№ 57
гр. Русе, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500041 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. К. ТР. от гр.Русе чрез назначения му от
съда особен представител адв. Л.В. от АК-Русе против решение №
1068/08.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 1353/2021 г. по описа на Русенския
районен съд, с което е уважен предявеният против него иск с правно
основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 503.75 лв.
главница и 22.53 лв.- мораторна лихва по издадена в полза на „Енерго- Про
Продажби“ АД- гр.Варна, ЕИК ********* заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 4375/2020 г. по описа на РРС. Твърди се, че
решението е неправилно като постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон и се иска
неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът се отхвърли.
Ответникът по жалбата „Енерго- про Продажби“ АД- гр.Варна счита
жалбата за допустима, но неоснователна по съображенита, изложени в
отговора по чл.263 от ГПК. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявения от „Енерго- про
Продажби“ АД- гр.Варна против жалбоподателя иск с правно основание
чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 503.75 лв. главница и
22.53 лв.- мораторна лихва по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 4375/2020 г. по описа на РРС.
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за
изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 от ГПК или същата е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Подаването на възражение, респ. връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поражда правния
интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния срок по чл.415, ал.1 от
ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи
същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу
длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е налице издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е връчена на
длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК. Този факт е порожда правния интерес от
търсената искова защита. Искът е предявен в законоустановения срок, същият
е допустим и правилно е разгледан по същество от първоинстанционния съд.
Това обуславя валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Решението е правилно.
При разглеждането на спора не са допустани процесуални нарешения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен
2
материалния закон.
В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът
следва да установи вземането по заповедта по основание и размер, а
ответникът – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват
вземането.
В настоящият случай кредиторът е основал вземането си на договор за
доставка на ел. енергия, надлежно отчитана и фактурирана. Жалбоподателят е
оспорил качеството си на потребител, поради което е навел доводи, че не е
налице основание за ангажиране на отговорността му.
Жалбоподателят е подал заявление №1897387/28.06.2013 г. за снабдяване
и разпределение на ел.енергия за апартамент, находящ се в гр.Русе, ул. „И.В.“
№** бл.1, вх.А, ет.4 като е представил и документ за собственост- нотариален
акт за покупко- продажба, вписан в СВ-Русе вх.рег.№ 13107/24.09.2009 г., акт
№151, т.30, дело № 6568/2009 г.V Въз основа на заявлението същият е вписан
като клиент на дружеството с кл.№ ********** във връзка с продажба на ел.
енергия за обект с абонатен №**********.
Представените по делото справки, които не са оспорени, установяват, че
ответното дружество периодично доставя ел. енергия в заявения от
жалбоподателя обект- апартамент, находящ се в гр.Русе на горепосочения
адрес. Периодично е отчитана реално потребената ел. енергия за имота,
остойностявана е съобразно действащите цени и е надлежно фактурирана.
Тези факти дават основание да се приеме, че за процесният период
страните са в облигационно- правна връзка, породена от договор за доставка
на електрическа енергия в недвижим имот- собственост на жалбоподателя,
регулирани от ЗЕ, ПИКЕЕ и общите условия на доставчика, одобрени с
Решение №ОУ-060/07.11.2007 г. и Решение №ОУ-004/06.04.2009 г. на
ДКЕВР.
Сключването на договора за доставка на ел. енергия е осъществено с
подаването на заявление от страна на жалбоподателя, в което същият е
посочил че е собственик на имота и е представил нотариален акт, описан в
заявлението. С факта на сключване на договора жалбоподателят е придобил
качеството на потребител на ел. енергия / клиент/. Липсват доводи и
доказателства договорната връзка между страните да е прекратена, респ.да е
3
настъпила промяна в собствеността или на ползвателя на обекта. Съгласно
чл.17 от ОУ задължението за уведомяване е на потребителя и при липса на
доказателства за такава промяна, съдът приема, че именно жалбоподателят е
задълженото по договора лице.
В качеството си на потребител жалбоподателят е задължен периодично
да заплаща дължимата цена за доставената в имота ел. енергия. Липсват
доводи и доказателства дължимите от него суми за процесния период да са
погасени. Напротив със счетоводните справки, както и с приетата по делото
експертиза е установено, че за процесния период в имота е доставена ел.
енергия на обща стойност 503.75 лв., която не е заплатена.
Неизпълнението на задължението за заплащане на дължимата цена е нов
правно релевантен факт, настъпил в договорната връзка на страните, който е
поради нови правни последици. За кредитора е възникнало субективното
право да претендира от длъжника реално изпълнение на периодичните
задължения, заедно с обезщетение за забава, каквото е налице в случая. С
оглед на това предявените искове се явяват основателни. Същите са доказани
и по размер както със счетоводните справки, така и с приетата по делото
експертиза.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че
ответникът по жалбата е установил, че е налице валиден договор за доставка
на ел. енергия с жалбоподателя, както и за процесният период е доставил
фактурираното количество ел. енергия, което не е заплатено и е налице
основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Правилно са определени и разноските съобразно правилата на чл.78 от
ГПК- както за исковото производство, така и за заповедно производство.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280,
ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя.
Същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в общ размер на
270 лв., от които юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед
обема на осъществената защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1068/08.12.2021 г., постановено по гр.д.№
1353/2021 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Т. К. ТР., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД- гр.Варна сумата в размер на 270 лв. разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5