Решение по дело №43/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „АЛФАРЕЗОРТ ПАЛАС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Чифлик, „Вилна зона“, обл. Ловеч, представлявано от управителя Г. Г. К., чрез пълномощника адв. Б. В. от САК, против Решение № 99/13.11.2024г., постановено по АНД № 134/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на Наказателно постановление № 037/12.04.2024г. на Директора на РИОСВ гр. Плевен.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. С писмена молба се прави искане съдът да уважи касационната жалба и да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно.

Ответникът по делото Директора на РИОСВ гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Началник сектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище се излагат аргументи по същество за неоснователност на касационната жалба, като се прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като законосъобразно, правилно и обосновано.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да бъде оставено в сила решението на Районен съд гр. Троян като правилно и законосъобразно.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Троян е образувано по жалба на „АЛФАРЕЗОРТ ПАЛАС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Чифлик, „Вилна зона“, обл. Ловеч, представлявано от управителя Г. Г. К., чрез адв. Б. В., против Наказателно постановление № 037/12.04.2024г. на Директора на РИОСВ гр. Плевен, с което на дружеството на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

Административнонаказателната отговорност на „АЛФАРЕЗОРТ ПАЛАС“ ООД, ЕИК: ********* е ангажирана за това, че дружеството ползва воден обект, като зауства отпадъчни води от експлоатацията на обект – Хотел „Алфарезорт Палас“ в повърхностните води – р. Бели Осъм, без необходимото за това основание, а именно – без да има разрешително за ползване на воден обект (за заустване на отпадъчни води от Хотел „Алфарезорт Палас“ с. Чифлик в повърхностни води), което се издава съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. първо във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Изложени са подробни мотиви за доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че в обжалваното наказателно постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. С оглед на това е направил извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетели посочени и от двете страни, а именно П. А. П. и Е. Й. С. – служители на РИОСВ гр. Плевен, съответно първата актосъставител, а втората свидетел по акта, както и Й. Г. К. – управител на Хотел „Акварезорт Термал“. Въз основа на техните показания и приетите по делото писмени доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка.

Настоящият касационен състав намира Решение № 99/13.11.2024г., постановено по АНД № 134/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян, предмет на касационен контрол, за правилно, обосновано и законосъобразно.

Обсъдени са събраните по делото доказателства, като районният съд е приел, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е доказано по несъмнен начин. Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели П. А. П. и Е. Й. С. – служители на РИОСВ гр. Плевен, съответно първата актосъставител, а втората свидетел по акта, като е приел, че от техните показания категорично се установява, че на десният бряг на река Бели Осъм, под съоръженията на съществуващата ПСОВ, ползвана за пречистване на отпадъчни води от хотелския комплекс, е изведена червена на цвят тръба, от която мътни със сивкав цвят водни обеми изтичат в река Бели Осъм.

Проверката на място е била извършена на 21.09.2023г. от свидетелките П. А. П. и Е. Й. С., които са заявили, че по време на проверката хотел „Алфарезорт Палас“ е работел. Тези две свидетелки са извършили оглед на р. Б. О. в участък, граничещ от едната страна със съоръжения на съществуваща ПСОВ, находяща се в имот, собственост на „Антарес Резорт“ ООД и с хотел „Алфарезорт Палас“ от другата страна. При огледът са установили, че на десният бряг на р. Бели Осъм, под съоръженията на съществуващата ПСОВ, ползвана за пречистване на отпадъчни води от хотелския комплекс, е изведена червена на цвят тръба, от която изтичат мътни, със сивкав цвят, водни обеми, със специфична миризма на фекални отпадъчни води в р. Бели Осъм. Констатациите във връзка с установеното нарушение са отразени в Констативен протокол № В–ПП-52/21.09.2023г., който е подписан от извършилите проверката експерти от РИОСВ гр. Плевен. С този протокол на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС е предписано на „Антарес Резорт“ООД да се представят в РИОСВ гр. Плевен доказателства относно ползвателя/ползвателите към 21.09.2023г. на хотел „Алфарезорт Палас“ и ПСОВ. От постъпилата в РИОСВ гр. Плевен информация, е било установено, че към 21.09.2023г. хотел „Алфарезорт Палас“ и прилежащата към него ПСОВ, се стопанисват и ползват от дружеството „Алфарезорт Палас“ ООД, като е представен и Договор за наем на недвижими имоти, изграждащи хотелски комплекс „Алфарезорт Палас“ от 01.02.2021г. и Анекс № 1 към него от 05.08.2021 година. На 15.02.2024г. е извършена последваща проверка дали са изпълнени предписанията за преустановяване заустването на отпадъчни води, при която проверка е установено, че процесната червена на цвят тръба, от която се е изтичала вода със сивкав цвят и миризма на фекалии, вече не е на същото място и свидетелките П. П. и Е. С. не са установили заустване от обекта на отпадъчни води. Констатациите във връзка с последващата проверка са отразени в Констативен протокол № В–ПП-5/15.02.2024г., като на дружеството е издадено ново предписание да посочи къде отиват отпадъчните води, формирани от експлоатацията на хотел „Алфарезорт Палас“. Получен е отговор от „Алфарезорт Палас“ ООД, че отпадъчните води постъпват в съществуващата ПСОВ и оттам се извозват за допречистване в градска пречиствателна станция. Доказателства за това, че всеки ден се извозват отпадъчните води с автомобил от лицензирана фирма, не са били представени по делото.

Въз основа на така установеното в хода на извършената проверка, е съставен АУАН, в който е отразено, че от ПИ с идентификатор ПИ 81476.512.89, собственост на „Антарес резорт“ ООД, се заустват отпадъчни води от експлоатацията на хотел „Алфарезорт Палас“ в повърхностни води - река Бели Осъм без необходимото за това основание, а именно разрешително за заустване на отпадъчни води във воден обект, което се издава съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Закона за водите.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените аргументи от първоинстанционния съд в обжалваното решение и намира направените с касационната жалба възражения за неоснователни. Неоснователно е възражението, че Районен съд гр. Троян неправилно е възприел фактическата обстановка и липсват обективни доказателства за извършеното нарушение, стоящи вън от възприятието на служителите на РИОСВ. Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно кредитиране показанията на свидетелите П. А. П. и Е. Й. С. – служители на РИОСВ гр. Плевен, съответно първата актосъставител, а втората свидетел по акта, като е посочил, че нарушението се доказва и със съставените два констативни протокола и АУАН. Неоснователно се сочи в касационната жалба също, че касатора не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като е налице висящо производство за издаване на разрешение за заустване на отпадъчни води в повърхностните води на р. Бели Осъм. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. След като касаторът не е имал издадено разрешително за ползване на воден обект (за заустване на отпадъчни води от Хотел „Алфарезорт Палас“ с. Чифлик в повърхностни води), без значение какви са причините за това, той е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че наличието на неприключило производство по издаване на разрешително не е основание да се нарушават разпоредбите на ЗВ.

Настоящият касационен състав намира и изложените в касационната жалба аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН за неоснователни. В Наказателното постановление са изложени мотиви относно липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В оспореното решение на първоинстанционния съд също са изложени мотиви, че извършеното нарушение не е маловажно, тъй като се засягат обществените отношения, които регулира ЗВ, а нарушаването на екологичните норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, каквито са тези за чистотата на водата в Република България. Предвид това съдът е приел, че деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушения от този вид и не съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно §1, т. 4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки извършеното нарушение да бъде прието за маловажно, тъй като на първо място нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност и на второ място от същото са налице вреди, а именно замърсяване на водите на р. Бели Осъм. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не е основание само по себе си, то да бъде прието за маловажно. Това обстоятелство е съобразено от административния орган при определяне размера на имуществената санкция, която е в минимален размер от 2000 лева.

Настоящият състав намира решението на Районен съд гр. Троян за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за водите. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание, и довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на жалбоподателя. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне. На извършеното нарушението е дадена правилна правна квалификация. Правилно е определено и административното наказание като вид и размер на санкцията, за което са изложени мотиви в наказателното постановление.

С оглед изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 99/13.11.2024г., постановено по АНД № 134/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/13.11.2024г., постановено по АНД № 134/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.