Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 13.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на петнадесети май

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                      и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 13712 по описа

за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от А.Т.Н. и Ц.Л.Н. против Д., представлявана от М.Р.Р.Б., с която предявяват иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че със Заповед за настаняване № 2136/14.10.1977 г. на СНС-Главна дирекция за изграждане на София, четиричленното семейство на ищците било настанено като наемател в държавен недвижим имот. През 1991 г. ищците били уведомени, че имат възможност да закупят имота в качеството си на наематели. Твърди се, че със Заповед № ДИ-03-07/21.02.1992 г. на кметския наместник на ТОА „Изгрев“, издадена на основание чл.120 /отм./ от Наредбата за държавни имоти, ищците са определени за купувачи на апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, със застроена площ от 80,30 кв.м., заедно с избено помещение № 24, застроено на 3,47 кв.м., заедно с приспадащите се 0,46% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото за сумата от 14 222 лв. Твърди се, че ищците заплатили тази сума на 03.12.1995 г., но и до този момент собствеността върху имота не им е прехвърлена. Поддържа се, че Заповед № ДИ-03-07/21.02.1992 г. на кметския наместник на ТОА „Изгрев“, издадена на основание чл.120 /отм./ от Наредбата за държавни имоти и всички съпътстващи я документи в съвкупността си представляват валиден предварителен договор за покупко-продажба на имота.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви предварителния договор за окончателен.

В срока за отговор такъв не е постъпил от ответника.

В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат предявения иск и молят съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска като неоснователен с твърдението, че не е налице предварителен договор между българската държава като собственик на имота и ищците като купувачи на същия. Поддържа, че постановената заповед е по отменен нормативен ред и понастоящем обществените отношения са регламентирани с друг фактически състав.

Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за настаняване № 2136 от 14.10.1977 г. на Столичен Народен Съвет-Главна Дирекция за изграждане на София, ищецът А.Т.Н. и семейството му са настанени временно в жилище, представляващо апартамент № *******на ж.к. „Дианабад“, гр. София по реда на чл.22, б.“б“ от ЗНО /отм./.

По молба рег. № ДИ-03-17/21.02.1992 г. на ищците А.Т.Н. и Ц. Л.Н. в ТОА „Изгрев“ е образувана преписка за продажбата на процесният имот, във връзка с която и на основание чл.120 /отм./ от Наредбата за държавни имоти,  е издадена Заповед № ДИ-03-07/21.02.1992 г. на кметският наместник на ТОА „Изгрев“, с която е наредено апартамент № *******на ж.к. „Дианабад“, гр. София  да бъде продаден на А.Т.Н. и Ц.Л.Н. за сумата от 14 222 лв. Сумата е била внесена по сметка № ********** на ТОА „Изгрев“ с уведомително писмо № 79245/03.12.1995 г., но не е бил изготвен и подписан договор за продажбата на апартамента.

На 11.07.1997 г. за процесния недвижим имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 936.

На 23.11.1998 г. е издадена Заповед № РД-25/23.11.1998 г. на Кмета на Район Изгрев за прекратяване действието на настанителна заповед № 2136 от 14.10.1977 г., като е предприета процедура по освобождаване на жилището, за което е издадена Заповед № РД-48-10/14.01.1999 г. на кмета на СО за изземване на процесния апартамент по реда на чл.65 от ЗОС.

С Решение № 552/21.02.2002 г. по адм.д. № 2891/2001г. на Върховен Административен Съд е отменено Решение от 19.12.2000 г. на СГС, постановено по адм.д. № 1703/1998 г. на СГС, АО, ІІІД състав, с което е отхвърлена жалбата на А.Н. против Заповед № РД-25/23.11.1998 г. на Кмета на Район Изгрев и последната е отменена като незаконосъобразна.

През 2011 г. в Областна администрация на област София е образувано административно производство за приключване на процедурата за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Дианабад“, бл.*******по реда на § 66 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, във връзка с §12,ал.2 от ПЗР на ППЗДС /отм/ и чл.120 от НДИ /отм/.

Образувана е административна преписка № 0708/4/2011 г. В изпълнение на указания дадени с писмо от 10.02.2016 г., на 26.04.2016 г. и на 08.06.2016 г. ищците представили по преписката нотариално заверен препис от платежен документ, удостоверяващ заплащането на сумата от 14 222 лв. и копие от Заповед № ДИ-03-07/21.02.1992 г., издадена на основание чл.120 /отм./ от Наредбата за Държавни имоти и Решение № 552/21.01.2002 г. на ВАС по адм.д. № 2891/2001 г.

Със Заповед № СОА17-РД57-11/07.12.2017 г. издадена от Кмета на СО е наредено отписването от актовите книги за общинска собственост на процесния недвижим имот, поради неправилното му актуване като частна общинска собственост.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе в настоящото решение.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

Наредбата за държавните имоти (отм.) предвижда сложен фактически състав за прехвърляне на правото на собственост, включващ акт на държавен орган - заповед на председателя на ИК на ОбнС и договор, подписан от председателя на ИК на ОбНС или определен от него член на изпълнителния комитет и купувача.

По делото безспорно се установява, че именно със заповед по чл.120 от отменената наредба, ищците са одобрени да закупят процесния апартамент.

Заповедта по чл.120 от НДИ /отм./, с която се определя купувача, цената и условията на плащането й по правната си същност е административен акт, но с нея компетентният орган да вземе решение за прехвърлянето на имота е изразил воля за прехвърлянето. Волята за прехвърлянето е формирана и изразена и от двете страни, като за ищците това е станало с подадената от тях молба № ДИ-03-17/21.02.1992 г., с която са изявили желанието си да закупят имота, поради което административните елементи на смесения фактически състав на прехвърлянето са изчерпани. Остава за осъществяване само гражданскоправния елемент от смесения фактически състав, а именно сключването на окончателния по процедурата договор в съответната форма, който може да бъде заместен с конститутивното съдебно решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е и Решение № 43/04.04.2011 г., постановено по гр.дело № 703/2010 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение. Пак в този смисъл Решение № 175/03.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 2308/2013 г. по описа на САС, което не е допуснато до касационен контрол с Определение № 1198/24.11.2014 г. по гр.д. № 3744/2014 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.

За да се уважи иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, следва от фактическа страна по делото да е установено по несъмнен начин, че предварителният договор е действителен и съдържа всички съществени клаузи на окончателния такъв - описание на продавания имот и неговата цена.

Съдът намира, че между страните по делото е налице валидно сключен предварителен договор, съдържащ уговорки за съществените елементи на окончателния /описание на имота и цена.

Установява се, че ответникът е собственик на имота и към настоящия момент. Действително към датата на постановяване на настоящото решение няма издаден акт за държавна собственост или поне такъв не е приложен по делото, но правото на собственост не се поражда от този акт, който само го констатира.

В случая съдът приема, че Д. е собственик на процесния апартамент по следните съображения:

От приложената по делото административна преписка се установява, че за процесния имот е имало издаден Акт за държавна собственост № 9136/10.02.1973 г., като имотът е актуван като общински на 11.07.1997 г., но Общината не е станала собственик и това е така предвид следното:

С приемането на Закона за държавната собственост през 1996 г., според който разпореждането с държавните имоти се предостави в компетентност на областните управители, Наредбата за държавните имоти е отменена, а по отношение на заварените преписки за продажба на държавни имоти в Правилника за прилагане на ЗДС - ДВ, бр. 82/96 г. е посочено, че незавършените преписки за продажба, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31.05.1996 г., какъвто е настоящия случай, се приключват до три месеца по досегашния ред на НДИ - § 12, ал. 1 от ПЗР на ППЗДС, а неприключилите в този тримесечен срок преписки се предават на областния управител, който сключва договорите от датата на извършеното плащане - § 12, ал. 2 от същите ПЗР на ППЗДС. В § 13 е уредено приключването на преписките, по които няма извършено плащане до 31.05.1996 г., като за тях се прилага редът, предвиден в Закона за държавната собственост. В § 12, ал. 3 е посочено, че незавършените преписки за продажба на държавни жилища, строителството на които е завършило по реда на ПМС № 181/92 г., се приключват съобразно клаузите, залегнали в предварителните договори с бъдещите собственици.

Законът за държавната собственост и Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на Д. в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 г. (отм.) уреждат продажбата на жилища с различен статут. Отделно от това съществуват и трета група жилища, които промените в нормативната уредба заварват при започнала по реда на Наредбата за държавните имоти и незавършена процедура за продажбата им. Най-общо режимът на тези имоти е разграничен от процеса на приватизация със Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество - ДВ, бр. 55/91 г., където в § 4 е посочено, че висящите производства за продажба на движими основни средства, недвижими имоти и обекти на държавни и общински фирми се приключват по досегашния ред. Това положение е доразвито и конкретизирано с ПМС № 309/28.12.1996 г. - ДВ, бр. 1/97 г. за допълнение на Правилника за реда за упражняване правата на собственост на Д. в предприятията, като в § 2 на Преходната му разпоредба е посочено, че незавършените преписки за продажба и замяна на жилища, ателиета, кабинети и гаражи, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31.05.1996 г. включително, се приключват по реда, установен в Наредбата за държавните имоти (отм.), като договорите се сключват от датата на извършеното плащане. Разпоредба в същия смисъл е включена и в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост с добавката, че ако преписката не се приключи по реда на НДИ от общината в тримесечен срок, тя се предава на областния управител за сключване на договора. Обща предпоставка за тези продажби е условието преписката да е образувана в съответната община и да има издадена заповед от ОбНС за продажба на определения купувач по чл. 120 и разрешение по чл. 129 от Наредбата за държавните имоти - за ведомствените жилища, както и плащането да е извършено до 31.05.1996 г.

От съпоставката на двата основни режима за продажба - по НДИ /респ. ЗДС/ и по нормативните актове относно разпореждането с имоти на търговските дружества и междинната група на заварените висящи производства за продажба може да се направи извод, че жилищата, по които има започнали преписки за продажбата им и не са довършени, остават в собственост на Д., за да се приключат по реда за продажба на държавни жилища, а не преминават в собственост на общините, макар и жилището да е било включено в държавния оборотен жилищен фонд, или предоставено на общината за нейния оборотен фонд, или търговските дружества по силата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/93 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия - ДВ, бр. 93/93 г., чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) и чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост.

Установява се, че ищците са заплатили напълно уговорената продажна цена, като и до момента Д. бездейства и не сключва окончателен договор.

Така мотивиран съдът намира, че страните са валидно обвързани от сключения предварителен договор по отношение покупко-продажбата на недвижимия имот, поради което искът по  чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищците дължат следващите се разноски по прехвърляне на имота, който съдът изчислява въз основа на данъчната оценка на имота, която е по-голяма от уговорената продажна цена. Съобразно актуалната данъчна оценка на имота към 20.02.2018 г. същата възлиза на сумата от 50 792,80 лв.

Следователно нотариална такса по сметка на СГС, съгласно чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 87, определена по раздел II т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес, възлиза на сумата от 484,46 лв., а местният данък съгласно чл.35, ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на Столична община (Приета с Решение № 83 по Протокол № 7 от 28.02.2008 и разгласена на 07.03.2008; Поправка на чл. 41, ал. 1 с Решение № 113 по Протокол № 7 от 06.03.2008 г.; изм. и доп. с Решение № 828 по Протокол № 28 от 18.12.2008; изм. и доп. с Решение № 32 по Протокол № 30 от 29.01.2009; изм. и доп. с Решение № 766 по Протокол № 54 от 17.12.2009; изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011; изм. и доп. с Решение № 65 по Протокол № 5 от 22.12.2011) в размер на 2,5% възлиза на сумата от 1 269,82 лв., съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМДТ.

                С оглед изхода на делото, своевременно заявеното искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в общ размер от 2115,90 лв.-за заплатени държавни такси към АВ, СГКК, както и адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лв.

         На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 511,97 лв.

Водим от горното, Съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

        

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключения на 21.02.1992 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Заповед № ДИ-О3-17/21.02.1992 г. на кметския наместник на ТОА „Изгрев“, с който Д. в качеството й на продавач продава на А.Т.Н., ЕГН ********** и на Ц.Л.Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, в качеството им на купувачи, собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1998.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на Имота: гр. София, ж.к. “*******, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 88134.803.1998, с предназначение         на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: 68134.803.1998.1.49, 88134.803.1998.1.33, под обекта: няма, над обекта: 68134.803.1998.1.36, съгласно Схема № 15-139237-28.03.2017 г., издадена от СГКК-София, а по документ: апартамент № 34, находящ се в гр.София,  ж.к. “*******/, със застроена площ от 80,30 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и обслужващи помещения, при граници: изток- тревна площ, запад-тревна площ, север-ап.33, юг-ап.49, заедно с избено помещение № 24, застроено на 3,47 кв.м., при граници: изток: мазе № 33, запад - мазе № 35, север и юг-тревни площи, заедно с приспадащите се 0,46% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при цена 14 222 лв. /четиринадесет хиляди двеста двадесет и два/лв., която е заплатена от купувачите изцяло.

ОСЪЖДА Д., представлявана от М.Р.Р.Б.да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на А.Т.Н., ЕГН ********** и на Ц.Л.Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** сумата от 2115,90 лв.-/две хиляди сто и петнадесет и 0,90 лв./ разноски направени от ищците пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА А.Т.Н., ЕГН ********** и Ц.Л.Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да заплатят на Столична община, район Изгрев сумата 1 269,82 лв. /хиляда двеста шестдесет и девет и 0,82 лв./ местен данък, както и да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 484,46 лв. /четиристотин осемдесет и четири и 0,46 лв./ държавна такса по прехвърляне на имота, за които суми служебно да се впише възбрана върху имота на основание чл. 364, ал. 1 ГПК.

         ОСЪЖДА Д., представлявана от М.Р.Р.Б.да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 511,97 лв. /петстотин и единадесет и 0,97 лв./, съобразно уважената част от иска.

Препис от решението да се издаде на А.Т.Н., ЕГН ********** и на Ц.Л.Н., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** след представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Софийски градски съд и удостоверение от Столична община, район Изгрев, че са изплатени дължимите данъци и такси за имота, както и доказателства, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.   

 

Дава на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС 6-месечен срок за отбелязване на настоящето решение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: