Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми
състав
На
двадесет и осми януари Година две
хиляди двадесет и първа
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5234 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0819-008193/31.01.2019г.
на Началник на група към ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което
на П.И.П. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП, ГЛОБА в размер на 150 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн.
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, както и ГЛОБА в
размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА
П.И.П., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба
за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на П.И.П. срещу НП на началник на Началник група в сектор ПП към
ОДМВР - Варна, с което са му наложени административни наказания
ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С
жалбата се счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно. Формулира се искане за отмяна
на НП.
В с. з. жалбата се поддържа от процесуален
представител.
По
същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП, наведени с
жалбата. Счита се, че НП е издадено
изцяло въз основа на показанията на пострадалия, без да се вземат предвид
обясненията на въззивника. Тъй като ударът е бил
минимален, то въззивника не го е възприел и тъй като
степента на обществена опасност на деянието и дееца е ниска, моли съда да
отмени наказателното постановление.
Представител
на органа, издал НП оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП и претендира
разноски.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 12.10.2018г. въззивника
П. управлявал лек автомобил “Фолксваген
Туарег“ с рег. № *** в гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови“, до паркинга на Община Варна.
При
движението си въззивника П. предприел маневра по
движение назад, като при това, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението , при което блъснал паркирания зад него л.а. „Мерцедес“ рег.№***, при което
му причинил материални щети.
След
ПТП въззивникът П. не останал на местопроизшествието,
а го напуснал.
Сигнализирана
била полицията.
Свидетел
на ПТП станал св. К., който по това време се намирал на работното си място на
паркинга на Община Варна. Св. К. възприел последните три цифри от
регистрационния номер на автомобила, както и неговите марка и модел.
По
постъпилия сигнал в ОДЧ, на място бил изпратен екип на КАТ ПП ОДМВР Варна.
Установен бил очевидецът на ПТП, от които били снети писмени обяснения.На място
бил извършен оглед на местопроизшествието и намиращият се там автомобил. По
данни , предоставени от св. К. относно вида на превозното средство и регистрационния
му номер бил установен собственика
на другия автомобил- участник в ПТП – въззивника П..
При проверка на документите на въззивника било
установено и , че не носи контролен талон.
Въз
основа на събраните доказателства бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал
установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл.40 ал.1 ЗДП, чл.123
ал.1 т.1 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен
на въззивника, който не вписал в съдържанието му
възражения.
В срока за възражения не постъпили такива.
С
постановление от 20.02.2019г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ от НК, като копие от
постановлението било изпратено на началник сектор „ПП“ ОДМВР Варна.
На 31.01.2019г. въз основа на съставения акт е
било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което
наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за установяване на
административно нарушение фактическа обстановка. На нарушенията административно
наказващия орган е дал правна квалификация по чл.40 ал.1 ЗДП, чл.123 ал.1 т.1
от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и е наложил наказания ГЛОБА и лишаване от
правоуправление.
Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства- показанията на
св. К.,постановление на прокурор при ВРП, АУАН, протокол за ПТП; писмени
обяснения от свидетел- очевидец и др.
Съдът кредитира показанията на св. К., който е
пряк очевидец на настъпване на ПТП и нанесените вследствие на ПТП щети върху
автомобила.
Показанията на разпитания свидетел са в унисон
с писмените доказателства по делото –
постановление на прокурор при ВРП, АУАН, протокол за ПТП и писмени обяснения от
свидетел- очевидец.
Така, въз основа на всички доказателства по
делото се установява именно фактологията, твърдяна с
НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него
издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния
закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните
по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени
нарушения по ЗДП, като след разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушенията е посочил правилна правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянията правилно
са били определени и санкционните норми на чл.185 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Наказанието по т.1 от НП е с императивно
определен размер, при което не е предоставена възможност за прецизирането му от
наказващия орган или въззивния състав на съда.
Правилно е бил прецизиран размера на
наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ по т.2 от НП към
минималния, предвид липсата на доказателства, установяващи завишена степен на
обществена опасност на нарушението и на
извършителя.
Наказанието
по т.3 от НП е с императивно определен размер, при което не е предоставена
възможност за прецизирането му от наказващия орган или въззивния
състав на съда.
Що
се отнася до наведените с жалбата доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С
жалбата се счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно.
По така наведените общи възражения съдът намери за нужно
единствено да отбележи, че при служебната проверка на НП не констатира да са
допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на наказателното постановление се преценява
от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на
нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушенията и са
посочени доказателствата, потвърждаващи тяхното извършване. Наказващият орган
се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства
в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната
преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.
Счита
се, че НП е издадено изцяло въз основа на показанията на пострадалия, без да се
вземат предвид обясненията на въззивника.
Съдът, изхождайки от събраните по делото
писмени и гласни доказателства – показанията на св. К.
постановление на прокурор при ВРП, АУАН, протокол за ПТП; писмени обяснения от
свидетел- очевидец и други намери, че
нарушението е безспорно доказано.
Безспорно
е установено, че въззивникът П. при управлението на
превозното средство назад е причинил ПТП, което напуснал, местопроизшествието.
Действията на въззивника П. могат да бъдат
квалифицирани единствено като такива по напускане на местопроизшествието, при
липса на съгласие относно обстоятелствата , свързани с него. Въззивникът не е изчакал появата на другия водач на
превозното средство, не е направил опит да установи контакт с него , както и не
е уведомил КАТ ПП ОДМВР Варна за ПТП, което е причинил.
При
установяване впоследствие на конкретния
водач на автомобила – въззивника П., правилно е било
определено лицето, подлежащо на санкциониране.
Нанесените
върху автомобила щети са били фиксирани в изготвения протокол за ПТП.
Механизма
на ПТП бил установен както посредством показанията на свидетел- очевидец – св. К..
Счита
се, че тъй като ударът е бил минимален, то въззивника
не го е възприел.
Съдът,
изхождайки от вида да причинените щети по автомобила – счупен стоп и изкривен
твърд таван, намери, че категорично не може да бъде споделена позиция, че
ударът между двете превозни средства е бил минимален.
На
последно място се счита, че тъй като степента на обществена опасност на
деянието и дееца е ниска, съда следва да отмени наказателното постановление.
Съдът намери, че правилно от
страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид /напротив- степента на обществена
опасност на нарушителя се явява завишена, видно от приложената справка за
нарушител/ и в този смисъл правилно е било прието, че въззивника
следва да бъде санкциониран за извършените административни нарушения.
След проверка на издаденото наказателно
постановление и преценка на доводите на въззивника,
съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :