Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е № 184
Днес 31.05.2021 година,
подписаният Георги Чемширов, председател на Административен съд Велико Търново,
като се запознах с материалите по Адм. Дело № 237/21
година по описа на Административен съд Велико Търново, съобразих следното:
Производството по делото е образувано по подадено искане от адв. А. К., в качеството му на пълномощник на П.И.П. от гр.
В. Търново, в която се твърди неизпълнение на влязло в сила съдебно решение по
АД №642/2019г. по описа на АСВТ. В искането се претендира за предприемане на
действия и образуване на производство по реда на чл. 304 от АПК спрямо
началника на Общинска служба „Земеделие“
– В. Търново.
С
разпореждания от 21.04.2021 година и от 12.05.2021 година са били изискани и
приобщени към настоящото дело писмени доказателства, а именно материалите
съдържащи се по Адм. д . №771/2020 година, както и допълнително
изисканите такива от Общинска служба „Земеделие“ Велико Търново.
В рамките на предоставената възможност по чл. 306, ал.
3 от АПК началникът на ОСЗ – В. Търново е
депозирал по делото писмено становище с вх. №2082/11.05.2021 година с
представени към него писмени доказателства, като е възразил срещу подаденото искане.
Като
съобразих така представените писмени доказателства, намирам за установено от
фактическа страна следното:
С решението си по АД №642/2019г. съдът е осъдил началникът на Общинска служба
„Земеделие“ – Велико Търново да представи на основание чл. 45ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ мотивирано искане до кмета на община Велико Търново по заявление № РД-12-04-6/13.09.2019 г., подадено от П.И.П.,
като е определил 14-дневен срок за предприемане на действията, считано от влизане в сила
на решението.
Това решение е било обжалвано пред ВАС,
като с разпореждане №9890/20.07.2020г. по АД №7408/2020г.касационната жалба е
оставен без разглеждане. След влизане в сила на решението по АД №642/2019г.
препис от него е изпратен на ОСЗ – В. Търново за сведение и изпълнение, като е
получен там на 14.09.2020г.
На 16.12.2020г. от страна на П.П. е подадено
искане за образуване на производство по реда на чл. 306 от АПК срещу началника
на ОСЗ – В. Търново с твърдения за неизпълнение на посоченото съдебно решение.
По това искане е образувано производство по АД №771/2020г. по описа на АСВТ. С разпореждане
от 23.02.2021г. е било оставено без уважение искането на П. за налагане на
глоба по началника на ОСЗ – В. Търново.
Настоящото производство е повторно такова,
след продължила кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на
процедурата по чл. 45ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ, свързана с изпращане на искане до кмета на Община В. Търново. В
хода на образуваното адмнистративнонаказателно
производство, от началника на ОСЗ – В. Търново са депозирани нови обяснения,
съгласно които искането на П. П. не е било доокомплектовано
съгласно изискванията на чл. 45ж, ал. 1, вр. с чл.
45е, ал. 3, вр. с чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, поради
което нямало как мотивирано да бъде изпратено на Община В. Търново.
Според § 27, ал.
2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ/ДВ, бр. 62/2010г./ общинските съвети
предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията:
1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение
на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на
собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2.
изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване
на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл.
45ж, ал. 1, изр. І от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя
мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3
от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ/ДВ, бр. 62/2010г./, към което прилага за имот с признато
право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с
решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно
решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или
от службата по геодезия, картография и кадастър. От нормативната уредба е
видно, че в случая изпълнението на задължението на ОСЗ се свежда само и
единствено до внасяне /представяне/ мотивирано искане до кмета на общината,
съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С това приключва участието на ОСЗ на този
етап от реституционната процедура.
За да се
изпълни обаче процедурата по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, искането на заявителя
следва да е окомплектовано с документите, посочени в тази разпоредба. От
твърденията на началника на ОСЗ се установява неизпълнение на изискването за
наличие на документа по чл. 45е, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, което не се установява от
материалите по делото, а и обратното не се твърди от заявителя.
