РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Бургас, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120106685 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Е-Транс-07“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. ...., срещу „Соут Енерджи ЕУ“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище гр. ...., с която претендира осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в общ размер от 10 757,06 лева, представляваща сбор от
главниците по 4 фактури, издадени на 24.10., 31.10. и 08.11.2023 год. въз
основа на договор за превоз на стоки, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва върху сборната главница, начиная от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: между
страните са съществували търговски взаимоотношения, по силата на които
ищецът е предоставил и извършил транспортни услуги за ответника, със
собствен превоз, от Република Турция до Република България, за превоз на
товари – въглища, доставени по предназначението им, съгл. издадените от
ищеца Фактура № 902/24.10.2023 год., на стойност 2640,37 лева, Фактура №
903/31.10.2023 год., на стойност 2835,95 лева, Фактура № 905/08.11.2023 год.,
на стойност 2640,37 лева, и Фактура № 906/08.11.2023 год., на стойност
2640,37 лева; фактурите са осчетоводени при страните; начинът на плащане е
уговорен във фактурите – по сметка, чрез платежно нареждане по банковата
сметка на дружеството, посочена във фактурата; транспортната услуга е
1
извършена и стоката е доставена, но плащане не е последвало; на
електронната поща на ответника е изпратена молба за потвърждаване на
задълженията, с оглед финансовото приключване на 2023 г., която е получена,
но без постъпил по нея отговор.
Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си;
претендира присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 367 и чл. 372,
ал. 1, ТЗ.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил допустимостта и основателността на исковете; навел е
следните насрещни фактически и правни твърдения: претенцията е
недопустима, тъй като е предявена срешу ненадлежен ответник; претендира
се плащане по фактури за превозна услуга на стоки, които не са получени от
ответника, а получател на стоката е трета страна; исковата молба е нередовна,
тъй като ищецът не сочи от какво правоотношение черпи правата си; от
представените фактури и ЧМР не става ясно как е формирана стойността на
фактурите; получател по представените ЧМР не е ответникът; не може да се
направи извод, че фактурите се отнасят до посочените в ЧМР превози; липсват
представени договори, от които да е видно как ищецът е формирал цената на
услугата по представените фактури; не е ясно дали се касае за един договор, с
периодично повторение, или за няколко; дали е налице уговорка за такава
цена, каквато е посочена във всяка една от фактурите, както и за заплащане от
страна на ответника в ситуация, в която той не е получател на стоката, която се
превозва; липсват данни за идентитет между лицето, получател на услугата, и
лицето, за което се твърди, че е задължен платец; направено е
противопоставяне по чл. 301, ТЗ за осчетоводяване на процесните фактури;
фактът на осчетоводяване на фактурите от ответника не е доказателство за
извършена услуга; осчетоводяването на фактурите в дружеството се прави от
лице, различно от собственика на дружеството, който едва с получаване на
препис от исковата молба е установил, че се касае за услуги, които не са
договорени, нито получени; лицето, осчетоводило фактурите от името на
ответника, е действало без представителна власт;
Ответникът моли съда да прекрати делото или да отхвърли исковете
като неоснователни; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
2
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че страните са били обвързани с неформален договор
за превоз на товар, по силата на който е превозил поръчаната от ответника
стока – въглища, от Република Турция до България, съгласно съставените
международни товарителници (ЧМР). Ищецът твърди, че за извършените 4
превоза е съставил представените фактури, на обща стойност 10 757,06 лева,
които са осчетоводени при страните, но не са платени от ответника-получател
на стоката.
По делото е изготвено експертно заключение, неоспорено от страните;
вещото лице сочи, че процесните 4 фактури са осчетоводени при ответника и
главниците са отразени като неплатени към доставчика.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за основателен. В тежест на ищеца е провеждане на главно и
пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор
за превоз, с определен предмет и основание, надлежно престиране от
превозвача-изправна страна по съглашението, предаване на стоката и
настъпила изискуемост на паричното задължение на контрахента-
доверителя/товародател (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 361, ТЗ). Такова
доказване по делото е проведено. От представените международни
товарителници се установява, че ответникът е легитимиран като получател,
въпреки че стоките са предадени на трети лица – получаването е удостоверено
с подпис и печат. По отношение валидно възникналото задължение на
ответника да плати цената на престацията съдът основава решението си и на
приетото експертно заключение, срещу което не е проведено насрещно
доказване. Вещото лице е установило осчетоводяването на процесните 4
фактури при ответника, което обстоятелство представлява признание на
паричното му задължение и доказва неговото съществуване – в този смисъл е
трайната практика на ВКС (42-2010-III ТО и Решение № 103/11.07.2014 год.
по търг. д. № 2334/2013 год. на II ТО). Изводът на съда се подкрепя и от
съдържанието на процесните фактури, носещи подпис на служител на
получателя, като по делото не е налице противопоставяне на ответника срещу
приемането им по реда на чл. 301, ТЗ. Такова противопоставяне е
обективирано в писмения отговор по делото само за осчетоводяване на
3
процесните фактури, но изявлението по чл. 301, ТЗ не може да породи
действие за ищеца, който не е част от вътрешните трудово-служебни
отношения между ответника, в качеството на работодател, и счетоводителя-
служител, извършил конкретното осчетоводяване.
В четирите фактури е посочен падежът на главното вземане, който е
настъпил, поради което съдът приема, че вземанията са изискуеми.
Делото не съдържа доказателства за извършено частично или пълно
плащане по 4-те главници, или за друг валиден способ за погасяване на
паричните задължения, поради което главният иск е основателен и следва да
бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва за забава, начиная от
подаване на исковата молба – 21.06.2024 год., до окончателното изплащане.
Предвид пълното уважаване на претенциите, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в общ размер от –
2498,28 лева, представляваща сбор от платените държавна такса, адвокатско
възнаграждение с ДДС и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Соут Енерджи ЕУ” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. .. ..., да заплати на „Е-Транс-07” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. ....сума в общ размер от 10 757,06 лева,
представляваща сбор от главниците по Фактура № ..... год. – 2640,37 лева,
Фактура № ..../. год. – 2835,95 лева, Фактура № ./.... год. – 2640,37 лева, и
Фактура № .... год. – 2640,37 лева, издадени на основание договор за превоз,
ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
процесната сборна главница, начиная от подаване на исковата молба –
21.06.2024 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Соут Енерджи ЕУ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ... ..., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Е-Транс-
07” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., деловодни
разноски в размер от 2498,28 лева.
4
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца: ......
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5