Решение по дело №3096/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 709
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20197050703096
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, ….05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,  ВТОРИ състав, в публично заседание  на двадесети април,  през две хиляди и двадесет и първа   година в състав:

           

                                                             Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

при секретаря  Добринка Долчинкова  ,  като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова  адм. дело N 3096 по описа за 2019  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по подадена жалба от „Ал риал бийч“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „***, представляван от управителите В.С.В. и Л.Й.В.против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319001223-091-001/17.07.2019 г. издаден от В.Г.Х.- началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна възложил  ревизията и Н.К.И.– главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна- ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 218/25.10.2019 г. издадено от директор на дирекция ОДОП-гр. Варна, с която са  установени задължения за корпоративен данък за данъчен период 2014 г. главница в размер на 26 538,00 лева и лихва в размер на 11 571,69 лева. Сочи се, че при определянето на задълженията за публични държавни вземания и конкретно определянето на данъчната основа на задълженията, не е взето предвид влязло в сила решение постановено по административно дело № 1989/2016 година по описа на Административен съд-Варна. Счита, че определената в това решение данъчна основа на задълженията, следва да се приложи пряко и към процесната ревизия. Сочи се и на допуснати нарушения на чл.20 от Наредба № Н-9, в частта на използваната методика и правилното определяне на пазарните цени. Счита, че не е взето предвид и състоянието, в което са били продадени процесните недвижими имоти. В съдебно заседание редовно уведомен се представлява от адв.С. , която поддържа жалбата. Претендира сторените по делото раноски. Представя писмени бележки, с които оспорва и заключението на приетата в хора на делото съдебно-оценителна експертиза. Прави възражение за прекомерност за претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – директора на дирекция ОДОП- гр.Варна при ЦУ на НАП, оспорва жалбата в съдебно заседание и в представено подробно писмено становище. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, след предприето оспорване на РА по административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.156 от ДОПК, РА в частта, която не е отменена с  решението по чл.155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган пред Административния съд по местонахождението му, в 14-дневен срок от получаване на решението. Предмет на настоящето производство е Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319001223-091-001/17.07.2019 г. издаден от В.Г.Х.- началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна възложил  ревизията и Н.К.И.– главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна- ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 218/25.10.2019 г. издадено от директор на дирекция ОДОП-гр. Варна, с която са  установени задължения за корпоративен данък за данъчен период 2014 г. главница в размер на 26 538,00 лева и лихва в размер на 11 571,69 лева. 

По валидността на РА:

Оспореният ревизионен акт е издаден във връзка с Решение № 614/22.02.2019 г. издадено от директора на дирекция ОДОП-Варна. Ревизията е започнала въз основа на  заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319001223-020-001/28.02.2018 г. издадена от В.Г.Х.- началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП-Варна. Със заповедта е възложено извършването на ревизия на дружеството за установяване на задължения за корпоративен данък за данъчен период 2014 г. За резултатите от ревизията в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден е съставен РД № Р-03000319001223-020-001/28.02.2019 г. от екипа от ревизори извършили ревизията. Срещу РД е подадено възражение по чл.117,ал.5 от ДОПК вх.№ 31461/09.07.2019 г. РА № Р-03000319001223-091-001/17.07.2019 г. е издаден от компетентни органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като съдържанието на акта е в съответствие с изискуемото, съгласно  чл. 120 от ДОПК.

Представените като административна преписка документи  ЗВР, РД  и РА са във вид на разпечатки на електронни документи. При запознаване със съдържанието на електронен диск и при изрично изявление на жалбоподателя, че не оспорва валидността на подписите се установи , че подписите във всички посочени документи са в срока на валидност на сертификатите по чл.24 от Закона за електронния подпис и електронния документ.

По определението на чл.13, ал.1 от Закона за електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление , за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. В общата информация на доставчика за удостоверението за електронен подпис, което е достъпно на интернет адрес:https//help.superhosting.bg/digital-signature.html са посочени схемите на подписване. Едната е т.н. „Attached Signature“, при който тип подписване се създава нов файл, в който се съдържат два файла- оригиналния документ и цифровия подпис и „Detached Signature“ , при който документът и подписът не се пакетират в един файл, а документът се запазва в оригиналния си вид, като се създава нов файл, в който се съдържа само подписа. За последващата верификация на подписа е необходимо получателят да разполага и с двата файла- оригиналния документ и подписа. Посочената втора схема на подписване е приложена и в съставените ЗВР,РД и РА. От представените удостоверения , като прикачен файл към актовете е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на удостоверението. В тази връзка се установи, че РА и РД и ЗВР създадени като електронни документи са подписани с електронен подпис от лицата посочени като техни издатели , с КЕП и в периода на действие на удостоверението.

При извършване на служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. При извършването на ревизията не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр.Варна не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта.

В частта по ЗКПО:

В хода на проведеното ревизионно производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

С нотариален акт от 26.05.2004 г. /стр.44, 30 гръб/ Л. В. като физическо лице купува земеделска земя, цялата с площ 3 179 дка, находяща се в землището на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна. С Разрешение за строеж от 22.05.2007 г. /стр.43/ община Долни чифлик разрешава на Л. В. да извърши строеж на „апартаментен хотел“, категоризиран трета категория. С нотариален акт, вписан в имотния регистър на 11.12.2007 г., Л. В. и В.В. продават въпросния поземлен имот като УПИ XXIV-9, на „Албатрос ВЕ“ ЕООД.

С нотариален акт от 18.04.2012 г. /стр.27 гръб/ „Албатрос ВЕ“ ЕООД учредява в полза на „Алфа Лонг Бийч“ ООД, ЕИК ***, право на строеж на обособени обекти, подробно изброени, в апартаментен хотел, който следва да бъде изграден в собствен на учредителя поземлен имот, целият с площ 3 179 кв. м, находящ се в землището на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик. „Албатрос ВЕ“ ЕООД запазва за себе си правото на строеж върху част от обособените обекти в комплекса, също подробно изброени в нотариалния акт. Срещу така учреденото право на строеж „Алфа Лонг Бийч“ ООД се задължава да построи и въведе в експлоатация, със собствени труд и средства обектите, за които учредителят „Албатрос ВЕ“ ЕООД е запазил правото на строеж. Страните се съгласяват, че стойностите на учреденото право на строеж в полза на „Алфа Лонг Бийч“ ООД и стойността на работите по проектиране, построяване и въвеждане в експлоатация на обектите, за които учредителят „Албатрос ВЕ“ ЕООД е запазил правото на строеж, са еквивалентни и не се дължат допълнителни плащания за уравняване на тяхната стойност.

На 30.07.2013 г. е учредено дружеството-жалбоподател със собственици „Албатрос ВЕ“ ЕООД, Л. В. и В.В.. С договор от 13.11.2013 г. /стр. 13/ „Албатрос ВЕ“ ООД продава дружествените си дялове, съставляващи 99,94% от капитала на „Ал Риал Бийч“ ООД, на Л. В. и В.В. за сумата 352 510,00 лв.

На 14.03.2014 г. Община Долни чифлик издава на жалбоподателя Удостоверение № У-55/14.03.2014 г. /стр. 14/ в уверение, че обект „Апартаментен хотел” в УПИ XXIV- 9, кв. 1 по КВС на с. Шкорпиловци е завършен в груб строеж.

На 11.06.2014 г. е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-898/11.06.2014 г. /стр. 16 гръб/ на строеж: „апартаментен хотел на шест етажа с 93 бр. апартаменти, външни ВИК връзки“, I-етап от строеж „Апартаментен хотел“.

Установено е при ревизията, че извършваната дейност през ревизирания период е продажба на собствени недвижими имоти, находящи се в село Шкорпиловци, община Долни Чифлик. През ревизирания период дружеството е осъществило четири броя продажби на недвижими имоти по фактури с номера както следва:

№ **********/17.03.2014 г. на С. Л. В., съгл. НА
71/17.03.2014г. на стойност 6989.97 лв. и ДДС 1397.99 лв. /стр.227 от адм. преписка/ за апартамент № 89 със застроена площ от 63,28 кв.м., съставляващ самостоятелен обект от сграда-апартаментен хотел, изграден в с. Шкорпиловци, УПИ ХХІV-9, със степен на завършеност на сградата „груб строеж“ ведно с 1,09% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

№ **********/17.03.2014 г. на Й. Л. В., съгл. НА 72/17.03.2014г.на стойност 6128.70 лв. и ДДС 1397.99 лв. /стр.229-гръб от адм. преписка/ за апартамент № 77 със застроена площ от 53,98 кв.м., съставляващ самостоятелен обект от сграда-апартаментен хотел, изграден в с. Шкорпиловци, УПИ ХХІV-9, със степен на завършеност на сградата „груб строеж“, ведно с 0,93% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

№ **********/17.03.2014 г. на Л.Й.В.и В.С.В., съгл. НА 73/17.03.2014г. на стойност 18186.25 лв. (10737.13 евро) . и ДДС 3637.25 лв./стр.230/ за апартамент № 39 със застроена площ от 162,59 кв.м., съставляващ самостоятелен обект от сграда-апартаментен хотел, изграден в с. Шкорпиловци, УПИ ХХІV-9, със степен на завършеност на сградата „груб строеж“ ведно с 2,79% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;