При
постановяване на разпореждането по АД №771/2020г., е било отчетено, че
заявителят не е бил уведомен за допълнително дадените му указания от страна на
ОСЗ – В. Търново, поради което е била налице висяща процедура. Към настоящия
момент обаче заявителят е уведомен за допълнително изисканите му документи и
дадени указания. При неизпълнение на тези указания от негова страна обаче
процедурата не може да остани висяща. Няма нормативно регламентирана възможност
ОСЗ да прави преценка на основателността на искането и взависимост
от тази преценка да вземе решение дали да пред приеме действията по чл. 45ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Взависимост и от постановеният
съдебен акт ОСЗ следва да изпрати мотивирано становище с представените от
заявителя документи, независимо дали искането е съобразено с всички нормативно
разписани изисквания. Процедурата не може да остане висяща. ОСЗ следва да
предприеме съответните действия, а ако счита, че искането не отговаря на
нормативните изисквания, да посочи това в становището си до органа по чл. 45ж,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Това в конкретния случай не е изпълнено.
При
така установеното от фактическа страна приемам, че към настоящият момент се
установява неизпълнение на разпореждания, поставени с влязъл в сила съдебен
акт, което от своя страна осъществява състав на административно нарушение по
чл. 304, ал. 1 от АПК. Налице е влязло в сила съдебно решение, което
постановява определено поведение на длъжностни лица и органи от
администрацията. В мотивите на съдебния акт явно е посочено, че общинският съвет е този който след
постъпване на искането по чл. 45ж, ал. 1 се произнася с решение за предоставяне
на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
(ДВ, бр. 62 от 2010 г.), тоест за вземане на неговото решение биха били относими всички изложени от ОСЗ причини за постановяване на
отказ за възстановяване на земи – частна общинска собственост, които да се
предоставят като обезщетение. ОСЗ дължи изпълнение на задължението си, което
произтича директно от чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а преценката дали са налице
предпоставките по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не е на ОСЗ, на компетентния
орган – общинския съвет, който взема решение за това по чл. 45ж, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ. Преценката относно предоставяне собственост върху
имоти като обезщетение в полза на заявителя е на общинския съвет, а не на ОСЗ.
Поради
това, съдът намира за неоснователни направените възражения, че в случая не е
налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, както и неизпълнението се
дължи на отделни в случаят обективни фактори, препятстващи възможността за
изпълнение. Ако на административният орган не са му били ясни указанията,
дадени в съдебното решение, досежно предписаното поведение, както и ако е счел,
че волята на съда съдържа непълноти или грешки същият има възможност да поиска
тяхното отстраняване посредством възможностите предвидени в чл. 175 от АПК и
чл. 251 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.Това не е
сторено, поради което, съдът приема, че административният орган ясно и
категорично е възприел волята на съда, но не е изпълнил предписаното от него
поведение.
Поради
това на длъжностното лице, изпълняващо правомощията на Н ОСЗВ. Търново следва
да се наложи административно наказание по чл. 304, ал. 1 от АПК. При определяне
размера на наказанието, съобразявам обстоятелството, че нарушение е извършено
за първи път, не се характеризира със значителна степен на обществена опасност,
от него не са произтекли значителни вреди, по делото няма данни които да
свидетелстват за утежняващи обстоятелства по отношение на нарушителя, поради
което считам, че следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв., т.е.
минималния предвиден в закона размер. В случаят не са налице предпоставките да
се приеме, че извършеното деяние представлява маловажен случай, тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите надушения от подобен тип, нито са налице други данни и твърдения в тази насока, които
да бъдат допълнително обсъдени.
С
налагането на това наказание на виновното длъжностно лице, считам, че по
отношение на него могат да бъдат постигнати целите на специалната превенция.
Водим
от горното и на основание чл. 306, ал. 2 вр. с чл.
304, ал. 1 от АПК
Р А З П О Р Е Д И Х:
НАЛАГАМ на С.А., Н ОСЗВелико Търново, НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 200 лв./Двеста лева/, която да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Административен съд Велико Търново, Първа инвестиционна банка, клон Велико
Търново, BIC ***, IBAN-***.
На
основание чл. 306, ал. 4 от АПК препис от разпореждането ДА СЕ ВРЪЧИ на нарушителя.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Велико
Търново, в 7-дневен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