Р
Е Ш Е
Н И Е №260056
12.10.2021г., гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, провeдено на деветнадесети юли, през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
С участието на
секретаря Вергиния Бараклийска, след като разгледа т.д.№12/2020г. по описа на
КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е
образувано по искова молба с вх.№1173/17.02.2020г. подадена от Н.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, К.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** , Ж.Д.С., ЕГН ********** с
адрес *** и Л.Д.К., ЕГН ********** с адрес *** представлявани от адв.Р.М.,***
ЕАР при ВАдвС №********** и адрес на дейност: гр.София, ул.“Цар Асен „№1, ет.4
съдебен адрес *** срещу Сдружение“Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.София, п.к.1000, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.2 представлявано заедно и поотделно от А.Л.и Б.Б..С исковата
молба съдът е сезиран за произнасяне по искове с правно основание чл.511, ал.1
т.2 КЗ вр. с чл.511, ал.3 КЗ за осъждането на ответника да заплати на всеки
един от ищците суми от по 87 000 лева, като дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
на ПТП от 20.08.2017г., при което е причинена смъртта на баща им Д.С.К.,
представляваща разликата между справедливо обезщетение в размер на 150 000
лева, от която сума ищците са получили преди предявяване на исковете суми от по
63 000 лева.Заявена е и претенция за заплащане на адвокатско
възнаграждение, определено за безплатно оказана правна помощ както и останалите
разноски по делото.
Твърди се в
исковата молба, че на 20.08.2017г. на главен път Е-79, км400, в гр.Кресна,
около 21:15ч., водачът Н.Х.М., ****гражданин, управлявайки с превишена и
несъобразена скорост лек автомобил, марка „****“, модел „****“, с ****рег.№****,
в посока гр.Сандански за гр.Благоевград, удря пешеходеца Д.С.К., с което
предизвиква ПТП.При злополуката е причинена смъртта на пешеходеца Д.К..За
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.С
присъда №1855/19.04.2019г., постановена по нохд №46/2019г. по описа на ОС –
Благоевград, посоченият чужд гражданин е признат за виновен за това, че на
20.08.2017г. при гореописаното ПТП е причинил смъртта на Д.С.К..Наложено му е
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изтърпяването на което е
отложено за срок от три години.На основание чл.343г от НК М. е лишен от право
да управлява МПС за срок от 2 години.Заявено е, че починалият в следствие на
инцидента Д.С.К. е баща на Н.Д.К., К.Д.С., Ж.Д.С. и Л.Д.К..Те били едно
сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг.Имали изградена
силна връзка по между си, обичали се, подкрепяли се и живеели в хармония и
разбирателство.Починалият и неговите деца поддържали контакт ежедневно.Интересували
се от случващото им се и споделяли ежедневието си един с друг.Ищците помагали
на баща си.Той сплотявал семейството и обичал да събира своите деца, като
отбелязвали празниците заедно.Д.К. бил силно привързан към своите
деца.Бил добър и любящ баща, който неотлъчно е бил до семейството си, имал
дълбока и емоционална връзка, изградена с всяко от децата.Бил до тях във
всеки важен момент и заедно се справяли с трудностите.Смъртта, настъпила по
такъв трагичен начин – нелепо и неочаквано, следствие на пътен инцидент,
поради това е причина за тежки негативни последствия върху тяхното психично
състояние.Ритъмът на живот на ищците е изцяло подчинен на скръбта от
голямата загуба.Н.К. и Л.К. след смъртта на своя родител са станали
тревожни и затворени,често с голяма мъка си спомнят за баща си и за всички общи
мигове, преживени с него.К.С. и Ж.С. също са потънали в сръб.Оплакват се от
постоянна тревожност, все още несвикнали с мисълта, че повече няма да видят
своя родител.Касае се за страдание, което никога няма да отшуми, тъй като
за човешкият живот няма еквивалент.Моралните страдания, претърпяната загуба,
претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги
съпътства през целия живот.
Към момента на ПТП, виновният водач – ****гражданин, управлявал
лек автомобил марка“****“ модел“****“, с ****рег.№ ****, който е имал валидна
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, на автомобилистите, сключена
с Interdmericdn property &casualty ins.co.sa, удостоверен С ПОЛИЦА
№1019/12026737, с валидност от 17.08.2017г. до 24.12.2017г. и с кореспондент за
България: ЗД“ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД.След отправяне на молба – претенция
до ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с вх.№94-Р-26/14.02.2019г. били
уведомени, че претенциите следва да се отправят до НББАЗ, видно от писмо с
изх.№№-92-2532/18.02.2019г. от ЗД“ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
По – късно с молба вх.№2-1131/01.03.2019г., подадена от Н.К.,
К.С. и Ж.С., както и с молба с вх.№2-1458/19.03.2019г. от Л. К., били отправени писмени претенции до
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, но въпреки
представените допълнително изискуеми от Бюрото документи, няма произнасяне,
въпреки, че законоустановения срок не е изтекъл.Същевременно се твърди, че в законоустановения
срок НББАЗ определил и изплати застрахователни обезщетения в размер на по 63 000 лева, за всеки от ищците,
които са несправедливи и занижени по размер, тъй като не представляват
равностоен еквивалент на всички претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания.
В отговор на исковата молба ответникът Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ чрез представителя по пълномощния
адв.А.Б. оспорва предявените искове, като неоснователни по основание и
размер.Оспорва изключителната вина на Н.Х.М. за настъпилото ПТП, като се
твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на наследодателя на ищците.Поведението му изразяващо се в предприето
пресичане на главен международен път на необозначено за целта място, в тъмната
част на денонощието, без да е съобразена пътната обстановка е определено като
намиращо се в причинно – следствена връзка с настъпилия инцидент и последвалата
смърт за наследодателя на ищците.Твърди се, че наследодателят на ищците е имал
възможност да възприема приближаващите автомобили и въпреки това е предприел рисково пресичане на
необозначено за целта място, като в резултат е допринесъл изключително много за
настъпилото произшествие.Заявено е, че при определяне размера на дължимото и
платено обезщетение, ищецът е анализирал всички относими факти и обстоятелства,
отчетен е и приноса на пострадалия, с което той е допринесъл във висока степен
за възникналото събитие.По тези причини ответникът счита, че размерът на
обезщетенията е правилно определен и кореспондира с конкретиката на настъпилото
събитие, с критериите за справедливост и добрите застрахователни и съдебни
практики.
В допълнителна искова молба, се оспорват възраженията на
ответника, относно противоправното
поведение на третото лице – водачът на автомобил, намиращ се обичайно в
държава, чието Национално бюро членува в Съвета на бюрата, със задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, сключена с „Интерамерикан“ с полица
№101912026737, с валидност от 17.08.2017г. до 24.12.2017г. с кореспондент за
България ЗД ДЗИ“Общо застраховане“, което и вината му са признати с влязла в
сила присъда.Оспорва се и твърдението относно съпричиняване на увреждането от Д.К.
– предприел пресичане на главен международен път, на необозначено за целта
място в тъмната част на денонощието, без да се е съобразил с конкретната пътна
обстановка.Тези твърдения са определени като голословни и неподкрепени с
никакви обективни факти и обстоятелства.Относно оспорване размера на
исковете се поддържа, че съгласно константната практика ( Постановление №4 от
23.Х.1968г., Пленум на ВС), доколкото
справедливостта не е абстрактно понятие, предвид спецификата на разглеждания
случай се изтъква емоционална връзка между починалия и ищците – негови
низходящи, претърпели и продължаващи да търпят в резултат на смъртта на своя
баща, болки и страдания, чийто ритъм на живот е подчинен изцяло на скръбта
от голямата загуба, в хипотеза когато съпътстващите болки и страдания,
не са отшумели и ще продължават и за в бъдеще, обосноваваща според ищецът
обезщетение именно в посочения размер.
В отговора на допълнителната искова молба са потвърдени
възраженията, относно механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие, както и досежно изключителната вина на Н.М. за настъпване на
произшествието, както и релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резлутат от страна на починалоното при пътния инцидент лице.Оспорва се размер
на предявения иск, тъй като претендираните суми не отговарят на критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, както за добрите застрахователни практики, така
и трайно установената съдебна практика за подобни случаи.Поддържа се
становището, че с определените и изплатени обезщетения от по 63 000 лева,
са репарирани в пълен обем претендираните неимуществени вреди от страна на Н.К.,
К.С., Ж.С. и Л.К..
