№ 177
гр. Разград , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200068 по описа за 2021 година
Водим от горното, съдът Постъпила е жалба от „ИПОКРЕДИТ“ ООД гр.Горна Оряховица
срещу Наказателно постановление № В- 0050525 от 07.12.2020г. на на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на потребителите, с
което на обжалващото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв на
основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.5, ал.1 във вр.
с ал.2 от същия закон. В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
процесуални нарушения при процедурата, неправилно приложение на материалния закон,
твърди се недоказаност на административно нарушение. Моли се НП да бъде изцяло
отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на обжалващото дружество поддържа
жалбата.
Ответната страна Комисия за защита на потребителите не изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № В-0050525 от 07.12.2020г. на на Директора
1
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на
потребителите на обжалващото дружество е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.5,
ал.1 във вр. с ал.2 от същия закон. Същото наказателно постановление е издадено на
основание Акт за установяване на административно нарушение 2020 № К – 0050525 от
09.09.2020г., съставен на обжалващото юридическо лице от старши инспектор при КЗП – РД
– Варна в резултат на извършена на 01.09.2020г. проверка в офис, находящ се в гр. Разград,
бул. ***********. Същият офис бил стопанисван от обжалващото дружество, като в този
обект се извършвала дейност свързана с отпускане на парични заеми под формата на
потребителски кредити. На посочената дата в 10.10ч. офисът бил посетен от св. А. Т., ст.
инспектор към наказващия орган, която се представила като потребител, работеща в частна
фирма и поискала да получи бърз кредит в размер на 2000 лв. със срок на погасяване 1
година. Служителката в офиса /св. А.Т./ й обяснила, че ако изтегли 2000 лв за една година
ще трябва да върне приблизително 4000 лв, като на месец ще плаща вноска приблизително
300 лв. Обяснила, че понеже е офис за бързи кредити, лихвите били високи. Докато се
провеждал разговора служителката използвала таблица и калкулатор. Св. А. Т. попитала
каква ще е лихвата ако върне кредита по-рано и й било обяснено, че ще се начислят лихви
само за времето, което е изминало. А. Т. попитала бързо ли ще получи заем, като
служителката отговорила, че щом работи по-добре да отиде в банка. Т. отговорила, че не
разполага с време за това и затова била дошла да се запознае какви биха били условията ако
подпише договор за потребителски кредит в размер на 2000 лв. със срок на погасяване 1
година. След получаване на устната информация А. Т. обяснила, че ще попита и на други
места. Служителката в офиса и обяснила допълнително, че ще трябва да се направи справка,
т.е. проучване и одобрение на кредита. За времето, в което А. Т. била в обекта,
представяйки се за потребител, не й бил издаден Стандартен Европейски формуляр с
преддоговорената информация за кредит от 2000 лв. със срок на погасяване 1 г. А. Т.
напуснали обекта, но веднага след това се върнала и се легитимирала като проверяваща.
Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката А. Т.. В показанията си тя
потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че докато се представяла за
потребител, получила само устна информация. С нея бил служител на МВР /който също
първоначално не се легитимирал/, понеже проверката била съвместна с ОД на МВР. Едва
след като А. Т. се легитимирала служителката извадила бланка на формуляр и й го
представила. На въпроса на Т. защо не й е представен преди това при получаване на
информацията й било отговорено, че първо трябвало да има одобрение, да се обработят
лични данни. По искане на обжалващата страна е разпитана св. А. Т., работеща към него
момент в офиса и която служителка именно предоставяла информация на Т., докато
последната се представяла за потребител. Същата сочи, че всъщност разпечатала такъв
формуляр още докато предоставяла информация на А. Т., но последната не го взела и
напуснала офиса. Съдът не кредитира тези твърдения, които освен че противоречат на
2
всякаква логика, се оборват от показанията на А. Т., на която след легитимирането й било
обяснено, че първо трябвало да има запитване, одобрение на кредита и едва след това да се
предостави такъв формуляр. Очевидно св. А. Т., работеща тогава в офиса и отговорна за
предоставянето на тази информация е заинтересована от подобно представяне на
ситуацията, поради което съдът не кредитира показанията й. Явно на Т. не бил предоставен
такъв формуляр при първоначалния разговор и последното не се оборва, от това, че за офиса
имало издадена заповед за издаване на такива формуляри /приложено копие/, понеже
въпросът е какво конкретно е извършено, независимо какво е разпоредено. Съдът няма
причина да не кредитира показанията на актосъставителя, които намира за логични и
очевидно правдиви. С оглед казаното и предвид показанията на св. Т. и приложените
писмени доказателствени материали съдът приема, че обстоятелствата отразени в акта и НП
са доказани.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното: Съдът намира, че актът и НП
са издадени съобразно законовите изисквания и не страдат от процесуални пороци. Данните
по делото дават основание на съда за извод, че санкционираното дружество е осъществило
състава на вмененото му нарушение, а именно не е изпълнило задължението по чл. 5, ал. 1
от ЗПК. По силата на същия текст преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит. Според чл.5, ал.2 от ЗПК информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. От данните по делото се
установява, че на процесната дата при поискан от св. Т. кредит с посочени параметри не й е
предоставен в качеството на потребител СЕФ, така както изисква цитираната разпоредба.
Изискването е потребителят предварително да е информиран за условията кредита и към
този момент да не е обвързан с предложение за договор или със самия договор. След като
св.Т., в качеството й на потребител е заявила искания от нея кредит, същата е била
информирана устно за условията на кредитиране от страна на дружеството, без обаче да й е
предоставен СЕФ, с което е нарушен чл.5, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗПК. Съдът не намира за
основателни изложените в жалбата доводи за липса на осъществен състав на нарушение.
Контролните органи са се представили пред служител на кредитодателя като лица, желаещи
да изтеглят потребителски кредит, като са посочили условията – сума и срок на кредита.
При това служителят в офиса е действал в ситуация считайки, че има срещу себе си
потребител. Именно в такава ситуация служителят е предоставил на св. Т. подробна устна
информация за условията по кредита, изискани са лични данни. При тази ситуация
служителят е бил длъжен да предостави своевременно и стандартен европейски формуляр с
необходимата информация, която като съдържание надхвърля предоставената устно на
свидетелката такава. Този формуляр има за цел потребителят да сравни различните
3
предложения и да вземе информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Именно този разяснителен разговор е моментът, в който на потребителя е следвало
да се предостави този формуляр – фактически няма по късен момент в който това да се
направи. На потребителя обаче не е предоставен такъв формуляр и така чрез бездействие
обжалващото дружество е нарушило чл.5 от ЗПК. С оглед на това дружеството правилно е
санкционирано на основание чл.45, ал.1 от ЗЗП. Наложената санкция е в минималния
предвиден за юридически лица размер. С оглед тежестта на конкретното нарушение и
предвид факта, че подобни нарушения, очевидно масова практика, съществено ощетяват
потребителите, то съдът намира, че не може да се говори за маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В- 0050525 от 07.12.2020г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисията за защита на
потребителите, с което на обжалващото дружество „ИПОКРЕДИТ“ ЕООД гр.Горна
Оряховица е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв на основание чл.45, ал.1
от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.5, ал.1 във вр. с ал.2 от същия
закон.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4