№ 445
гр. гр.Велинград, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210100250 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС
Предявен е от Г. В. Б. заместен в хода на процеса на основание чл. 227
ГПК от М. Т. Б., с ЕГН: **********, Д. Г. Б., с ЕГН: ********** и П. Г. Б., с
ЕГН: **********, против Л. В. Б., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, с
който ищецът иска съдът да постанови решение по силата, на което да
разпредели ползването на съсобствения им имот, а именно ½ ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор 10450.502.508, с адрес област Пазарджик,
община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ******* № 1-А, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 295 кв.
м. и лице от 14,00 м.л., стар номер 3539, квартал 180, парцел XXIX, съгласно
Заповед за одобрение на КККР№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК,
включително и на съсобствения, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.508.1.1, област Пазарджик, община Велинград, гр.
Велинград, п.к. 4600, ул. ******* № 1-А, ет. 1, тип Жилище, апартамент - в
жилищна сграда, бр. нива 1, с площ по документ от 72,00 кв. м, ведно с 1/2
ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, цялата от 74,00м.кв.,
съобразно квотите на страните в съсобствеността.
В исковата молба се твърди, че по силата на влязло в сила решение по
1
гр. д. № 1070/2019 г., по описа на РС Велинград е прието за установено между
страните, че са съсобственици на процесния имот при квоти за ищеца 3/16
ид.ч. и 13/16 ид.ч. за ответника. Поддържа се, че от дълги години между тях
има спорове относно начина на ползването му, поради което се моли съдът да
разпредели ползването на процесния поземлен имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. В. Б., с който
не оспорва предявения иск по допустимост и основателност. Ангажира
доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява спорна съдебна
администрация и цели да предостави правна защита на съсобственици на
недвижими имоти, които не могат да постигнат съгласие как да ползват
общата вещ съобразно правата си в съсобствеността. Съдът замества
мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и
възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за
разпределяне ползването на общия имот, т. е. съдът е компетентен да се
произнесе само по тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството
съсобственици. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение
до възникване на спора и предназначението на имота. Съдебната
администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и
с предназначението на вещта.
За да бъде уважено отправеното до съда искане разпределяне на
ползването е необходимо кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) няколко лица да са носители на правото
на собственост върху вещта, чието разпределяне правото на ползване се иска;
2) невъзможност да се образува мнозинство за взимане на решение за
ползване на общата вещта; 3) възможност за разпределение ползване на
общата вещ съобразно фактическото състояние и с оглед предназначението на
вещта.
За безспорно между страните е обявено обстоятелството, че са
съсобственици на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10450.502.508,
2
област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ******* №
1-А, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от
295 кв. м. и лице от 14,00 м.л., стар номер 3539, квартал 180, парцел XXIX,
съгласно Заповед за одобрение на КККР№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на
АГКК, и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.508.1.1,
област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ******* №
1-А, ет. 1, тип Жилище, апартамент - в жилищна сграда, бр. нива 1, с площ по
документ от 72,00 кв. м, ведно с 1/2 ид.част от тавана, избата и общите части
на сградата, цялата от 74,00м.кв., всяка с право на собственост от по ½
идеална част от имота.
От приетата без възражения съдебно- техническа експертиза се
установява, че процесният имот представлява-1/2 идеална част от Поземлен
имот с идентификатор 10450.502.508, област Пазарджик, община Велинград,
гр. Велинград, п.к. 4600, ул. ******* № 1-А, вид територия Урбанизирана,
НТП Ниско застрояване (до 10 ш), с площ от 295 кв. м, стар номер 3539,
квартал 180, парцел XXIX, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.508.1.1, област Пазарджик, община Велинград, гр.
Велинград, п.к. 4600, ул. ******* № 1-А, ет. 1, тип Жилище, апартамент - в
жилищна сграда, бр. нива 1, с площ по документ от 72,00 кв. м, ведно с 1/2
ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, цялата от 74,00м.кв.
Дворното място е с начин на обслужване от към улицата от външна метална
входна врата с ширина от 1,00м.л. от северозапад. В дъното на имота
съществува стопанска сграда и навес от дървена конструкция, ползвани от
ответника. Начина на обслужване на самостоятелните обекти в жилищната
сграда се извършва от един общ външен вход, разположен на западната фасада
към обща вътрешна стълбищна клетка със светли размери 4,50/1,90м.л.
Тавана на място представлява необитаемо таванско подпокривно
пространство. Лицето на имота е с дължина от 13,91м.л.. Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10450.502.508.1.1 се състои от следните помещения
със светли размери и полезна площ :-1/2 идеална част от вътрешното
стълбище с площадка от 4,82м.кв. ПП; -Коридор с размери 2,13/1,26 м.л. и ПП
от 2,68м.кв.; -Санитарен възел с размери 2,12/1,26м.л. и ПП от 2,67м.кв.; -
Кухня с трапезария с размери 3,15/3,27м.л. и ПП от 10,30м.кв.; -Тераса към
кухнята с размери 1,20/3,92м.л. и ПП от 3,92м.кв.; -Стая с размери 3,41 -
3
3,50/4,62м.л. и ПП от 15,25м.кв.; -Стая с размери 3,41/3,72м.л. и ПП от
12,69м.кв.. Обща полезна площ от 52,33м.кв.
Вещото лице е представило Скица-проект М 1:152 за определяне на
реалното ползване на 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
10450.502.508, според която: площ П.И. - 295 м.кв. в тази площ 2МЖС от 74
м.кв. общо застроена и незастроена площ, без 2МЖС -221,00 м.кв. ; 1/2 =
110.50 м.кв. 3/16 от 1/2 ид.ч. = 20,72м.кв. ; 13/16 + 1/2 ид.ч. = 200,28м.кв.
Под буква A/ е определено реално ползване, оцветено в червено от 15,67
м.кв. за ищците, а под буква Б/, реално ползване, оцветено в синьо от 195,23
м.кв. за ответника и под буква В/- общо ползване, оцветено в жълто от 10,10
м.кв..
Представена е и Скица - Проект М 1: 100 за определяне начина на
реално ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.508.1.1, според която: Полезна площ - 52,33 м.кв. или 3/6 ид.ч. =
9,78м.кв. и 13/16 ид.ч. = 42,52м.кв..
Под буква А/ е определено реално ползване, оцветено в червено от 12,69
м.кв. за ищците, в повече от квотата си с 10,38м.кв., под буква Б/ е определено
реално ползване, оцветено в синьо от 32,14 м.кв. за ответника, в по-малко от
квотата си с 10,38м.кв. и под буква В/ е определено общо ползване, оцветено в
жълто от 7,50 м.кв..
С Определение № 678/19.11.2024 г. е обявено от съда за безспорно и
обстоятелството, че процесния имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда се ползва към момента изцяло от ответника.
Разпределението на ползването е временно решение при съсобствени
имоти, предвидено, когато съсобствениците не могат сами да стигнат до
решение как общата вещ да се ползва от всички, които имат право. В рамките
на съдебната практика са изведени няколко критерии, които трябва да се
съблюдават при извършването на преценката за целесъобразност. При
разпределяне на ползването на дворно място съдът следва да вземе предвид
съществуващото в момента фактическо положение, включително и
извършените от съсобствениците подобрения.
Водещо при определянето на това кой колко от вещта да ползва е първо,
фактическото положение – кое лице кой имот обитава, второ, кой каква част
4
има право да ползва, и дали при някой от вариантите някой от
съсобствениците не е ощетен твърде много, въз основа припадащите му се
идеални части. Водещо е и разпределението да се извърши по начин, че да не
води до бъдещи съдебни спорове между страните, например защото една от
страните е ощетена с дяла си и има право на обезщетение, търсимо отново по
чл. 32, ал.2 ЗС. Разпределението на ползването, което извършва съдът по реда
на чл. 32, ал. 2 ЗС, следва да е съобразено не само с квадратурата на общия
имот и идеалните части на съсобствениците, а и с индивидуалните
собственически права върху намиращите се в имота постройки, които се
изключват от разпределението, като за сметка на това на останалите
съсобственици се предоставя по-голям дял от незастроената част, респ.
притежаващият по-малка застроена площ получава в дял по-голяма свободна
площ.
Съдът при определяне начина на ползване на съсобствен имот се
ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на
съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-
целесъобразното ползване на имота от съсобствениците, и то по фактическото
положение на този имот към момента на разрешаването на спора - при
наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други
постройки.
При разпределяне на ползването на дворно място съдът следва да вземе
предвид съществуващото в момента фактическо положение, включително и
извършените от съсобствениците подобрения.
Водещо при определянето на това кой колко от вещта да ползва е първо,
фактическото положение – кое лице кой имот обитава, второ, кой каква част
има право да ползва, и дали при някой от вариантите някой от
съсобствениците не е ощетен твърде много, въз основа припадащите му се
идеални части. Водещо е и разпределението да се извърши по начин, че да не
води до бъдещи съдебни спорове между страните, например защото една от
страните е ощетена с дяла си и има право на обезщетение, търсимо отново по
чл. 32, ал.2 ЗС. Разпределението на ползването, което извършва съдът по реда
на чл. 32, ал. 2 ЗС, следва да е съобразено не само с квадратурата на общия
имот и идеалните части на съсобствениците, а и с индивидуалните
собственически права върху намиращите се в имота постройки, които се
5
изключват от разпределението, като за сметка на това на останалите
съсобственици се предоставя по-голям дял от незастроената част, респ.
притежаващият по-малка застроена площ получава в дял по-голяма свободна
площ.
Изхождайки от приетата по делото съдебно-техническа експертиза
съдът приема, че представения от вещото лице вариант, определя подходящи
дялове за страните, отговарящи на фактическото положение, на квотите им в
съсобствеността, на изградените стопанска сграда и навес от дървена
конструкция в дъното на имота, ползвани от ответника, концентрира площта
им за ползване, която ще се ползва от единия собственик в едната част на
дворното място, а тази която ще се ползва от другия собственик в другата част
от дворното място. По тези съображения съдът счита, че това разпределение
ограничава възможността от бъдещи конфликти между страните. Ето защо
съдът счита, че представения вариант на ползване отговаря на всички цели на
производството.
Съгласно Тълкувателно решение № 67 от 25.XI.1969 г. по гр. д. № 67/69
г., ОСГК когато съсобственият имот е жилище и е зает изцяло от единия от
съсобствениците, останалите съсобственици имат право да водят иск по чл.
32, ал. 2 ЗС за разпределение на съсобственото жилище за реално ползване
между всички съсобственици, които имат жилищна нужда, ако реалното
ползване е възможно. Посочено е още, че в случаите, когато се касае до
съсобствено жилище, което се ползва само от един от съсобствениците, при
разрешаването на въпроса за допускане и друг от съсобствениците в общото
жилище е необходимо да се извърши преценка доколко съсобственото жилище
може да бъде използвано за задоволяване на жилищни нужди и на другия
съсобственик. Тази възможност следва да се преценява с оглед фактическото
положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка
доколко жилището може да се ползва и от другите съсобственици съобразно
правата им на съсобственост.
Константна е съдебната практика ( вкл. Решение № 291 от 29.11.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 212/2011 г., II г. о., ГК), че когато съсобственият имот е
жилищен съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и броя на
помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на
съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни
6
помещения и сервизи. Предоставяне на общо ползване на определени
помещения е допустимо само при изрично съгласие на съсобствениците, респ.
на част от тях. Ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде
ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици, то
разпределението следва да се осъществи при съобразяване на
осъществяваното до момента фактическо ползване и заплащане на парично
обезщетение на неползващия съсобственик докато трае така разпределеното
ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено.
Съдът намира, че доколкото от приетата по делото експертиза безспорно
се установи, че този имот задоволява жилищни нужди, като не е възможно на
всеки от съсобствениците да се предостави за ползване едновременно
определени самостоятелни помещения и сервизни такива, като от друга
страна е налице изрично противопоставяне от единия съсобственик за
съвместното им ползване, то счита, че процесният самостоятелен жилищен
обект не може да бъде предоставен използвано за задоволяване на жилищните
нужди на всички съсобственици, съобразно правата им в съсобствеността. На
следващо място като се вземе предвид, че между страните е безспорно, че
само единият съсобственик ползва и към настоящия момент процесния
жилищен имот и като се съобрази практиката на съда цитира по- горе съдът
счита, че той следва да се предостави за ползване на него. От друга страна,
доколкото не е налице изрично искане за заплащане на обезщетение от страна
на ползващия съсобственик на неползващите съсобственици, а съдът е
обвързан от диспозитивното начало в гражданския процес, то счита, че не
следва да се произнася по дължимостта и размерът му в настоящото
производство.
По разноските
С определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.
о., е прието, че в производство по разпределение ползването на
съсобствен имот, страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са
направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32,
7
ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата
вещ или взетото решение е вредно за вещта.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Поради
изложеното и разноските за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат
присъждани в полза на ищеца.
Останалите разноски, направени от ищеца в производството в размер на
25 лв., за държавна такса, следва да се разпределят между страните съобразно
правата им в съсобствеността, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищците сумата от 20,31 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ПОЛЗВАНЕТО между
Г. В. Б. заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от М. Т. Б., с
ЕГН: **********, Д. Г. Б., с ЕГН: **********, П. Г. Б., с ЕГН: ********** и Л.
В. Б., с ЕГН: **********, на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
10450.502.508, с адрес област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград,
п.к. 4600, ул. ******* № 1-А, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 т) с площ от 295 кв. м. и лице от 14,00 м.л., стар номер
3539, квартал 180, парцел XXIX, съгласно Заповед за одобрение на КККР№
РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, по начина, отразен в Скица-проект
М 1:152, на лист 109 от делото към заключението на вещо лице Б. З. Г.,
представляваща неразделна част от настоящото решение и приподписано от
съдията докладчик, както следва:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ищецът Г. В. Б. заместен
в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от М. Т. Б., с ЕГН: **********, Д.
Г. Б., с ЕГН: **********, П. Г. Б., с ЕГН: ********** ДА ПОЛЗВА 15,67
кв.м., от поземлен имот с идентификатор 10450.502.508, защриховани със
червен цвят в Скица-проект М 1:152, на лист 109 от делото към заключението
8
на вещо лице Б. З. Г., представляваща неразделна част от настоящото решение
и приподписано от съдията докладчик.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ответникът Л. В. Б., с
ЕГН: ********** ДА ПОЛЗВА 195,23 кв.м., от поземлен имот с
идентификатор 10450.502.508, защриховани със син цвят в Скица-проект М
1:152, на лист 109 от делото към заключението на вещо лице Б. З. Г.,
представляваща неразделна част от настоящото решение и приподписано от
съдията докладчик.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ответникът Л. В. Б., с
ЕГН: ********** ДА ПОЛЗВА самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.502.508.1.1, област Пазарджик, община Велинград, гр.
Велинград, п.к. 4600, ул. ******* № 1-А, ет. 1, тип Жилище, апартамент - в
жилищна сграда, бр. нива 1, с площ по документ от 72,00 кв. м, ведно с 1/2
ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, цялата от 74,00м.кв.,
съобразно квотите на страните в съсобствеността.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. В. Б., с ЕГН: ********** ,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Б. заместен в хода на процеса на основание чл. 227
ГПК от М. Т. Б., с ЕГН: **********, Д. Г. Б., с ЕГН: **********, П. Г. Б., с
ЕГН: **********, сумата от общо 20,31 лева, представляваща сторени
разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9