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№2017-1046-83/20.08.2017г. рег.№ 13376 по оипса на РУ на МВР – Благоевград,
съставен от А.К. – дежурен при ПТП при ОД на МВР сектор ПП гр.Благоевград е, че
на посочената дата около 21.30ч. на път ПП-1Е79 км.400, гр.Кресна е
настъпило ПТП между участник 1: Н.Х. водач на МПС марка „****“, с рег.№ ****, модел ****, ( посочен и № на рама) и участни:к 2 – пешеходец Д.С.К.,
ЕГН **********, в резултат на което са настъпили следните щети на
автомобила: счупено предно панорамно стъкло в дясно, свит преден капак в дясно
и смъртта на пешеходеца.В акта са посочени причини за ПТП – относно водача,
управление на МПС с превишена скорост, а относно пострадалия , че е преминавал
от ляво на дясно.Представен е протокол за оглед на местопроишествие съставен на
20.08.2017г. от М.А. дознател при РУ на МВР Сандански, като част от материалите
по образувано наказателно производство, обективиращ извършен оглед с начален част 22часа и 20 минути, нощно
време, ел.осветление, добра видимост до
23.30ч.За ориентир е използва югозападния ъгъл на къща на ул.“Македония“№25,
за направление на огледа, посоката юг . север от Сандански към гр.Благоевград.На
разстояние 1.9 м. от ориентира перпендикулярно по посока на огледа е описан вляво на разстояние от около 1.95м.
,десният тротоар с широчина 3.95м., а на 5.9 м. вляво, бялата непрекъсна линия, ограничаваща отдясно дясната пътна лента за
посока гр.Благоевград, на което място е определен втори ориентир.Измерени са
широчините на двете пътни ленти, като е установено, че пътната лента в посока
Благоевград е широка 3.65м.а, пътната лента в посока Санднаски – 3.90 м.Описани
са щети по автомобила – по предна броня в дясна част охлузвания, по предно
панорамно стъкло в долна дясна част, в областта над лявата чистачка , напукване
на стъклото с диаметър около 40 см., самото стъкло вдлъбнато навътре.По предния
десен калник ,липсваща пластмаса, а по самия калник, бели следи от охлузвания,
охлузвания на боята по предна дясна врата, в предната й част, където се
наблюдава и леко огъване на метала, както и охлузвания по страничното дясно
огледало, по задния десен калник , охлузвания на боята в бял цвят, както и на
метала на почти целия калник, който е огънат навътре.На разстояние от повече от
33 метра от посочения жилищен адрес, по посока на огледа и след това
перпендикулярно по посока на огледа, е констатират трупът на лице от мъжки
пол, на мъж на видима възраст около 70 години, легнал по гръб, със сиви 7/8
панталони, десният крак е изпънат на 17 см. от тротоара, с пета в посока
главният път, а левият свид.Лявата ръка в близост до тротоара и свита към левия
крак, а дясната ръка изпъната към крака на разстояние от 60 см. от тротоара.Трупът
е късо подстриган с бяла коса и брада, със слабо телосложение, главата леко
завъртяна надясно към главния път, с татуировка на птица на гърдите, и на
лявата ръка – сърце със стрела по средата.По корема в областта на дясното рамо
се наблюдават следи от засъхнала червенокафява течност.В близост до посочения
жилищен адрес, на определено разстояние са посочени находящи се сергия и
каравана.Представен е фотоалбум, който макар и не много ясен, предоставя
някаква възможност да се добие представа за разположението на трупа на пътното
платно, но не и относно останалите описани в протокола ориентири.
Няма спор по делото за това, че управляваният от гръцкият
гражданин автомобил е бил с валидна застраховка гражданска отговорност, със
застраховател „Interаmericоn
property &casualty ins.co.sa“, удостоверен с полица
№1019/12026737.
С присъда №1855/19.04.2019г. по нохд №46/2019г. на БлОС, Н.М. е
признат за виновен за това, че на 20.08.2017г. около 21.15ч., на главен път
Е-79, км.“400“ в гр.Кресна, в района на бензиностанця „Петрол“, управлявайки
със скорост на движение 57 км.ч собствения си лек автомобил, марка“****“,
модел“****“, с ****рег.№ ****, в посока от гр.Сандански към гр.Благоевград, е
нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, като при избиране на скоростта за движение е превишил
максимално разрешената за населено място скорост от 50км/ч и вследствие на това
е реализирал пътнотранспортно произшествие, като блъснал пресичащия главния път
от ляво на дясно на водача и намиращ се в лентата за движение на лекия
автомобил, пешеходец Д.С.К., ЕГН ********** от гр.П. и по непредпазливост е
причинил смъртта му – престъпление по чл.343, ал.1 б.“в“ НК вр. с чл.342, ал.1
пр.3 НК вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.373, ал.2 НПК
вр. с чл.372, ал.4 НПК и чл.58, ал.1 НК му е наложено наказания лишаване от
свобода за срок от 2 години.На основание чл.66, ал.1 НК е отложено
изтърпяването на така определеното наказания за срок от 3 години, на основание
чл.343г, вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК М. е лишен от правото да управлява моторто
превозно средство за срок от 2 години.Осъден е да заплати и сторените по делото
разноски.
Няма спор по делото за това, че ищците са наследници по закон –
низходящи от първи ред на Д.С.К. – синове и дъщери.
С молба №92-Р-26/14.02.2019г. ищците са сезирали ЗД“ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД относно изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния
родственик.
В отговор на молбата, са били уведомени с писмо изх.№
092-2932/18.03.2019г. от сезирания застраховател, че на основание чл.4, т.5 от
Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, случаят се разглежда от Национално бюро
на Българските автомобилни Застрахователи, където претенцията им е заведена под
номер BG – 19 – GR -00030
Били са отправени и искания до Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи – вх.№2-1131/01.03.2019г и №2-1458/19.03.2019г(
второто касае ищцита Л.Д., а първото останалите ищци), като с преводни нареждания
с реф.№ 124РВWU193191020 и дата
15.11.2019г., реф.№ 124РВWU193191028 от 15.11.2019г., реф.№ 124РВWU193191026 от 15.11.2019г, реф.№ 124РВWU19319014 от 15.11.2019г ответникът е
заплатил на всеки от ищците, като обезщетение по щета BG19 GR
00030 – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща ,настъпила на
20.08.2017г.В писмото на ДЗИ е посочена друга дата на ПТП – датата 28.05.2018г.
С определение от с.з., проведено на 27.10.2020г. съдът е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства:че сумите са
получени от ищците т.е всеки един от тях е получил по 63 000 лева,
изплатени от ответника във връзка с отправена до него претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – страдания от смъртта на техния родственик Д.К.,
настъпила на 20.08.2017г., вследствие на ПТП, причинено от гръцкия гражданин Н.Х.М.
при управление на лек автомобил, марка „****“, модел“****“, с ****рег.№****, в
посдока от гр.Сандански за гр.Благоевград, за което същият е признат за виновен
с влязла в сила присъда по нохд №46/2019 по описа на ОС – гр.Благоевград.За
безспорно е прието обстоятелството, че на посочената дата 20.08.2017г., на
главен път Е79, км 400 в гр.Кресна, около 21.15ч. е настъпило ПТП, което е
причинено от виновен водач, управляващ автомобил, намиращ се обичайно в
държава, чието Национално бюро членува в Съвета на бюрата и фактът, че съгласно
вътрешните правила на Съвета на бюрата ответното сдружение е признало
ангажираността си във връзка с отправената претенция и наличието на влязла в
сила присъда по нохд №46/2019г. с която гръцкият гражданин е признат за виновен
за извършване на деянието, граждански последици от което са предмет на
разглеждане в настоящото производство.За безспорно и ненуждаещо се от доказване
е признато обстоятелството, че ищците са лица попадащи сред тези, които
съгласно ППВС 04/1961г., ППВС №5/1969г., ППВС №2/1984г. имат право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък.
За установяване и оспорване твърденията, относно интезитета на негативното отражение на смъртта на Д.К. върху психиката на ищцита по делата са
разпитани свидетелите А.М., Ж.Д., В.Я., Д.Д., А.А., Е.Б., Н.С., К.Р., С.Д., А.Д.
и С.К..
Свидетелката А.В.М.потвърждава, че починалият е баща на ищците,
живеели на ул.“Б.“, като семейство, до заминаването на Д. за гр.П., след
развода му с майката на ищците.След развода Д. продължил да общува със сина си Ж.
– в месеца по два пъти Д. посещавал Кюстендил, оставал по 1 – 2
седмици, подпомагал Ж. финансово.Свидетелката споделя впечатленията си
относно ангажираността на Д., в измазване къща на Ж., за мебелите за
къщата.Подпомагал и децата на Живкоа, като им купувал дрехи, облекло за
училище.Свидетелката знае, че Ж. е посещавал П..Според свидетелката смъртта
на Д. се отразила зле на Ж., който преди това бил весел , а след смъртта му
отчаян, скучно му е, тъгува за баща си.Според свидетелката Ж. посещава
гроба на баща си, по 1- 2 път в месеца, на изнасяния заедно със сестра си Н..Свидетелката
изказва предположение, че Ж. е бил на
погребението на баща си, както, че именно Ж. е поел разходите за
погребението.За Д. свидетелката има впечатления, като работник във Вакумната
фабрика, плетял кошници, за да изкара някой лев.Знае, че Ж. има двама братя
и три сестри, както, че при развода им
децата били доста големички по 12,13,14 и 15 годишни.Когато се родила
„мъничката“, майката на Ж. била починала.По разходите на Ж. свидетелката съди
за това, че Д. го подпомагал финансовоа.Не е била на погребението на Д. в П..Знае,
че Ж. посещава гробът му защото са комшии.Когато се събират със сестрите си,
приготвят се и пътуват.Последните години Д. живял в П., не знае дали е живял в
гр.Кресна.Мисли, че Ж. е семеен, жена, две деца, дъщеря му 3-4-5-6 клас, видяла
Д. в гр.Кюстендил преди 3 години.Преди да почини бащата на Ж., последният
работел частно, за мазане.След смъртта му Ж. продължил да ходи на работа, като
има работа, работи.Баща му му давал пари, а сега доходите му са от негова
работа.
