; за
2015 година в размер на 414,60 лева и съответната лихва в размер на 163,86 лв.;
за 2017 година в размер на 1439,97 лева и съответната лихва в размер на 249,80
лв. (Общ размер на задълженията е 11 956,21 лева и лихва в размер на 2 863,35
лв.) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
РА № Р – 16001619001758-091-001/14.10.2019 г., издаден от органи на ТД на НАП
Пловдив, изменен с Решение №727/27.12.2019 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта
на установените задължения на В. Б. за вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 386
лева; за 2013 година в размер на 337,92 лева и съответната лихва 231, 53 лв.;
за 2014 година лихва в размер на 66,90 лв.; за 2015 година в размер на 1061,37
лева и съответната лихва в размер на 419,53 лв.; за 2017 година в размер на
4228,55 лева и съответната лихва 689,47 лв.; вноски за здравно осигуряване за
2012 година в размер на 241,02 лева; за 2013 година в размер на 351,20 лева и
съответната лихва 222,08 лв.; за 2014 година лихва в размер на 41,82 лв.; за
2015 година в размер на 663,36 лева и съответната лихва в размер на 262,22 лв.;
за 2017 година в размер на 2486,11 лева и съответната лихва в размер на 399, 69
лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2012 година в размер на 150,64 лева; за 2013
година в размер на 132,00 лева и съответната лихва в размер на 90,32 лв.; за
2014 година съответната лихва в размер на 26,13 лв.; за 2015 година в размер на
414,60 лева и съответната лихва в размер на 163,86 лв.; за 2017 година в размер
на 1439,97 лева и съответната лихва в размер на 249,80 лв. (Общ размер на
задълженията е 11 956,21 лева и лихва в размер на 2 863,35 лв.)
ОСТАВЯ В
СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на В. Б., с адрес: гр. Пазарджик,
направените разноски по делото в общ размер на 982,19 лв. (деветстотин
осемдесет и два лева и деветнадесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА
В. Б., с адрес: гр. Пазарджик, да заплати на Националната агенция за приходите
разноски по делото в размер на 1178,50 (хиляда сто седемдесет и осем лева и
петдесет стотинки) лева
Решението
не подлежи на обжалване.