Присъда по дело №400/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 17
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Крум Гечев
Дело: 20225440200400
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 17
гр. Смолян, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
и прокурора Т. Ив. Н.
като разгледа докладваното от *казателно дело от общ характер №
20225440200400 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият С. С. Д., *, за ВИНОВЕН в това, че на
23.07.2021г. в гр.Смолян, в условията на продължавано престъпление потвърдил
неистина в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на
властта - * за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно:
•В писмена декларация от 23.07.2021 г., приложена към Заявление с вх.
№2996/23.07.2021 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български
гражданин, като посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през
всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейския съюз, подадена
по силата на закон - чл.151, ал. 5 от ЗДвП, а всъщност бил регистриран и пребивавал
постоянно на територията на ФР *, видно от писмо № В-9998/04.06.2022г. на Дирекция
«Международно оперативно сътрудничество» при МВР-София /ДМОС- при МВР/
•В писмена декларация от 23.07.2021г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаването на
българските документи за самоличност /приет на основание чл. 8, ал. 3, чл. 18а, ал. 1,
чл. 186, чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 22, ал. 3, чл. 31, ал. 1, чл. 326, ал. 1, чл. 47а, чл.
51, ал. 1, чл. 54, чл. 70, ал.4, §4 и 21 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за българските лични документи/, приложена към Заявление с вх.
№2996/23.07.2021г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български
гражданин, като посочил в нея, че е изгубил своето СУМПС с № *, издадено от *, а
всъщност то било отнето, видно от преписка с вх. №328600-*/25.10.2021г. на K* -
1
компетентен орган по издаване на свидетелства- престъпление по чл.313, ал.1 във вр.
с чл. 26, ал. 1от НК, като на основание чл.78а ,ал.1 от НК, като го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия С. С. Д., ***, да
заплати по сметка на ОДМВР – гр. Смолян сумата от 140.00 лв.,
представляваща разноски в хода на досъдебното производство за изготвяне на
съдебно – почеркова експертиза по сметка на *, а именно: IBAN: *, BIC: *,
банка ДСК ЕАД.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15- дневен срок от днес
пред Окръжен съд гр. Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

към Присъда № 17/24.10.2022г., постановена по н.о.х.д. №
400/2022г. по описа на Районен съд – гр. С..

От страна на Районна прокуратура – гр. С. е внесен обвинителен акт
срещу подсъдимия С. С. Д., с ЕГН********** от гр. З. за това, че на
23.07.2021г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление потвърдил
неистина в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган
на властта - С. П. при О. гр. С. за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно:
В писмена декларация от 23.07.2021г., приложена към Заявление с вх.
№ ***/23.07.2021 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на
български гражданин, като посочил в нея, че обичайното му пребиваване
(повече от 185 дни през всяка календарна година) не е в друга държава -
членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл.151, ал. 5 от
ЗДвП, а всъщност бил регистриран и пребивавал постоянно на територията на
ФР ***, видно от писмо № В-9998/04.06.2022г. на Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ при МВР-С. /ДМОС- при МВР/.
В писмена декларация от 23.07.2021г. по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаването на българските документи за самоличност /приет на основание чл.
8, ал. 3, чл. 18а, ал. 1, чл. 186, чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 22, ал. 3, чл. 31, ал.
1, чл. 326, ал. 1, чл. 47а, чл. 51, ал. 1, чл. 54, чл. 70, ал.4, §4 и 21 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските лични
документи/, приложена към Заявление с вх. №***/23.07.2021г. за издаване на
свидетелство за управление на МПС на български гражданин, като посочил в
нея, че е изгубил своето СУМПС с № ***, издадено от С. П. при О.гр. С., а
всъщност то било отнето, видно от преписка с вх. №***/25.10.2021г. на ***
/***/- компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС
във Федерална Република *** – престъпление по чл. 313, ал.1 във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК.