Свидетелката А.Е.А.познава починалият Д.К. от 20 години, като
много добър човек, много работлив, помагал в семейството, живеели на съседни
улици, през 10 -15 къщи.Заедно работели във Вакумната фабрика, знае как е
общувал със семейството си, с децата си.Постоянно се грижел за семейството
си.Във вакумната фабрика работел и след работно време, плетял кошници.Помагал
на Н., която била добро и послушно момиче.Д. и неговите деца взаимно си
помагали, със средства с работа.Имали подкрепа от баща им.Н. имала близък
контакт с него, били единни.На училище Н. я водели братчетата й и близки и
роднини.Д. я водел на училище.Минавал покрай улицата на свидетелката и я водел
на училище.Били в много близка връзка, Д. се разбирал със семейството си.Н.
няма мъж в момента, а има деца.Живее в дома на баща си, който отсяда в този дом
при пребиваване в Кюстендил, идвайки от П..Освен Н. Д. има и други деца,
посещава и тях, помага на всички, на Н. с работа, когато има нужда от строежи в
дома й.Помагал и на останалите си деца, посещавал и тях.Знае, че е помагал
финансово както на Н., така и на другите братчета, с пари, с работа.Видяла Н.
да заминава за погребението на баща си, чувствала се много зле след смъртта на
баща си, била шокирана, не можела да я успокои.Знае, че Н. посещава гроба на
баща си.Често ходи на гроба, тъгува.Д. се грижил за дечицата си и много ги
хвалел, Н. била много зле на погребението на баща й.Според свидетелката и към
момента Н. страда за баща си, грижи се за децата си, които са женени.Н.
споделяла, че няма сън и не може да спи по цяла вечер.Към настоящият момент Н.
е все още неспокойна, тя си спомня за баща си и продължава да тъгува.Когато Д.
напуснал Кюстендил, Н. била на 15-17 години, сега е на 40 години.След
развода на Д. и заминаването му за П., той посещавал Кюстендил.Съпругът на Н.
напуснал Н. преди смъртта на Д. .Д. посещавал Н. ***.Общувала с баща й, Н.
споделяла, че баща й и дава пари по 100, по 200 лева.Свидетелката не знае Д. да
е бил женен за друга жена, когато Н. се разделила със съпруга й, и било мъчно.Когато
починал баща й, на Н. и било по – мъчно, защото много страдала за него.
Свидетелката Ж.Н.Д. -
познава Д., знае го от 40 години, живеели на една улица, през 6-7
къщи.Познава и Л. от малка.Знае, че Д. е починал следствие на ПТП.Това станало
през 2017г.Към момента на ПТП живеела на
друга улица, в един квартал.След това се оженила и заживяли на същата
улица.Знае, че има три деца, преместила се на другата улица, на разстояние от
6-7 къщи.Д. и Л. живеели в една къща.Д. се грижел за тях,помагал им и финансово.Живеел в гр.П., а
в Кюстендил на ул.“М.“ заедно с Л..Помагал и на Л. и на останалите си
деца.Бил много щастлив след сватбата на Л..Д. посещавал квартала по 3- 4
пъти в месеца, след заминаването му за П., а преди това живял в
Кюстендил.Когато заминал за П. той продължил да поддържа връзка с Л..Л.
посещавала П., с престой около 1 седмица.Л.
и Д. се разбирали.Д. бил в разбирателство с всичките си деца, били задружно
семейство.Мъжът на Л. починал преди баща й.Д. бил опора за Л., идвал, помагал и
финансово с храна, когато имал пари – пазарувал.С Л. ***, живущи на успоредни
улици.Виждала е какво се случва в къщата на Л..Ходела да я успокоява, да не
плаче.Свидетелката е приятелка на Л.. От Л. знае, че Д. и давал пари.Виждала
е баща й с покупки.Според нея Л. тъжи за баща си, за мъжа й, за баща й и е по – тежко.Знае ,че Л. има и приятелка Д.,
за друга не знае.Л. все още страда по мнение на свидетелката, сега е малко по-
добре.Мъчно и е, ама няма какво да прави, нервна е, такава била от малка.Това
станало след като починал баща й .Тя се изнервила още повече заради смъртта на
баща й.Според свидетелката, Л. тъгува
тъй като няма подкрепа.Братята и
сестрите и могат да помагат, но не и
финансова.Не знае кога Д. е напуснал Кюстендил, не знае колко пъти е идвал в
Кюстендил, отсядъл в стария квартал, идвали и при Л., ама отивал да спи, там
където живеят Ж. и Н..
Свидетелката К.К.Р. познава Д.К. от малка, били съседи.Познава го
от дете, а К. от по – малък.Знае, че Д. и К. живеели заедно в една къща, в една
стаичка – братята, сестрите, майката и Д..Всички живеели в Кюстендил, на ул.“Б.“.Д.
според свидетелката бил много добър човек, много работлив, когато имал
възможност финансово подпомагал децата си.К. отишъл да живее в друга
къща.Когато бил жив Д., когато била жива и майката на К., всички живели в една
стая.Д. помагал на К..К. си купил къща.Д. му помагал финансово, за багаж, за
дограма, ремонти.Д. дал много пари на К..***.Д. бил майстор, когато се връщал
от работа Д. помагал на К. за къщата.Имал период когато Д. живеел в гр.П..След
като заминал да живее в П. имал връзка, по телефона, идвал на гости.К. също
ходел на гости при него.Ставала е свидетел на улицата на разговори по телефона,
много пъти между тях.На улицата ги виждала, чувала когато Д. се обаждал по
телефона на К. и К. бил много щастлив.Когато идвал в Кюстендил Д. носел чанти,
пазарувал им, давал всичко от себе си.Смъртта на баща му се отразила много зле
на близките му.По празниците Д. празнувал с децата си.Според свидетелката
събиранията които сега организират, не са
същите, както когато баща му бил жив.За празниците Д. идвал в Кюстендил
– за Нова година, за Василица.Всеки път
идвал на Василица.Смъртта на Д. повлияла на К., той не е весел както е бил,
тъгувал за баща си, баща му му липсвал.Липсва му финансиране.Всички братя и
сестри ходят според свидетелката на гробището в П..Знае, че всички поели
разходите за погребението.Знае, че Д. заминал за П. когато починала жена му,
едва след порастването на ищците.На празници посещавал Кюстендил, знае, че Д.
има нова жена, която не е идвала в Кюстендил.Не знае дали има деца – идвал
сам.Майката на К. починала преди около 10 години, повече от 10 години.Съседи са
на ул.“Б.“, където К. бил построил къща – 4 години и повече.Преди това К.
живеел в стаичката на майка си.Не живее с жена си, има две деца.Свидетелката
знае, че Д. има 6 деца – Ж., Н., З., К. и Е..Знае, че З. живее в Благоевград.Не
знае К. на колко години е, майка му починала преди 10 години , а баща му не е
заминал веднага за П..Не знае дали са се развели.Д. много помагал – купил
обзавеждане на К., сложил дограма.Свидетелката е виждала как му дава пари - по 500, по 1000 лева, кой колкото има
нужда.Знае , че е давал и на други деца по толкова пари.
Свидетелката Д.Б.Д. познава Д. от 20 -30 години, познава и Л.,***,
където Л. живеела със съпруга си.След смъртта на мъжа й ,и на баща й, къщата
била продадена.Д. идвал в дома на Л. 2-3 пъти месечно.Били в добри
отношения.Не е чувала да се карат и спорят.Л. ги канела в къщата, където той
отсядал.Л. се радвала когато баща й идва.Къщата била продадена преди смъртта на
баща й.Баща и дъщеря се държали добре един с друг, знае, че Д. е идвал, понеже
са комшии.От собствената си къща свидетелката виждала къщата на Л..От л. била
чула, че баща й и давал пари.Знае, че починалият е идвал по празниците – на
Нова година, на Василица.Д. ремонтирал къщата на Л., бил строител.Л. много
трудно понесла смъртта му, плачела много.Ходела при свидетелката и споделяла с
нея, казала и за инцидента, ходела в дома й.След преместването и на друг адрес, продължили да поддържат връзка,
към момента Л. все още страда за тъща си, държи се по различно, друга е, тъгува за баща си.Л. не
работи.Децата и са големи, женени и трите.Преди да почине баща й Л. заминала за
Англия, към момента все още е в Англия, но не знае дали работи.След
заминаването и за Англия си идвала през 3 -4 месеца, идвала на гости, споделяли
си.Знае, че след смъртта на баща й се оженили децата и, не е имало тържества,
само на дъщерята от Благоевград е правена сватба, за другите не знае дали са
привили сватби.Тъгувала за мъжа си, за баща си.Свидетелката не знае кога Д. е
напуснал махалата, нито кога се е развел с майката на Л., знае, че са
разведени, но не помни месеца.Д. идвал от гр.П., не знае дали е живял
другаде.Живял е само в гр.П. и в гр.Кюстендил.Неи знае дали е бил женен след
развода и дали има деца.Познава Л. и Н., не познава останалите.
Свидетелката Н.Д.С. – познава К. отдавна, заедно пораснали, били
комшии.Д. живеел в гр.Кюстендил, в близост до нейния дом на една улица, през 4-
5 къщи.Знае, че К. и Д. имали много добри отношения, грижели се за децата си.К.
ходел на училище, учел в махалата.Баща му и майка му осигурявали необходимите
приспособления за училище.Когато пораснал К., отношенията им се запазили много
добри, като баща и син.Д. помагал на К. с ремонти, на всичките си деца помагал
с пари.Работел в П..Преди смъртта си бил в Кюстендил, заедно с децата си.Не
знае кога Д. е заминал за гр.П., от 10-15 години , за да може да помага на
децата си.Идвал по 2- 3 пъти от гр.П., като взимал заплата, идвал веднага в
гр.Кюстендил.Според свидетелката седмица преди с.з. те били ходили в гр.П.
на гробищата.Преди смъртта му, децата му отсядали при него в г.П..Не знае дали Д.
е имал друга жена.След смъртта на баща му, К. бил променен – отчаян, мълчалив,
прибирал се и не говорел нищо.Знае, че К. *** от 5 – 6 години. Къщата била
купена от баща му.След смъртта на майка му, Д. бил заминал да работи, децата му
Кюстенди се гледали сами, той работел, идвал в Кюстендил, пращал пари, седял по
една седмица и се връщал обратно.Давал пари на децата си, на К., Н., Ж. и Л..Свидетелката
лично е виждала кака им дава пари на всички.Децата на Д. според свидетелката са
Ж., К., Н., Л. ,А. и З., от които З. е най – малката.Не знае за друга жена на Д..От
смъртта на Д. били изминали 3-4 години.
Свидетелката Е.К.Б. живее в съседство с Ж., който обитава жилище в
което приживе е живял и починалият Д.К., неговата дъщеря Н., нейната майка и
братята и сестрите му.Д. бил грижовен – правел всичко възможно за Н. и
останалите.След като станала семейна Н. останала да живее в къщата на баща си,
децата и живеели също в това жилище.След смъртта на майка й – съпруга на Ж., Д.
поостанал известно време в жилището, след което заминал занякъде.При идванията
му в Кюстендил е виждала Д. с пълни чанти, носел нещо за храна, играчки за
внучетата.Н. е посещавала баща си в другото населено място.Смъртта на Д. според
свидетелката се отразила много зле на Н. – тя плачела, била неспокойна,
ядосвала се за баща си, била изнервена, още тъгува.Преди смъртта на Д. в къщата
често имало празненства, след смъртта му тържества вече не се
организират.Свидетелката знае, че Д. е погребан в П., но не знае дали има плоча
на гроба на Д..Знае, че Д. има 5 или 6 деца, помагал в къщите на всичките си
деца.Уточнява, че откакто е починала съпругата му Д. живее в П., при
заминаването му някои от децата му били по- малки, други по – големи.Знае за Н.,
че има 3 или 4 деца, разведена е.Според свидетелката Н. се чувствала зле, но от
ден на ден всичко минава.
Свидетелката В.В.Я. – живее в квартала на Ж., познава Ж., неговите
сестри, децата му и неговия баща Д..Знае, че до смъртта си Д. е помагал на Ж.,
когато се запознали с Ж. той бил на 20 гоидни , на 30 години.Свидетелката не
знае Ж. на каква възраст е.Знае, че Ж. и Д. са работели заедно, на полето , в
строителството.След смъртта на съпругата
му Д. заминал за П., идла на 3-4 седмици в Кюстендил, помагал на децата си –
давал им пари.Д. направил сватбата на Ж.,
черпил за раждането на децата на Ж..Според свидетелката на Ж. му е мъчно
за неговия баща, тъгува, отчаян е , разсеян.За Нова година, Василица, Гергьовден Д. идвал в
Кюстендил, не знае дали е идвал за рождените дни на деца и на внуци.Когато
празнували били щастливи.Сега Ж. не организира толкова празненства, както
преди, вижда Ж. всяка сутрин, в кафе преди заминаването му за работа в
гр.София, но не намира у него същата сила, както докато е бил жив баща му.Знае,
че Д. е погребан в П., не знае Ж. колко пъти е ходил на гроба на баща си, знае,
че е ходил на погребението.Свидетелката е присъствала на празненства у Ж. – по
всякакъв повод и на рождени дни.След смъртта на Д., рождените дни на децата
продължават да бъдат празнувани.
Видно от удостоверение изх.№ Ц 3042-01-38/ 07.07.2020г. издадено
от НОИ – ТП Благоевград е, че Д.К. за периода от 22.09.2014г. до 31.08.2017г. е
получил за пенсии и добавки суми възлизащи на 4322.34 лева, касае се лична
пенсия за старост отпусната с начална дата 22.09.2014г., починало на
22.08.2017г.
Освен от участващите в процеса лица, видно от удостоверение за
наследници №919 от 28.08.2017г. е, че Д.С.К. е наследен от В.Д. К., ЕГН **********
от гр.Дупница, Б.Д.С., ЕГН ********** – негов син, А.Д.С., ЕГН ********** –
негова дъщеря.
Сестрата на Д.К. – свид.С.К. също е разпитана, като свидетел.Тя
разказва, че е родена и живее в гр.П.,
били седем братя и сестри.С Д. живели в едно домакинство, в една къща докато
били деца. Предполага, че катастрофата при която починал брат й е станала в
дефилето, „гара Пирин“, не знае Д. на
колко години е бил, като е починал, мисли, че е по голяма с две години от Д..Докато
бил жив се виждали с Д. по три- четири пъти седмично, той живеел в П., после
заминал за Кюстендил, оженил се и идвал в П. на гости.Д. бил занаятчия – правел
кошери и кошници.Не знае Д. да е работел в цех на „Вакумна фабрика“.Бил женен
имал 8 деца, женил се три пъти.Първото жена на Д. се казвала А., която починала
отдавна- назовава след въпрос на съда имената на негови деца Н., Ж., К., Л..Когато
Д. починал свидетелката била в гр.П..Д. е погребан в гр.П. , дошли неговите
деца и внуци, събрали пари, направили му паметник, плочки на гроба, всичко му
направили.Свидетелката е присъствала на погребението на Д., на което
присъствали и неговите деца Н., Живок, Кирлил и Л. , всичките му деца.Всички близки роднини на Д. – Братя, сестри,
децата на Д. и внуците събрали пари за неговото поребение.Знае, че Д. е живял в
гр.Кресна, но не знае за колко време, там живеел на семейни начала с третата му
съпруга С.Д. посещавал П..Бил живял в Кюстендил с първата му съпруга А..Свидетелката
знае, че Д. е имал 8 деца, но не може да назове имената им.ВИждала е дацата му
в П. на гроба му.
С.М. Д. е първа братовчедка на ищците на 59 години.Не знае кога е
настъпила катастрофата при която загинал вуйчо й Д., не знае и на каква възраст
е бил Д., когато е починал, но знае, че преди да почине бил живял в
гр.Кресна.Свидетелката живее в П. и разказва, че преди смъртта му Д. е идал в П.
през 15 – дни , седял по 1- 2 дни и се прибирал.Видяла Д. 3 дни преди смъртта
му в гр.Кресна, там където продават кебапчета.Свидетелката разказва, че преди
смъртта му Д. работел като майстор, правел кошери и кошници.Не знае докато е
живял в Кюстендил къде е работел.Не знае кога се е оженил за първи път – била
малка тогава.Не си спомня първата жена на Д., не знае дали е починала, кога и
от какво.Зане, че Д. има 8, 9 или 10 деца – З., Ж., В., Б. и К., други не
помни.Не е присъствала на погребението на Д. и
не е посещавала гробът му след неговата смърт.Свидетелката е познавала
жената с която Д. е живял в Кресна.Когато посещавал П. починалият давал пари на
децата на свидетелката.От майка си свид.знае, че в Кюстендил Д. е имал две жени
, но не познава тези жени.Познава децата му, които са посещавали П..С Лилянка
се видели когато тя отишла в П., за да оправи гробът на татко й.Д. и децата му
са посещавали дома на свидетелката, на гости.Съпругата му не е посещавала дома
й.
