№ 3530
гр. С., 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110129127 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Г. М. Б. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:
1349,06 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 231,76 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г., 18,47 лева, представляваща главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,61 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г., за които суми по
ч. гр. дело № **775/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и Г. М. Б., в качеството й на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна
енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
1
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Г. Б., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на
същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е
погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 1349,06 лева – цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 231,76 лева - лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г., 18,47 лева – цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 2,61 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г. За посочените
суми в хода на производството по ч. гр. дело № **775/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца, срещу ответната страна и третото за процеса лице
Л.Б.Б., при условията на солидарна отговорност помежду им, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Във връзка с дадени от съда указания
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове срещу ответницата. С
тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 писмен отговор ответницата Г. М. Б., чрез
пълномощника си адв. Д., оспорва исковите претенции по основание и размер. Посочва, че
сумите, претендирани от ищцовото дружество, са заплатени преди образуване на делото.
Оспорва наличието на договорни правоотношение между страните във връзка с доставена
топлинна енергия до имота в претендирания размер през процесния период. Ответницата не
оспорва, че се намира в брак с лицето Л.Б.Б., считано от 23.08.1997 г. и, че същият е титуляр
на процесната партида. Намира исковете за недоказани и неоснователни и отправя искане за
отхвърлянето им и за присъждане на направените по делото разноски.
Подпомагащата страна [фирма] не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно
съединяване помежду им, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена срещу Г. Б. и третото за процеса лице Л.Б.
– при условията на солидарна отговорност помежду им.
Съдът, като съобрази, че в срока по чл. 414, ал. 2 е депозирано писмено възражение от
длъжника Г. Б., с което са оспорени претендираните от заявителя вземания, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови
претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от
търсената защита.
По същество:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД :
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия, респ. цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при
2
условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването през процесния
период на облигационно отношение между него и ответницата (обусловено от притежавано
от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на
договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през
процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправни
средства за търговско измерване, при което за ответницата е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град С., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
„битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за покупко-продажба
на недвижим имот, изграден в груб строеж от 08.02.2007 г., обективиран в Нотариален акт
№ **, том I, рег. № ***, дело № 58/2007 г. по описа на нотариус Златкова с рег. № *** на НК
и с район на действие Софийски районен съд, третото за процеса лице [фирма], чрез
управителя си, от една страна като продавач, продава на Г. М. Б. и Л.Б.Б., от друга страна,
като купувачи, следния собствен на дружеството недвижим имот, изграден в груб строеж –
апартамент 10, находящ се в град С., район С. в изграждаща се жилищна сграда на пет
етажа, терасовиден етаж, покрит паркинг и подземен паркинг, който апартамент е
разположен на втори етаж във вх. В, със застроена площ от 58,79 кв.м., състоящ се от входно
антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня и лоджия, заедно със склад № ** с
полезна площ от 3,04 кв.м., с 0,603 % идеални части от общите части и с припадащите се
идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което се изгражда
жилищната сграда.
Изяснява се, че със заявление-декларация без вписана дата, купувачът по договора за
покупко-продажба от 08.02.2007 г. Л.Б.Б. е отправи искане до топлорайон "С.И." за
откриване на партида, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от [фирма] на потребителите в град С., за имот с адрес: [адрес]. В заявлението е
отразено, че домакинството на заявителя е едночленно, както и, че топлата вода в имота ще
3
бъде заплащана по показанията на регистриран водомер, с прогнозна месечна база от 1 куб.
м.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и изричното становище, заявено от
ответницата с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с
проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 15.10.2024 г. и обявен за
окончателен такъв, като безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса е отделено
обстоятелството, че ответницата Г. М. Б. е в брак с лицето Л.Б.Б., сключен на 23.08.1997 г.,
което лице е титуляр на откритата партида при ищцовото дружество.
Установява се, че в извлечение от списък на етажните собствениците – приложение към
Протокол от ОС на ЕС с адрес: [адрес] от 24.09.2007 г. за вземане на решение за сключване
на договор с [фирма] за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез отчитане на
показанията на апартаментните топломери, отчитане на водомерите за топла вода,
индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти, в графата за
собственик на ап. 10 е вписано лицето Л.Б.Б., удостоверило с подписа си посоченото
обстоятелство.
Съгласно данните от приобщеното по делото Удостоверение от 13.10.2011 г., издадено
от [фирма], жилищна сграда с четири входа, построена в УПИ X-*** в кв. 117, местност
"Х.С.-С." има следния настоящ адрес: [адрес]
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че през процесния период м. май 2019 г. – м. април 2021 г. насрещна страна по
облигационното правоотношение с ищцовото топлофикационно дружество по повод
доставката на топлинна енергия до апартамент № 10, находящ се на адрес: [адрес] са
собствениците на жилището – ответницата Г. М. Б. и съпругът й Л.Б.Б., придобили имота по
силата на транслативния ефект на договора за покупко-продажба от 08.02.2007 г. и по време
на брака си, обстоятелство изрично признато от ответната страна, а с това и в режим на
бездялова съпружеска имуществена общност - арг. чл. 19, ал. 1 СК /обн., ДВ, бр. 41 от
28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./.
По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността върху
имота през 2007 г. ответницата и съпругът й да са се разпоредили с жилището в полза на
трето лице. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на
съпрузите за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер
безспорно има задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е
солидарна, при което исковата претенция на носителя на вземането може да бъде насочена
срещу всеки от длъжниците за цялото вземане – арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответницата, като собственик на
имота, е придобила качеството потребител на топлинна енергия и на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната
доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество
топлоенергия – арг. клаузата на чл. 12, т. 1 от приложимите Общи условия.
Последното, в сграда в режим на етажна собственост съгласно разпоредбата на чл.
142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система
за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление.
По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице,
обективирани в заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза,
4
изготвено при анализ на приложените по делото писмени материали, изискани от ищцовото
дружество и от фирмата за дялово разпределение „Т.“ и ТР „И.“. В заключението е изяснено,
че абонатната станция на процесната сграда е индиректна и автоматизирана с пластични
подгреватели за отопление и БГВ. Общият топломер се отчита по електронен път – чрез
електронно устройство, който отчет се документира. От отчетеното общо количество
топлинна енергия, влязла в абонатната станция, са приспаднати технологичните разходи
(загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се
намират в нея) и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределение между
абонатите е дадено само „чистото количество“ топлинна енергия. Изяснено е, че
първоначално монтираното средство за търговско измерване (общият топломер) е
демонтирано на 18.05.2020 г. и заменено с нов топломер, последният преминал през
метрологична проверка на 09.04.2019 г. и на 24.07.2021 г. В експертизата е разяснено, че
макар последната проверка да е направена 3,5 месеца след законовия двугодишен срок, то от
техническа гледна точка наличието на такава проверка с дадено заключение „съответства“
дава основание за извод, че за този период общият топломер е бил годно средство за
търговско измерване. Същевременно, по отношение на първоначалния общ топломер в
абонатната станция е отбелязано, че за период от 13.09.2019 г. (датата, следваща момента на
изтичане на метрологичната му проверка) до 17.05.2020 г. (датата, предхождаща момента на
монтиране на новия общ топломер), този топломер е бил с изтекъл срок на метрологична
проверка и с неясна годност. Предвид това, за този период експертизата не може да
потвърди сумите за топлинна енергия, разпределени на абоната за този период и възлизащи
на 366,43 лева, от която 47,52 лева за сградна инсталация и 318,91 лева за БГВ, при
запазване на стойността на сумата за отопление, доколкото последната е определена с
апартаментен топломер. Експертизата констатира, че за процесния период абонатът е
осигурил достъп за отчет, като главните отчети, съответно от 25.05.2020 г. и от 09.05.2021 г.
са подписани. Вещото лице достига до извод, че през релевантния период отчитането на
топлинната енергия за отопление се извършва с 1 бр. апартаментен топломер. Посочено е, че
са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена
между всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми на имотите им по проект,
като стойността и се определя от ФДР по зависимост, отразена в Наредба 16-334/06.04.2007
г. – Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на ЕС и
Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. В случая пълният отопляем обем на жилището по проект
3
е 121 м, съгласно Акт за разпределение на кубатурата от м. октомври 2010 г., представен от
топлорайон „И.“. Отразено е, че през исковия период са начислени като дължими и суми за
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване според показанията на 2 броя водомери
за топла вода. Изяснено е, че сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период възлиза на сумата от
1788,36 лева, включваща стойността на топлинната енергия за отопление – за отопление на
имота и за сградна инсталация и за БГВ, при съобразяване на стойността на изравнителните
сметки – в случая сума за доплащане от 133,31 лева, без суми за дялово разпределение и без
лихви. При изслушването си в съдебно заседание, във връзка с поставения от ответната
страна въпрос, вещото лице изяснява, че по данни от ФДР към експерта за изготвяне на
заключението са представени последните изравнителни сметки, съгласно които са и
формираните изводи в експертизата. Пояснява, че извън изравнителните сметки не може да
има коригирана изравнителна такава. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по
реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено – от съответен специалист в
областта, въз основа на материалите по делото и допълнително представени от ищеца, от
подпомагащата страна и от съответния топлорайон, отговорило на всички поставени
въпроси, предвид уточнението в съдебно заседание и по същество останало неоспорено от
страните.