Производството пред Районен съд – гр. С. протече по реда на
диференцираната процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура –
гр. С. поддържа внесения обвинителен акт. Посочва, че на досъдебното
производство са събрани достатъчно доказателства, обуславящи извод за
извършено престъпление от страна на подсъдимия С. Д.. Излага подробни
съображения, в тази насока. Предлага при индивидуализацията на
наказанието, като бъдат взети предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, на подсъдимия да бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
В съдебно заседание, подсъдимият С. С. Д., редовно призован, не се
явява. За него се явява редовно упълномощеният му защитник – адв. Д., който
1
моли неговият подзащитен да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК, като му бъде наложено административно наказание
„глоба“ в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият С. С. Д. е ***.
На 23.07.2021г. в гр. С., в С. П. при О.гр. С., гише „К.“, подсъдимият С.
Д. депозирал Заявление с вх. №***/23.07.2021г. за издаване на свидетелство
за управление на МПС на български гражданин. Като причина за заявеното,
подсъдимият Д. посочил в Декларация от 23.07.2021г. по чл.17, ал.1
Правилника за издаването на българските документи за самоличност, че бил
изгубил своето СУМПС в гр. Д.. Ведно с депозираното заявление,
подсъдимият Д. попълнил и депозирал пред служителя на гише „К.“ писмена
декларация от 23.07.2021г., приложена към Заявление с вх. №***/23.07.2021
г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български
гражданин, като посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185
дни през всяка календарна година) не е в друга държава - членка на
Европейския съюз, като същата била подадена по силата на закон - чл. 151,
ал.5 от ЗДвП. Във връзка с подаденото заявление, на подсъдимия Д. било
издадено СУМПС № ***, издадено на 26.07.2021г. от ОДМВР- гр. С..
На 10.11.2021г. в С. П. при О. гр. С. било получено писмо с рег. №
***/10.11.2021 г. на Началник Отдел „Пътна полиция“ при Главна Дирекция
„Национална полиция“, с което била изпратена по компетентност преписка с
вх. №***/25.10.2021г. на *** /***/- компетентен орган по издаване на
свидетелства за управление на МПС във Федерална Република ***. С
получената преписка било изпратено отнето българско СУМПС № ***,
издадено от С. П. при О. – гр. С. на С. С. Д. с ЕГН**********. В преписката
било посочено още, че подсъдимият Д. бил лишен от право да управлява
МПС на територията на ФР *** за период от 15.07.2021г. до 25.04.2022г., след
като бил осъден от Окръжен съд - Б. по НД № 24ВС980уз80714/20 за
извършено нарушение по Закона за движение по пътищата.
С писмо № В-9998/04.06.2022г. на Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ при МВР било посочено, че по данни на
Интерпол - В., според информация от полицейските власти в гр. Б.,
Федерална Република ***, подсъдимият С. Д. от 24.06.2014г. е регистриран на
адрес: ***
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – почеркова
експертиза се установява, че:
Не е възможно да се установи дали ръкописният текст в Декларация по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи с вх.
№82/23.07.2021г. подадена от С. С. Д., е изпълнен от С. С. Д. ЕГН
**********.
Подписът в графа „Декларатор“ в Декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи с вх.
2
№82/23.07.2021г. подадена от С. С. Д. е положен от С. С. Д. ЕГН**********.
Не е възможно да се установи дали ръкописният текст в Декларация за
„Обичайно Пребиваване в Република България“, на основание чл.13, ал.1, т.6
от. наредба 1-157, ал.5 и ал.7 от ЗДвП подадена от С. С. Д. е изпълнен от С. С.
Д. ЕГН **********.
Подписът в Декларация за „Обичайно Пребиваване в Република
България“, на основание чл.13, ал.1, т.6 от наредба 1-157, ал.5 и ал.7 от ЗДвП
подадена от С. С. Д. е положен от С. С. Д. ЕГН **********.
Не е възможно да се установи дали ръкописният текст в Заявление
№***/2021г. за издаване на СУМПС, подадено от С. С. Д. на основание чл.5
от ПИБЛД, е изпълнен от С. С. Д. ЕГН **********.
Подписът в поле „подпис на заявителя“ в Заявление №***/2021г. за
издаване на СУМПС, подадено от С. С. Д. на основание чл.5 от ПИБЛД е
положен от С. С. Д. ЕГН **********.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и
непротиворечиви, като поради тази причина съдът ги кредитира. На първо
място, това са обясненията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното
производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по
делото, показанията на свидетелите С. К. и С. Д., заключението на вещото
лице по назначената съдебно - почеркова експертиза, както и надлежно
приобщените по делото материали по ДП № ЗМ 130/2021г. по описа на
ОДМВР – гр. С..
Гласните доказателствени източници са непротиворечиви. Същите
еднопосочно и категорично установяват описаната фактическа обстановка,
която съответства и на изложената в обстоятелствената част на
обвиниятелния акт, внесен от страна на Районна прокуратура – гр. С..
С оглед на гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира, че подсъдимият С. С. Д. е осъществил от обективната и
субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал.1 във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че в писмена декларация
от 23.07.2021г., приложена към Заявление с вх. № ***/23.07.2021 г. за
издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин,
подсъдимият Д. съзнателно потвърдил неистина, като посочил в нея, че
обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през всяка календарна година)
не е в друга държава - членка на Европейския съюз, като декларацията е
подадена по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, а всъщност бил
регистриран и пребивавал постоянно на територията на Федерална Република
***, видно от писмо № В-9998/04.06.2022г. на Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ при МВР-С. /ДМОС- при МВР/.
Безспорно установено от обективна страна е също, че в писмена
декларация от 23.07.2021г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаването на
3
българските документи за самоличност /приет на основание чл. 8, ал. 3, чл.
18а, ал. 1, чл. 186, чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 22, ал. 3, чл. 31, ал. 1, чл. 326,
ал. 1, чл. 47а, чл. 51, ал. 1, чл. 54, чл. 70, ал.4, §4 и 21 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи/,
приложена към Заявление с вх. №***/23.07.2021г. за издаване на
свидетелство за управление на МПС на български гражданин, подсъдимият Д.
съзнателно потвърдил неистина, като посочил в нея, че е изгубил своето
СУМПС с № ***, издадено от С. П. при О.гр. С., а всъщност то било отнето,
видно от преписка с вх. №***/25.10.2021г. на *** /***/- компетентен орган по
издаване на свидетелства за управление на МПС във Федерална Република
***.
Съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата -
„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца”.
"Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където
дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето
няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито
трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което
вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или
повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при
условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие
не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване.
Престъплението по чл. 313 ал.1 от НК е формално /на просто
извършване/и същото се явява довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното деяние.
От субективна страна, деянията са извършени виновно, при форма и вид
на вината - пряк умисъл. Подсъдимият С. Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е целял същите.
Извършените от страна на подсъдимия Д. две деяния следва
представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК. Това е
така, доколкото подсъдимият с две деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
4
Предвид обстоятелството, че за извършеното от подсъдимия Д. деяние
се предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години или "глоба" в
размер от 100.00 до 300.00 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан и
предвид това, че от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени
вреди, съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, предвиждаща хипотеза на
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. В случая не е налице забраната на чл. 78а, ал. 7
НК, доколкото е безспорно установено в правната доктрина и съдебната
практика, че „продължаваното престъпление“ представлява едно
престъпление, а не множество /съвкупност и рецидив/.
С оглед данните по делото, на подсъдимия Д. следва да се
наложи административно наказание - "глоба", при чиято индивидуализация,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на
подсъдимия и семейното му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е висока. Този извод
съдът направи като взе предвид степента на увреждане на обществените
отношения, времето, мястото, начина на извършване на престъплението.
Степента на обществена опасност на дееца също не е висока предвид
обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало. Ето защо, настоящият
съдебен състав прецени, че административно наказание „ глоба” в размер на
1000,00 лева се явява справедливо и отговаря на целите, установени от
законодателя в разпоредбата на чл. 36 НК.
С оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено към
наказателна отговорност – С. С. Д. за описаното в обвинителния акт
престъпление, явяващо се релевантният за преценката факт, в тежест на
същия, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, следва да бъдат
възложени направените по делото на досъдебното производство разноски,
чрез осъждането му да заплати в полза на ОДМВР – гр. С. сумата в размер на
140.00 лева, представляваща направени по делото разноски за изготвяне на
съдебно – почеркова експертиза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


5