Сведения за Д.К., неговото местоживеене, родственици и
взаимоотношенията му с тях дава и свидетелят А.Ф.Д..Свидетелят е роден през 1963г.Разказва, че познава Д. от
детските си години, знае за инцидента с него.Знае, че е живял в гр.Кресна,
посещавал е П., където е омъжена негова
дъщеря А. за брат на свидетеля.Чувал е, че в Кресна Костадинов е живеел с жена,
но не я познава отблизо.Доколкото знае, той не е имал деца от тази жена.Знае за
бракът на Д. в Кюстендил, като споделя, че по негова преценка, Д. бил живял в
Кюстендил около 15-20 години, знае, че е живял и на други места.Свидетелят не е
присъствал на погребението на починалия, вижда се с неговите роднини в П. –
племенници, на неговите братя синове- С. и Г..Познава и децата на сестрите му,
като съграждани, от една махала.Познава дъщерята на Д. – Н., която е посещавала
дома му, отсядали по 1 седмица.Познава и Л., известна му, като Л., помагала на
брат му Д. – женен за А..Около 2 години преди смъртта на Д. заедно ходили за
билки, знае, че доколкото е могъл Д. е помагал на А., която също му
помагала.Познава Д., като кротък човек, с който не е имал спорове.Знае, че Д. е
роден в П., познава сестрите му С., М. и В..Първата жена на Д. познава, като
Ата, която му гостувала заедно с Д..След престоя в Кюстендил, продължил около
20 години, Д. се върнал в П., където заживял с втора жена с име И..Заедно с
тази жена ходели по села и градове – за по 1,2 ии 3 дни, не знае причината за
раздялата с първата му съпруга.С тази жена заживял в П. до преместването си в
Кресна, след което не е престанал да посещава П..Свидетелят знае, е Н. също е
живяла в П., около 5- 6 години, както, че докато живял в П. Д. контактувал с
децата от предишиня си брак.Знае, че в П. е живял и синът му Ж. за коло 3- 4
години.Починалият и неговите деца се уважавали, почитали, имали семейна връзка,
общували си.Като музикант за около 20 години свидетелят посещавал техни
празненства.
Свидетелят С.И.М. е
очевидец на ПТП – то, в качеството на
такъв той разказа пред съда, следното: било лятно време и сухо,
катастрофата станала около 19.00ч., не си спомня дали е било валяло или
не.Мисли, че на мястото на катастрофата не е имало осветление.Д. работел в
заведение на пътя за Гърция – живеел в къща срещу заведението.За да стигне от
къщата до работа и след това да се прибере, трябвало да пресече главният път –
улицата, на която няма пешеходна пътека.Д. живеел в Кресна, където живее и
свидетелят с неговата сестра.Всяка вечер се събирали в дома му.След свършване на работа Д. тръгнал да пресича, за
да се прибере в къщи.Заведението ,в което работел се намирало от страната на
бензиностанцията, по посока за Гърция.Той тръгнал да пресича от страната,
където се намира заведението,за да стигне до другата страна, където се намирало
жилището му.Стигнал до средата на пътното платно, застанал на чертата( осевата
линия).Свидетелят му направил забележка да стои на осевата линия, защото видял,
че идва кола.Минала първата кола, видял, че втората 100% нямала никакви
светлини, движела се с много висока скорост, над 100 км/ч, нямало и минута
откакто била минала първата кола и го шибнала( ударила) и направо го
отхвърлила.Свидетелят бил на отсрещната страна на пътя, но Д. не могъл да
снигне до него.Свидетелят е колеблив в спомените си относно факта, дали
участъкът е бил осветен – с улично осветление или по друг начин, мисли ,че нищо
не е светило, работела бензиностанция, която се намира на около 30 метра,
денонощна.Д. се движел нормално по пътя, ходел .Когато го видял да пресича,
свидетелят извикал да стои на осевата линия.Докато свидетелят говорел минала
първата кола и втората, която ударила Д..След удара тялото на пострадалия
изхвърчало надалеч, единият крак бил подпрян на тротоара, в близост до неговата
къща.Тялото било на асфалта, а единият крак подпрян на тротоара.Д. бил ударен
по краката, тялото му полетяло, и се ударило в предното стъкло на автомобила, в
преден долен десен ъгъл, стъклото на автомобила не било счупено.След удара,
автомобилът продължил своето движение – спрял на около 3,4 или 5 метра,
междувременно свидетелят хвърлил камък, защото искал да удари автомобила,
опитал се да изправи Д., докато слезлите от автомобила българки му казали, че е
безсмислено, тъй като той е починал.Д. бил отхврлъкнал спрямо мястото на удара
на по – голямо разстояние, от мястото където автомобил спрял.Свидетелят не е
видял движение в другата лента на пътното платно.Двата автомобила, които се
движели и заради които свидетелят извикал на Д. да внимава, преминали с разлика
във времето за около 1 секунда.Свидетелят видял първия автомобил, извикал и
след около секунда Д. бил ударен от втория автомобил, който той не видял, не е
видял автомобилът да прави маневра, за да заобиколи Д..Д. бил облечен с къси
панталони и тениска или фланелка, куртка или нещо друго.Там където Д. пресичал,
запътил се към къщата на неговия „газда“ – „Шеф“, нямало пешеходна пътека, сега
до Горското била направена пешеходна пътека.По време на инцидента било“малко
тъмно“.
По делото е представено
заключение с вх.№262319/24.05.2021г., изготвено от инж.Й.П., въз основа на
съдържащите се по делото доказателства, намиращите се в нохд №46 на БлОС
протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2017г., протокол
№591/22.08.2017г. за изследване на алкохолв кръвта на водача Н.М., протокол
№608/22.08.2017г. за изследване на алкохол в кръвта на пешеходеца Д.К., писмо
изх.№289/04.09.2017г. на ОПУ Благоевград, съдържащо справка относно
организацията на движението в района на възникналото ПТП на 20.08.2017г. на път
„І-1 \София – Кулата, протоколи за разпит на лицата С.М., Ж.Г., Я.П. ,А.К., А.П.,
Р. А., Л.С. и С. Р..
Въз основа на удостоверение в писмените документи обстоятелства и
показанията на разпитаните свидетели, вещото лице дава следните отговори на
въпроси, касаещи изясняване на обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП и
по конкретно относно съпричиняването му от ответника.Според вещото лице ПТП е
реализирано в тъмната част на денонощието, на прав пътен участък, при липса на
данни за намалена видомост, при които условия основния показател за
приближаващи автомобили е светлината от фаровете им.Въз основа на известните
данни относно скоростта на движение на светлината вещото лице, обобщава, че
пешеходецът е могъл да възприеме приближаващите се автомобили от голямо
разстояние – около километър , километър и двеста метра, след което пътят има
лек наклон надолу завива съвсем леко наляво в посока към гр.Сандански и да
пресече безопасно или да изчака преминаването на автомобилите.Пешеходецът
според вещото лице е имал обективна възможност от момента, от който е могъл да възприеме
приближаващите МПС, да изчака същите да преминат безопасно покрай него преди да
навлезе на пътното платно.Според вещото лице пешеходецът, който е изчакал на
осевата линия преминаването на първия лек автомобил е могъл да изчака
преминаването и на втория, в който случай, не би настъпил контакт с МПС марка“****“,
модел“****“, предвид мястото на удара.На мястото на инцидента не е налична
хоризонтална или вертикална маркировка позволяваща пресичането на пешеходци,
също така няма разписани правила в ЗдВП, позволяващи пресичането на пешеходци в
населено място при конкретните обстоятелства.На мястото на ПТП е имало работещо
улично осветление, монтирано на стълбове находящи се от дясната страна на
улицата по посока на огледа, уличното осветление подобрява видимостта в
осветения участък и улеснява възприемането на опасностите от страна на
водачите.
