Присъда по дело №116/2015 на Окръжен съд - Търговище

МОТИВИ:  Подсъдимият Й.С.Д. е предаден на съд ЗА ТОВА, че на 09. 02. 2015 год. около 19,00 ч. в гр. Търговище, в близост до механа „Роден кът“ /вече несъществуваща/, направил опит умишлено да умъртви Г.С.Г. ***, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 115 вр. чл. 18  ал. 1 НК.

Пред съда подсъдимият и неговия защитник направиха искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие - признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се,  да не се събират доказателства за тези факти.

Защитата първоначално пледира за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и определяне на наказание при условие на чл. 55 ал.1 т.1 НК, а в заключение  поиска от съда определяне на наказание ЛОС към законовия минимум с приложение на чл. 58а ал.1 НК . Подс. Д., признавайки вината си и изразявайки съжаление, моли за справедливо наказание.

Пострадалият от престъплението Г.С.Г. лично и чрез пълномощник – адв. Костадинов от АК Търговище – предяви граждански иск срещу подсъдимия в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Искът беше приет за съвместно разглеждане, а Г. конституиран като граждански ищец и частен обвинител. С оглед процесуалното поведение на подс. Д., не се противопоставят за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

Представителя на Окръжна прокуратура пледира за налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с приложение на чл. 55 ал.1 т.1 НК и определяне на наказание ЛОС около 6 години, което да се търпи в затвор при първоначален „СТРОГ“ режим.

Предвид своевременно направеното искане за разглеждане на делото по реда на глава  ХХVІІ от НПК съдът прие производството да се разгледа по този ред. Страните по делото заявиха съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползват материалите от досъдебното производство съгл. чл. 371 ал.2 НПК. Това съгласие съдът одобри с определение, с оглед липса на нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство. Подсъдимият заяви, че се признава изцяло за виновен по предявеното му обвинение, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства относно тях. Съдът одобри  това съгласие с нарочно определение съгл. чл. 372 ал. 4 НПК.

След като приобщи материалите по досъдебното производство на осн. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 371 ал. 2 НПК, съдът прие за установено следното:

Подс. Д. ***. По характер бил затворен и необщителен. Споделял с познати, че след нанесен му тежък побой като ученик в гр. Русе понякога халюцинирал – виждал демони и други подобни неща. Хвалел се, че в Испания бил обучаван на бойни изкуства във военен легион. Колекционирал хладни оръжия – мечове, ножове.  Родителите му живеели и работели в Испания. Той също бил в Испания, но през лятото на 2014 год. се върнал и живеел в семейното им жилище.

С пострадалия Г. ги запознал общ приятел – св. С. – след като подс. се върнал от Испания. Двамата пушели марихуана и контактите им били главно за това – да се усамотят някъде и да пушат – „тревата“ обикновено я подсигурявал подс. Д..

На 09. 02. 2015 год. през деня подс. пил вино. След 17,30 ч. потърсил по телефона Г., предлагайки му да се видят, което значело да пушат „трева“. Двамата се уговорили и се срещнали около 18,15 ч. на моста в кв. „Вароша“, водещ към църквата. Решили да пушат в парка, в близост до вече несъществуващата механа „Роден кът“. От хранителен магазин на ул. „Република“ № 1 си купили една цигара „карелия“ след което отишли на уговореното място. Подс. носел пакетче с „трева“. В листче хартия размесили част от марихуаната с тютюн и започнали да пушат. Разговаряли и слушали музика от телефона на Г.. Били в близост един срещу друг.

Внезапно, вследствие съчетаното въздействие на поетия по-рано алкохол /0,82 промила съдържание/ и психоактивното вещество тетрахидроканабинол, подс. получил илюзорно виждане, че Г. е заплаха за него и го напада. Веднага му нанесъл два удара с ръце в главата и тялото, събаряйки го на земята. Веднага след това подс. извадил сгъваем нож и нанесъл удар с него в лявата гръдна половина, под гръдната жлеза на Г..  Г. се свил на кълбо, свил главата и краката си като защитна реакция, и подс. започнал да му нанася удари с ножа.  Нанесъл му общо още седем удара – в областта на главата, шийно – тилната област и рамото.  В един момент Г. успял да нанесе удар с крак на подс. отблъснал го от себе си и побягнал с всички сили към светлата част на бул. „Цар Освободител“. Подс. Д. *** настигнал, но до тях спрял таксиметров автомобил, което го накарало да избяга в посока сградата на ГС Търговище. Г. се върнал на местопроизшествието за да потърси телефона си и да се обади в „бърза помощ“, но като не го открил отишъл до намиращия се в близост ресторант „Подлеза“.  От ресторанта сигнализирали „Бърза помощ“, малко след това дошла линейка и откарала Г. в спешно отделение на МБАЛ гр. Търговище.  Било констатирано, че нараняването в лявата гръдна половина прониква в гръдния кош и се наложило спешно да бъде опериран, като навременната хирургическа интервенция предотвратила смъртта му.

Почти по същото време в болницата бил приет и подс. Д.. Той имал прорезни рани по сгъвната повърхност на  двете ръце. Тези рани били получени от приплъзване на ножа при нанасяне на ударите.

Безспорно е, че с нанасяне на ударите с ножа, подс. Д. е поставил начало на причинно-следствена връзка, от която би настъпила смъртта на Г.. Ударите били нанесени със средна сила, с годно да причини смъртта на Г. оръжие -  нож с 10 см. острие, и е насочен в жизнено важни области – главата, шията и гръдния кош. Заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че удара с нож в лявата гръдна половина под гръдната жлеза е проникнал в лявата гръдна кухина, като наранил повърхностно лявото белодробно крило, което е довело до излив на кръв и и въздух в лявата гръдна кухина. Неоказването на своевременна хирургическа интервенция би довело до смъртта на Г..

