№ 28989
гр. София, 31.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110168666 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД,
предявен от В. К. Н. – Д., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника й адв. К. А., АК
– Х., със съдебен адрес в ... против З. А. Н., ЕГН **********, ЕГН **********, с адрес в ....
Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2015 г. между ищцата, като дарител и
ответницата, като надарена е сключен договор за дарение на дружествени дялове, с който са
прехвърлени безвъзмездно 2 500 дяла, всеки от който на стойност от 10 лв. т.е. на обща
стойност от 25 000 лв. от капитала на ..., ЕИК .... Сочи се, че ответницата е майка на ищцата.
В началото на 2020 г., в следствие на въведени многобройни ограничения като
последица от Ковид пандемията, доходите на В. Н. – Д. значително са намалели. Същата е
била принудена да използва целия си платен годишен отпуск, както и неплатен такъв поради
необходимостта да отглежда малолетните си деца, които са провеждали дистанционно
обучение. Ищцата сочи, че приходите й значително са намалели и е в невъзможност да
покрива ежемесечните разходи за заплащане на вноски по договор за банков креди и
нейните нужди и тези на двете й деца. По тази причина В. Н. – Д. е отправяла искания към
майка си – ответницата З. Н. да й предоставя издръжка, като през целия период на
настъпили финансови затруднения, поканите към ответницата са били отправяни устно с
оглед близката роднинска връзка. Тъй като З. Н. категорично е отказвала необходимата
издръжка на ищцата – дарител по процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове,
В. Н. – Д. е отправила и писмена покана до майка си, която тя е получила на 12.09.2021 г.
С тези обстоятелства и като твърди, че ответницата е отказала да й престира
издръжка, от която има нужда, ищцата обуславя правния си интерес от предявяването на
конститутивен иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за
дарение с нотариално удостоверени подписи с рег. № 26568 от 24.11.2015 г. на нотариус
А.Н. с рег. № ... и район на действие – Районен съд – София, с който В. Н. – Д. е дарила на З.
Н. 2 500 дружествени дяла на стойност от 25 000 лв. от капитала на ..., ЕИК ....
С молба от 23.09.2022 г. В. К. Н. – Д. отправя и искане, основано на разпоредбата на
чл. 389 от ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на
обезпечителна мярка запор на дружествените дялове, предмет на договора за дарение, чиято
отмяна се иска. Такова искане е отправено още с исковата молба и е отхвърлено с
определение № 3534 от 09.02.2022 г., което не е обжалвано.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и в отговора
1
на исковата молба и данните, съдържащи се в представените от ищцата писмени
доказателства, намира искането за допускане на обезпечение на предявения конститутивен
иск отново за неоснователно, предвид съображенията, изложени и при първоначалното
произнасяне по молбата за допускане на обезпечението, а именно:
Уважаването на искането по чл. 389 от ГПК е обусловено от наличието на
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 391 от ГПК - обезпечителен интерес,
допустимост и вероятна основателност на иска, изведена от данни съдържащи се в писмени
доказателства.
Съдът счита, че и при настоящия обем от доказателства, са налице данни за
недопустимост и вероятна неоснователност на предявения иск.
На първо място, ищцата твърди, че нуждата от издръжка за нея е възникнала в начало
на 2020 г. поради настъпили множество ограничения – следствие на Ковид пандемията.
Сочи, също така, че през цялото време, през което имала финансови затруднения и нужда от
издръжка е отправяла устни покани към ответницата да й заплаща необходимите суми за
покриване на неотложните й нужди. В този смисъл, според твърденията в исковата молба,
основанията за отмяна на дарението са станали известни на В. Н. – Д. в началото на 2020 г.
при започването на Ковид пандемията т.е. м. март 2020 г. Същевременно исковата молба
инициирала настоящето производство е депозирана пред Софийски градски съд на
27.10.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 227 ал. 3 изр. първо от ЗЗД, искът за отмяна на
дарение може да се предяви в едногодишен срок от момента, в който на дарителя са станали
известни основания, на които може да претендира отмяна на дарствения акт. В случая, тези
основания са необходимост от издръжка на дарителката и отказ на дарената да предостави
такава, след като е била поканена. Самата ищца сочи, че тези основания са й станали
известни в началото на 2020 г. (през месец март 2020 г.), а искът по чл. 227 ал. 1 б. „в“ от
ЗЗД е предявен през месец октомври 2021 г. Ето защо, съдът приема, че при наличните по
делото доказателства и с оглед фактическите твърдения на ищцата, искът е предявен след
изтичането на едногодишния срок, визиран в разпоредбата на чл. 227 ал. 3 от ЗЗД, който
срок има преклузивен характер (в този смисъл решение № 186 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 5147/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.С.). С оглед горното,
конститутивната претенция се явява вероятно недопустима.
Независимо от изложеното, молбата за допускане на обезпечение на предявения иск
следва да бъде отхвърлена и поради вероятна неоснователност на претенция. С исковата
молба не са представени доказателства за сключването и наличието на договора за дарение
на дружествени дялове, чиято отмяна се иска. Липсата на това доказателство обуславя
извода за вероятна неоснователност на иска, доколкото ищцата не установява дори
сключването на този договор.
Депозиранията отговор на исковата молба, с който се прави признание на иска, не е
основание съдът да промени становището си за вероятна недопустимост и неоснователност
на конститутивната претенция. От една страна и при направено признание на иска, съдът
следи служебно за допустимостта на производството. От друга страна, съдът констатира, че
исковата молба и разпореждането по чл. 131 от ГПК са връчени на Е.Д. – зет на ответницата
и предполагаемо съпруг на ищцата. Същевременно, призовките за ответницата за откритите
съдебни заседание от същия адрес са върни в цялост с отбелязване, че тя не е намерена.
Горното поставя по съмнение авторството на направеното признание на иска.
По изложените аргументи, решаващият съдебен състав приема, че искът е вероятно
недопустим и неоснователен, което обуславя и извода за неоснователност на искането за
неговото обезпечение и налагане на обезпечителна мярка „запор на дружествени дялове“.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата В. К. Н. – Д., ЕГН **********, с
адрес в ... за допускане на обезпечение на предявения против З. А. Н., ЕГН **********, ЕГН
**********, с адрес в ... иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД за отмяна на
договор за дарение с нотариално удостоверени подписи с рег. № 26568 от 24.11.2015 г. на
нотариус А.Н. с рег. № ... и район на действие – Районен съд – София, с който В. Н. – Д. е
дарила на З. Н. 2 500 дружествени дяла на стойност от 25 000 лв. от капитала на ..., ЕИК ... и
налагане на обезпечителна мярка запор на дружествените дялове от капитала на ..., ЕИК ...,
собственост на З. А. Н., ЕГН **********, ЕГН **********, с адрес в ....
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считаното от датата на
връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищцата, чрез процесуалния й представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3