5
Същевременно, изводите в същото относно реално извършена доставка на топлинна
енергия през процесния период и за имота на ответната страна, се подкрепят и от данните,
съдържащи се в представените от подпомагащата страна [фирма] и приети като писмени
доказателства по делото индивидуални справки за използвана топлинна енергия, касаещи
абонатен номер ***, с адрес на топлоснабдения имот: [адрес] с титуляр на партидата Л.Б., за
отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и отчетен период м. май 2020 г. – м. април 2021 г.,
включващи отчетени показания за действително потребена енергия за отопление и топла
вода (за помещения баня и кухня), както и талон за отчет за ап. 10 с вписани абонати Л.Б. и
Гери Б., с подписи на абоната, за отчети на апартаментен топломер и водомери, т в.ч. от
25.05.2020 г. и от 09.05.2021 г.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че през исковия период от м. 05.2019 г.
до м. 04.2021 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението си, произтичащо от
процесното правоотношение и реално е доставило до процесния топлоснабден имот
топлинна енергия, поради което за ответницата, като собственик на имота, последният в
режим на бездялова съпружеска имуществена общност, е възникнало насрещното
задължение за заплащане на цената. С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата
експертиза, съдът намира, че при определяне на стойността на доставената през периода
топлоенергия следва да бъде изключена сумата от 366,43 лева, от която 47,52 лева за сградна
инсталация и 318,91 лева за битово горещо водоснабдяване, касаещи периода от 13.09.2019
г. до 17.05.2020 г., през който експертно се установи, че измерването на топлинната енергия,
постъпила в абонатната станция е с ултразвуков топломер с изтекъл срок на метрологична
проверка и с неясна годност, предвид и разпределената в процеса доказателствена тежест
именно за ищцовото дружество относно установяване доставката на топлинна енергия в
твърдените количества, отчетени чрез изправни средства за търговско измерване.
При определяне на дължимата и неплатена сума за топлинна енергия през процесния
период съдът съобрази и изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
съгласно които съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период,
утвърдени от КЕВР, общо начислената и незаплатена сума за главница за доставена
топлинна енергия за процесния абонатен номер *** за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.
възлиза на сумата от 1349,06 лева, с начислена и незаплатена лихва за забава върху
последната за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г. в размер от 231,76 лева. Изяснено е, че са
налице начислени и незаплатени 10 бр. фактури за услугата дялово разпределение в общ
размер от 18,47 лева, съответно лихва за забава върху сумата в размер от 2,61 лева за
периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г. или общ размер на неплатените суми от 1601,90 лева, от
които главница от 1580,82 лева и лихва за забава от 21,08 лева. В заключението е отразено,
че за период от м. май 2018 г. до м. април 2021 г. прогнозно фактурираните суми за топлинна
енергия по партидата на абонат *** са в размер от 2608,56 лева, от които 983,83 лева по
обща фактура № ***/31.07.2020 г. за отчетен период м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. и 815,25 лева
по обща фактура № ***/31.07.2021 г. за отчетен период м.05.2020 г. – м. 04.2021 г. Посочено
е, че за отчетните периоди от ФДР са изготвени изравнителни сметки (разлика между
прогнозно фактурираното и реално отчетено потребление), представени в [фирма] за
осчетоводяване по партидата на абоната, съответно със сума за доплащане от абоната. В
експертизата вещото лице подробно е проследило извършените плащания от абоната
съгласно представените от ответната страна писмени материали, достигайки до извод, че
тази част от плащанията, касаеща фактури за процесния период, са взети предвид от
топлофикационното дружество преди завеждане на исковата претенция, като няма данни за
плащания, касаещи процесните суми. Изяснено е също, че след образуване на делото, след
31.05.2022 г., са налице плащания на суми по процесната партида, съответно от 27.09.2022 г.,
23.09.2022 г., некасаещи сумите за процесния период. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че при изготвяне на експертизата са съобразени
приложените от ответната страна вносни документи и е отразено какво конкретно е погасено
6
с тях, както и, че от страна на ищцовото дружество са съобразени конкретни плащания,
които касаят процесния период, като тези платени суми за извадени от общо дължимите и се
претендира останалата неплатена сума, която е процесната такава. Съдът кредитира
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК като обосновано и компетентно
изготвено – въз основа на материалите по делото, в т.ч. представените от ответната страна
платежни документи и необходимите счетоводни справки, отговарящо на всички поставени
задачи и останало неоспорено от страните по делото.
Предвид изложеното, при липсата на конкретно посочени суми, които се погасяват, при
извършваните плащания от ответната страна, вземайки предвид експертните изводи на
вещите лица по двете експертизи и извода на счетоводната такава относно приспадане от
ищеца на заплатените суми от общо дължимите, съдът намира, че останалата начислена и
неплатена главница за топлинна енергия през процесния период до исковия имот възлиза на
сумата от 1349,06 лева. При определяне на дължимата такава от ответната страна съдът, по
вече изложените съображения, намира, че от същата следва да бъде приспадната сумата от
366,43 лева, касаеща периода от 13.09.2019 г. до 17.05.2020 г. поради отчитането на
постъпващата топлинна енергия със СТИ – общ топломер с изтекъл срок на метрологична
проверка, за която сума няма данни да е съобразена от ищеца при формиране на
претендираната стойност.
Ето защо, съдът достига до извод, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
доставена до имота на ответната страна топлинна енергия, възлизащо на сумата от 982,63
лева (разлика между дължимата и незаплатена, след приспадане на плащанията, от 1349,06
лева и сумата от 366,43 лева, касаеща периода от 13.09.2019 г. до 17.05.2020 г.).
За тази сума предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 1349,06 лева или за сумата от 366,43 лева - отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност,
съгласно съдебносчетоводната експертиза ,възлиза на сумата от 18,47 лева.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД се явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на предявените исковете, всяка една от
посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, приети с Решение от
23.10.2014 г. на СД на [фирма] и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за топлинна енергия, включени в процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна
7
на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Предвид това и поради неплащане в срок на главния дълг, ответната страна е
изпаднала в забава и дължи заплащане на обезщетение, чийто размер, определен от съда по
реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване с общо дължимата лихва за периода, съгласно
изводите на съдебносчетоводната експертиза, респ. размерите на предявената и уважена
претенция за главница, възлиза на 169,18 лева.
За тази сума исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до пълния претендиран размер от
231,76 лева или за сумата от 62,588 лева, отхвърлена като неоснователна.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.05.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на такса за услуга за дялово разпределение в размер на 2,61 лева за
периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сумата от 29,96 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
**775/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав (определена според ½ част от общия размер на
разноските, с оглед двамата длъжници) за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 583,55 лева, представляваща сторени разноски в исковото
производство за държавна такса, депозити по СТЕ и СсчЕ и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, отличаващо се с обичайна
продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковите претенции, в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 148,19 лева,
представляваща сторени разноски по делото за депозит за СТЕ и за адвокатско
възнаграждение. Реалното извършване на разхода за последното съдът прие за установено
въз основа на отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 10.09.2024 г. (л. 48 от делото) заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която
част същият има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Същевременно съдът съобрази липсата на въведено възражение от ищцовата страна срещу
претендирания размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което определи следващия се
такъв на основата на пълния заявен размер.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Г. М. Б., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. М. Б. дължи на [фирма]
следните суми: 982,63 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен №
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 169,18 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г. и сумата от 18,47
лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми по ч. гр. дело № **775/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 982,63 лева до
пълния предявен размер от 1349,06 лева или за сумата от 366,43 лева - главница за
доставена топлинна енергия; за разликата над уважения размер от 169,18 лева до пълния
предявен размер от 231,76 лева или за сумата от 62,58 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и изцяло за сумата от 2,61 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 17.05.2022 г.
ОСЪЖДА Г. М. Б., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 29,96 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
**775/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав и сумата от 583,55 лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Г. М. Б., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 148,19 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма], с ЕИК: [ЕИК].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9