Освен улично осветление, участъкът е бил осветен и от осветителни
тела на находящата се отляво на пътното платно по посока на огледа каравана.На
платното за движение пак според вещото лице
е имало недобре осветени участъци и именно на такъв участък пешеходецът
е изчакал на осевата линия преминаването на първият автомобил, което е
затруднило своевременното възприемане на опасността от водача на лекия
автомобил.Според вещото лице, носенето светлоотразителна жилетка би увеличило
многократно разстоянието на видимост на пешеходеца от страна на
водача.Пешеходецът е тръгнал да пресича платното за движение перпендикулярно на
оста на пътя, тръгвайки от фризера пред каравана,намиращ се от вляво на пътното
платно по посока на огледа от юг -север – гр.Сандански – гр.Благоевград.След
удара автомобилът е установен на разстояние 1.55м. вляво от края на платното за
движение с предна дясна гума и са костатирани щети предимно в дясната част ,
получени най вероятно при първоначалния контакт на тялото на пешеходеца с
автомобила.Според вещото лице първоначалният контакт между автомобила и
пешеходеца е настъпил в дясната пътна лента( по посока на огледа) на разстояние
от около 17.50м. от мерната линия, на разстояние от около 2 метра от десния
край на платното за движение.Вещото лице е определило на 60 км/ч скоростта на
лекия автомобил марка „****“, модел „****“ с ****рег.№ КХД 09457, преди и към
момента на настъпване на удара.Водачът на лекият автомобил според вещото лице
би могъл да избегне удара, като заобиколи пешеходеца Д.К. от лявата му страна,
навлизайки в лентата за насрещно движение, което е било забранено.Според вещото
лице автомобилът се е движел на къси светлини.Включените дълги светлини
обезпечават добра осветеност на пътя до 150 метра напред, а късите светлини
създават светлинно петно до 50 метра.Към момента на удара пешеходецът е бил
изминал в лентата в която се е движел автомобилът около 2 метра тичайки, а водачът
на автомобила е реагирал със спиране около 21- 22 метра преди удара.Становището
си относно скоростта на движение на пешеходеца – тичайки, вещото лице основава
на разпитаните в досъдебното производство свидетели, които според него с
изключение на един заявяват, че пострадалият е тичал.Вещото лице е определило
опасната зона за спиране на 50.25м., като водачът на автомобила в случая е
забелязъл пешеходецът по – късно.( сочи свид. Показания установяващи, че
пешеходецът бил изскочил пред тях).Според вещото лице фаровете на автомобила не
осветяват еднакво, левият осветява разстояние около 20 -3 0метра, при данните
по делото, че пред увреждащия се е движел друг автомобил, неустановен,
осветяването от първия автомобил способства за по – добра осветеност на пътния
участък, където се е намирал пешеходеца но това не гарантира, че движещият се
зад него автомобил го е забелязъл.Разстоянието от 22 м. при скорост на движение
60 км/ч според вещото лице е изминато за 1,29 сек.На такова е изчислено и
времето ,за което пострадалият в случая е изминал разстоянието от осевата линия
до мястото на удара – при движение спокойно бягане или спокоен ход, а времето
за пресичане на цялото пътно платно 7.4 секунди.Вещото лице не може да
определи, на какво разстояние от мястото на удара се намират уличните стълбове,
осигуряващи осветеност на участъка, предвид данните в огледния протокол, че
местопроизшествието е осветено.Сочи осветеност на намираща се отстрещния
тротоар търговски обект.Вещото лице заявява, че според огледния протокол пешеходна
пътека се намира на 100 м. по посока обратна на огледа, срещу бензиностанция
„Еко“ в посока Благоевград – Сандански.Пешеходецът е пресичал на 130 м. след
пешеходната пътека, не се касае за продължение на кръстовище. На мястото където
е пресичано,ако е бил със светлоотразителна жилетка би бил забелязан на около 1
километър, като се има предвид, че 50 м. на къси светлини и 100 м. на дълги е
достатъчно интензивна осветеност, така, че да се забележи всяка една
опасност.Допуска, че движещият се отпред автомобил е пречел на видимостта в
случая, същевременно заявява, че хипотетично автомобил, движещ се пред друг
автомобил е могъл да способства за по – добрата осветеност.
Видно от писмо изх.№94-00-878/1
от 05.05.2021г. по съответния регистър на Община Кресна, подписано от кметът Н.Г.
е, че уличното осветление в района на бензиностанция „Петрол“ в гр.Кресна, се
задейства посредством автоматичен часовник „Фонотроника 2“.При зададени
астрономическо време, дата, месец и година, всички операции се задействат
автоматично без намесата на човешката ръка, а именно включване и изключване на
уличното осветление спрямо изгрев и залез, автоматичено сменяване на зимно и
лятно часове време.Включването на уличното осветление е 15 минути преди залез и
изключване 15 минути преди изгрев, като астрономическото време на включване и
изключване се регулира автоматично за всеки ден спрямо изгрева и
залеза.Осветителните тела на посоченото място за разположени на стълбове
отдясно по пъта в посока гр.Кулата – София и са с мощност 70 W и 100 W натриеви крушки.При всички
случаи се осветява средата на пътното платно.
Чрез съдебна поръчка по делото са
приобщени показания на свид.Н.Х.М. – другият участник в ПТП.Свидетелят
разказва, че е пътувал към гр.Благоевград, внимавал да кара с 50 км/ч колкото
било и ограничението на скоростта в конкретния район, около 21.15ч., било
тъмно( стъмнило се), имало слабо осветление, както от магазините вдясно и
отляво, така и от уличното осветление, не валяло, времето било хубаво, карал
със светлини за движение т.е с къси светлини.В насрещната лента нямало движещи
се превозни средства.Зад него се движел автомобил на около 30- 50м., а
автомобилът движещ се пред него се бил отдалечил от мястото на сблъсъка поне 1
минута по – рано.Пешеходецът бил тръгнал от лявата за свидетеля страна на пътя,
бил пресякъл срещуположната лента за движение, перпендикулярано или диагонално,
навлязъл в неговата лента за движение, с намерение да отиде на тротоара,
намиращ се в дясно от движещият се автомобил.Свидетелят не забелязал пресичащия
навреме, ударил го със средата на ширината на автомобила си-.Пострадалият
бил гол от кръста нагоре, с тениска в ръката.Не носел светлоотразителна
жилетка.Не могъл да го различи, защото нямало достатъчно улично осветление на
пътната покривка и от близките магазини от двете страни.Не е имало нито
пешеходна пътека, нито светофар, който да го предупреди преди сблъсъка, че може
да пресече пешеходец.Свидетелят разказва, че пътната настилка била суха, с
недостатъчно осветление на пътя и недостатъчно осветление от близките магазини,
интензивността на движението па превозни средства, била оскъдна по време на
сблъсъка, зад него и пред него на разстояние от около 30-50. Не е имало друго
превозно средство.Пътната лента в противоположна посока била свободна.Видял е
пострадалият няколко метра преди да го удари.Посоката била отляво надясно, бил
пресякъл или перпендикулярно, или диагонално, бил навлязъл в неговата лента за
движение, и в момента в който го видял
за първи път, бил в средата на платното за движение, в което се движел и
неговият автомобил.Пешеходецът се е движел, вървял с уме**** темпо, в момента в
който го забелязъл свидетелят разбрал, че и пострадалият го е забелязъл и
започнал да се движи по бързо към десният тротоар-ПТП настъпило в средата
на платното за движение на неговия автомобил, малко след входа на
бензиностанция Петрол, докато се движел от Сандански към Благоевград, на
територията на гр.Кресна.Пострадалият бил ударен в средата на ширината на
колата му, първо в краката, а след това като изгубил равновесие и главата му се
ударила в предното стъкло на водача, преди да успее да реагира ударът се бил
случил-По време на удара бил активирал спирачна система.След сблъсъка ударил
главата си в предното стъкло на автомобила, след това отскочил и паднал на път,
до тротоара вдясно от него.
Поради настъпила преклузия, съдът не е приел, като
доказателство по делото: ксерокопия от искови молби - претенции срещу ответника за заплащане на обезщетение, за причинени
неимуществени вреди от смъртта на Д.К. са от лицата З.Н.Д., като отгледана от
него, А. Д.К., братя, внуци и сестри на Д.К., както и удостоверения за промяна
на постоянен и настоящ адрес изх.№СОА20-УГ51-547/28.07.2020г. и №СОА20-УГ51-546
видно от което Д.К. е бил с регистрация
в гр.П., ул.“З.“№*** за периода 15.02.199г. до 14.05.20001г., в с.Д.Г., за
периода от 14.05.2001г., и в гр.П. на ул.“З.“, счита ото 12.02.2002. без данни
за промяна на регистрацията.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира
предявените искове за частично основателни. Съображения:
От правна страна предявените
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът е
квалифицирал с оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
формулирания петитум, като искове с правно основание чл.511, ал.1 т.2 КЗ вр. с
чл.511, ал.3 КЗ, които са допустими.В
исковата молба, допълнителна искова молба и документите към които се препраща в
тях не се съдържат твърдения за обстоятелства по чл.515 КЗ.
Според чл.511 КЗ, ал.1 -в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на
виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията
се обработва от:
1. кореспондента за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач;
2. бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач или когато има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния
водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело
решение да ликвидира щетата;
3. бюрото – в случаите, когато моторното превозно средство на
виновния водач е незастраховано и обичайно се намира в държава членка или в
трета държава, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение.
(2) В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията
на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно
превозно средство по чл. 483, ал. 4, т. 2, претенцията се обработва от
бюрото.
(3) В случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. В случаите по ал. 2 увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е
произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
Причиняването на смърт при ПТП,
представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в
полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена /биологична/
или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му
неблагоприятните последици, дефинирани от закона като имуществени и
неимуществени вреди.Кръгът на лицата, които имат право на деликтно обезщетение
по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е очертан с приетите от Пленума
на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с приетото
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от ОСНГТК на ВКС.
В
Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС – т.3 неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга.
С Постановление
№5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, е разширен кръгът на лицата имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала.
