РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Ямбол , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330200498 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Б. СТ. Б. от гр****,ЕГН:**********
срещу наказателно постановление № 21-0813-000795-издадено от началник сектор към ОД
на МВР-Ямбол, , с което за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно по съображения,
подробно изложени в нея и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа
от упълномощен процесуален представител – адв.А. АК – Ямбол. Претендира се и
присъждане на направени по делото разноски.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и се иска от съда да го
потвърди.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 01.04.20221г. автопатрул на сектор ПП при РУ-Тунджа“ -Ямбол в състав свид.П. и К.
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение с.Бояджик,
обл.Ямбол на ул.“Отец Паисий“.Около 10.17 часа полицейските служители спрели за
проверка л.а. „Фолксваген Крафтер“ с рег. № У0123АТ, управляван от жалбоподателя. След
1
като усетили мирис на алкохол у жалбоподателя, той бил изпробван с техническо средство
дрегер 7510,който отчел наличие на алкохол в кръвта му 0,87 промила.За така установеното
нарушение му бил съставен АУАН от свид.П..Същият попълнил и връчил на
жалбоподателя талон за медицинско изследване с бланков №0030676.Талонът бил връчен в
11.05 часа, като на жалбоподателя бил определен и срок от 60 минути за явяване в ЦСМП-
Ямбол.
Жалбоподателят не спазил определения му час и се явил със закъснение в лечебното
заведение.Свид.П. и К. били уведомени от ОДЧ за явяването на жалбоподателя, но тъй като
се намирали в друг район се наложило да бъдат изпратени техни колеги. Въпреки
явяването извън определеното му време на жалбоподателя била взета кръвна проба в 13.00
часа.
От извършеното химическо изследване за алкохол на тази проба кръв от жалбоподателя
се установило наличие на етилов алкохол с концентрация 0,23промила , като по искане на
наказващия орган е извършено преизчисляване на резултата от химическото изследване за
наличие на етилов алкохол на проба кръв към момента на управление на МПС- 10.17 часа
на 01.04.2021/ протокол № 120/09.04.2021., от заключението на което се установява, че
съдържанието на алкохол в кръвта на Б. е 0,63 промила.
На нарушението административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.
5,ал.3,т.1 от ЗДП и на основание санкционната разпоредба на чл. 174, ал.1 от 3ДвП са
наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните
по делото свидетели ,както и от приетите и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, депозирана е в 7-дневния преклузивен
срок по реда на ал.2 от този текст, от легитимиран субект, поради което е и процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните
съображения:
От процесуална страна, съдът счита ,че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство
по налагане на административното наказание на жалбоподателя.АУАН е издаден при
спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота
относно нарушението ,което да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
и писмени възражения по него.НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, което се
2
установява от приложената по делото Заповед рег. № 81213-515/14.05.2018г. Не е налице и
твърдяното нарушение на чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5от ЗАНН. Посочена е правилната
квалификация на деянието, както в АУАН, така и в НП и същата е възведена като чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП, която забранява управляването на МПС под въздействието на алкохол.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е със санкционен характер, като в нея е определен
единствено размера на глобата.
Възражението ,че в наказателното постановление са вписани първоначалните показания
на концентрацията на алкохол от 0,87 на хиляда в кръвта на жалбоподателя, установени
,чрез техническото средство Алкотест Дрегер,вместо установеното с химическото
изследване от 0,63на хиляда, също не води до неясното на вмененото му нарушение , още
по малко да нарушава правото му на защита, тъй като това обстоятелство не променя реда
, по който жалбоподателя следва да бъде наказан, а именно ,чрез налагане на
административна санкция.
От материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5,ал.3т.1 от ЗДвП на водача на
пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под
въздействие на алкохол. По делото по категоричен начин се доказа, че жалбоподателят е
осъществил административното нарушение по чл.5, ал. 3 ,т.1 от ЗДвП, за което е наказан с
обжалваното НП. От обективна страна датата и мястото на извършване на нарушението -
01.04.2021 г. в 10.17 часа в с.Бояджик,,обл.Ямбол се установиха от показанията на
свидетелите очевидци П. и К. които съдът изцяло кредитира. По категоричен начин се
доказа и авторството на деянието от страна на жалбоподателя, тъй като именно той е
управлявал процесния лек автомобил " Фолксваген Крафтер с рег. № У0123АТ ,с
концентрация на алкохол в кръвта си 0,87 на хиляда, което е установено по надлежния ред с
техническо средство „Аллкотест Дрегер 7510 с инвентарен № ARBA0170.
Съдът намира ,че в случая наказващия орган е следвало да приеме за достоверни
единствено показанията на техническото средство ,без да възлага извършването на
химическо изследване на взетата проба от кръв от жалбоподателя.Аргумент за това е
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 /17.07.2017г., съгласно която концентрацията
на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта при неявяване в определения срок на
посоченото място. Също така в разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от наредбата е посочено, че
при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат
показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на
алкохол в кръвта.
В конкретният случай от доказателствата по делото категорично се установява ,че
жалбоподателят не е спазил определения му в талона срок и се явил със закъснение в
лечебното заведение. Съдът намира,че определеният му срок от 60 минути за предвижване
до болничното заведение е бил законосъобразно определен от контролния орган, с оглед
3
разстоянието от около 22 км ,на което се намира болницата от мястото на проверка.Освен
това жалбоподателят не е възразил,че времето му за явяване е малко, нито ,че незнае къде се
намира болницата.Не на последно място следва да се има предвид ,че жалбоподателя не е
посочил обстоятелства и не е представил доказателства за наличието на обективна
невъзможност да се яви навреме.Според съда закъснението му се дължи изцяло на
субективни причини –първоначално жалбоподателя е приел показанията на техническото
средство , което обстоятелство е отразено в талона за изследване и е решил в по- късен
момент да деде кръвна проба.В подкрепа на този извод е и обстоятелството ,че в протокола
за медицинско изследване медицинският специалист не е отразил да е налице обективна
невъзможност за вземане на кръв в указания срок, каквото задължение има съгласно
чл.15,ал.5, изр.2 от Наредба №1 /19.07.2017г
По тези съображения настоящият съдебен състав намира ,че неправилно наказващият
орган не е приел за достоверен резултата от техническото средство ,така както са го
задължавали цитираните по- горе разпоредби в случаите на закъснение на лицето за явяване
в лечебното заведение.
С оглед установеното количество алкохол в кръвта на жалбоподателя, той е следвало да
бъде санкциониран , съгласно разпоредбата на чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП, предвиждаща
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв.В
случая на жалбоподателя е наложено по – лекото наказание предвидено в разпоредбата на
чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП- лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и
глоба в размер на 500 лв.
Независимо ,че нарушението на чл.5,ал.3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е
безспорно установено, съдът няма правомощия в настоящото производство,без съответен
протест от прокурора да измени наказателното постановление като наложи по тежкото
наказание, тъй като това ще доведе до влошаване положението на дееца.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0813-000795-издадено от началник
4
сектор към ОД на МВР-Ямбол, , с което на Б. СТ. Б. от г*** ,ЕГН:********** за нарушение
на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Ямбол в 14 дневен срок от
получаване на съобщението,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5