Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание
на деветнадесети февруари през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Орешарова
Габриела
Лазарова
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 16959 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Н.С.Г. от 31.08.2018 г. срещу решение от
23.07.2018 г., постановено по гр. дело №
38803/2017 г. по описа на СРС, 42 състав в частта, с която на основание
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че
жалбоподателката дължи на „С.в.“ АД, сумата от 2 111,52 лв. - главница,
представляваща стойността на доставена и потребена вода и ВиК услуги за периода
21.01.2014 г. – 21.12.2016 г., ведно със законната лихва от 10.02.2017 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 332,75 лв. – мораторна лихва върху
главницата за същия период, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр.д. № 8283/2017 г. по описа на СРС, 42 състав. С
решението жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника сумата от 81,11
лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 177,79 лв.-разноски за
исковото производство.
В жалбата се твърди, че
процесното решение е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения при
преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно СРС е
приел, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка през
процесния период, тъй като по делото не са събрани доказателства, установяващи
по безспорен начин, че ответницата е собственик на жилището, до което е доставяна
вода, чиято стойност се претендира и по този начин е допуснал нарушение на
разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, според които „потребител на тези услуги са юридически или физически
лица-собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги. Поддържа се, че приетата по делото справка от Служба по вписванията
не установява, че именно ответницата е собственик на процесния апартамент или
че й е учредено вещно право на ползване, поради което не може да се приеме, че
между страните са налице валидни облигационни отношения по договор за доставка
на вода и В и К услуги, което твърдение изрично е оспорено от ответницата в
отговора на исковата молба. Дори и да се приеме, че последната е била
собственик или ползвател на имота, по делото липсвали доказателства, че е
обвързана от общите условия, за които няма данни да са публикувани в един
местен и един централен ежедневник. От друга страна, заключението на вещото
лице по изслушаната и приета ССЕ е изготвена единствено на база съставени от
ищцовото дружество частни документи, поради което не може да се приеме, че
отчитането е извършвано коректно. Според въззивницата ищецът не е доказал
факта, че в имота до 20.02.2016 г. не е било монтирано СТИ, поради което
стойността на доставената вода е начислявана „на база”, а не за реално
доставено количество, поради което исковете се явяват неоснователни. Въз основа
на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваните части като неправилно и
необосновано и постановяване на друго, с което предявените установителни искове
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „С.в.“ АД, е
депозирала молба за първото открито съдебно заседание, в която оспорва въззивната
жалба и моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
Решението на СРС в частта, с която
предявените искове са отхвърлени до пълните предявени размери, поради
погасяване на вземанията по давност, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Въззивният съд констатира, че
пред СРС на 03.09.2018 г. е подадена молба от процесуалния представител на
ответницата, която има характер на молба за поправка на очевидна фактическа
грешка по реда на чл.247 ГПК досежно лицето, на които ищецът дължи заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 481,17 лв., но по нея не е налице
произнасяне от първоинстанционния съд, поради което след постановяване на
решение от въззивната инстанция и връщане на делото на СРС, последният следва
да се произнесе с нарочен акт по молбата.
Софийският градски съд като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният съд споделя изцяло изводите на СРС, че предявените
установителни искове са доказани по основание и до размера, посочен в
обжалваното решение, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите,
изложени от СРС Независимо от това и във връзка с доводите, изложени в жалбата,
следва да се добавят и следните съображения:
Производството пред СРС е
образувано по предявени установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземания за цена на доставена и потребена
вода и В и К услуги за периода 21.01.2014 г. – 21.12.2016 г., ведно със
законната лихва от 10.02.2017 г. до окончателното плащане, както и за мораторна
лихва върху главницата.
Спорните между страните
въпроси са свързани със съществуването на твърдяното облигационно
правоотношение през исковия период, респ. кой е отговорен за заплащането на
задълженията за потребени В и К услуги, както и с действителното количество на
доставените услуги в претендирания от ищеца размер.
Съгласно чл.193 от Закона за
водите, обществените отношения, свързени с услугите за водоснабдяване и
канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според чл.1,
ал.2 ЗРВКУ
/обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр.
58 от 31.07.2015 г./,
В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите
съоръжения. В §1, т.2 от ДР на закона е предвидено, че
"потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични
нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдените имоти / в този смисъл и чл.2, ал.1 от ОУ на ищеца, в сила от
01.09.2006 г., които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството.
Фактът, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на
основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са
публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на
28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният
удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от същите.
По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, разпоредбата
на §1, т.2, б.”б” от ДР на ЗРВКУ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай,
от приетата по делото справка за Н.С.Г. от Служба по вписванията за периода от
01.01.1992 г. до 09.06.2017 г., се установява, че процесният имот –апартамент №
57, находящ се в гр.София, ж.к.”********е бил предмет на договори за учредяване
на договорна ипотека с учредители - ищцата и А.Р.Г.в полза на различни
кредитодатели / „О.Б.”, „Б.”, „Е.В.Б.Б.Б.”/ съответно заличаване на същите в
периода от 2001 г. до 2012 г. , а на 23.10.2013 г. върху имота е наложена
възбрана за задължения на длъжниците Н.С.Г. и Антон Руменов Гошев. При тези
данни, съдържащи се в справката, които не са оспорени от ищцата и с оглед
факта, че регистрирания постоянен и настоящ адрес на последната съвпада с този,
до който са доставяни услугите от ищцовото дружество и доколкото страна по
договор за ипотека /учредител/ може да бъде само собственика на
недвижимия имот, като последният може да бъде длъжник по главното
правоотношение или трето лице, което се е съгласило да обезпечи вземането на
кредитора към длъжника по главния дълг с негово имущество,
правилно СРС е приел, че ответницата е собственик на процесния имот и респ.
между нея и В и К дружеството са налице валидни облигационни отношения във
връзка с получаване на услугите при публично известни общи условия за процесния
период, тъй като има качеството „потребител“ на ВиК услуги.В тази връзка
неоснователни са доводите на въззивницата за необоснованост на решението и за
допуснато нарушение на материалния закон по отношение на въпроса кое лице следва
да отговаря по предявените искове.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че
съдът не е следвало да кредитира заключението на ССЕ, тъй като то се основава
единствено на документи, съставени от ищцовото дружество. Вещото лице е
изготвило заключението на база представените карнети, в които са попълвани
данните от водомерите за периода след 20.02.2016 г., а преди това- за периода
03.01.2011 г. до 19.02.2016 г. потребеното количество е отчитано „на база“,
като фактурираните количества потребена вода съответстват напълно с отразените
в карнетите отчети на водомерите.В срока по чл.200, ал.2 ГПК процесуалният
представител на ответницата не е изложил възражения по заключението и
по-конкретно, че документите, по които вещото лице е работило не са представени
по делото, нито пък са наведени твърдения, че през целия процесен период в
имота е имало монтирани технически годни СТИ, поради което потребеното
количество не е следвало да бъде отчитано „на база“ в периода 03.01.2011 г. до
19.02.2016 г., а след проверка на СТИ. Такива доводи са наведени едва във
въззивната жалба, поради което се явяват преклудирани. Ето защо, правилно СРС е
кредитирал заключението на вещото лице относно потребеното количество вода, за
което са издадени фактури, чиито цени за 1 куб. м. вода съответстват напълно на
утвърдените от КЕВР цени.
По изложените съображения решението
в обжалваните части следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото на
въззивницата не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция.
На въззиваемата страна също не следва да се присъждат поисканите разноски за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответното дружество не е депозирало
отговор на жалбата и не е представлявано от юрисконсулт в откритото съдебно
заседание пред въззивната инстанция.
След връщане на делото в СРС, съдията-докладчик по делото следва да се
произнесе по молбата на ответницата от 03.09.2018 г.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.07.2018
г., постановено по гр. дело № 38803/2017
г. по описа на СРС, 42 състав в обжалваните части.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.