Според Постановление № 2 от
30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г това постановление не се разширява кръгът на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се включват и
лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват
фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при
осиновяването и сключването на брак. Това са трайно установени близки
отношения, които не са оформени по съответния ред. Братята и сестрите не са
включени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г., защото родствената връзка между
тях не е така близка и пряка, както е при роднините по права линия - родител и
деца. Не са включени и роднините по права линия, възходящи по втора и по-горна
степен - дядо, прадядо, и низходящите - внуци и правнуци, въпреки че са в много
по-близка родствена връзка, отколкото братята и сестрите. Още повече, че сега в
болшинството от случаите децата се отглеждат и възпитават от дядовците и бабите
при живи родители на децата.В това постановление изрично е изключено право на
обезщетение на внуци от смъртта на дядовци и баби при живи родители, дори и
тогава когато те са отглеждани и възпитавани от дядовците и бабите.
Съгласно Тълкувателно решение №1
от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК -материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.Постановление №2 от 30.11.1984г. е
обявено за изгубило сила. Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В ДИРЕКТИВА 2012/29/ЕС НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета дадените в
които разрешения са взети предвид във връзка с постановеното Тълкувателно
решение в чл.2, пар.1 б.“б“ се съдържа определение за „членове на семейството" - означава съпругът/ата, лицето, което живее с
жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство,
роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица;
Уважаването на исковете
предполага по делото да бъдат ангажирани доказателства , създаващи у съда
сигурно убеждение относно настъпването на следните обосноваващи уважаване на
исковете предпоставки/1. пътно-транспортно
произшествие, настъпило на територия на Република България с участието на МПС,
което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, както настъпила в резултат от това
събитие смърт на лице, намиращо се с ищците в близка, родствена и
емоционална връзка, от вида на посочените по – горе, юридическите факти от
състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на сочения от ищеца
деликвент:противоправно деяние и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата – онези неблагоприятна промяна чрез засягане,
накърняване на психическо състояние по смисъла на пар.1 т.5 от ДР на КЗ, която
е естества последица от смъртта на близък причинена от друг, обстоятелства разкриващи твърдения в исковата
молба сериозен интензитет на тези последици в случая.При непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
При доказване на посочените
обстоятелства, съдът определя размерът на дължимото обезщетение по
справедливост.
Съгласно чл.51 ЗЗД -обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да
бъде платимо еднократно или периодически.Ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.Когато е присъдено
обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или
увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с
причинените вреди.
Според чл.52 ЗЗД -обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.
В
разглеждания случай ответникът е платил на ищците обезщетение в размер
на по 63 000 лева, за претърпени от тях неимуществени вреди, следствие от
смъртта на Д.К. – техен баща, настъпила при ПТП, на територията на Република
България, в резултат на противоправно и виновно поведение на чужд гражданин, по
време на управление на МПС, за което е налице валидна застраховка покриваща
риска „ гражданска отговорност“ с регистрирано в Република Гърция застрахователно дружество, изрично в хода на
производството са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване посочените
обосноваващи уважаване на иска обстоятелства.Що се отнася до деликта е налице и
влязла в сила присъда, с която гръцкият гражданин свид.М. е признат за виновен,
в извършване на престъпление -
управление на МПС в нарушение на правила за движение по пътищата, в
резултат от което е настъпила смъртта на бащата на ищците.
Спорът по делото се свежда до
размера на дължимото обезщетение – предвид оспорване на твърденията, че настъпилите
неблагоприятни последици за ищците от смъртта на техния родственик е с
интензитет обосноваващ претендирания ВИСОК размер на обезщетение и
възражението, че уврежданията са допринесли за настъпване на вредите, доколкото
е пресичал на необозначено за целта място, на главен международен път, в
тъмната част на денонощието, като не се е съобразил с конкретната пътна
обстановка, не е положил дължимата грижа за опазване на собствения си живот и З.,
имал е възможност да възприеме приближаващите се автомобил, въпреки което е
предприел рисково пресичане , довело до настъпилото произшествие.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че на първо място следва да определи размерът на следващото се
обезщетение, доколкото е безспорно, че такова е дължимо от ответника, в
условията на чл.511, ал.1 т.2 вр. с чл.511,ал.3 КЗ.За да определи размерът на
дължимото обезщетение съдът взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и ангажираните свидетелски показания, от които се установи, че
между починалия и ищците, негови низходящи са съществували преди смъртта му
взаимооотношения, основаващи се на уважение, обич, разбирателство типични те за хипотеза, в която те не
споделят едно домакинство.Съдът отчете,
че се претендира обезщетение за настъпила следствие на ПТП смърт на
близък родственик - баща, от негови
низходящи, които към момента на настъпване на смъртта му са били пълнолетни на възраст към момента на
настъпване на ПТП Н. на 50 г., К.С.
на40г., Ж.С. на 43 г., Л.К. на 45 г.Всеки от тях има своите деца, а Ж. и
семейство,починалият и ищците не са живеели в едно домакинство, дори не са
живеели в едно населено място, починалият е бил напуснал гр.Кюстендил, където е
обичайното постоянно местоживеене на ищците след раздяла с тяхната майка и то
когато те са били 13,14,15 годишни, след което е посещавал децата си често от
една страна и от друга страна, че независимо от втори и трети брак на
пострадалия, пребиваването му в друго населено място, той е запазил много добри
взаиимоотношения и емоционална връзка с децата от първия си брак, посещавал ги
е редовно, участвал е в организирани от
тях празненства, помагал им е с труд и
финансово, ищците са посещавали баща си в П..Накратко претендира се обезщетение
от лица, чийто ресурс за реакция и справяне в подобна ситуация не може да
сравнява с този на непълнолетни, малолетни ,присъствието на родителя в живота
на които е от съществено значение за тяхното израстване, развитие и оформяна
като годна за самостоятелно решаване на житейски проблеми личност, от лица интензитетът на преживяваните от
които негативи не може да сравнява с този на лица намиращи се в съвместно
съжителство, при запазена емоционална
връзка и много добри взаиимотношения с родителя, който е помагал на ищците и при налични данни за
проява на признаци и поведение, съпътстващи обичайно смъртта на лица с такава
родствена връзка.Съдът има предвид, че по делото не са налице доказателства за
обстоятелства, от които да се направи извод, че интензитетът на търпените болки
и страдания от ищците в случая, надхвърля обичайните, за лица в сходна
ситуация, за болестно влошаване на психичното З. на ищците.Изобщо нищо от
установените по делото обстоятелства не сочи, че животът им след смъртта на
техния родственик е подчинен на скръбта от загубата му.
Предвид изложеното съдът намира
за справедливо обезщетение за понесените от ищците страдания от смъртта на техния баща суми в
размер на по 100 000 лева.Съдът има предвид, икономическата обстановка в
страната, както, че според установената съдебна практика, присъжданите
обезщетения в случаите на смъртта на родител, настъпила в резултат на ПТП у нас
на непълнолетни лица са в рамките на 80 000 лева – 140 000 лева (
решение №18 от 24.03.2021г. на ВКС по т.д.№696/2020г., ІІ т.о, решение №133 от
19.11.2020г. на ВКС по т.д.№2306/2019 , ІІ т.о ТК и решение №60023 от
02.08.2021г. на ВКС по т.д.№2956/2019г., ІІ т.о, ТК).Съдът взима предвид, че
ищците заедно и семействата им формират подкрепяща среда, способстваща за по
лесно преодоляване на загубата.Не приема за доказан и сериозен принос на починалия родител към финансовото
състояние на ищците – свидетелите сочат финансова помощ, но поради липса на
надеждни източници за размера на доходите на починалия и техният траен
характер, не може да приеме, че доколкото е имало финансова подкрепа то тя е
била със значителен за финансовото състояние на ищците дял.Освен това такава
помощ би представлявала евентуално някакъв вид пропусната имуществена полза и
нейната загуба би била основание за заплащане на обезщетение за пропуснати
ползи, за което в разглеждания казус не
става дума –не са посочени конкретни суми в исковата молба.
При така определения размер на
дължимите обезщетения, възниква въпроса дали обезщетението следва да бъде
намалено и в какъв размер респ. налице ли е противоправно поведение на
починалия, намиращо се в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, в какво съотношение се намира това поведение като причина за
настъпилия вредоносен резултат спрямо другата причина – противоправното поведение
на водача на МПС.С оглед показанията на свид.М., М. и заключението по допуснатата съдебно –
техническа експертиза предвид и разпоредбите на чл113, ал-.1 и ал.2 ЗДвП съдът
намира, че по делото е доказано противоправно поведение на ответника, което се
намира във връзка на обусловеност с настъпилия вредоносен резултат.Съгласно чл.
113, ал.1 ЗдвП - при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:1. (изм. – ДВ,
бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;2. да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение;3. да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика;4. да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 – в ал.2.Според
чл. 165 ПпЗдвП -когато
пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:1. ако наблизо има пешеходна
пътека, да я използват;2. преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение;3. да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.Според
чл.166 ЗдвП на пешеходците е забранено:1.да навлизат внезапно на платното за
движение;2.да пресичат платното за движение при ограничена видимост,3. Да се
движат в тунели и по мостове, когато има изградени тротоари;4.да извършват
търговия и услуги на платното за движение.Според чл.24, ал.3 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътна маркировка растоянието между пешеходните
пътеки се препоръчва да не бъде по-малко от 250 m.
Процесното ПТП е настъпило на международен път в марките на населеното
място.Пътят видно от описанието в протокол за оглед на местопроизшествието,
представлява пътно платно от две пътни ленти, по една за всяка посока.Предвид
изложеното поведението си във връзка с пресичане на пътното платно ответниктъ е
следвало да регулира в съответствие с предвиденото в чл.113, ал.1 от ЗдвП- да предприеме
пресичане на пешеходната пътека, предназначена за целта, намираща се
на около 100м.Ако се приеме, че е налице хипотезата на ал.2 доколкото е
пресичал двулентов път и се приеме, че намиращата се на 100 м. пешеходна пътека
не е в близост – доколкото времето за достигане до пешеходната пътека , в
разглеждания случай е по – голямо от необходимото време за достигане на
пешеходеца до местоназначението – намиращо се на отсрещния тротоар жилище, то
пешеходецът е бил длъжен преди да предприеме пресичане да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства, да не удължава ненужно пътя и
времето за пресичате, да не спира без необходимост на платното за движение и да
не преминава през ограждения и парапети.От заключението на в.л. се установи, че
движещото се ППС е било видимо за пресичащия от разстояние поне от 1 км., без ограничена видимост, от
показанията на разпитания свид.М. се установи, че чакайки го на отсрещният тротоар той бил предупредил
пострадалия за приближилото ППС и необходимостта да преустанови предприетото
пресичане, въпреки което пострадалият не е спрял и продължил пресичането. При конкретната пътна обстановка – с оглед
заключението на в.л., дори и при по слаба осветеност на мястото за пресичане,
при налично осветление от заведения край пътя , и улично осветление, водачът е
могъл да види приближаващото пътно превозно средство, движещо се с превишена
скорост.Ясно е, че забелязвайки движещото се превозно средство, пресичащият
следва да направи преценка на разстоянието до него и скоростта му и въз основа
на тази преценка, върху която рефлектират
възрастта, опита и други фактори, да предприеме или не пресичане.Явно
преценката на пострадалия относно възможността безпрепятствено да пресече, е
била погрешна, за което той е бил предупреден и
от свид.М., но въпреки всичко е продължил пресичането.Ясно е също, че
ако той не бе предприел пресичане то до блъскането му от автомобила на пътното
платно, в неговата лента за движение не би се стигнало.За разлика от КТ в който
основание за намаляване на дължимо обезщетение поради съпричиняване е само
грубата небрежност, в ЗЗД и ЗДвП регламентиращ взаимоотношения между участниците
в движението по пътищата, липсва такова разграничение и то при наличие на
норми, определящи дължимото поведение според субективна преценка на участници в
движението в случая пешеходец.В случая са
осъществени действия, станали причина за настъпване смъртта на
пострадалия, които съдебната практика определя, като основание за намаляване на
дължимото обезщетение. Като отчита спецификата на поведението на пострадалия и
съобразно съдебната практика, съдът приема че
степента в която ответникът е допринесъл за увреждането е 30 %.
При прието съпричиняване в размер
на 30%, размерът на дължимото
обезщетение следва да бъде намален на по 70 000 лева за всеки от ищците, което
обосновава извод за основателност на предявените искова разликата над 7 000 лева до предявените в настоящото
производство суми от по 87 000 лева, като се имат предвид получените суми
от по 63 000 лева.
Относно мораторната лихва върху
главницата, съдът отчита даденото в съдебната практка разрешение - решение № 163/04.10.2016 г., т.д. № 3456/2015
г. на ВКС, І т.о. В това решение е прието, че началния момент, от който
ответникът дължи законни лихви предвид
разпоредбата на чл.282, ал.5 КЗ(отм) на който съответства чл.496 , ал.1 КЗ вр. с чл.512,
ал.1 КЗ, доколкото
бюрото не е застраховател нито делинквент, а законодателно му е възложена
отговорност за чуждо задължение, това е изтичането на срока за произнасяне по
претенцията на пострадалото лице, а не от датата на увреждането.Това разбиране
изхожда от приемането, че дължимото
обезщетение е от такъв характер, че за
разлика от отговорността на застрахователя и Гаранционен фонд, липсва определение
респ. не е посочено, че Фондът отговаря така както деликвента, който съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на увреждането.За начален момент
съдът приема датата 01.06.2019г. – тримесечен срок след 01. 03.2019г., когато е
входирано искането до ответника по отношение на Н.К., К. Сименов и Ж.С. и от
18.06.2019г., тримесечен период от датата на входиране на искането на Л.К., за
заплащане на обезщетение, въз основа на което ответникът след като е счел, че
дължи обезщетение се е произнесъл и е заплатил суми от по 63 000
лева.Исковете за заплащане на законна лихва за периода от датата на увреждането
и за сума, над посочените до пълният
предявени размери от по 87 000 лева са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на разноските:
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА
при заявения размер на исковете на процесуалния представители на ищците адв. М.
от САК е дължимо възнаграждение в размер на по 3140 лева -дължимото минимално
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху
което предвид регистрацията на адв.М. на осн. пар.2а от Наредбата се начислява ДДС.
Поради това, че исковете са уважени частично само за суми в размер
на 7 000 лева за всеки от ищците на адв.М. следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение в размер на по 680.00 лева на основание чл.38, ал.2 ЗА и
съразмерно уважената част от исковете.Върху посочената сума следва да бъде
начислено и ДДС в размер на 20% - съгласно чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и пар.2а
от Наредбата.
На основание чл.78, ал.2 ГПК, с
оглед изхода от спора ищците общо дължат на ответника сумата 14700.83 лева,
съответна на отхвърления размер на исковете част от сторените от ищеца разноски
за адв.възнаграждение платено в размер на 15 072.00 лева с ДДС – л.420 от д.,
такса за осъществяване призоваване на свидетел в размер на 45.00 лева, такса
превод в размер на 30.00 лева , такса превод в размер на 132.00 лева,
възнагр.в.л. 216.88 лева и такса превод 154.00 лева( заявени със списък на
разноски, приложен преди протокола от последното с.з.).
Не са дължими от ответника суми
за заплатено от бюджета на съда възнаграждение за в.л. предвид отхвърления
размер на исковете.
Мотивиран от изложените
съображения, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Сдружение“Национално Бюро на
българските автомобилни застрахователи" ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2 да заплати на
основание чл.511, ал.1 т.2 вр. с чл.511, ал.3 КЗ на Н.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, К.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** , Ж.Д.С., ЕГН ********** с адрес
*** и Л.Д.К., ЕГН ********** с адрес *** представлявани от адв.Р.М.,*** ЕАР при
ВАдвС №********** и адрес на дейност: гр.София, ул.“Цар Асен „№1, ет.4 съдебен
адрес ***,суми в размер на по 7 000 лева ( седем хиляди лева) за всеки един от ищците,
представляващи част от дължимо
обезщетение за неимуществени вреди, свързани с претърпените от
страдания, от смъртта на техния баща Д.С.К., настъпила на 20.08.2017г., при
ПТП на главен път Е-79, км400, в
гр.Кресна, около 21:15ч., за което водачът Н.Х.М., ****гражданин, управлявайки
с превишена и несъобразена скорост лек автомобил, марка „****“, модел „****“, с
****рег.№****, в посока гр.Сандански за гр.Благоевград е признат за виновен с
влязла в сила присъда по нохд №46/2019г. по описа на БлОС, представляваща част
от дължимо възнаграждение в размер на по 70 000 лева, за всеки от тях,
определено от съда при условията на прието съпричиняване в размер на 30% от
пострадалия, от която сума извънсъдебно са им заплатени по 63 000 лева,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.06.2019г. до
окончателното изплащане, в полза на Н.Д.К., К.Д.С. и Ж.Д.С. и от 18.06.2019г.
по отношение на Л.Д.К., КАТО ЗА разликата над присъдените размери от по
7 000 лева до претендираните размери от по
87 000 лева, както и за заплащане на законната лихва върху дължимото
обезщетение, считано от датата на настъпване на увреждането – 20.08.2017г. до
окончателното изплащане, ПРЕДЯВЕНИТЕ
ИСКОВЕ ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Сдружение“Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи" ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2 да заплати на адв.Р.М.,*** ЕАР при ВАдвС
№********** и адрес на дейност: гр.София, ул.“Цар Асен „№1, ет.4 съдебен адрес *** сумата 3264 лева, като дължимо адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 3 и пар.2а от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения с включено
ДДС и според уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, К.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** , Ж.Д.С., ЕГН ********** с адрес
*** и Л.Д.К., ЕГН ********** с адрес *** представлявани от адв.Р.М.,*** ЕАР при
ВАдвС №********** и адрес на дейност: гр.София, ул.“Цар Асен „№1, ет.4 съдебен
адрес *** ОБЩО на основание чл.78, ал.2 ГПК
да заплатят на Национално Бюро за българските автомобилни
застрахователи" ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2
сумата 14700.83 лева , разноски за настоящото производство, изчислени
според отхвърления размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: