НЧХД № 1567/2018 г.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на
постъпила в Районен съд- гр. Пазарджик тъжба от В.Д.П.-Д. ***, която е
повдигнала обвинение против подсъдимия Д.В.Г. ***, за престъпление по чл.130
ал.1 от НК, а именно в това, че на 02.08.2018 г., в
с. В., обл. Пазарджик, й е причинил на лека телесна повреда, представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в резултат на
причинени рана, кръвонасядания и охлузВ.я по главата и крайниците.
Срещу подс. Д.Г. е предявен гр. иск по
чл.45 от ЗЗД от частния тъжител П.-Д. за сума в размер на 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, който не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
с протоколно определение на съда, с мотива, че ще затрудни процеса.
В съдебните заседания тъжителката се явява лично и с повереник. Последният
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен
съдебен акт спрямо подсъдимия и присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично и
със защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения по същото. Защитникът му пледира да бъде признат
за невиновен и оправдан.
Районният съд, като обсъди
и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подс. Д.Г. и тъжителката В.П.-Д. *** и
се познавали отпреди. Дни преди инкриминираната дата подсъдимият и неговата
приятелка св. Е.Д. получили съобщение на общия си профил във социалната мрежа,
адресирано до Г. с предложение за секс. Съобщението било изпратено от профил на
тъжителката П.-Д.. По този повод подс. Г. и св. Д. посетили дома на тъжителката
и провели разговор с нейния съпруг св. А.Д.. Последният ги уведомил, че този
профил не е на съпругата му, а е фалшив и е създаден от непознато лице. На
разговора присъствала и тъжителката П.-Д., като при позвъняване на този профил
по месинджър от страна на подсъдимия, телефонът на тъжителката, който бил в нея
нямал сигнал. Св. Д. обяснил на подс. Г. и св. Д., че и други хора се оплакали
от получени обидни съобщения от същия профил. След разговора подсъдимият и
приятелката му си тръгнали. С оглед на създадените неприятности тъжителката и
съпругът й потърсили съдействието на полицейските органи с цел открИ.е на
лицето, което е създало и използвало фалшивия профил, но без успех.
На 02.08.2018 г., около 11,30 часа
тъжителката била в магазина на съседката си св. И.Н., който се намирал в
центъра на с. В.. Малко след това двете тръгнали да се прибират. Докато вървели
по главната улица били забелязани от подс. Г. и св. Д., които по същото време
се придвижвали с автомобила си. Пътят на двете жени минавал през каменни
стълби, по които се слизало от главната улица към друга улица в селото, която водела
към домовете им. Когато св. Н.и тъжителката слезли по стълбите, подс. Г. спрял
автомобила си на главната улица, излязъл от него, слязъл две-три стъпала и
извикал към В.П.-Д. „Ела тука, ма“.
Тъжителката се обърнала, върнала се назад и се качила обратно по стълбите, като
застанала в близост до подсъдимия с лице към него. Последният я попитал защо
пишела във фейсбук, при което тъжителката му отвърнала, че не пишела. Подс. Г.
обаче й заявил, че пишела и че даже в момента изпращала съобщение и веднага
след това и нанесъл силен удар с плесница по дясната буза. В резултат на това
тъжителката П.-Д. залитнала, паднала и се претърколила по стъпалата надолу,
като ударила главата си в последното стъпало на стълбите. Св. Н.се развикала на
подс. Г., че ще я утрепе, а той отново отвърнал, че тя му пишела, след което се
качил в колата и си тръгнал. Св. Н.помогнала на тъжителката да се изправи. От
удара от главата й течала кръв и в първите няколко минути била зашеметена. Св. Н.отвела
пострадалата в дома си, където й дала успокоителни. Обадила на св. Д., който
след като разбрал за случилото се, забрал съпругата си и се обадил в полицията.
На място пристигнал кварталният полицай- св. С.Й., пред който пострадалата и
св. Н.обяснили случилото се. След това св. Д. откарал тъжителката до Спешното
отделение в МБАЛ- Пазарджик, където била прегледана и консултирана, а раната на
главата й обработена. След това тъжителката В.П.-Д. била освидетелствана от
съдебен лекар и й било издадено СМУ № 33/ 02.08.2018 г.
От приетото по делото като писмено
доказателство СМУ се установява, че при извършения преглед на тъжителката, по
повод заявеното от нея, че на 02.08.2018 г., около 11,30 часа, на улица в с. В.
била ударена с ръка в областта на главата от Д.В.Г., при което паднала по
стълби на улицата, в резултат на което загубила съзнание, били констатирани
следните телесни увреждания: малка разкъсно-контузна рана по кожата в лявата
теменна окосмена част на главата с дължина 4 мм и кръвонасядане с морав цвят
около нея с размери 3х2 см.; кръвонасядане с овална форма и размери 5х3 см. и
група драскотини над него с дължина до 2 см. по кожата на вътрешната повърхност
на десен лакет; охлузване в областта на дясната гривнена става с размери 3х0,3
см; синкавочервено кръвонасядане в областта на дясна глезенна става с размери
3х2 см.
Така констатираните телесни увреждания
според съдебния лекар са причинили на пострадалата разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Травматичните увреждания към момента
на тяхното констатиране били резултата от действието на твърд тъп предмет и
отговаряли по време и начин да са получени, както съобщава пострадалата.
По повод на случая била извършена
полицейска проверка от св. Й.. С оглед на събраните в хода проверката данни РП-
Пазарджик отказала да образува ДП с мотива, че липсват данни за извършено
престъпление от общ характер с постановление от 10.09.2018 г.
По този повод на 18.09.2018 г. пострадалата В.П.-Д. *** и било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от показанията на свидетелите И.Н., С.Й. и А.Д., частично от
показанията на св. Е.Д. и обясненията на подс. Д.Г., а също изцяло от
относимите и приети по делото писмени доказателства, основното от които е СМУ №
33/2018 г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н., Й. и Д., т.к. същите
са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по един категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Отделно от това свидетелят
Й. е абсолютно незаинтересован от изхода на делото.
Св. Н.е пряк очевидец на случилото се- тя е видяла как подсъдимият е извикал
пострадалата, като след кратка размяна на реплики й е нанесъл силен удар с
шамар в лицето, в резултат на което тъжителката паднала, търколила се по
стълбите и ударила главата си в последното стъпало. Сочи също, че е възприела
раната на главата й отзад, която кървяла, както и че в резултат на удара
дясната страна на лицето й била зачервена. Описва и състоянието на пострадалата
непосредствено след случилото се- била бледа, зашеметена и в първите минути не
можела да си спомни какво се е случило, а впоследствие и започнала да трепери.
Св. Д.- съпругът на тъжителката и св. Й.- полицейският служител, работил по
случая, макар и да не са били преки очевидци на случилото се, разказват онова,
което са научили от пострадалата и св. Н., при проведените разговори, респ. взетите
обяснения от същите, т.е. посредством чутото от тях преразказват за действията
на подсъдимия- нанесеният удар с шамар по лицето на пострадалата, вследствие на
което тя е паднала по стълбите и си е ударила главата, с които той е осъществил
деянието.
Свидетелите Д. и Й. също са преки очевидци на състоянието на пострадалата. Почти
веднага след инцидента те са добили непосредствени впечатления, виждайки
травматичните увреждания по главата и крайниците на тъжителката, както и
цялостното й състояние и поведение, като ги описват в своите показания. Така
например св. Й. сочи, че е видял „цицина“ отзад на главата на пострадалата,
както и че е била като в несвяст, не помнела някои моменти от случката. Св. Д.
също описва травматичните увреждания на съпругата си, като в показанията си заявява,
че е видял кървящата рана на главата й отзад, зачервената буза, охлузВ.ята по
ръцете и краката. Съобщава също, че се е оплаквала от силно главоболие.
Показанията на свидетелите Н., Д. и Й. досежно травматичните нараняВ.я на
тъжителката кореспондират напълно с отразеното в СМУ и медицинската
документация изготвена във връзка с прегледите на тъжителката.
Вярно е, че тъжителката П.-Д. е в близки отношения със св. Д., който е неин
съпруг, както и със св. Н.- нейна съседка и приятелка, което би могло да внесе
съмнение в тяхната обективност, предвид заинтересоваността от изхода на делото.
Предвид обаче обстоятелството, че показанията им са еднопосочни и не
противоречиви, като се намират в пълен синхрон с тези на св. Й., който пък е
абсолютно незаинтересован от изхода на делото, както и от приетите по делото
писмени доказателства, основното от които СМУ, както и това че показанията им
не бяха оборени от нито едно от доказателствата по делото, то съдът няма осноВ.е
да не кредитира техните показания.
Всичко изложено дотук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
В своите обяснения подс. Г. представя една друга версия на случилото се, а
именно, че след като е спрял и слязъл от автомобила, е извикал тъжителката,
която се върнала. Тогава той й казал да не се занимава повече с него, при което
тя му отвърнала, че не е писала. Той й казал да не говори и да не прави
интриги, защото се карали с приятелката му, след което се обърнал, качил се в
колата и си тръгнал. Сочи, че разговорът им бил кратък и двамата били на
разстояние 3-4 стъпала един от друг. Отрича да е удрял пострадалата.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс. Г., тъй като същите се оборват
по категоричен начин от коментираните по-горе еднопосочни гласни и писмени
доказателства. Освен това неговите твърдения не се доказаха от нито едно от
доказателствата по делото, в това число дори от показанията на св. Д. (неговата
приятелка), като между последните и обясненията на Г. бяха констатирани и
противоречия, които ще бъдат изтъкнати по-долу при анализа на показанията на
тази свидетелка. Очевидно е, че подсъдимият се стреми да изгради една защитна
теза, като опише поведението си като съвсем обичайно и безобидно, наблягайки на
това, че спрямо него пострадалата е имала предходно противоправно поведение. От
доказателствата по делото обаче не се установи категорично, че именно тъжителката
е използвала въпросният профил в социалната мрежа, както и че тя е изпращала
въпросните съобщения на подсъдимия и приятелката му. Още повече, че е имало
предхождащ случилото се разговор между тъжителката и съпруга й- от една страна
и подс. Г. и св. Д.- от друга, при който е станало ясно, че профилът не е на
тъжителката и не се използва от нея, което се установи от показанията на св. Д.
и св. Д., както и от обясненията на подсъдимия. Ако последният е имал съмнения
в тази насока, то той е могъл да защити правата си по законов ред, най-малкото
да потърси съдействието на полицията. Всичко това даде осноВ.е на съда да
приеме обясненията на подсъдимия за избрана от него защитна позиция с цел да
избегне наказателната отговорност, поради което и не им даде вяра.
Съдът не даде кредит на доверие и на показанията на св. Д.. В показанията
си тя заявява, че когато подсъдимият слязъл по стълбите, го виждала само до
кръста и не виждала тъжителката. Твърди, че е видяла как подсъдимият говорел
нещо и махал с ръката, след което се върнал, качил се в колата и си тръгнали. Нейните
показания обаче се обориха от тези на свидетелите Н., Д. и Й., но също така и
от писменото доказателство СМУ. Отделно от това те противоречат и на
обясненията на самия подсъдим. Последният заяви, че е слязъл само едно стъпало
надолу по стълбите. При положение, че е спрял автомобила на улицата, точно
срещу стълбите и непосредствено до тях, както и че автомобилът е с десен волан,
като св. Д. е била на мястото до водача, т.е. от страната на стълбите, то с
оглед на всичко това и мястото, където се е намирала, няма как да е виждала
подсъдимия до кръста и да не е възприела тъжителката. Освен това абсурдно и
житейски нелогично е твърдението на св. Д., при положение, че мястото на
инцидента е било обрасло с буйна растителност (според нея), което пречело на
видимостта й, в това число и невъзможността да възприеме в цял ръст подс. Г. и
въобще тъжителката, да възприеме св. Н., която според нея била надолу по
улицата на 50 метра разстояние, като заяви веднъж че виждала само главата й, но
пък видяла че била облечена в черни дрехи, а впоследствие пък посочи че я
възприела до раменете.
Не без значение е и обстоятелството, че св. Д. е пряко заинтересована от
изхода на делото, поради изградените си близки отношения с подсъдимия, с кого
съжителства, което я мотивира да депозира показания в услуга на защитната теза.