№ **********/07.05.2014 г. на В.Н.И.и О.В.Д.съгласно НА № 197/07.05.2014 г. / л.225 от адм. преписка/ за апартамент № 54 със застроена площ от 46,43 кв.м., съставляващ самостоятелен обект от сграда-апартаментен хотел, изграден в с. Шкорпиловци, УПИ ХХІV-9, със степен на завършеност на сградата „груб строеж“ ведно с 0,7872% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;

Установено е, че Л.Й.В.и В.С.В. са свързани с дружеството лица по смисъла на пар.1,т.3, б. „в“ и „е“ от ДР на ДОПК по доставката документирана с фактура № 666000…3/17.03.2014 г.

Установено е, че С. Л. В. и Й. Л. В. са дъщери на Л.Й.В.и В.С.В., които са съдружници в „Ал риал бийч“ ООД. Предвид установеното основание за свързаност съгласно пар.1,т.3,б.“а“ от ДОПК е изведен извод, че продажбите по фактури №№ 66600..1/17.03.2014 г. и 6660…2/17.03.2014 г. с получатели съответно С. Л. В. и Й. Л. В. са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Този извод е изведен от обстоятелството, че тези цените на тези продажби се различават съществено от цената на продажбата на ап.54 с купувачи В.Н.и О.Д..

В хода на ревизионното производство е възложено извършването на съдебно-оценителна експертиза на основание чл.60 от ДОПК. Задачата на експертизата е определянето по метода на сравнимите неконтролирани цени съгласно Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на пазарните цени на апартаменти №39, № 77 и № 89. В задачата е посочено като съпоставими неконтролирани сделки по смисъла на наредбата да се приемат продажбите на апартаменти от „Алфа лонг бийч“ ОД в същата сграда, както и продажби извършени от „Авеста 92“ ЕООД през 2014 г. в с. Шкорпиловци.

  Експертизата е изготвена от Д.Д.В.притежаваща сертификат за оценка на недвижими имоти № **********/14.12.2009 г. В резултат на оценката вещото лице е определило обща пазарна стойност на трите оценявани обекта в размер на 295 130,00 лв., в т.ч. пазарна стойност за апартамент № 89 - 68 810,00 лв.; пазарна стойност за апартамент № 77 - 63 680,00 лв.; пазарна стойност за апартамент № 39 - 162 640,00 лв., без включен ДДС. При изготвяне на оценката вещото лице е използвало Удостоверение за степен на завършеност № У-55/14.03.2014 г., Разрешение за строеж № 30/22.05.2007 г. Разрешение за ползване № СТ-05-898/11.06.2014 г„ нотариални актове за извършени продажби на апартаменти от „Алфа Лонг Бийч“ ООД в същата сграда. Използвани са още статистическа информация на строителните материали и видовете работи, информация за цените на недвижими имоти-специализирана преса, информация за цени на недвижими имоти от осъществени сделки в същата сграда, в която се намират обектите предмет на експертизата, данни от кадастралния регистър.

В хода на ревизията органите по приходи са връчили на жалбоподателя искане за представяне на документи и писмени обяснения ,с което са изискали подробни писмени обяснения на какъв етап на завършеност са били апартаменти № 39, № 54, № 77 и № 89; какви са критериите, определящи етапа и състоянието на имотите при предаване на клиентите, начин и срок на плащане за всеки един от продадените имоти; кога са извършени довършителните работи по въпросните апартаменти и т.н. От страна на жалбоподателя не били представени документи.

Степента на завършеност е преценена въз основа на представените нотариални актове за продажбите, както и от Удостоверение за степен на завършеност № У-55/14.03.2014 г. от община Долни Чифлик.

На основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е определена данъчна основа, подлежаща на облагане с корпоративен данък, в размер 265 380,00 лв., като начинът на формиране е изяснен в таблица на стр. 12 от РД. Така определената данъчна основа представлява разлика между:  1 /стойността на продадените от жалбоподателя ап. № 89, 77, 39 с купувачи С. В., Й. В. и Л. и В. В.и, получена като произведение на квадратурата на имота и установената от оценителната експертиза пазарна цена на 1 кв. м ЗП и 2/ размера на отчетените и декларирани от жалбоподателя приходи от продажба на  същите апартаменти.

Определената данъчна основа на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО по сделките за продажба на недвижими имоти е , както следва:

 

Нотариален акт

Недвижими имот

Пазарна цена без ДДС определена при експертизата

Отчетени приходи

Разлика

71/17.03.2014 г.

Ап.89

68810,00 лв.

6611,12 лв.

62198,88

72/17.03.2014 г.

Ап.77

63680,00лв.

5776,13лв.

57903,87

73/17.03.2014 г.

Ап.39

162640,00 лв.

17362,75 лв.

145277,25 лв.

 

 

 

29750,00 лв.

265380,00 лв.

 

На основание чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от с.з. органите по приходи са увеличили финансовия резултат от дейността на жалбоподателя за 2014 г. със сумата  от 265 380,00 лв. Установили са дължим годишен корпоративен данък в размер 28 624,35 лв. При съобразяване на ефективно внесения корпоративен данък, в размер на 2 086,35 лв., е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 26 538,00 лв. и на основание чл. 175 от ДОПК са начислили лихви за просрочие за невнесената сума.

По делото е работила съдебно-оценителна експертиза / приета на л.91-107 от делото/. За изготвяне на експертизата са анализирани всички НА за покупко-продажба на апартаменти в сграда „Апартаментен хотел“, находящ се в УПИ № ХХІV-9, в кв.1 по КВС  на с. Шкорпиловци, осъществени през календарната 2014 г. с продавачи „Ал риал бийч“ ООД и „Алфа лонг бийч“ ООД и купувачи – физически лица, граждани на Руска федерация , Украйна и Република Гърция. При изготвяне на експертизата е взет предвид Приемо-предавателен протокол от 12.03.2014 г., удостоверяващ , че в обектите не е имало положени инженерни комуникации, мазилки, замазки, шпакловки и монтирани интериорни врати.

По задача № 1:

Каква е оценката към датата на извършените процесни продажби на апартаменти с №№ 39,77 и 89- части от сграда построена в УПИ ХХІV-9, кв.1 по КВС на с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна на степен на завършеност „груб строеж“ като намали получената стойност със стойността н следните незавършени СМР обективирани в Приемо-предавателен протокол от 12.03.2014 г.- неположени инженерни комуникации, мазилки, замазки, шпакловки и монтирани интериорни врати. Отговорът е представен в два варианта- по пазарни цени съгласно утвърдената методика и по Наредба № Н-9/2006 г. и съобразно пар.1,т.10 от ДР на ДОПК.

Вариант А /оценката е дадена при степен на завършеност 55,46%:

Оценяван актив

Оценка на апартамент към 17.03.2014 г. по сравнителния метод

Оценка на апартамент към 17.03.2014 г. по вещния метод

Оценка по пазарни цени съгласно утвърдената методика в БСО

В колона 4 е приложен тежестен коефициент0,10 за вещния метод и 0,9 за сравнителния метод

1

2

3

4

 

39

98 623,00

90 601,00

97 821,00

 

77

45 209,00

30 078,00

43 696,00

 

89

48 338,00

35 265,00

47 031,00

 

общо

 

 

188 548,00

 

Вариант Б /оценката е дадена при степен на завършеност 55,46%:

 

Оценяван актив

Оценка на апартамент към 17.03.2014 г. по сравнителния метод

Оценка на апартамент към 17.03.2014 г. по метода на увеличената стойност

Оценка по пазарни цени съгласно Наредба № Н-9/2006 г. и пар.1,т.10 от ДР на ДОПК

В колона 4 е приложен тежестен коефициент0,10 за метод на увеличената стойност и 0,9 за сравнителния метод

39

98 623,00

70 361,00

95 797,00

 

77

45 209,00

23 358,00

43 024,00

 

89

48 338,00

27 385,00

46 243,00

 

общо

 

 

185 064,00

 

 

Определена е пазарната цена на извършените продажби на ап.39, ап.77 и ап.89 към датите на извършените продажби при съобразяване с вписаното в Протокол за установяване на годността за ползване на строежа по чл.5,ал.2 от Наредба № 2/2003 г. /л.167-158 от адм. преписка при спазване на разпоредбите на Наредба № Н-9/2006 г. за определяне на пазарните цени.

Предвид констатираното в акт обр.15 – Констативен акт за установяване годността за приемане на етап от строежа от 10.03.2014 г. и в акт обр.16 от 08.05.2014 г., вкл. с акт обр.12 за установяване на всички видове СМР подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, детайлно отразени в част архитектура, част ВИК , част електротехническа и част ОВК, вещото лице е приело, че към 18.05.2014 г. са изпълнени всички СМР, които са обстоятелствено анализирани в констативно-съобразителната част на експертизата.

Определена е пазарна цена на извършените продажби към датите на извършените продажби, съгласно вписаното в Констативен акт /образец 15/ за установяване годността за приемането на строежа от 10.03.2014 г. и в Протокол за установяване на годността за използване на строежа, при спазване на разпоредбите на Наредба № Н-9/2006 г. за определяне на пазарните цени.

 

Оценяван актив

Оценка по сравнителния метод

Оценка по метода на увеличената стойност

Оценка по пазарни цени съгласно Наредба №Н-9/2006 г. и съобразно пар.1,т.10 от ДР на ДОПК

В колона 4 е приложен тежестен коефициент 0,10 за метод на увеличената стойност и 0,9 за сравнителния метод

1

2

3

4

 

39

177 827,00

111 287,00

171 173,00

 

77

81 516,00

36 945,00

77 059,00

 

89

87 158,00

43 313,00

82 774,00

 

Общо

 

 

331 006,00

 

 

Установен е и размера на дължимия корпоративен данък и лихви съобразно вариантите на оценката.

По делото е работила и допълнителна съдебно-оценителна експертиза / приета на л.180-193 от делото/. Съобразно поставената задача, при извършване на проверка за реално изповядани сделки, следва да се определи пазарната цена на апартаменти №№ 39,77,89 към датата на извършване на продажбите – 17.03.2014 г., като съобрази вписаните извършени СМР в акт обр.15 от 10.03.2014 г. При определяне на пазарните цени вещото лице не следва да съобразява вписаното в протокол от 12.03.2014 г. Определянето на пазарните цени следва да се извърши по относимия метод , регламентиран в Наредба № Н-9/2006 г. за определяне на пазарните цени.

Оценителят е съобразил вписаните като завършени СМР в Констативен акт за установяване годността за приемане на етап от строежа /акт обр.15/ и приема, че към 17.03.2014 г. са изпълнени всички СМР в част архитектурна, част конструктивна, част ВИК, част електрическа, част ОВК и част асансьори, обстоятелствено анализирани и отразени в сравните таблица за установеното по изпълнение на СМР в Констативен акт за установяване годността за приемане на етап от строежа от 10.03.2014 г. /образец № 15-задължителен по силата на чл.2,ал.2,т.1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и в Протокол за установяване на годността на ползване на строежа от 08.05.2014 г. -образец 16, който е задължителен по силата на чл.2,ал.2,т.1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Преценено е и съдържанието на входираното в община Долни чифлик заявление вх.№ 3700-210 от 04.03.2014 г. от „Алфа лонг бийч“ ООД, както и издаденото удостоверение № У-55/14.03.2014 г. от кмета на община Долни Чифлик в уверение, че обект „Апартаментен хотел“ в УПИ № ХХІV-9, кв.1 по КВС на с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик е завършен в груб строеж.  Преценено е и съдържанието на представените нотариални актове за покупко-продажба на ап.39, ап.77 и ап.89. Преценен е и окончателен доклад № 34/24.03.2014 г. от лицето упражняващо строителен надзор – „Инекс консулт“ ООД и депозираното искане на възложителите до ДНСК за назначаване на ДПК за издаване на разрешение за ползване с вх.№ СТ-04/1032-04-306/31.03.2014 г.

При съобразяване с посочените документи за строителството и НА относно степента на завършеност към датата на продажбите – 17.03.2014 г. е определена следната оценка на недвижимите имоти:

Оценяван актив

Оценка по сравнителния метод

Оценка по метода на увеличената стойност

Оценка по пазарни цени съгласно Наредба №Н-9/2006 г. и съобразно пар.1,т.10 от ДР на ДОПК

В колона 4 е приложен тежестен коефициент 0,10 за метод на увеличената стойност и 0,9 за сравнителния метод

1

2

3

4

 

39

177 827,00

111 287,00

171 173,00

 

77

81 516,00

36 945,00

77 059,00

 

89

87 158,00

43 313,00

82 774,00

 

Общо

 

 

331 006,00

 

 

 По делото са разпитани свидетелите К.О.П.и Д-Н-И-/протокол от с.з. проведено на 31.08.2020 г. на л.119-121 от делото/. С показанията си свид. П. е заявила , че в края на февруари 2014 г. апартаментите на „Ал риал бийч“ са били на етап изграждане до тухла, без ВИК и ел.инсталации, както и входни и интериорни врати. Тези на „Алфа реал бийч“ са били пред завършване до ключ и на цени от 300 до 700 евро на кв.м., докато апартаментите на „Ал риал бийч“ са продавани до 300-400 лв. на кв.м. Вторият свидетел е заявил, че през пролетта на 2014 г. е завел свой познат руснак на оглед в с. Шкорпиловци с цел закупуването на недвижим имот. Възприел е, че апартаментите, които са продавали „Алфа лонг бийч“ са били на цени 300-700 евро, а тези продавани от „Ал риал бийч“ на много по-ниски цени. Възприел е апартаментите като завършени на тухла „итонг“, голи стени, без ел. инсталация и канализация, докато другите са били измазани и с пуснати кабели. Обектите на „Ал риал бийч“ били с продажна цена от 300,00 лв. на кв.м.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За да се приеме, че е налице основанието по чл. 16, ал.1 от ЗКПО, пазарната цена следва да е определена задължително по някой от методите, посочени в §1, т.10 от ДР на ДОПК, и при спазване разпоредбите на Наредба № Н-9/2006 г. Съгласно легалната дефиниция на §1, т.8 от ДР на ДОПК, пазарна цена е цената, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на §1, т.10 от ДР на ДОПК, т.е. сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, по сделка между лица, които не са свързани. Методите, по които се определят пазарните цени, са методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба; и методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите са определени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г. с последващи допълнения и изменения.

Съгл. чл. 7 от Наредбата, за определяне на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка - чл. 8 от Наредбата. Съгл.ал.2 на същия текст методът на пазарните цени и методът на увеличената стойност се прилагат, когато е налице сходство в изпълняваните функции по контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, като методът на пазарните цени се прилага в случаите на покупка и последваща продажба на продукти, при които лицето, осъществяващо препродажбата, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите в резултат на изменение на физическите им характеристики или в резултат на използването на нематериални блага; методът на увеличената стойност пък се прилага в случаите на производство и последваща продажба на продукти и в случаите на предоставяне на услуги, когато производителят или лицето, което предоставя услугите, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите или услугите в резултат на използването на нематериални блага или не използва високостойностни активи. Методите се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка - чл. 5 от Наредбата, като за целта се извършва анализ за съпоставимостта между контролирана и неконтролирана сделка на посочените фактори. Съгл. чл. 9 от Наредбата когато методите, посочени в чл. 7, не могат да доведат до резултат, в съответствие с целта по чл. 4 се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба.

Следва да се има предвид, че за да е налице хипотезата на чл. 16, ал.1 от ЗКПО, пазарната оценка следва задължително да се основава на някой от методите по Наредба № Н-9 и да е извършена по правилата и изискванията на  наредбата. Стриктното спазването на методите по Наредба № Н-9 изисква прилагане и анализ на неконтролирани сделки с оглед съпоставката им с контролираната сделка по показателите, относими за всеки един от методите по чл. 7 от Наредбата, а именно: 1) Цени на активи по неконтролирана сделка с оглед съпоставката за целите на метода на сравнимите неконтролирани цени; 2) Нормата на брутна печалба, реализирана в резултат на препродажба по неконтролирана сделка, с оглед съпоставката за целите на метода на пазарните цени; 3) Нормата на надбавка, реализирана при продажбата на произведени продукти по неконтролирана сделка, с оглед съпоставката за целите на метода на увеличената себестойност, както и за приложението на методите на разпределената печалба и на нетната транзакционна продажба, които съгл. чл. 9 от Наредбата се прилагат, когато методите по чл. 5 не дават резултат, и принципно не изискват съпоставка със сделки между независими лица, респективно не могат да се извършват корекциите по чл. 11 от Наредбата.

Спорните въпроси по делото са следните:

1.Следва ли при определяне на данъчната основа на задълженията по ЗКПО да се съобрази влязло в законна сила Решение № 66/18.01.2018 г. постановено по адм. дело № 1989/2016 г. по описа на Административен съд-Варна?

2.Какъв е бил етапът на строителството към момента на продажбите на ап.39, ап.77 и ап.89 -17.03.2014 г.?

3.Обосновано и правилно ли е заключението , въз основа на което са определени пазарните цени на имотите в хода на ревизионното производство? Нарушен ли е материалният закон при прилагането на Наредба № Н-9/14.08.2008 г. и дефиницията на понятието „пазарна цена“ ?

4.Дължими ли са задълженията за лихви, за периода на спиране на ревизионното производство?

По спорните въпроси, съдът приема следното:

1.С Решение № 66/18.01.2018 г. постановено по адм. дело № 1989/2016 г. по описа на Административен съд-Варна, съдът е разгледал жалбата на „Ал Риал Бийч” ООД, срещу Ревизионен акт № Р-03000314001568-091-001/24.04.2015 г. издаден от В.Г.Х. – началник сектор, възложил ревизията и Т.Л.П.– гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията – и двамата при ТД на НАП – Варна, частично потвърден с Решение № 323/13.07.2015 г. на директора на дирекция ОДОП- гр. Варна при ЦУ на НАП, с което административният орган е потвърдил РА в частта, с която на дружеството са определени задължения по   ЗКПО за д.п. 2013г. в размер на 4309.70лв. и лихви – 466.70лв. и задължения по ЗДДС за д.п. м. 03.2014г. в размер на 32 395.40лв. и лихви 3381.91лв.

При фактическите установявания по делото и съобразно приетото заключение на работилата съдебно-оценителна експертиза, съдът е приел за данъчна основа на сделката по  НА № 13/ 17.03.2014 г. и ф. № **********/17.03.2014 г. определената от вещото лице   - 52555.50 лв., относно продажбата на ап.39.

Зачитането на влязлото в сила решение е съобразено с пределите установени в нормата на чл.298 от ГПК, приложима по препращане от пар.2 на ДР на ДОПК. Съобразно чл.298,ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая предмет на разглеждане е ревизионен акт, с който се установяват задължения за корпоративен данък по ЗКПО и определянето на данъчната основа на задълженията е на различно нормативно основание от това на определянето на задълженията по ЗДДС, които са били предмет на разглеждане по посоченото административно дело. В този смисъл при установяването на данъчната основа на задълженията, органите по приходите не са били обвързани с влязлото в сила решение и правилно въпросът относно оценката на спорните недвижими имоти е разгледан чрез назначаването на СОЕ, за целите на самостоятелното ревизионно производство. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че определената данъчна основа е следвало да се приложи пряко и към настоящата ревизия. Това следва от самостоятелния характер на ревизиите, с които са установени съответно задълженията за ДДС и ЗКПО и установеният различен нормативен ред за определянето на данъчната основа на задължения за косвения и прекия данък.

2.Съобразно представените НА за продажба на апартаменти №№39,77 и 89, същите са със степен на завършеност „груб строеж“. Според § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ - "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях са регламентирани с правилата на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г. с последващи допълнения и изменения/.

Етапите на завършване на строителството се установяват със съставените по реда на посочената наредба актове за строителство, които имат характера на официални удостоверителни документи. В приетата по делото допълнителна СОЕ е направен подробен анализ на установените като завършени СМР към датата на извършването на продажбите – 17.03.2014 г. именно въз основа на представените актове образец 12 и акт обр. 15 от 10.03.2014 г.- задължителен на основание чл.2,ал.2,т.1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Въз основа на направения анализ на удостоверените СМР чрез представените актове за строителство е прието, че към 17.03.2014 г. са изпълнени всички СМР в част архитектурна, част конструктивна, част вик, част електрическа, част ОВК и част асансьори. Към датата 24.03.2014 г. от лицето упражняващо строителен надзор „Инекс консулт“ ООД е депозирано искане за издаване на разрешение за ползване, което е издадено на 11.06.2014 г. от зам. началника на ДНСК. Съгласно чл.5,ал.1 от Наредба № 3/2003 г. всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане на строителната площадка, приемане на строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, съставяне на междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни работи и други, се документират от представителите на страните по сключените договори съгласно наредбата. Установяване на обстоятелства относно степента на строителството с документи извън обхвата на Наредбата , какъвто е съставеният Приемо-предавателен протокол от 12.03.2014 г. е недопустимо за целите на доказването. Представените официални документи – актове по Наредба № 3/2003 г. се ползват с материална доказателствена сила , която следва да бъде зачетена.  Посоченият приемо-предавателен протокол е частен документ, чието съдържание противоречи на съставените актове образци по Наредбата и не следва да бъде кредитиран. Не следва да се кредитират и показанията на разпитаните свидетели. Те са споделили субективно възприети от тях факти относно състоянието на продадените апартаменти и техните показания са в противоречие със съдържанието на представените за строителството официални писмени документи.

С оглед изложеното, съдът кредитира заключението на допълнителната СОЕ в частта й относно степента на завършеност на процесните обекти към датата на извършените продажби – 17.03.2014 г.

 3. За да се обоснове приложението на някой от методите по Наредба № Н-9, следва да е извършено реално съпоставяне на някой, няколко или на всички показатели, относими към конкретен метод или методи по Наредбата, която урежда изключително детайлно както самите критерии и механизма на оценяване, така и хипотезите, при които се прилага всеки един от методите. Доколкото методите за оценка са нормативно установени и приложението им подлежи на съдебен контрол за целите на ЗКПО, съдът намира, че заключението, прието от ревизиращия екип  е  изготвено по методите на Наредба №Н-9/2006 г. Използвани са данни за извършени реални сделки със съпоставими обекти през същия период 2014 г. , В частта на т.VІІІ от заключението „Използвана методика“ е посочено, че са приложени метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката.

Методите за определяне на пазарните цени са регламентирани с разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на Министъра на финансите /ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г./. С нея се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. Пазарна цена се определя по смисъла на определенията дадени в § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и това е "сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани".

В Наредба № Н-9 и § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са регламентирани методите за определяне на пазарните цени, както следва:

1. методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

2. методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

3. методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;

4. методът на транзакционната нетна печалба;

5. методът на разпределената печалба.

При изготвяне на заключението в хода на ревизионното производство, вещото лице е използвало един от допустимите методи за определяне на пазарните цени при  сходство в характеристиката на обектите – апартаменти на етап „груб строеж“, които са  предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана реална сделка. Следва да се посочи, че от работилите по делото комплексна СТЕ и СИО и допълнителна СИО са установени по високи пазарни цени за обектите, при използването на реални съпоставими сделки.

4. Производството по постановяване на Решение № 614/22.02.2019 г. издадено от директора на дирекция ОДОП-Варна, по жалба на дружеството срещу РА № Р-03000315002900-091-001/21.10.2015 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП –Варна е спряно със Заповед № 614/16.12.2015 г. издадена от директора на дирекция ОДОП- гр.Варна до окончателното приключване на адм. дело № 2509/2015 г. по описа на Административен съд-Варна, образувано по жалба срещу РА № 03000314001568-091-001/24.04.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна. Жалбоподателят претендира за периода на спиране да не се начисляват лихви върху установените задължения за корпоративен данък.

Задълженията за лихви за вземанията за данъци представляват публични държавни вземания по смисъла на чл.162,ал.2,т.9 от ДОПК. На основание  чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл.1 от и във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за неплатените в срок публични задължения се дължи лихва. Спирането на административното производство по произнасянето по жалба срещу РА, е регулиран процесуален способ с правилата на чл.34 и сл. от ДОПК. Заповедта за спиране подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на чл.34,ал.5 от ДОПК. При определянето на правилата за дължимост на лихвите за неплатените в срок публични държавни вземания, не е предвидено изключение в хипотезата на спиране на производството по установяване или съответно произнасяне по административен ред. Единственият процесуален способ за защита е оспорването на незаконосъобразно спиране на производството, каквато възможност съдържа ДОПК. В настоящия случай Заповед № 614/16.12.2015 г. издадена от директора на дирекция ОДОП-Варна не е оспорена по съдебен ред и спирането е въз основа на валиден административен акт. Поради това претенцията на жалбоподателя за намаляването на размера на установените задължения за лихви за периода на спиране на произнасянето по жалба на дружеството срещу РА № Р-03000315002900-091-001/21.10.2015 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП –Варна е неоснователно.

Предвид изложеното, жалбата срещу РА е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.161, ал.1 ДОПК, искането на ответника  за присъждане на сторените разноски е основателно. Възнаграждението за ответника следва да бъде определено по реда на чл.8, ал.1,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 1673,29 лева, при материален интерес от 38 109,69 лв. Следва да се присъдят и сторените разноски за платен депозит за вещо лице, както следва: 100 лв. заплатени на 02.07.2020 г., 99,30 лв. платени на 09.09.2020 г., 200 лв. платени на 13.10.2020 г. и 147,70 лв. платени на 15.02.2021 г. Разноските за ответника следва да се присъдят в общ размер от 2 220,29 лв. Направеното възражение от жалбоподателя за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като е заявено в минималния размер съгласно чл.8, ал.1,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ал риал бийч“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „***, представляван от управителите В.С.В. и Л.Й.В.против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319001223-091-001/17.07.2019 г. издаден от В.Г.Х.- началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна възложил  ревизията и Н.К.И.– главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна- ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 218/25.10.2019 г. издадено от директор на дирекция ОДОП-гр. Варна, с която са  установени задължения за корпоративен данък за данъчен период 2014 г. главница в размер на 26 538,00 лева и лихва в размер на 11 571,69 лева.

 

ОСЪЖДА „Ал риал бийч“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „***, представляван от управителите В.С.В. и Л.Й.В.да плати в полза на Национална агенция по приходите сторените по делото разноски в размер на 2 220,29 лв. /две хиляди двеста и двадесет лева и двадесет и девет стотинки/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България , в 14 – дневен срок от съобщението до страните.      

 

 

 

                                               

Административен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.