По делото е изготвена, приложена и приета комплексна психолого-психиатрична експертиза, заключението на която е категорично, че подс. Д. не страда от психиатрично заболяване – нито към момента на извършване на деянието, нито към момента на изследването, може да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания. Към момента на извършване на деянието, той не е бил в  състояние на патологичен или физиологичен афект. Експертизата приема, че в момента на осъществяване на деянието подс. е бил в състояние на уплаха, като причината за това е приема на психоактивни вещества, смесени с алкохол. В това състояние подс. е припознал жертвата си илюзорно и/или думите, и/или действията на жертвата като заплашителни, поради което е действал себезащитно. Подс. ДСимитров е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си по време на инкриминираното деяние, но наличието на интоксикация от психоактивното вещество и алкохолна интоксикация, според експертизата са се явили обуславящи в механизма на деянието.

Тази фактическа обстановка се установи от материалите по делото и от дадените на досъдебното производство обяснения от подс., свидетелските показания и заключенията на назначените в производството експертизи, както и от направените пълни самопризнания на подс. пред съда. Касае се за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1  НК, т.е. деянието е довършен опит за убийство, извършено е виновно, при пряк умисъл на вината. Затова съдът призна подс.  Д. по така предявеното му обвинение.

За да определи размера на наказанието, което подс. следва да търпи, съдът обсъди всички обстоятелства по делото, отчитайки както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства.

Подс. Д. е 25 годишен. Неосъждан е към момента на процесното деяние, не е имал противообществени прояви до момента. И на досъдебното производство / с малки изключения, предвид събраните в изобилие доказателства в полза на обвинителната теза /, и в съдебната фаза на процеса подс. прави пълни самопризнания, и изразява съжаление за случилото се.  И тези обстоятелства съдът кредитира като смекчаващи вината, тъй като, както отбеляза обвинението в пледоарията си,  според наказателно – правната теория, това е първия, много важен  начален стадий на превъзпитанието на дееца, че е осъзнал вината си и вече е започнал да се превъзпитава.

Безспорно в момента на осъществяване на деянието подс. е бил в състояние на уплаха, но това се е дължало на смесения прием на  психоактивно вещество и поет преди това алкохол. Това му състояние, в което той се е поставил сам, е причина / според експертизата / той да приеме като заплашителни от страна на пострадалия действия и да действа себезащитно. Това обстоятелство също беше кредитирано като смекчаващо вината на подс., но съдът не сподели становището на обвинението, че това е „изключително“ смекчаващо вината обстоятелство, което да доведе до определяне на наказание при условие на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

Затова съдът прие, че в конкретният случай действително са на лице смекчаващи вината обстоятелства, но те в никакъв случай не могат, а и не следва да се кредитират като многобройни. Защото от друга страна се касае за изключително тежко престъпление срещу личността – убийство. Смъртта на Г. не е настъпила единствено и само предвид бързата и адекватна медицинска интервенция. Но ако приемем, че удара с ножа е бил по-силен, ако двамата са били на по-отдалечено място, и се беше стигнало до фатален край, как тогава може изобщо да се мотивира „изключително“ смекчаващо вината обстоятелство.

Изхождайки от горното и съобразявайки, че законодателят е предвидил за деяние по чл. 115 от НК наказание от ДЕСЕТ до ДВАДЕСЕТ години лишаване от свобода, както и, че при довършен опит по чл. 18 ал.1 НК, съгл. ал.2 на същия текст деецът се наказва с наказанието предвидено за довършено престъпление, като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради което престъплението е останало недовършено, настоящият състав прие, че за да бъдат осъществени целите на чл. 36 ал.1 НК, на Д. следва да бъде определено наказание към специалния минимум -   10 /десет/ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Определено в този размер наказанието ще осъществи и генералната си превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Прилагайки правилата на чл. 58а ал.1 НК наказанието на подс. беше намалено с 1/3 и беше определено окончателно наказание от ШЕСТ ГОДИНИ  и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. 

На осн. чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС беше определен първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на наказанието.

На осн. чл. 59 ал.1 НК съдът зачете, като изтърпяно , времето през което подс. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Относно гражданския иск: Изхождайки от степента на увреждане, времето за възстановяване и последиците, занапред във времето от подобно нараняване, съдът прие, че за да бъде овъзмезден пострадалия Г., следва подс. да бъде осъден да му заплати за това 40000 /четиридесет хиляди/ лева. Нараняването на пострадалия Г. го е поставило в състояние, временно опасно за живота му, претърпял е хирургическа интервенция е сравнително дълъг период на възстановяване. Наред с това той е изпитвал много силни болки и страдания, чувствал е силен страх от случилото си, страх от това, че може да умре. Затова съдът прие, че обезщетение в такъв размер е справедливо и съобразено с практиката в подобни случаи. В останалата част, до пълния му размер, иска беше отхвърлен като неоснователен.

Съдът постанови отнемане на приложените по делото веществени доказателства и тяхното унищожение, като вещи без стойност, и връщане на тези, под номер 23 в списъка на ВД на подс. Г..

Подс. Д. беше осъден да заплати и направените по делото разноски и такси.

               Водим от горното, съдът постанови своята присъдата си.

СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:

/ М.Митев /