С оглед на всичко това съдът счете, че показанията на св. Д. не могат да бъдат обективен
източник за действителните факти, поради което и не им даде вяра.
Съдът не споделя съображенията на защитата на подсъдимия, че ако се приеме,
че подсъдимият е нанесъл удар с плесница на пострадалата, то извършеното от
него било по непредпазливост, тъй като той не съзнавал, че с този удар, ще й
причини получените от нея телесни нараняВ.я по тялото. Този коментар не би бил
направен ако се държеше сметка за това, че подсъдимият е действал с цел именно
да нанесе телесно нараняване на пострадалата, като е искал това, затова е
нанесъл и удара с ръка по лицето й. Същевременно обаче той е допускал, че в
резултат на този удар, предвид мястото на инцидента (стълбище), разположението
на пострадалата (с лице към него и с гръб към долните стъпала), нейното
телосложение (слаба и значително по-ниска от него на ръст- за което съдът доби
непосредствени впечатления), както и това че нанася удара със значителна сила и
интензитет (предвид описанието на следата оставена от него по бузата на
пострадалата, посочено от свидетелите Н.и Д.), пострадалата може да загуби
равновесие и да падне, като получи телесни нараняВ.я, каквито реално е
получила. Тоест подс. Г. е предвиждал вероятността от настъпването на съставомерните
общественоопасни последици, възможността в резултат на нанесения удар с
плесница да причини и други телесни увреждания на пострадалата с характер на
лека телесна повреда. В същото време, преследвайки пряката си цел- да нанесе
шамар (очевидно подразнен от предходно получените съобщения, в резултат на което
е възникнал скандал с приятелката му) и по този начин да се разправи с
пострадалата, възможността да настъпят общественоопасните последици не е била
достатъчен контрамотив за него, че да се откаже от преследването на целта си,
при което се е съгласил с тяхното настъпване. Казано с други думи подс. Г. е
действал с евентуален умисъл, т.к. не е знаел каква точно телесна повреда ще
причини на тъжителката, но е искал да причини такава и реално е причинил лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
При така установената фактология и изложеният по-горе анализ, съдът намира,
че от обективна и субективна страна, подсъдимият Д.Г. е осъществил престъпния
състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 02.08.2018
г. в село В., обл. Пазарджик, е причинил на В.Д.П.-Д. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в резултат на нанесения удар с ръка в лицето й, при който е паднала по
стълбите и наранила главата и долните крайници.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото
и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява
е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението и е допускал настъпването
на общественоопасните последици- причиняването на телесните увреждания,
подробно посочени по-горе, на тъжителката.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът се ръководи от изискВ.ята на чл.36 от НК- относно целите
на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Обществената опасност на деянието съдът прецени като висока. Престъплението
по чл.130 ал.1 от НК- лека телесна повреда, е
систематизирано в Глава втора на НК „Престъпления против личността”, раздел ІІ
„Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост
на индивида- телесната неприкосновеност на личността. Това са едни от най-често
срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната.
Конкретно извършеното деяние е със завишена степен на обществена опасност,
предвид демонстративния начин на неговото извършване, през деня, на оживено
място, с манифестирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан
към момента на деянието, не е криминално проявен и няма данни за негови негативни
характеристични прояви.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в
незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на
личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Отегчаващи
обстоятелства- броя и вида на причините травматични увреждания в резултат на
нанесените удари и начина, по който е причинена телесната повреда.
Съдът отчете и обстоятелството, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК
се предвижда като най-тежко наказание- лишаване от свобода до две години, както
и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан към датата на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
Предвид това и на осноВ.е
чл.78а ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия Д.Г. следва да бъде наложено
административно наказание- глоба в размер, ориентиран малко над минималния
такъв, предвиден в закона, а именно от 1 200 лева.
При определяне размера на глобата съдът съобрази освен
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно
относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение и
имотно състояние на подсъдимия.
При този изход на делото и на осноВ.е чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Г. да заплати на частната тъжителка съдебно-деловодни разноски в
размер на 417 лева- платени държавни такси и адвокатски хонорар.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: